№ 473
гр. Русе, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
в присъствието на прокурора Д. Р. К.
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20234500500766 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С. Л. И., чрез процесуалният си представител адв. Й. Д., е обжалвал
Решение № 150 от 16.08.2023 г., постановено по гр.д. № 520/2023 г. по описа
на Районен съд Б., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за
допускане на промяна на фамилното му име от И. на А.. В жалбата се излагат
съображения за неправилност на решението. Твърди се, че са налице важни
обстоятелства, които налагат промяната.
Жалбоподателят моли въззивният съд да отмени решението като
неправилно и вместо него да постанови друго, с което да допусне исканата
промяна на фамилното му име.
Заинтересованата страна Община Русе, редовно уведомена, не
взима становище по жалбата.
Контролиращата страна РОП, в съдебно заседание оспорва жалбата
1
и счита, че не е налице нито една от предпоставките на чл. 19 ЗГР и
решението следва да бъде потвърдено.
След преценка на събраните доказателства и оплакванията в
жалбата, въззивният съд приема за установено следното:
Производството по делото е образувано пред районния съд по молба
с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР на С. Л. И. за допускане на промяна на
фамилното му име като смени И. с А.. Изложени са доводи, за това, че при
раждането си е записан с имената С. Л. И., но с тази фамилия И. никой не го
познава и никой не се обръща така към него. Сочи, че баща му е личност,
известна в обществото и той като негов син иска да носи неговата фамилия
А., тъй като всички го знаят като С. Л. А., още повече, че разминаването на
имената в документите за самоличност му създава трудност при комуникация
с хората и институциите. В тази връзка счита, че така изложените
обстоятелства са важни по смисъла на закона и обосновават допускане на
исканата промяна.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение съдът е
отхвърлил молбата с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР за промяна на
фамилно име на молителя от И. на А. като неоснователна и недоказана. В
решението са изложени обстойни доводи, основаващи се на правната
доктрина и практика, като изрично е обосновано, че промяната на имената се
допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на молителя,
а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил
изчерпателно и които в случая не са налице. Посочено е, че промяната на
имената, които са основен индивидуализиращ белег на всяко едно физическо
лице следва да бъде старателно обмислена постъпка, а не да е самоцел, просто
за удобство на лицето, в каквато насока има изложени доводи от молителя.
Както правилно е посочил първоинстанционният съд в настоящия
случай фамилното име, с което молителят е вписан в регистрите на
населението, е образувано в съответствие с правилата на чл.14, ал.1 от ЗГР –
от бащиното име на баща му. По същия начин, при спазване на правилото на
чл.14, ал.3 от ЗГР децата от едни и същи родители да се вписват с еднакво
фамилно име, като в случая и братът на молителя е вписан в регистрите на
населението с фамилно име И.. С тази фамилия са вписани и децата на
молителя при съблюдаване на законоустановеното правило, обозначаващо
2
връзката родител-дете. Освен това молителят не твърди, а и съдът правилно е
счел, че името И. не е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо. Не на последно място липсват данни по делото молителят да се
представя с фамилно име А. или да е известен в обществото с фамилното име
А., като не е без значение е и обстоятелството, че макар бащата на молителя
да е известен сред жителите на град Б., с който факт се мотивира исканата
промяна, същият, както и молителят от дълги години живеят трайно в
чужбина, и не се ангажират доказателства за известността им в обществото в
чужбина, както за твърдените трудности при комуникация с хората и
институциите заради фамилното му име И., което да бъде променено на А..
Името е основен елемент на правната индивидуализация на
физическите лица. Правото на име е абсолютно субективно право на всяко
лице, то е призната и гарантирана от закона възможност физическото лице да
има словесно обозначение, образувано по определен начин, но същевременно
физическите лица са задължени да имат име, като основен индивидуализиращ
белег в обществото. Отчитайки тези обстоятелства, при уредбата на избора на
името и неговата правна промяна, законодателят е създал строго определени
изисквания, които следва да се спазят при избора на име с оглед
необходимостта от стабилитет на правната индивидуализация на лицата в
обществото.
От друга страна, при определени предпоставки, е отчетен и
интересът на лицата да променят името си, което е тяхно субективно
потестативно право. Тези предпоставки са изчерпателно предвидени в закона
в чл. 19, ал. 1 ЗГР – името да е осмиващо, опозоряващо, обществено
неприемливо или важни обстоятелства да налагат промяната му. В настоящия
случай, молбата се основава на последната хипотеза на цитираната
разпоредба. В закона не са посочени какви обстоятелства следва да се
преценяват като важни, за да са основание за промяна на името, т. е. липсва
легална дефиниция на това понятие. Законодателят е предоставил на съда във
всеки конкретен случай да преценява, дали изложените пред него доводи за
направеното искане за промяна на име представляват "важни" такива по
смисъла на закона.
Настоящият въззивен състав споделя извода на районния съд, че в
случая при преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, не се
3
установяват важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР обстоятелства, които да
обосноват исканата от молителя промяна на фамилното му име от И. на А..
Налице е само субективно желание, но не и обективни предпоставки, които да
са важни по смисъла на закона.
Допускането на исканата промяна не само би довело до нарушаване
на правилото на чл.14, ал.3 от ЗГР относно фамилните имена на братята и
сестрите, но и неизбежно би породила затруднения в социален план тъй като
евентуална промяна на фамилното име на молителя ще препятства
обозначаването на връзката родител-дете и принадлежността на молителя и
низходящите му към едно и също семейство. Както правилно е отчел
първоинстанционият съд не без значение е и фактът на наличие на поставена
присъда по отношение на молителя в чужбина, като установените по делото
данни не са от естеството да изключат изначално опасността исканата
промяна да цели въвеждане в заблуждение на органите на реда и
институциите в държавата на осъждането, където понастоящем се е
установил молителят.
С оглед гореизложеното първоинстанционният съд правилно е
счел, че в случая не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл.19
ал.1 от ЗГР условия, при наличието на които законът допуска името на едно
лице да бъде променено и събраните по делото доказателства сочат на
липсата на правно значима причина за уважаване на отправеното до съда
искане, поради правилно молбата е отхвърлена от Районния съд като
неоснователна и недоказана.
Поради гореизложените съображения обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба –
оставена без уважение.
Мотивиран така и на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК
въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 150 от 16.08.2023 г., постановено по
гр.д. № 520/2023 г. по описа на Районен съд Б..
4
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5