О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.София, 10.10.2019 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В
състав, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: РОСИ
МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №10362 по описа за
2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435, ал.2 и следв. от ГПК.
Настоящото
производство е образувано по три жалби,
подадени от Н.Н.Х., длъжник по изп. дело
№20199220400040 по описа на ЧСИ И.Д., с рег.№922 на КЧСИ, с район на действие
СГС, както следва:
1. Жалба вх.№2007/04.07.2019г. срещу действия на съдебния
изпълнител досежно определени разноски, обективирани в
покана за доброволно изпълнение изх.№1933/13.06.2019г., като се твърди, че не
са правилно определени, липсва посочване поотделно на размерите за всяка от приетите
разноски. Твърди се, че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се дължи само и единствено,
ако вземането е събрано принудително, предвид на което не следва да се включва
в поканата за доброволно изпълнение. Отделно от това се сочи, че таксата по
т.26 от ТТРЗЧСИ не е правилно изчислена и е значително завишена. Поддържа се
още, че в поканата за доброволно изпълнение не е конкретизирано какъв вид
разноски представлява сумата от 2180.00 лв. – дали представлява събрана
държавна такса, или адвокатски хонорар, или сума за възнаграждение за вещо лице,
или пазач. Излага се, че поради липса на конкретизация и яснота относно
приетите в поканата за доброволно изпълнение разноски длъжникът е лишен от
възможността за защита по изпълнителното дело. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени приетите по изпълнителното дело разноски, обективирани в
поканата за доброволно изпълнение, ведно със законните последици от това.
Взискателят
по изпълнителното дело – Г.Ц.Х., в законоустановения срок депозира писмен отговор, в което взема становище
за недопустимост или алтернативно за неоснователност на подадената жалба. Твърди
се, че жалба вх.№2007/04.07.2019г. е просрочена, подадена след едноседмичния
срок по чл.436, ал.1 от ГПК, поради което се явява недопустима и като такава
следва да се остави без разглеждане. В случай, че съда разгледа подадената
жалба по същество се навеждат твърдения за нейната неоснователност по
съображения, изложени в писмения отговор. Излага се, че в поканата за
доброволно изпълнение ясно и точно са посочени задълженията на длъжника и
наведените в жалбата доводи са изцяло неоснователни. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да остави без разглеждане подадената жалба или
алтернативно да я остави без уважение като неоснователна. Претендира присъждане
на разноски.
2. Жалба вх.№2010/04.07.2019г. срещу отказ на съдебния
изпълнител да уважи молба вх.№1912/2019г. за замяна на
недвижим имот, срещу който да бъде насочено принудителното изпълнение, обективиран
в съобщение с изх.№2123/28.06.2019г., като твърди, че е неправилен и
незаконосъобразен по подробно изложени съображения. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени обжалвания отказ, обективиран в съобщение с
изх.№2123/28.06.2019г., ведно със законните последици от това.
Взискателят
по изпълнителното дело – Г.Ц.Х., в законоустановения срок депозира писмен отговор, в което взема становище
за недопустимост или алтернативно за неоснователност на подадената жалба.
Твърди се, че жалба вх.№2010/04.07.2019г. е просрочена, подадена след
едноседмичния срок по чл.436, ал.1 от ГПК, както и не попада в предметния обхват
на чл.436, ал.2 от ГПК, в която норма са посочени изчерпателно действията на
съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване пред съд. В тази връзка се
твърди, че подадената жалба се явява недопустима и като такава следва да се
остави без разглеждане. В случай, че съда разгледа подадената жалба по същество
се навеждат твърдения за нейната неоснователност доколкото изложените в нея
твърдения не намират опора в закона и фактите по делото. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да остави без разглеждане подадената жалба или
алтернативно да я остави без уважение като неоснователна. Претендира присъждане
на разноски.
3. Жалба вх.№2272/25.07.2019г. срещу извършено изпълнително
действие – опис и оценка на недвижимия имот, обективиран
в протокол за опис от 18.07.2019г.. Излага се, че описът е извършен в нарушение
на чл.19, ал.3 от ЗЧСИ във връзка с чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, съгласно които
разпоредби съдебният изпълнител следва да си направи отвод по изпълнителното
дело, което същият не е сторил и това е довело до незаконосъобразност на
обжалваното изпълнително действие. Моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени обжалваното изпълнително действие, обективиран в протокол за опис от
18.07.2019г., ведно със законните последици от това.
Взискателят
по изпълнителното дело – Г.Ц.Х., в законоустановения срок депозира писмен отговор, в което взема становище
за недопустимост или алтернативно за неоснователност на подадената жалба.
Твърди се, че с подадената жалба вх.№2272/25.07.2019г. не се обжалва нито едно
от изпълнителните действия, които са лимитивно изброени в нормата на чл.435,
ал.2 от ГПК и подлежат на обжалване пред съд. В тази връзка се твърди, че
подадената жалба се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
В случай, че съда разгледа подадената жалба по същество се навеждат твърдения
за нейната неоснователност. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да
остави без разглеждане подадената жалба или алтернативно да я остави без
уважение като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
По делото
са приложени писмени обяснения от ЧСИ И.Д., с рег.№922 на КЧСИ, с район на
действие СГС, по изп. дело №20199220400040, дадени на основание чл.436, ал.3 от ГПК, поотделно за всяка от подадените жалби.
Съдът като обсъди изложените в жалбата
доводи намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по изпълнително
дело №20199220400040 на ЧСИ И.Д., с рег.№922 при КЧСИ, с район на действие СГС,
е образувано на 27.02.2019г. по молба на Г.Ц.Х., чрез адв.М.Б., срещу Н.Н.Х., въз основа на
изпълнителен лист от 28.01.2019г. по гр.д. №8/2018г. по описа на ВКС, Г.К., III отд., за описаните в него суми. Към молбата за образуване
на изпълнителното дело е приложено пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, от който е видно, че взискателят - Г.Ц.Х. е заплатил напълно и в брой на адв.М.Б. за образуване и водене на
изпълнително дело адвокатско възнаграждение в размер на 2180 лв.. В поканата за
доброволно изпълнение изх.№1933/13.06.2019г. до длъжника - Н.Н.Х., е посочено,
че задължението по изпълнителното дело включва както сумите по издадения
изпълнителен лист, така и разноски по изпълнителното дело от 205.70 лв., такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 7335.53 лв. с вкл.ДДС, за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 2180 лв.. Подадена е от
длъжника - Н.Н.Х. молба вх.№1912/2019г. за замяна на недвижим имот, срещу който
да бъде насочено принудителното изпълнение. Постановен е отказ на съдебния
изпълнител да уважи подадената от длъжника молба вх.№1912/2019г., обективиран в
съобщение с изх.№2123/28.06.2019г., който е мотивиран, че предложеното за замяна
недвижимо имущество не е в състояние да удовлетвори вземанията, предмет на
изпълнението. Съставен е протокол за опис и оценка от 18.07.2019г. на
недвижимия имот, срещу който е насочено изпълнението.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
По жалба вх.№2007/04.07.2019г. на длъжника – Н.Н.Х. срещу действия на
съдебния изпълнител досежно определени разноски, обективирани в покана за
доброволно изпълнение изх.№1933/13.06.2019г., съдът приема следното:
Подадената жалба се явява процесуално
недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Съображенията за това са следните:
Право
на длъжника е, ако не е съгласен с посочените в поканата за доброволно
изпълнение разноски да поиска от съдебния
изпълнител
да се произнесе по искането му за тяхното изменение, съответно намаляване.
Компетентен да разгледа и да се произнесе по въпроса за разноските, включително
за намаляване на адвокатското възнаграждение, е само съдебния
изпълнител,
пред когото е образувано изпълнителното дело и именно този негов
акт подлежи на съдебен контрол. Съдът обаче не може за първи път да се
произнася по искане за изменение, съответно намаляване на
разноските при липса на съответния акт на съдебния изпълнител,
тъй като е длъжен да зачете компетентността на органа, ръководещ процесуалните
действия. Въпросът за реда за упражняване правото на длъжника
да иска намаляване поради прекомерност на сторени от взискателя разноски по
изпълнителното производство, съставляващи адвокатско възнаграждение е бил
поставен по ч.гр.д. №620/2012г. на ВКС, I Г.О., по което с определение №83
от 19.02.2013г. Върховният касационен съд е посочил, че разрешението на този
въпрос се съдържа в редица актове на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл.274, ал.3 от ГПК - определение №403 от 01.12.2008г.
по ч.гр.д. №1762/2008г. на V
Г.О.; определение №465 от 29.09.2010г.
по ч.гр.д. №397/2010г. на III
Г.О.; определение №89 от 27.01.2012г.
по ч.гр.д. №604/2011г. на ВКС,
IV Г.О.; В цитираните актове е прието, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските
на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е
насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е
реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно
причинени имуществени вреди, което подлежи на обжалване. Длъжникът разполага с
процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител изменение,
съответно намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а
постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване
пред съда. В определение от 25.03.2011г. по ч.гр.д. №297/2010г. на ВКС IV Г.О.,
постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК също
е прието, че за да бъде разгледана жалбата на длъжника трябва да има надлежен акт на частния съдебен
изпълнител, с който да се отказва намаляване на адвокатския хонорар.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че едва след постановяването на изричен акт от съдебния изпълнител по
искането за изменение на разноските и по възражението за прекомерност на
заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение, за длъжника ще възникне
правото, предвидено в чл.435, ал.2 ГПК - да
го обжалва пред съда. В този смисъл, съгласно ТР №3 от 12.07.2005г. на
ОСГТК на ВКС, производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно
правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно
действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори
същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета
на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция
относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт.
С оглед на горното и доколкото искането за изменение на разноските, приети
в изпълнителното производство и обективирани в поканата за доброволно
изпълнение е направено за първи път с подадената жалба, съдът намира, че
производството по делото като преждевременно образувано следва да бъде
прекратено. Делото следва да се върне на ЧСИ, който е компетентен да се
произнесе по искането на длъжника, обективирано в подадената от него жалба вх.№2007/04.07.2019г., за изменение
на разноските, приети в изпълнителното производство и едва след
постановяване на изричен акт, в случай на подадена жалба срещу същия, съдът при
изпълнение на възложените му контролни правомощия по чл.435-437 ГПК ще
извърши преценка за правилността на действията на ЧСИ.
С оглед горното решаващият състав
приема, че подадената от длъжника – Н.Н.Х. жалба вх.№2007/04.07.2019г. се явява процесуално недопустима и като такава
следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да
бъде прекратено.
По жалба вх.№2010/04.07.2019г. на длъжника – Н.Н.Х. срещу отказ на съдебния изпълнител да уважи молба
вх.№1912/2019г. за замяна на недвижим имот, срещу който да бъде насочено
принудителното изпълнение, обективиран в съобщение с изх.№2123/28.06.2019г.,
както и по жалба вх.№2272/25.07.2019г.
на длъжника – Н.Н.Х. срещу извършено
изпълнително действие – опис и оценка на недвижимия имот, обективиран в
протокол за опис от 18.07.2019г. съдът приема следното:
Подадените жалби се явяват процесуално
недопустими и като такави следва да се оставят без разглеждане.
Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК
длъжникът в изпълнителното производство, каквато е
жалбоподателката, може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда
на чл.468, ал.4 и чл.485; определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2; отказа на съдебния изпълнител да
спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по
изпълнението. Подлежащите
на обжалване изпълнителни
действия на съдебния изпълнител са изрично и лимитирано посочени в нормата
на чл.435 от ГПК като жалби
срещу други действия не са допустими. Следователно се налага извода,
че действията на съдебния изпълнител, които длъжникът може
да обжалва са изчерпателно изброени в нормата на чл.435 от ГПК и е
недопустимо тяхното разширително тълкуване.
В случая жалбоподателката
е длъжник по изпълнението. Като такава
законът й признава правото на жалба срещу действията
на съдебния изпълнител в изрично предвидени случаи - чл.435, ал.2 и ал.3, пр. последно от ГПК, сред които не попадат действията, предмет на обжалване с жалба вх.№2010/04.07.2019г. и
жалба вх.№2272/25.07.2019г.. Отказът на съдебния изпълнител да уважи молба
вх.№1912/2019г. за замяна на недвижим имот, срещу който да бъде насочено
принудителното изпълнение, обективиран в съобщение с изх.№2123/28.06.2019г.,
както и извършеното изпълнително действие – опис и оценка на недвижимия имот,
обективиран в протокол за опис от 18.07.2019г. не са в кръга на действията, които длъжникът има право да обжалва.
С оглед изложеното съдът
счита, че в подадените
жалби не са посочени актове или действия на
съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника по изпълнението, поради което следва
да се приеме, че жалба
вх.№2010/04.07.2019г. и жалба вх.№2272/25.07.2019г. са недопустими и
следва да бъде оставени без разглеждане.
По разноските:
С оглед изхода на
спора в полза на взискателя не следва да се присъждат претендираните от него
разноски поради липса на доказателства за тяхното реално извършване.
Водим от горното СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалба вх.№2007/04.07.2019г., подадена
от длъжника – Н.Н.Х. срещу действия на съдебния изпълнител по изп. дело №20199220400040
по описа на ЧСИ И.Д., с рег.№922 на КЧСИ, с район на
действие СГС, досежно
определени разноски, обективирани в покана за доброволно изпълнение
изх.№1933/13.06.2019г..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима
жалба
вх.№2010/04.07.2019г., подадена от длъжника – Н.Н.Х. срещу отказ на съдебния изпълнител по изп.
дело №20199220400040 по описа на ЧСИ И.Д., с рег.№922 на
КЧСИ, с район на действие СГС, да уважи молба вх.№1912/2019г. за замяна на недвижим имот, срещу който да
бъде насочено принудителното изпълнение, обективиран в съобщение с
изх.№2123/28.06.2019г..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима
жалба вх.№2272/25.07.2019г., подадена от длъжника – Н.Н.Х.
срещу извършено по изп. дело №20199220400040 по описа на ЧСИ И.Д., с рег.№922 на КЧСИ, с район на действие СГС, изпълнително действие – опис и оценка на недвижимия имот,
обективиран в протокол за опис от 18.07.2019г..
ВРЪЩА изп. дело №20199220400040
по описа на ЧСИ И.Д., с рег.№922 на КЧСИ, с район на
действие СГС, за произнасяне по жалба вх.№2007/04.07.2019г., подадена от длъжника – Н.Н.Х.
досежно изменение на разноските, приети в изпълнителното производство, обективирани в покана за
доброволно изпълнение изх.№1933/13.06.2019г..
ПРЕКРАТЯВА
производството по ч.гр.д. №10362/2019г. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд, съгласно тълкувателно
решение №3 от 12.07.2005г. по тълк. дело №3/2005 год. на ОСГТК на ВКС в
едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./