ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1055
гр. Пловдив, 11.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502117 по описа за 2021 година
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.413 ал.2 пр.2 и 411
ал.2 т.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, чрез адв. Л.Р., против Разпореждане № 12121/23.06.2021г.,
постановено по гр.д.№ 9918/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV
гр.с., с което е отхвърлено заявление вх. № 32062 от 16.06.2021 г. за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против „Ауто Ойлс“ ЕООД, ЕИК
*********, за сумата от ********** лева – неустойка за неизпълнение по
договор за мобилни услуги № М6188017 от 12.12.2018 г., ведно със законна
лихва за забава. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго,
с което съдът да се произнесе по същество за издаването на заповед по чл.410
от ГПК за тази сума, претендирана със заявлението.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да
1
бъде разгледана.
Районният съд, за да отхвърли заявлението излага съображения,
че в случая неустойката, предвидена в договора за мобилни услуги е в размер
на сбора на всички месечни абонаментни такси до края на срока на договора,
след предсрочното му прекратяване. По този начин е установено, че
потребителят следва да заплати всички дължими месечни такси без да
получава насрещна престация и да ползва предоставените от оператора
услуги. Операторът получава очакваната и уговорена печалба от договора,
без да дължи насрещна престация до края на срока, предвид предсрочното му
прекратяване. Районният съд аргументира, че така уговорената неустойка е
установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на
добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции на неустоечните клаузи. Налага извод,
че вредата от неизпълнение на задължението на длъжника, не е съизмерима
със стойността, която кредиторът би получил при удовлетворяване на
интереса му от изпълнение на договора, доколкото тази стойност е дължима
от страна на потребителя при изпълнение на насрещното задължение на
кредитора. Така, макар договорът да е прекратен, абонатът остава задължен за
заплащане на всички месечни абонаментни такси, без да може да ползва
установените в договора услуги. Процесните установени клаузите за
неустойка, като нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не
пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги. Позовава се на
съдебна практика –
Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. на
ВКС
Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на
ВКС.
С частната жалба на „А1 България“ ЕАД се възразява срещу
направените правни изводи на Районния съд. Позовава се на Решение на Съда
на ЕС от 22.11.2018г. по дело С - 295/2017г., образувано по преюдициално
запитване на МЕО /установено в Лисабон/Португалия/. В тази насока счита,
че претендираната неустойка е изцяло съобразена с актовете на ЕС и не
2
страда от нищожност. На следващо място, поддържа, че неустойката по
договора е компенсаторна по своя характер, поради което и на осн.чл.79 от
ЗЗД кредиторът може да иска или изпълнение заедно с обезщетение за забава
или да иска обезщетение за неизпълнение. По тази причина в процесния
случай ищецът е спрял да начислява месечни абонаментни такси до края на
срока на договора и е начислил договорената неустойка. В случай, че ищецът
вместо обезщетение за неизпълнение /договорената неустойка/ беше поискал
изпълнение съгласно чл.79 от ЗЗД, то претендираната сума е щяла да бъде
същата. Не на последно място по сключена спогодба между КЗП и мобилния
оператор обективирана в Протокол от 21.04.2016г. по гр.д.№ 12268/2014г. по
описа на СГС, I -18. Тази съдебна спогодба има характер на влязло в сила
съдебно решение на осн. чл.234 ал.3 от ГПК, поради което представлява
съдебна практика.
Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че
частната жалба е неоснователна. По отношение на цитираното решение на
Съда на ЕС от 22.11.2018г. по дело С-295/2017г., образувано по
преюдициално запитване на МЕО, то с него действително е застъпено
становището, че сумата, дължима при неспазване на минималния срок на
обвързаност, е неразделна част от общата цена, плащана за доставката на
услугите. Следва да се отбележи обаче, че произнасянето на Съда на ЕС
разглежда данъчни проблеми, а именно дали сумите за неустойки следва да се
облагат с ДДС. Не се изследват въпросите за действителността на
неустоечните клаузи, договаряни от МЕО, които следва да се изтъкне са
далеч по-благоприятни за потребителите.
Също така, не са спазени препоръчаните условия на КЗП за
изчисляване на неустойките, доколкото в Протокол от 21.04.2016г. по гр.д.№
12268/2014г. по описа на СГС, I -18, е записано, че когато абонатът е
физическо лице – потребител по смисъла на ЗЗП максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси за услугата на срочен абонамент по
техния стандартен размер без отстъпка.
Както е видно от съдържанието на описаните условия на КЗП за
изчисляване на неустойките, фиксиран е максимален размер на неустойката. В
3
конкретния случай, тези препоръки не са били спазени, поради което и
неустоечната клауза противоречи на добрите нрави и води до неоснователно
обогатяване.
Обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Разпореждане № 12121/23.06.2021г. по гр.д.№
9918/2021г. на Районен съд – Пловдив, IV гр.с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4