РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на пети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря
ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 138/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 59, във вр. с чл. 222, ал. 3 и чл. 86, ал. 1 , изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца И.Й.Д., упълномощила като проц. представител адв. В.П. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 4), за осъждането на ответника да й заплати:
1.1.
непогасен остатък от обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст (главница) по чл. 32, т. 2, б. „б” от Колективен трудов договор за системата
на народната просвета от 19.06.2016 г., във вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ, в
размер на 9 772,25 лв. (увеличено в открито съдебно заседание - л. 55);
1.2.
законната
лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху размера на обезщетението от
завеждането на исковата молба (18.03.2019 г.) до датата на окончателното
плащане.
1.3.
Ищцата твърди,
че със Заповед № 43/08.10.2018 г. на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ било
прекратено трудовото ѝ правоотношение с ответника, считано от 08.10.2018
г. по взаимно съгласие на страните.
1.4.
Признава, че ѝ било изплатено обезщетение по чл.
222, ал. 3 от КТ в размер на 2 брутни работни заплати в общ размер – 2 280,96
лв.
1.5.
Ищцата твърди,
че целият ѝ трудов стаж бил преминал в сферата на образованието.
1.6.
Твърди се, че
по разпоредбата на чл. 32, т. 2, б.“б“ от КТД за системата на народната
просвета, следвало да ѝ се изплати обезщетение в размер на 10,5 брутни
работни заплати от 01.01.2017 г., работодателят изплатил в по - малко с 9
694,08 лв. от дължимото обезщетение.
2. Ответникът Д. Г. „СВ. СВ. К. И М.” - ГР. Г. са подали отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез адв. И.Р. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 20), който оспорва исковете.
2.1. Възразява, че трудовият стаж на ищцата през последните десет години
2.1.1. не е била при един работодател без прекъсване. и
2.1.2. не е бил в сферата на образованието.
2.2. Признава се факта, че страните са обвързани от действието на Колективен трудов договор за системата на народната просвета (КТД).
2.3. Признава се, че ищецът Д. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но се твърди, че това е станало още през 2014 г.
От
фактическа страна
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
4. В периода 01.07.2010 г. - 12.09.2010 г. ищеца Д. не е била в трудово правоотношение, като е получавала обезщетение за безработица (л. 49).
5. На 13.09.2010 г. между ЦДГ „В. Л.” - с. З.и ищеца е сключен Трудов договор № 130/13.09.2010 г., видно от Допълнително споразумение № 420/01.03.2017 г. (л. 6) и отбелязването в трудовата книжка (л. 45).
6. На 19.06.2016 г. между Министерството на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета на Република България, Сдружение на директорите в средното образование в Република България, Синдикат на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат „Образование” към Конфедерацията на труда „Подкрепа”, Независим учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България е сключен Колективен трудов договор за системата на народната просвета (л. 11).
7. На 01.03.2017 г. между отв. ДГ „Св. Св. К. и М.” - гр. Главиница и ищеца е сключенo Допълнително споразумение № 420/01.03.2017 г. към Трудов договор № 130/13.09.2010 г. (вероятно с оглед трансформацията на ЦДГ „В. Л.” - с. З.в изнесена група към ДГ „Св. Св. К. и М.” - гр. Главиница).
8. На 31.07.2018 г. между страните е сключено Допълнително споразумение № 890/31.07.2018 г. към Трудов договор (л. 7).
9. Със Заповед № 43/08.10.2018 г. на ответника трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ (л. 8).
10. През 2018 г. ищецът е бил член на синдиката на българските учители към ЦДГ - с. З., видно от представената ведомост за събиране на членски внос (л. 35, 36)
11. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ) (л. 37 и сл.), която е установила, че при изчисляване на дължимото на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ по реда на чл. 32, т. 2, б. „б” от КТД е налице незаплатен остатък от 9 772,52 лв.
От
правна страна
От така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
12. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.
II.
По основателността
13. Чл. 222, ал. 3 от КТ
въвежда изискването на следните кумулативни изисквания, за да възникне правото
на обезщетение:
13.1. придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на работника или служителя;
13.2. прекратяване на правоотношението независимо от основанието за прекратяването.
14. В чл. 32, т. 2, б. „б” от КТД е предвидено, че на педагогически специалисти, членове на синдикалните организации, страни по договора, когато през последните 10 г. от трудовия им стаж преди придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието, се изплаща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 10,5 брутни работни заплати от 01.01.2017 г.
15. За да бъде установен обхвата на понятието „в сферата на образованието” следва да бъде извършен анализ характера осъществяваната от ищеца трудова дейност и целта на предвиденото увеличено заплащане.
16. Нормативна
уредба на увеличеното, уреждаща изплащането на
увеличеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ:
16.1. Съгл. чл. 1, ал. 1 от Постановление № 31 на МС от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда е при прекратяване на трудовото правоотношение след 1 януари 1993 г. на работник или служител от организациите и звената на бюджетна издръжка, след като е придобил право на пенсия за изслужено време и старост, независимо от основанието за прекратяването, обезщетението му по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда се увеличава в общ размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца, когато независимо от осъществяваните преобразования, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка, работникът или служителят е работил през последните десет години от трудовия си стаж в една и съща, по отношение на изпълняваните основни функции и задачи, организация или звено на бюджетна издръжка. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размера и от датата по предходната алинея се определя и на педагогическите и медицинските кадри, както и на артистичния и художествено - творческия персонал, когато през последните десет години от трудовия им стаж преди придобиване право на пенсия за изслужено време и старост са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието, здравеопазването, социалните грижи, културата и изкуството.
17. Съгл.
чл. 219, ал. 6 от ЗПУО при прекратяване на трудовото правоотношение с
педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж
са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска
институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното
образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал.
3 от Кодекса на труда - в размер на 10 брутни работни заплати.
18. Съдебна практика е приела
следните разрешения в Решение №
140/18.01.2019 г. по гр. д. № 2809/2017 г. на ВКС, III, г. о.:
18.1. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е от категорията плащания, наречени в правната теория „гратификационни” - изразяващи благодарността на работодателя спрямо работника или служителя за това, че „е приключил живота си в труда по трудово правоотношение, придобил е право на пенсия и отива в пенсия”. Когато придобитият при един и същ работодател трудов стаж е над 10 години, с общата трудовоправна норма законодателят е предвидил това плащане да е в по - голям размер, защото по характера си то изразява признателността на работодателя към излизащия в пенсия за неговия принос и лоялност, засвидетелствани с продължителната работа.
18.2. В практиката на ВКС е изяснено, че предпоставките за придобиване правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ са - прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво основание и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Критерий за възникване правото на увеличения размер на обезщетението (6 работни заплати) е - последните 10 години трудовият стаж да е при един и същ работодател. Същевременно, с ПМС № 31/11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ са уредени случаи, при които въпреки, че лицата през последните 10 години от трудовия си стаж са работили при различни работодатели, размерът на обезщетенията също се изплаща в увеличения размер за 6 месеца. Целта на законодателното разрешение е съобразяване на обстоятелството, че причините, поради които лицата не са работили при един и същ работодател през тези години поначало са обективни и независещи от волята им - преобразувания, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка (чл. 1, ал. 1 и ал. 3 от ПМС № 31/11.02.1994 г.). Аналогична е целта на разрешението по чл. 1, ал. 2 от ПМС № 31/1994 г. за педагогическите и медицинските кадри, както и за артистичния и художествено - творческия персонал. В цитираната норма е предвидено, че увеличен размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ (6 работни заплати) се изплаща на посочените категории лица, макар последните 10 години преди пенсионирането си да са работили при различни работодатели - в организации и звена на бюджетна издръжка и в съответната сфера на образованието, здравеопазването, социалните грижи, културата и изкуството. Легалното определение на понятието „бюджетна организация” се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на Закона за държавната финансова инспекция, вр. с §1, т. 5 от ДР на Закона за публичните финанси – това са всички юридически лица, чиито бюджети се включват в държавния бюджет, в бюджетите на общините, в бюджетите на социалноосигурителните фондове, както и всички останали юридически лица, чиито средства, постъпления и плащания се включват в консолидираната фискална програма по силата на нормативен акт или по реда на чл. 171.
18.3. В тази връзка съставът на ВКС е приел, че използваното понятие „педагогически кадри” има по - широко значение, като определящо за характеристиката му е притежаваната от лицето педагогическа квалификация и правоспособност, но няма изискване през всичките 10 години трудов стаж то непрекъснато да е заемало длъжности, свързани с преподавателска работа в сферата на образованието. Трудовите права са неразривно обвързани с динамичните промени в социално - икономическата сфера, които в определени случаи обективно препятстват реализирането на правото на труд. В този смисъл, правото на по - висок размер обезщетение при пенсиониране не може да бъде изначално изключено за педагогическите кадри, когато поради причини от обективен обществено - икономически характер (напр. - закриване или сливане на училища и учебно - възпитателни заведения, съкращения, принудителна безработица), част от трудовия им стаж е придобит в други учреждения. Във всеки отделен случай съдът е длъжен да анализира и съобрази конкретните обстоятелства по делото, за да не се допусне приложение на по - неблагоприятна трудовоправна норма и неравно третиране на педагогическите кадри в областта на трудовите им права. Обратното тълкуване би било в противоречие с целта и смисъла на закона, респ. с благодарствения характер на обезщетението и би създало необоснована разлика в третирането на педагогическите кадри. Възприетото тълкуване е в съответствие и с един от основните принципи в правото - за равенство и недискриминация (чл. 6 от Конституцията на РБ, чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, вр. с чл. 1 от Протокол 1), който изисква от държавата равно отнасяне към еднакви, или сходни случаи, респ. допуска неравно отнасяне към нееднакви случаи в зависимост от разликата между тях - като тогава разликата в третирането има за цел да премахне съществуващото неравенство и води до равенство по същество.
18.4. Съобразявайки тези обстоятелства ВКС е достигнал до заключението, че увеличения размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ ще се дължи, дори когато лице - педагогически кадър по смисъла на чл. 1, ал. 2 ПМС № 31/1994 г., през последните 10 години преди пенсионирането трудът е полагало в организации и звена на бюджетна издръжка, освен в сферата на образованието и по програми и проекти за трудова заетост в сферата на социалните грижи, на непедагогически длъжности, за назначаването на които лицето е насочено и/или предпочетено с оглед притежаваната от него педагогическа квалификация.
19. На още по - голямо основание увеличеното обезщетение би следвало да се дължи, ако лицето е продължило да работи на педагогически длъжности по правоотношения, запазени на осн. чл. 123 от КТ при преобразуване на учреждения от системата на образованието в такива, натоварени с осъществяването на социални дейности.
21. В конкретният случай
21.1. От 15.10.2000 г. ищеца Д. е работила в Д. д., л. р. г. - с. М. П. на длъжност „детски учител”, т. е. като педагогически специалист. Към този момент домът съгласно чл. 33а, т. 2 от ЗНП (отм.) е имал качеството на обслужващо звено в системата на народната просвета, със социално предназначение.
21.2. Съгласно § 8, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета (ДВ, бр. 105 от 2006 г., отм.) считано от 1 януари 2007 г. държавните и общинските обслужващи звена със социално предназначение - домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, се преобразуват от обслужващи звена в системата на народната просвета в специализирани институции за предоставяне на социални услуги - домове за деца, финансирани като делегирана от държавата дейност на общината, на чиято територия се намират.
21.3. Съгл. ал. 3 на същата разпоредба трудовото правоотношение на ищеца Д. се е запазило на осн. чл. 123 от КТ, т. е. същата е продължава да осъществява същата трудова функция, макар и вече в учреждение, представляващо специализирана институция за предоставяне на социални услуги. Поради тази причина и положения от нея труд в специализираната институция на осн. чл. 19, ал. 4 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж е отчетен като учителски стаж.
21.4. В тази връзка трудовия стаж за спорния период: 15.10.2000 г. - 30.06.2010 г. следва се приеме, като такъв положен в организации и звена на бюджетна издръжка в „сферата на образованието” (вж. т. 20).
21.5. Времето, в което ищеца Д. е получавала обезщетение за безработица, не е свързано с работа с работодател, извън „сферата на образованието” (вж. т. 20) и поради тази причина при прилагането на разпоредбата на чл. 32, т. 2, б. „б” от КТД ще бъде отчетено времетраенето на трудовото правоотношение за периодите 15.10.2000 г. - 30.06.2010 г. и 13.09.2010 г. - 08.10.2018 г. (повече от 17 години и то без да бъде отчетен предходният и стаж като учителка в гр. Силистра - л. 43).
22. Следователно, дори да се приеме, че ищецът Д. е придобила правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2014 г., към този момент, тя вече е имала (15.10.2000 г. - 30.06.2010 г. + 13.09.2010 г. - 31.12.2013 г.) повече от 13 години трудов стаж в „сферата на образованието”.
23. Правоотношението между страните е прекратено на 08.10.2018 г., поради което съгласно приложимия към този момент чл. 32, т. 2, б. „б” от КТД (който е по - благоприятен за ищеца от чл. чл. 219, ал. 6 от ЗПУО) на ищеца следва да бъде заплатено обезщетение в размер на 10,5 брутни работни заплати.
24. Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение. В конкретният случай, основанието за изплащане на обезщетението е обусловено от фактически състав (вж. т. 13), който е завършен с по - късно настъпилият факт - прекратяване на правоотношението на 08.10.2018 г.
25. Поради тази причина следва да бъде кредитирано заключението на СИЕ, която е изчислила обезщетението въз основа на възнаграждението на ищеца за м. септември 2018 г. на 12 053,48 лв.
26. Ответникът е заплатил сумата от 2 280,96 лв., в резултат на което е останал непогасен остатък от 9 772,25 лв.
27. С оглед гореизложеното предявеният иск се явява основателен.
Разноски
28. На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимите държавни такси и разноски за възнаграждението на вещото лице съобразно уважената част от исковете, възлизащи на 540,89 лв.
29. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Д.
Г. „СВ. СВ. К. И М.”, с ЕИК по БУЛСТАТ ********,
с адрес на управление: ********, да заплати на ищеца И.Й.Д., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***,
непогасен остатък от обезщетение
при прекратяване на трудово правоотношение, след като
работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст (главница) по чл.
32, т. 2, б. „б” от Колективен трудов договор за системата на народната
просвета от 19.06.2016 г., във вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ, в размер на 9 772,25
лв. (девет хиляди седемстотин седемдесет и два лева и двадесет и пет
стотинки); законната лихва върху
размера на обезщетението от завеждането на исковата молба (18.03.2019 г.) до
датата на окончателното плащане.
ОСЪЖДА ответника Д. Г. „СВ. СВ. К. И М.”, с ЕИК по БУЛСТАТ ********, да заплати по сметка на Районен съд - гр. Тутракан държавна такса за разглеждане на исковете и разноски за възнаграждение на вещото лице в размер на 540,89 лв. (петстотин и четиридесет лева и осемдесет и девет стотинки).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна в същият срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: