№ 1264
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000502087 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 130 от 22.04.2021г., постановено по гр.дело № 516/2020г. на
Пернишкия окръжен съд, ГК, на основание чл. 49 ЗЗД, Община Перник е осъдена
да плати на Ю. Ю. Г., чрез неговата майка и законен представител Д. Й. Г.,
сумата 8 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди - болки, страдания и
уплах, причинени от ухапване от безстопанствено куче на 19.06.2020г. в гр. ***,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането–19.06.2020г. до
окончателното плащане и сумата 123,08 лева разноски по делото, като искът е
отхвърлен за разликата над 8 000 лева до пълния предявен размер 26 000 лева и Д.
Й. Г., като майка и законен представител на малолетния Ю. Ю. Г., е осъдена да
плати община Перник разноски по делото в размер 69,23 лева. С решението на
ОС-Перник, Община Перник е осъдена да плати на адв. С.А. С. адвокатско
възнаграждение в размер 790 лева, а по сметка на Пернишкия окръжен съд да
плати сумата 320 лева държавна такса, заедно със законната лихва върху
държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното плащане и сумата 5 лева за издаване на изпълнителен лист, ако
задължението не бъде изпълнено доброволно.
Въззивна жалба срещу решението в осъдителната част е подадена от Община
Перник, чрез кмета С. В.. Жалбоподателят оспорва извода на съда, че кучето,
осъществило нападението над пострадалото дете е безстопанствено, като сочи, че
по делото са събрани безспорни доказателства, че кучето е обитавало двор на
къща в гр. *** на ул. *** № 13, а обстоятелството, че собственикът не е полагал
грижи за него, не го прави безстопанствено куче. Твърди, че по делото е
1
установено, че към момента на настъпване на инцидента кучето е имало
собственик, който не е полагал грижи нито за него, нито за собствения си имот, в
чийто двор е било животното. Смята, че недобросъвестното поведение на
собственика на кучето и на къщата, намираща се на ул. *** в гр. ***, изключва
ангажиране отговорността на Община Перник по чл. 49 ЗЗД. Сочи, че съдът не е
съобразил приложения по делото констативен протокол от 19.06.2020г. за
заловено куче, което се е намирало в двора на къщата на ул. ***. Жалбоподателят
смята също, че определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението е силно завишен и не отговаря на търпените болки и страдания,
като по този начин съдът е нарушил материалния закон- чл. 52 ЗЗД. Сочи, че при
определяне размера на обезщетението съдът не е съобразил в пълна степен
събраните по делото доказателства, от които се установява, че при пострадалия не
са констатирани трайни увреждания и неблагоприятни последици за здравето му.
Искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ищец Ю. Ю. Г., чрез неговата
майка и законен представител Д. Й. Г. не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Ю. Ю. Г., чрез неговата майка и
законен представител Д. Й. Г., с искова молба, с която против Община Перник са
предявени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер 26 000 лева, причинени от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта
до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 19.06.2020г. в гр. Б., около 10,20 часа, на
улицата зад детската градина, ищецът карал велосипеда си, когато неочаквано бил
нападнат от безстопанствено куче, като в резултат на това получил охлузване и
кръвонасядане по външен десен глезен. Твърди се, че инцидентът се отразил
негативно и на психичното състояние на детето-то започнало да сънува кошмари,
изпитвало страх да преминава по улицата, изпитвало страх и от животни,
включително и от домашното си куче. Твърди се, че кучето, което ухапало ищеца
е безстопанствено, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на
Община Перник, която съгласно глава пета от Закона за защита на животните има
задължение за овладяване популацията на безстопанствените кучета, както и
задължението да предприеме мерки за предотвратяване на агресивното им
поведение, включително като ги залавя и ги настанява в приюти.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Община Перник оспорва
предявения иск, като недопустим и неоснователен. Твърди, че община Перник е
предприела съответните действия по овладяване на популацията на
безстопанствените кучета, като с решение № 960/05.10.2018г. на Общински съвет
2
Перник е възложила изпълнението на тези дейности на ОП „Общинско
обслужване”, в което е създадено Звено „Дейности по контрол на популацията на
безстопанствени кучета”. Поддържа, че във връзка с това, общината е
предоставила за стопанисване и управление на ОП „Общинско обслужване”
сградата на общински приют в кв. Кристал-Перник, както и е осигурила средства
за храна и консумативи и за извършване на дейности по кастрация, поставяне на
ушна марка и регистрация на безстопанствените кучета. Ответникът оспорва и
размера на претенцията, като смята, че същият не съответства на принципа на
справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 19.06.2020г. в гр. ***, около 10,20 часа, на улицата
зад детската градина ищецът Ю. Ю. Г. е бил ухапан от куче, вследствие на което е
получил охлузване и кръвонасядане на външен глезен на долен десен крайник.
Обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът също не са спорни между
страните. От събраните в първоинстанционното производство гласни
доказателства-показанията на свидетелите З. К. Р. и С. Н. М. се установява, че на
19.06.2020г. около 10,20 часа Ю.Г. карал колело по улицата зад детската градина и
две кучета-едно жълто-оранжево на цвят и едно с черно петно на главата, го
гонели. Свидетелката Р. сочи, че след като детето завило по улицата се скрило от
погледа й, но чула че то започнало да вика, а после разбрала, че бил ухапан от
куче. Свидетелката М., която твърди, че работи в детската градина, сочи, че била
в двора на градината и видяла как жълтото куче захапва Ю. за крака в областта
около глезена. Твърди, че тръгнала към детето, но то веднага потеглило с
колелото и бил уплашено.
В първоинстанционното производство е представена медицинска
документация, въз основа на която е изготвено заключение на КСМЕ от вещите
лица д-р Р.С.-съдебен лекар и д-р Д.А.-психиатър. Вещите лица са установили, че
на 19.06.2020г. Ю.Г. получил охлузване и кръвонасядане по външен глезен на
десен долен крайник, в резултат на действието на твърд, тъпоръбест предмет, като
това увреждане му е причинило страдание.
В откритото съдебно заседание д-р С. е посочил, че уврежданията са
отшумели за около три седмици, без да оставят физически следи. Обяснил е, че
нараняването е повърхностно, поради което няма да има трайни отражения върху
мускулатурата.
Според заключението на КСМЕ, при извършения личен преглед на детето са
установени симптоми на постравматично стресово разстройство, като според
наличните данни детето преживява психотравменно житейската ситуация,
свързана с ухапването от куче. Експертът психиатър е установил, че ищецът
проявява симптоми на тревожност, обща емоционално-волева лабилност, че има
нарушения в съня-нощни страхове и стряскане, фобийни изживявания. Посочено
е, че въпреки работата с психолог, страховите изживявания персистират.
Психиатърът е обяснил, че за бъдещ период е възможно при пренапрежение от
различно естество-физическо или емоционално, да се обостри конкретната
фобийна тревожност.
3
В откритото съдебно заседание в първоинстанционното производство,
психиатърът д-р А. е посочила, че разстройството, което е получило детето е с
преходен характер, но на този етап това състояние не е преодоляно, тъй като
психотерапевтичните методи не са довели до справяне със страха, който изпитва
детето.
Във въззивното производство е представен и приет: амбулаторен лист за
извършен преглед на Ю.Г. на 18.10.2021г., според който към момента на
консултацията момчето е психомоторно спокойно, дискретно споделя за
психотравмена ситуация и свързани с това оживени спомени от миналото, като е
посочено, че се наблюдава протрахирана адаптационна реакция. Препоръчана е
интензивна психотерапия.
За установяване на твърденията в исковата молба, че кучето ухапало детето е
безстопанствено, в първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства.
Свидетелката С. М. твърди, че двете кучета стоят на улицата до детската
градина, като не й е известно да имат стопанин. Сочи, че и тя самата заради тях тя
не смее да минава по тази улица. Твърди, че родителите, водещи децата си в
детската градина, също изпитват страх от тези кучета и избягват да минават по
улицата, като й е известно, че родители са подавали сигнали до кметството.
Свидетелката А. М. Б. твърди, че работи като технически секретар в приюта
за безстопанствени кучета в кв.Кристал-Перник. Твърди, че по отношение на тези
две кучета не са имали други сигнали, но като служители на приюта и по повод
сигнали, подадени за други животни, са ги виждали да излизат от двор на къща,
намираща се срещу детската градина. Сочи, че устно са уведомили кмета за тях,
както и за това че кучетата са агресивни. Твърди, че в деня на инцидента
получили сигнал от кмета и установили на място, че двете кучета били в двора,
намиращ се срещу детската градина и ги заловили. Спомня си, че дворът и къщата
в него били запустели и неподдържани и тъй като служителите нямат право да
влизат в частни дворове, кметът извикал собственика на имота, който им
разрешил да влязат в двора и да заловят кучетата. Твърди, че собственикът
обяснил, че той гледа кучетата, но те вече не го интересували. Поддържа, че
хората, които се събрали наоколо посочили кучето, което ухапало детето-жълтото
куче, със сляпо око, като си спомня, че то нямало чип.
Свидетелят А. Е. А. твърди, че работи като ветеринарен лекар към приюта.
Свидетелят също твърди, че по повод сигнал от кмета за ухапано от куче дете
отишли в гр. Б. и намерили кучетата в двора на къща до детската градина. Спомня
си, че собственикът на къщата увъртал на въпросите дали кучетата са негови.
Твърди, че лично той не е обработвал това куче и че то не е имало чип. И този
свидетел твърди, че преди инцидента от 19.06.2020г. кметът на населеното място
бил уведомен за тези кучета.
Свидетелят Е. В. К. твърди, че живее в гр. Б. на ул. *** № 11 и че съседът му
Б. Г., който живеел на ул. *** № 13 починал преди два-три месеца. Сочи, че Г. бил
запуснат човек, недохранен и дрипав, че работел в магазина в града и там спял, а
посещавал имота си веднъж месечно, но не се е грижел за него. Твърди, че в
къщата нямало ток и вода, а оградата на двора била паднала и имотът се
превърнал в свърталище на пияници и кучета. Свидетелят си спомня, че преди
повече от 5-6 години Г. имал куче вълча порода, което обаче починало от старост.
4
Сочи, че от няколко години в двора на Г. имало кучета-черно, жълто и бяло и му е
известно, че едно от този кучета ухапало Ю.. Твърди, че кучетата обикаляли в
района на детската градина вероятно, за да търсят храна и че били агресивни, като
сочи, че дори негови гости са го молели да ги посрещне, защото от кучетата не
можели да минат. Свидетелят твърди, че Б. Г. не се грижел за кучетата, намиращи
се в имота му, както и че преди това те не са били отглеждани от него.
Свидетелката С. Б. П. твърди, че живее в гр. *** на ул. *** № 1 и че работи
като куриер в града и го познава много добре. Твърди, че след смъртта на бащата
на Г., къщата на ул. *** № 13 станала съборетина и дворът бил разграден, като
там влизали кучета. Сочи, че когато обикаляла из града не е виждала нито Г. да
живее в къщата, нито друг човек. Твърди, че Г. няма кучета. Сочи, че едно от тези
кучета, които влизали в двора -жълто на цвят, ухапало и нейното дете и тогава тя
отишла при Б. Г. в магазина, където работел и го попитала дали кучето е негово, а
той отговорил, че никое от кучетата не е негово, че не може да се грижи за себе
си, камо ли за куче.
Страните не спорят, че собственик на имота, намиращ се в гр. Б. на ул. ***
№ 13 е Б. С. Г., както и че на 13.01.2021г. същият е починал.
От страна на ответника във връзка с твърдението, че са предприети
действията по овладяване на популацията на безстопанствените кучета е
представено решение № 960 от 05.10.2018г. на Общинския съвет – Перник, според
което Общинският съвет е дал съгласие да се създаде звено „Дейности по контрол
на популацията на безстопанствените кучета” към ОП „Общинско обслужване” с
предмет овладяване на популацията на безстопанствените кучета и цялостна
организация на общински приют в кв. Кристал-гр.Перник. Взето е решение да се
предвидят финансови средства за храна, консумативи и заплати за приюта.
Представен е правилник за структурата и дейността на ОП „Общинско
обслужване”-Перник – 2018г.
Според констативен протокол № 155 от 19.06.2020г. от Общинския приют за
безстопанствени кучета, на 19.06.2020г. в присъствието на кмета на населеното
място и техн.секретар на приюта-свидетелката Б., д-р А. и д-р В.-ветеринарни
лекари към приюта са заловили кафяво женско куче, тъй като същото е ухапало
дете. Според протокола кучето е намерено в дома на Б. Г. и е заловено от там.
Представено е писмо от ОП „Общинско обслужване”-Перник, адресирано до
кмета на гр. ***, според което още на 31.03.2020г. кметът е уведомен от екипа на
ОПБК, че две кучета, обитаващи двора на къщата на ул. *** № 13, постоянно
пребивават на улицата и че това може да доведе до инцидент.
При така установените факти, Софийският апелативен съд прави следните
изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД. Според разпоредбата на
чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В
тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-
обезпечителна отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД е да проведе
пълно доказване на елементите от фактическия й състав - противоправно деяние
на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор,
причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и
причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен
5
резултат. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията,
вменени му от ЗЗЖ.
В случая, както се посочи вече, не се спори, че на 19.06.2020г. в гр. ***
ищецът Ю.Г. е бил ухапан от куче, вследствие на което е получил телесни
увреждания и психично разстройство.
Не се спори и, че ответникът Община Перник, в качеството си на
юридическо лице (чл.14 ЗМСМА) е правен субект, на когото е възложено по
силата на Закона за защита на животните овладяване на популацията на
безстопанствените кучета и предприемане на мерки за предотвратяване на
агресивното им поведение-чл.40, чл. 41, чл. 47 от ЗЗЖ, а по силата на чл. 50, т. 2
от ЗЗЖ, общините трябва да вземат мерки за предотвратяване на агресивно
поведение на кучетата към хора или животни. Законът за защита на животните
предписва с посочените разпоредби, че общинските власти са длъжни да вземат
под надзор всички безстопанствени кучета, чрез залавянето, кастрирането,
обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени
и стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ). Следователно основната
мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти - арг. чл. 41, ал. 1 от
ЗЗЖ, като само по изключение се допуска те да бъдат връщани на местата, от
които са взети - чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ. Следователно надзорът и грижите по
отношение на безстопанствените кучета са възложени на общините, чрез техния
изпълнителен орган - кмета.
Един от спорните въпроси пред тази съдебна инстанция, очертан от
оплакванията във въззивната жалба на Община Перник се концентрира върху
това дали кучето, ухапало на 19.06.2020г. Ю.Г. е безстопанствено.
Въззивният съд намира, че обсъдените по делото доказателства, прецени по
отделно и в тяхната съвкупност, обосноват с категоричност извода, че на
19.06.2020г. ищецът е ухапан от безстопанствено куче, върху което общината,
чрез своите служби и изпълнители на работата е следвало да упражнява надзор,
поради което и възраженията на жалбоподателя в обратния смисъл се явяват
изцяло неоснователни. Установените по безпротиворечив начин релевантни факти
за общественото място на увреждането и броя на кучетата, намиращи се на него,
възприети от свидетелките Р. и М., установеното от свидетелите К., П., Р. и М.,
които живеят в гр. Б., че двете кучета са без стопанин и от години обикалят в
района, агресивни са, плашат хората и че именно едното от тези кучета е ухапало
Ю.Г., преценени заедно с вида на нараняването на ищеца, посочено в
медицинските документи и заключението на КСМЕ, водят до извода, че
ухапването на детето е осъществено от безстопанствено жълто куче, което е било
агресивно.
Посоченото от свидетелите Б. и А., че кучето е било намерено в двора на
къщата на Б. Г. на ул. *** № 13 не опровергава извода, че животното е било
безстопанствено. Както е отбелязал и съставът на ОС-Перник, липсват данни по
делото, че това куче към момента на инцидента, а и преди това, е имало
собственик, който да се грижи за него и под чиито надзор да се намира.
Въззивният съд напълно споделя и изразеното от първоинстанционния съд
становище, че обстоятелството, че кучето е пребивавало в дворно място,
намиращо се до детската градина, не е достатъчно, за да се приеме, че собственик
на кучето е бил собственикът на имота. Всички разпитани по делото свидетели
категорично сочат, че имотът е бил изоставен, неподдържан и с паднала ограда, че
6
собственикът на имота рядко се появявал там, както и че кучетата свободно са
влизали и излизали от двора и са обикаляли по улицата, плашейки хората.
Според § 1 от ПР на ЗВМД, агресивни кучета са кучетата, които проявяват
спонтанна неадекватна реакция, насочена към хора или животни, която в
зависимост от силата и нейното естество би могла да доведе до наранявания или
причиняване на смърт. Според разпоредбата на §6а от ПР на ЗВМД (нова - ДВ, бр.
13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020г.)-действала към датата на инцидента,
„безстопанствено куче” е животно, което няма дом и не е под контрола или под
прекия надзор на собственика или на друго лице, което е отговорно за него. От
показанията на свидетелите Б. и А. се установява, че кучето е било без маркировка
или каишка. От твърденията на тези двамата свидетели, че при залавянето на
кучето собственикът на дворното място Г. уклончиво е отговарял дали кучетата са
негови, не може да се обоснове извод, че именно той е техен стопанин. Дори в
някакъв период кучето да е било отглеждано от Г., то категорично се установи, че
към момента на инцидента, а и няколко месеца преди това Г. не е бил негов
стопанин, нито е полагал грижи за него. Този извод се потвърждава и от
обсъденото писмо на ОПОБ-Перник, адресирано до кмета на населеното място,
според което, кучетата, обитаващи двора на къщата на ул. *** № 13, постоянно
пребивават на улицата и създават опасност. Следователно по делото по несъмнен
начин е установено, че ухапването на детето е причинено от куче, което е било
безстопанствено.
Съгласно установената съдебна практика на ВКС (решение по гр. д. №
2045/2015г. на ІV ГО, решение по гр. д. № 899/2010г. на ІV ГО, решение по гр. д.
№ 1155/2009г. на ІІІ ГО и решение по гр. д. № 1068/2017 г. на ІV ГО) - при
деликта когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то
дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да
извърши. Ако е предприело, с дължимата грижа, предписаните от закона
действия, лицето не отговаря за вреди. Следва да бъде посочено, че общините са
длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона -
добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не
предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи
дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение.
В случая въззивният съд намира, че независимо от взетото от Общинския
съвет – Перник решение за създаване на звено „Дейности по контрол на
популацията на безстопанствените кучета” към ОП „Общинско обслужване” и за
създаване на организация за общински приют на територията на общината и
финансирането на дейността му, мерките за осъществяване на надзор върху
безстопанствените кучета не са проведени ефективно. Това е така, защото от
представените от ответника доказателства се установява единствено приемането
на програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на
територията на Община Перник, чрез осъществяването на дейности по залавяне и
транспортиране на безстопанствените кучета, кастрация, обезпаразитяване и
ваксинация, поставяне на чипове и на видима ушна марка, евтаназия на болните
агресивни кучета и временното им настаняване в приюта. Разпитаните по делото
свидетели Б. и А.-служители в приюта, установяват, че действия са предприемани
след подадени сигнали, включително и за конкретното куче сигнал е подаден от
кмета, след ухапването на детето. При тези доказателства и след като съобрази, че
подаването на сигнали не е задължение, а право на гражданите, че овладяването
7
на популацията на бездомните кучета е процес, изискващ продължителни и
целенасочени усилия, а не еднократен акт, въззивният съд намира, че Община
Перник не е положила с необходимата грижа предписаните от закона действия.
Макар общината да е предвидила създаването на организация и ред за надзор
върху безстопанствените кучета на територията си, тези мерки не са приложени
адекватно на популацията на бездомните кучета, като на обществените места в
общинската територия са останали агресивни кучета, които нападат хора и
причиняват телесни увреждания и психически стрес. Установеното бездействие
на органите на общината във връзка с изпълнение на вменените от закона
задължения за овладяване на популацията на бездомните кучета, включително
чрез изолирането им в специално пригодени за това места-приюти и от това са
последвали вреди за конкретни лица, то Община Перник отговаря по чл. 49 ЗЗД и
следва да бъде ангажирана гаранционно – обезпечителната й отговорност за
причинените на ищеца неимуществени вреди.
По отношение на следващия спорен въпрос, очертан от оплакванията на
жалбоподателя-за размера на обезщетението, което се дължи на ищеца,
въззивният съд намира следното:
Претърпените от Ю.Г. неимуществени вреди, установени по делото, които са
в пряка причинна връзка с процесния деликт и които представляват
неблагоприятно засягане на лични блага, следва да бъдат обезщетени, съобразно
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на
причинените травматични увреди и начина на настъпване на увреждането,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото (в този смисъл разясненията, дадени в Постановление № 4/1968 г. на
Пленума на ВС).
В конкретния случай, за да определи справедливия размер на обезщетението
за неимуществени вреди, този състав на САС съобрази следните обстоятелства:
брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания и техния
медикобиологичен характер, установен от КСМЕ – охлузване и кръвонасядане по
външния глезен на доления десен крайник. Съдът съобрази, че ищецът не е бил
настаняван за болнично лечение, нито са извършвани оперативни интервенции
във връзка с причинената увреда. САС отчете и продължителността на лечебния и
възстановителен период, установена от обясненията на вещото лице д-р С.- общо
за около 3 седмици, както и изводите му, че тъй като нараняването е повърхностно
няма да има трайни последици за мускулатурата на пострадалия. Съдът взе
предвид и изводите, направени в КСМЕ, че вследствие на инцидента на ищеца е
причинена и психическа травма, която макар и да е с преходен характер, все още
не е преодоляна, въпреки приложените психотерапевтичните методи и че детето
все още изпитва страх и проявява симптоми на тревожност, обща емоционално-
волева лабилност, че има нарушения в съня-нощни страхове и стряскане, фобийни
изживявания. Съдът взе предвид и становището на експерта психиатър, че за
бъдещ период е възможно при пренапрежение от различно естество-физическо
или емоционално, да се обостри конкретната фобийна тревожност.
Съдът взе предвид възрастта на пострадалия към датата на инцидента-9 -
годишен, обстоятелствата, при които е настъпил, социално-икономическите
условия в страната към 19.06.2020г. и стандарта на живот в държавата към същата
дата. Отчитайки всички тези фактори съставът на САС намира, че сумата 8 000
8
лева би обезщетила справедливо ищеца за претърпените и доказани в процеса
неимуществени вреди. Върху така определеното обезщетение, следва да бъде
начислена и законна лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
плащане.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението в ожалваната част следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на
въззиваемия ищец разноските за платено адвокатско възнаграждение за
въззивното производство в размер 960 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 130 от 22.04.2021г., постановено по гр.дело №
516/2020г. на Пернишкия окръжен съд, ГК, в обжалваната част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Община Перник да плати на Д.
Й. Г., действаща като майка и законен представител на ищеца Ю. Ю. Г. разноски
за платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер 960
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД, при предпоставките на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9