Р Е Ш
Е Н И Е
№ 147
Гр. Перник, 30.09.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА
ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на
прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 190 по описа за 2022 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208- чл.228 от
Административнопроцесуалния кодекс / АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на И.Н.С., с ЕГН: **********,
с адрес: *** чрез адвокат А.В. *** против Решение № 59 от 09.06.2022 година,
постановено по АНД № 54 по описа за 2022 година на Районен съд Радомир, с което
е потвърдено Наказателно постановление № 42-0003015 от 29.11.2021 година,
издадено от директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София,
с което му е наложена „Глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин лева/
за нарушение на чл. 36
§2, т. (ii) от Регламент (ЕС) №165/2014 година на основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 от
ЗАвПр.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Моли съд да отмени първоинстанционния съдебен акт и вместо
него да постанови друг, с който да отмени издаденото наказателно постановление
и наложената чрез него глоба.
В проведеното на 28.09.2022 година съдебно заседание,
касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.
В проведеното на 28.09.2022 година съдебно заседание ответникът
по касационната жалба, редовно призован, не се представлява.
В проведеното на 28.09.2022 година съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура Перник изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Предлага да бъде оставено в сила решението на районния съд.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по
делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл.
218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срок, от страна в производството по делото пред първа инстанция, за която
решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна.
След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма,
по допустима жалба. Същото е постановено при правилно прилагане на материалния
и процесуалния закон, а основанията за това са следните:
В хода на настоящото производство е установено, че с Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия А-2021 №298411 от
28.10.2021 година е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за това, че на 28.10.2021 година, около 14:30 часа на главен път
Е-871, на 71 км., с посока на движение гр. Радомир, управлявал влекач марка
„Скания“ с рег. ****, от категория N3, собственост на дружеството превозвач **** ЕООД, с прикачено полуремарке марка „Ханглер“, с
рег. ****, от категория О4, собственост на ****ЕООД. Същият е извършвал
международен превоз на товари от Република България до Република Северна
Македония, видно от CMR, издадено на 27.10.2021 година, притежаващ заверено
копие ****, издадено на 21.04.2016, валиден до 20.04.2026 година, към лиценз на
Европейската Общност за международни товарни превози. При проверката било
установено, че при извършване на превоз, попадаш в обхвата на спогодба АETR, управлявайки посочената по- горе съчленена композиция състояща се от МПС,
с рег. ****, оборудвано с дигитален тахограф, марка VDO, тип “2171“, сериен ****, одобрен тип “el-175“ и ППС, с рег. ****, водачът не е представил за
периода от 15:32 часа на 18.10.2021 година до 11:28 часа на 28.10.2021 година
тахографски листове, ако е управлявал МПС, оборудвано с аналогов тахограф,
всеки ръчен запис и/или разпечатка или удостоверение за дейности по образец,
като в представената дигитална карта няма регистрирани дейности за този период.
АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата, който го подписал без възражения.
Тези констатации на актосъставителя били възпроизведени и
в издаденото Наказателно постановление № 42-0003015 от 29.11.2021 година,
издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, с
което са му наложени „Глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева
на основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвПр за извършено нарушение на чл. 36§2,
т. (ii) от Регламент ( ЕС) № 165/ 2014 година и „Глоба“ в размер
на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по
пътищата. Наказателното постановление било връчено на 04.01.2022 година.
С Решение № 59 от 09.06.2022 година, постановено по АНД №
54 по описа за 2022 година на Районен съд Радомир, наказателното постановление
в обжалваната част е било потвърдено. Извършвайки цялостна проверка за
законосъобразност на производството по налагане на административното наказание
и след приобщаване на преписката и събиране на посочените от страните
доказателства, съдът приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е също, че
от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по
безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и че към
същата са приложени правилно съответните правни норми. Приел е, че настоящият
жалбоподател е извършил деянието, което съдържа всички признаци от състава на
вмененото му нарушение по чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) №165/2014 и че правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност на основание чл. 93в, ал. 17, т.
3 от ЗАвПр, във връзка с чл. 53 от ЗАНН.
Пред настоящата инстанция не са представени нови писмени
доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната
инстанция дължи произнася само относно наведените в касационната жалба
касационни основания, като за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон следи служебно. Съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Решението на районния съд е правилно.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция напълно
възприема установената от Районен съд Радомир фактическа обстановка, която
напълно кореспондира със събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд правилно и въз основа на
събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата
касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи
за правилно прилагане на материалния закон от страна на административнонаказващия
орган при рализиране на отговорността по реда на чл. 93в, ал. 17, т. 3 от
ЗАвПр, във връзка с чл. 53 от ЗАНН, за извършено нарушение на разпоредбата на
чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент №162/2014. В тази връзка, настоящият
касационен състав не се солидизира с доводите, които са посочени в касационната
жалба, а основанията за това са следните:
Първоинстанционният съд правилно е приел, че при
провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати
процесуални нарушения. Както в АУНА, така в НП се съдържат обстоятелствено
всички елементи на установеното административно нарушение както от обективна,
така и от субективна страна, съответно са посочени и нарушените законови
разпоредби.
На следващо място, правилни са изводите на районния съд
относно приложения материален закон във връзка с установеното нарушение по чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент №165/2014 година, във връзка с чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвПр. Правната
квалификация на деянието изцяло съответства на вписаните обстоятелства по
извършване на нарушението, които са доказани надлежно в производството пред районния
съд, относно авторството и обективните елементи на изпълнителното деяние.
Съдържанието на посочената за нарушена разпоредба ясно регламентира, че когато водачът управлява превозно средство,
оборудвано с дигитален тахограф, той трябва да е в състояние да представи по
искане на оправомощения служител на контролен орган всички ръчни записи и
разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно
изискванията на цитирания регламент от една страна, а от друга на Регламент
(ЕО) №561/2006 година. Районния съд в хода на съдебното следствие детайлно е
проверил всички възражения на наказаното лице по отношение на вмененото му
нарушение, като е събрал необходимите за изясняване на обективната истина
доказателства и мотивирано е отхвърлил като недоказани изложените доводи на
наказаното лице, в частност, че пред посочени период МПС е била в ремонт, но
жалбоподателят не е представил удостоверението по чл. 10 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 година,
каквото задължение му се вменява в тези случаи.
В заключение настоящият касационен състав намира изводите
на решаващият първоинстанционен съд за съответни на доказателствата и
приложимия материален закон, поради което решението на първоинстанционния съд
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно
решение № 59 от 09.06.2022 година, постановено по АНД № 54 по описа за 2022
година на Районен съд Радомир.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на ожалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/