Р Е Ш Е Н И
Е
№ 10
гр. Русе, 17.03.2021 г.
Административен съд - Русе, ІІ-ри състав, в
открито съдебно заседание на 18 февруари през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
Съдия: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдията КУПРИНДЖИЙСКА
адм.дело N 760 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано
е по жалба на адв. В.Н.И. ***, срещу отказ, обективиран в писмо с рег. №
336р-31751/16.12.2020 г. на Директора на ОДМВР – Русе, да му бъдат предоставени
копия от документи, поискани от жалбоподателя с негово заявление УРИ
336000-8842/10.12.2020 г. по описа на ОДМВР – Русе.
Твърди
се незаконосъобразност на отказа, имащ характер на административен акт, тъй
като се засягат законни интереси на адвоката и на упълномощилото го да води
съдебни дела физическо лице. Сочи противоречие на административния акт с
материалния закон - Закона за адвокатурата (ЗА) и несъответствие с целта на
закона. Сочи, че съгласно чл. 31 от
Закона за адвокатурата,
адвокатът и трайно установения адвокат от ЕС имат свободен достъп и могат да
правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения с предимство в
съда, органите на досъдебното производство и административните органи и други
служби в страната и навсякъде, където е необходимо само въз основа на
качеството си на адвокат или адвокат на ЕС, което удостоверяват само чрез
представяне на карта, издадена от Висш адвокатски съвет, извън случаите, в
които специални закони предвиждат друго. Счита, че Законът за защита на личните
данни (ЗЗЛД) не представлява такъв друг специален закон. Намира позоваването на
чл. 186 от ГПК от ответника в постановения отказ за неотносимо.
Претендира
се отмяната на незаконосъобразния отказ и присъждане на разноските по делото.
Ответникът
– Директор на ОДМВР – Русе, чрез процесуалния си представител развива
съображения за недопустимост на подадената жалба с аргумент, че процесното
писмо няма белезите на индивидуален административен акт, поради което не е
годен предмет за оспорване. В условията на евентуалност са поддържа и становище
за неоснователност на жалбата. Иска се отхвърляне на оспорването и присъждане
на разноски по представен списък. Направено е и възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът,
след като съобрази доводите в жалбата и прецени събраните по делото
доказателства, приема от фактическа страна следното:
Предмет
на оспорване е отказ, обективиран в писмо с рег. № 336р-31751/16.12.2020 г. на
Директора на ОДМВР – Русе, да му бъдат предоставени копия от документи,
поискани от жалбоподателя с негово заявление УРИ 336000-8842/10.12.2020 г. по
описа на ОДМВР – Русе.
Видно
от данните по делото, жалбоподателят в качеството си на адвокат от АК – Русе е
надлежно упълномощен от Р. З. Х. като физическо лице и като собственик на ЕТ
„Геда – Р. Х.“ със седалище с. Бъзън, обл. Русе, с пълномощно от 28.01.2020 г.
с права да го представлява пред „РРС, АдмС – Русе, РРП …. и всички
административни органи, в т.ч. и служби в страната, примерно: Агенция Митници,
ОДМВР – Русе, Община Русе, РИОСВ – Русе, РЗИ, НАП, РДГ – Русе и др.“ за
изискване и получаване на копия от книжа за подготовка на иск.
На
10.12.2020 г. жалбоподателят депозирал заявление УРИ 336000-8842 до Директора
на ОДМВР – Русе (л. 2 от преписката), в което посочва, че доверителят му
осъществява търговската си дейност като едноличен търговец в имот, находящ се в
с. Б. на ул. „******“ № 1. По повод издадено му разпореждане от 09.01.2018 г.
по реда на чл. 64 от ЗМВР от полицейски орган от Участък „Червена вода“ при ІІ
РУ на ОДМВР – Русе счита, че срещу него са подавани неоснователни сигнали от
лицето Г. И.М., живеещо в съседство с имота, в който Х. извършва търговската си
дейност. Срещу това лице доверителят на настоящия жалбоподател желае да защити
правата си чрез завеждане на иска за непозволено увреждане пред РС – Русе. С
оглед установяване на обстоятелства за причинени на Х. неимуществени вреди, на
основание чл. 31, ал. 1 от ЗА адв. И. е поискал, с посоченото по-горе
заявление, от Директора на ОДМВР – Русе да му се предостави копие от евентуални
сигнали/жалби, подадени от Г. И. М. в периода от началото на 2017 г. и към
настоящия момент с оглед извършено нарушение като ЕТ или физическо лице от Р. З.
Х.
На
заявлението на адв. И. е отговорено с писмо рег. № 336р-31751/16.12.2020 г. (л.
1 от преписката), с което заявителят е уведомен, че исканите документи съдържат
лични данни на трети лица и могат да бъдат предоставени при спазване на реда,
регламентиран в чл. 186 от ГПК.
Фактическите
констатации, изложени до тук, мотивират следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Същата е подадена
от надлежна страна в процеса – адресат на оспорения акт, чиито права и законни
интереси са пряко и непосредствено засегнати от отказа. Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника, че оспорваното писмо няма характер на
индивидуален административен акт. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за
адвокатурата,
адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския съюз имат свободен
достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и
сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство,
административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е
необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от
Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от
Висшия адвокатски съвет. Не е спорно по делото, че жалбоподателят е вписан като
адвокат в Адвокатска колегия – Русе и в това качество е носител на правата по чл. 31, ал. 1 ЗА да получава копия от книжа и
сведения от съответните институции, при легитимиране с адвокатска карта,
издадена от Висшия адвокатски съвет. Именно като се е позовала на разпоредбата
на чл. 31, ал. 1 ЗА, в качеството му на адвокат,
жалбоподателят е поискал достъп до документи, намиращи се у ответника,
посочвайки, че са му необходими за завеждане на иск срещу лицето, автор на
исканите книжа (сигнали/жалби). Отказът на директора на ОДМВР - Русе да
предостави исканите документи, обективиран в оспореното писмо, по своята правна
същност е волеизявление на административен орган, с което се отрича правото на
заявителя да получи копия от книжа, мотивирано с правилата за обработване на
лични данни, регламентирани в Закона за защита на личните данни. Поради това писмото притежава
качеството на индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, с което се засягат права и законни
интереси на адресата. За жалбоподателя е налице правен интерес от търсената
съдебна защита, поради което подадената от него жалба срещу писмо рег.№
336р-31751/16.12.2020 г. на директора на ОДМВР – Русе е процесуално допустима,
доколкото е и подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Писмото е получено от адресата на 17.12.2020 г., а жалбата е депозирана
пред органа-издател на отказа на 29.12.2020 г.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният
отказ е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма при липса на
съществени нарушения на процесуалните правила. Такива пороци не се и твърдят от
страна на жалбоподателя.
Спорният
по делото въпрос е доколко постановеният отказ е противоречащ на приложимите
материалноправни разпоредби и на целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК.
Както
вече се посочи съгласно чл. 31, ал. 1
от Закона за адвокатурата,
адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския съюз имат свободен
достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и
сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство,
административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е
необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от
Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от
Висшия адвокатски съвет. В случая е безспорно установено качеството на
жалбоподателя на носител на правата по чл. 31, ал. 1
ЗА като адвокат,
вписан в АК-Русе и легитимиращ се с адвокатска карта, издадена от Висшия
адвокатски съвет. Несъмнен е и фактът, че последният е поискал предоставяне на копие
на документи, евентуално подадени до ОДМВР – Русе (включително неговите
структури в областта), посочвайки конкретно целта, за която са му необходими -
за завеждане на конкретно исково производство на основание чл. 45 от ЗЗД пред Районен съд – Русе,
представяйки изрично пълномощно от Р. З. Х. от 28.01.2020 г. като доказателство
за наличие на представителна власт.
Смисълът
на разпоредбата та чл. 31, ал. 1 от ЗА следва да се разгледа с оглед връзката й
с други разпоредби на Закона за адвокатурата и във връзка с други нормативни
актове. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗА упражняването на адвокатска
професия е конституционна дейност за правно съдействие и защита на свободите,
правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. В различните й
проявни форми дейността на адвоката законодателно е формулирана като защита на
правата и законните интереси на неговите "доверители и подзащитни".
Видно от цитираните разпоредби същите регламентират дейността на адвоката като
дейност по защита и оказване на правно съдействие на конкретен правен
субект-клиент. Неговата роля е възможна само и единствено в качеството му на
представител на конкретно лице и представителната власт следва да бъде
доказана, с оглед произтичащите от нея права на лицето като адвоката и в
частност правото му да получава копия от книжа от административните органи и
други служби в страната. Свободното боравене с материали и документи от всеки
адвокат, без наличие на представителна власт безспорно застрашава правата на
лицата, в това число и правата по ЗЗЛД, касаещи неприкосновеността на личността
и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при обработване
на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните. Следва
обаче да се има предвид, че представителната власт на адвоката произтича от
упълномощаване, при което адвокатът не може да придобие повече права, отколкото
притежава самия упълномощител, респективно в светлината на чл. 31, ал. 1 от ЗА
на адвокатът се предоставя не принципен свободен достъп до всякакви материали и
документи, а само до тези, до които би имал достъп доверителят му.
Съобразно
трайно установената практика на ВАС, разпоредбата на чл. 31 от Закона за
адвокатурата следва да се тълкува във връзка с чл. 24 от същия закон,
установяващ съдържанието на упражняването на адвокатската професия и чл. 25 от
ЗА, уреждащ учредяването на представителната власт на адвоката по отношение на
неговия клиент и при съобразяване на специалните разпоредби на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. В този смисъл, съдът намира, че
адвокатът има право на достъп по делата в съдилищата и преписките, образувани
пред административни и други държавни органи, именно с цел упражняване на
дейността си, т.е. когато представлява някоя от страните в тези производства.
В
случая липсват данни по евентуално подадени жалби/сигнали от Г. М. да са
образувани преписки, по които страна да е доверителя на настоящия жалбоподател.
Обстоятелството, че евентуалните жалби/сигнали могат да са насочени срещу
доверителя на адв. И. – Р. Х., не обосновава автоматично право на достъп до
тези документи. Противно на твърденията на жалбоподателя, следва да бъде
съобразена предвидената в Закона за защита на личните данни закрила. Предоставянето на
приоритетно право на достъп на адвоката до производства (съдебни или
административни) и книжата по тях, по аргумент от качеството му на такъв, в
т.ч. до личните данни на страните без наличие на представителна власт спрямо
конкретна страна в тези производства, идва в противоречие с други защитими
лични права, вкл. и конституционно закрепеното право в чл. 32, ал. 1 от Конституцията. Приоритетът на личните права
съгласно цитирания текст - неприкосновеност на личния живот на гражданите,
правото на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу
посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име е противопоставен
приоритетно на правото на получаване на информация, което също е конституционно
закрепено право по чл. 41, ал. 1 от Конституцията, но при спазване на ограничението по
чл. 41, ал. 2 - за незасягане на чужди права, защитени със закон, каквито са
правото на неприкосновеност на личните данни на физическите лица, правото на
личен и семеен живот, защитата на човешкото достойнство и неприкосновеност на
личността.
Разпоредбата
на чл. 31 от ЗА не може да дерогира специалните
изисквания на Закона за защита на личните данни. (Решение № 9442 от 28.06.2011 г. по
адм.д. № 2889/2011 г., 5 чл. с-в на ВАС, Решение № 4114 от 25.03.2013 г. по адм.д.
№ 6420/2012 г., V отд. на ВАС и др.) Законът за защита на личните данни се явява специален по отношение на Закона за адвокатурата. При наличие на общ и специален закон, регламентиращи
една и съща материя, се прилага специалният (lex specialis derogate legi
generali) по арг. от чл. 11, ал. 2 от Закон за нормативните актове.
В
настоящия случай жалбоподателя е аргументирал искането си с обстоятелството, че
търсените копия от документи са му необходими за доказване на определени
обстоятелства по повод на предстоящо завеждане пред РРС на исково производство
от доверителя му за непозволено увреждане от Г.М. С оглед на това правилно
ответният административен орган е посочил, че за събирането на доказателства в
такова производство са приложими разпоредбите на ГПК и в частност нормата на
чл. 186 от ГПК, според която официалните документи и удостоверения се
представят от страните, като съдът може да ги изиска от съответното учреждение
или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се
снабди с тях, а учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да
обясни причините за неиздаването им. Анализът на цитираната норма сочи, че
страната в съдебното производство по ГПК представя наличните при нея документи,
а когато те не се намират у нея, начините за представянето им по делото са два
– чрез служебно изискване от съда или чрез предоставяне на страната в
производството, въз основа на издадено й съдебно удостоверение, т.е. и в двата
случая се изисква съдебно изявление за предоставяне от дадено учреждение на
документи, което на още по-силно основание е необходимо в случаите, в които
информацията от тези документи е защитена по реда на ЗЗЛД.
Само
за пълнота на изложението следва да се посочи, че не така би стоял въпросът ако
със заявлението беше поискана обобщена информация дали са подавани такива жалби
или сигнали и кога, включително с посочване на входящи номера, налице ли са
образувани преписки по тях, като тази информация да бъде използвана
впоследствие за снабдяване с необходимите доказателства в исковото производство
по реда на чл. 186 от ГПК.
Всичко
изложено до тук дава основание да се направи извод, че с оспореното писмо рег.№
336р-31751/16.12.2020 г. правилно е отказано предоставяне на копия от
евентуално подадени от Г. М. жалби или сигнали срещу Р. Х., поради което
подадената срещу този отказ жалба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на делото, претендираните от ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да му се присъдят като съдът на основание чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ определя размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение на 100 лева.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на адв. В.Н.И. ***,
срещу отказ, обективиран в писмо с рег. № 336р-31751/16.12.2020 г. на Директора
на ОДМВР – Русе, да му бъдат предоставени копия от документи, поискани от
жалбоподателя с негово заявление УРИ 336000-8842/10.12.2020 г. по описа на
ОДМВР – Русе.
ОСЪЖДА В.Н.И. ***, ЕГН ********** да
заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата 100,00 (сто) лева разноски по
делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването на страните
пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: