Р Е Ш Е Н И Е
№ 1056 / 31.12.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, в открито заседание на втори декември, две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Мариана
Шотева
Членове: 1. Георги Видев
2. Красимир Лесенски
при секретаря Антоанета Метанова и с
участието на прокурора Станка Димитрова, разгледа докладваното от съдия Видев
касационно административнонаказателно дело № 1241, по описа на съда за 2020 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по касационна жалба на Я.Г.Щ. против Решение № 260055 от 29.09.2020 г.,
постановено по нахд № 916/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 20-1006-000950 /
30.03.2020 г. на началник Група в Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик при Областна
дирекция на МВР – Пазарджик, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от същия закон на Щ. е наложена глоба в размер
на 100 лв.
С жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да бъде отменено с
отмяна и на наказателното постановление. Твърди се допуснато нарушение на
материалния закон и съществени процесуални нарушения при постановяване на
първоинстанционния съдебен акт. Касаторката не се явява и не се представлява в
проведеното съдебно заседание.
Ответникът – Сектор
„Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Пазарджик – също не изпраща представител
в проведеното съдебно заседание но оспорва жалбата в подадено
преди него писмено становище от началника на сектора. Моли да бъде потвърдено
обжалваното решение, като сочи доводи за неговата правилност и
законосъобразност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство от служител с юридическо образование.
Прокурорът представя заключение за
неоснователност на жалбата, като счита решението на първоинстанционния съд за
правилно и законосъобразно. Предлага касационният съд да го остави в сила.
Настоящият състав, след извършената проверка
на прилагането на материалния закон от първоинстанционния съд счита, че съдът правилно
е приел, че касаторът е извършил вмененото му административно нарушение, като е
не е съобразил поведението си на водач на МПС със светлините знаци и е преминал
на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба.
Съдът е установил фактическата обстановка по
делото, като правилно е съобразил събраните по делото гласни и писмени
доказателства.
Неоснователни са възраженията на касатора, че
съдът превратно е тълкувал събраните по делото доказателства, които според него
внасят съмнение в административнонаказателното обвинение.
Основателно съдът е кредитирал показанията на
свидетеля очевидец Ангел Стоилов, които е участник в процесния инцидент и чийто
мотоциклет е бил засечен от автомобила на касаторката именно поради
преминаването от нея на червен светофар. Правилен е доводът, че свидетелят не
би имал интерес да преследва касаторката и да търси обяснения от нея в случай,
че тя не беше нарушила правилата за движение. Несъстоятелно в тази връзка е
възражението, че Стоилов не би могъл да възприеме евентуалния червен сигнал,
забраняващ движението на касаторката, тъй като се е движил в различна посока от
нея. Вън от съмнение е, че зеленият сигнал, при който той се е движил е
обвързан с червен такъв, при който е следвало да спре движещата се
перпендикулярно на него касаторка. Този извод е безспорен и следва от принципа
и целта на работа на светофарните уредби, която е да регулират движението в
кръстовищата, като последователно пропускат и съответно спират преминаващите в
различни посоки превозни средства. Ирелевантно е и обстоятелството дали пред
автомобила на жалбоподателката е имало друго МПС, което евентуално я е забавило
след навлизането от нея в кръстовището, където междувременно е светнал
червеният сигнал, каквито твърдения излага свидетелката Жанета Щ., дъщеря на
жалбоподателката. Дори и това да е така, то касаторката отново би била в
нарушение, тъй като не е съобразила поведението си със светлинните сигнали,
независимо от причината за това. При това е важно да се отбележи, че дори и да
е навлязла на зелено в кръстовището, след което последователно са светнали жълт
и червен сигнал, то тя не е спряла, а е продължила движението си, поради което
е засякла мотоциклета на свидетеля Стоилов, като е създала непосредствена
опасност за реализиране на ПТП.
Обосновани и логични са и изводите, които
районният съд е направил от показанията на полицейския служител Руков, който
макар че не е очевидец на нарушението възпроизвежда признанията на касаторката,
направени непосредствено след случая и които са подкрепени и от нейното писмено
обяснение. Правилен е изводът на съда, че касаторката е признала, че не е
видяла и може да е преминала на забраняващ сигнал. Тези доказателства безспорно
са в унисон с фактите, изяснени от Стоилов, като в съвкупност изяснените
обстоятелства безспорно установяват извършването от касаторката на вмененото
ѝ нарушение.
Не е налице и твърдяното нарушение в
административнонаказателното производство, изразяващо се в непълна правна
квалификация на нарушението, доколкото не е посочена разпоредбата на чл. 31,
ал. 7, т. 1, във вр. с ал. 1 от ППЗДвП, указваща, че червеният знак на
светофара е забранителен и е забранено преминаването на такъв сигнал.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП съдържа изцяло
състава на вмененото на касаторката административно нарушение – несъобразяване
на поведението ѝ на водач на МПС със светлинните сигнали. Тази разпоредба
правилно описва извършеното от нея нарушение, тъй като освен нарушаване на
червения сигнал, тя е допуснала такова и на другите светлинни сигнали. Преди
това тя е преминала на жълт сигнал, който също е забранителен и означава "Внимание,
спри!". Доколкото касаторката е навлязла в кръстовището на зелен сигнал,
то тя не е съобразила поведението си и с него, тъй като съгласно чл. 31, ал. 7,
т. 3, изр. 2 от ППЗДвП “когато този сигнал е подаден на кръстовище, той не
разрешава на водачите да навлизат в кръстовището, ако, след като навлязат, те
не ще могат да го напуснат до следващата смяна на сигнала“.
Затова като е потвърдил наказателното
постановление районният съд е спазил относимия материален закон, като
наложеното наказание (в абсолютно определения от закона размер) е справедливо и
законосъобразно.
Липсват и нарушения на процесуалния закон от
районния съд. Съдът е събрал всички относими доказателства и като е обсъдил
доводите на страните е стигнал до правилния извод за законосъобразност на НП.
На основание чл. 218, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд намира, че решението на
първоинстанционния съд е валидно и допустимо и тъй като е и материално
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Независимо от изхода на делото е неоснователна
претенцията за разноски на ответника. Служителят с юридическо образование
представил писмено становище по делото не би могъл да има качеството
процесуален представител на ответника Сектор „Пътна
полиция“, тъй като същият е началник на сектора и го представлява именно в
качеството си на негов началник.
С оглед гореизложеното Административен съд,
гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 260055 от 29.09.2020 г., постановено по нахд № 916/2020 г. по описа
на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление №
20-1006-000950 / 30.03.2020 г. на началник Група в Сектор „Пътна полиция“ –
Пазарджик при Областна дирекция на МВР – Пазарджик и с което постановление за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от същия
закон на Я.Г.Щ. е наложена глоба в размер на 100 лв.
Решението е окончателно.
Председател:/п/
Членове: 1./п/
2./п/