№ 599
гр. Пловдив, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300500636 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЕВТ. АС. ИЛ. ЕГН **********, с адрес: гр.
Пловдив, ул. ***, чрез пълномощника по делото адв. Н.Ш., подадена против Решение
№ 262665 от 23.12.2021 г., допълнено и поправено с решение № 260119 от 03.02.2022
г., по гр.д.№ 18513 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XIII гр.с., с което:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание член 353 от ГПК, в дял на ЕВТ. АС. ИЛ. ЕГН
**********, Дял I от заключението на вещото лице Й.Й. от 24.11.2021г., който
включва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784.265.729 /проектен/ - Нива с
площ 3 000 дка, ІV кат., местност „Терзиите“ по КК на гр. Пловдив, общ. Пловдив,
при граници и съседи: 265.728, 265.493, 265.56, 265.600. Обща стойност на дела
82 050,00 лева.
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание член 353 от ГПК, в общ дял на П. Г. Ф. ЕГН
**********, АС. М. Ф. ЕГН **********, ИВ. М. Ф. ЕГН **********, ЕЛ. Д. Ф. ЕГН
**********, ЮЛ. Н. Ф. ЕГН **********, Т. П. Б. ЕГН ********** и Г. П. ВЛ. ЕГН
**********, който включва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784.265.728
/проектен/ - Нива с площ 5 157 дка, ІV кат., местност „Терзиите“ по КК на гр.
Пловдив, общ. Пловдив, при граници и съседи: 265.64, 265.493, 265.729, 265.600.
Квотите в общия дял се разпределят между съделителите както следва: по 1/12 идеални
части за всеки от съделителите П. Г. Ф., АС. М. Ф. и ИВ. М. Ф., по 1/4 идеални части за
всеки от съделителите Т. П. Б. и Г. П. ВЛ., по 1/8 идеални части за всеки от
съделителите ЕЛ. Д. Ф. и ЮЛ. Н. Ф.. Обща стойност на дела 141 050, 00 лева.
Както и осъжда ЕВТ. АС. ИЛ. да заплати общо на съделителите П. Г. Ф., АС. М.
Ф., ИВ. М. Ф., ЕЛ. Д. Ф., ЮЛ. Н. Ф., Т. П. Б. и Г. П. ВЛ., сумата от 7 683,00 лева за
1
уравнение на дяловете им. С решението се осъжда всеки от съделителите да заплати в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението. Оспорва се поделяемостта на имота между
съделителите и се възразява, че районният съд не е обсъдил доводите на
жалбоподателя срещу разпределението на имота. Излагат се доводи, че делбата не би
могла да се извърши по колена, тъй като съсобствеността върху имота не е възникнала
само и единствено по силата на наследствено правоприемство, а и на деривативно
основание - договор за доброволна делба, нотариален акт за дарение на идеални части
и нотариален акт за покупко-продажба на идеални части. Позовава се на заключението
на вещото лице, според което имотът не може да се раздели по квоти и по колена.
Оспорва извършването на делба чрез разпределянето на поземления имот на два дяла и
излага доводи, че в ГПК не е предвидена делба по групи. Поддържа, че единственият
способ за извършването на делбата е изнасянето на процесния поземлен имот на
публична продан. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с
което поземленият имот да се изнесе на публична продан. Във връзка с последното се
иска наново да се разпределят дължимите разноски. Моли за присъждането на
разноските за въззивното производство.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П. Г. Ф., АС.
М. Ф., ИВ. М. Ф., ЕЛ. Д. Ф. и ЮЛ. Н. Ф., чрез пълномощника по делото адвокат Н.А.,
с който оспорват жалбата като неоснователна. Поддържат, че доводите в жалбата са
необосновани и са в противоречие със закона и съдебната практика, както и че делбата
на имота е законосъобразно извършена на осн.чл.353 ГПК въз основа на общо
изразеното съгласие на останалите съделители да получат общ дял. Въз основа на
изложеното се поддържа, че от една страна жалбоподателят, а от друга страна
останалите съделители, са получили дял в натура. Молят да се остави в сила
обжалваното решение, както и да им се присъдят разноските по делото.
В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Т. П. Б. и Г. П.
ВЛ., чрез пълномощника по делото адвокат М.Ч.-Б., с който се взема становище за
неоснователност на жалбата. Поддържат, че процесният недвижим имот е поделяем, за
което се позовават на заключенията на СТЕ. Приемат се, че разпределението на
имотите между съделителите е съобразено с квотите им и с изразеното от група от
съделителите желание единият от новообразуваните имоти да им бъде възложен в общ
дял. Приемат, че изнасянето на процесния недвижим имот на публична продан е
необосновано. Посочват, че разпоредбата на чл.353 ГПК не поставя изискването за
разпределението на имотите по колена, като и че извършеното от районния съд
разпределение е съобразено със закона и съдебната практика. Молят да се потвърди
обжалваното решение, както и да им се присъдят разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
2
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество- правилно с оглед
наведените в жалбата оплаквания.
Производството по настоящето дело е по съдебна делба във фазата по
извършването й.
С влязло в сила съдебно решение № 260396/11.02.2021 г., постановено по
гражданско дело №18513/2019 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с., е допуснато извършване
на съдебна делба между ЕВТ. АС. ИЛ., от една страна, и Т. П. Б., Г. П. ВЛ., ЕЛ. Д. Ф.,
ЮЛ. Н. Ф., М.А. Ф., от друга, на съсобствен недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 56784.265.57 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Пловдив, одобрен със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Пловдив, местност
„Терзиите“, целият с площ от 8 157 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни
условия - 4, с номер по предходен план: 200057, при съседи: 56784.265.64,
56784.265.493, 56784.265.56 и 56784.265.600, при квоти: 4/12 идеални части за ЕВТ.
АС. ИЛ., 2/12 идеални части за М.А. Ф., 2/12 идеални части за Т. П. Б., 2/12 идеални
части за Г. П. ВЛ., 1/12 идеални части за ЕЛ. Д. Ф. и 1/12 идеални части за ЮЛ. Н. Ф..
В производството във втора фаза на съдебна делба е починал съделителят М.А.
Ф.. С протоколно определение от 03.12.2021 г. районният съд е конституирал на място
на починалия съделител неговите наследници по закон: П. Г. Ф., АС. М. Ф. и ИВ. М.
Ф. с обща квота от 2/12 идеални части.
Във втората фаза на делбата е прието заключение на съдебно - техническа
експертиза на в.л.Й., с което имотът е оценен на стойност 223 100 лв. Относно
поделяемостта на поземления имот вещото лице е заявило, че съгласно изискванията
на чл.72 от ЗН имотът е поделяем. Вещото лице е заключило, че могат да се образуват
два нови поземлени имоти, но не може да бъде разделен поземления имот по квоти и
по колена съгласно допуснатите квоти по решението.
В първото съдебно заседание на 20.09.2021 г. във втората фаза на делбата,
съделителите Т. П. Б. и Г. П. ВЛ., чрез пълномощника си адвокат Б., както и
съделителите ЕЛ. Д. Ф., ЮЛ. Н. Ф. и М.А. Ф., чрез пълномощника си адвокат А., са
направили искане имотът да бъде поделен на два имота, единият с площ от три декара
и същият да се разпредели в дял на ЕВТ. АС. ИЛ., а вторият с остатъчната квадратура
от около 5 декара да им бъде отреден в общ дял. Така и посочените съделители Т. П. Б.,
Г. П. ВЛ., ЕЛ. Д. Ф., ЮЛ. Н. Ф. и М.А. Ф., чрез пълномощниците си, са заявили
съгласие да получат общ дял в натура при извършването на делбата.
По искане на горепосочените съделители е поставена допълнителна задача към
вещото лице за изготвяне на вариант за разделяне на процесния поземлен имот.
С второ заключение на СТЕ, прието като неоспорено във втората фаза, вещото
лице е предложило образуването на два нови поземлени имота с нови проекто
идентификатори. Дял I с площ от 3.000 дка и дял II с площ от 5, 157 дка. Предложен е
следният вариант за делба: Дял I - ви получава 4/12 ид.части: ПИ с идентификатор
56784.265.729 /проектен/ - нива с площ от 3 000 дка, ІV кат., местност „Терзиите“ по
КК на гр. Пловдив, общ. Пловдив, при граници и съседи: 265.728, 265.493, 265.56,
265.600, със стойност на дела от 82 050 лева; Дял II - ри получава 8/12 ид.части: ПИ с
идентификатор 56784.265.728 /проектен/ - нива с площ 5 157 дка, ІV кат., местност
3
„Терзиите“ по КК на гр. Пловдив, общ. Пловдив, при граници и съседи: 265.64,
265.493, 265.729, 265.600, със стойност на дела от 141 050 лева. Двата дяла са
онагледени в приложена към заключението скица - проект за разделяне на ПИ
56784.265.57 с нови проектоидентификатори.
С обжалваното решение първостепенният съд е приел, че делбата следва да се
извърши по реда на чл.353 ГПК.
С въззивната жалба се оспорва възприетият от първостепенния съд способ за
извършването на делбата като се претендира изнасянето на имота на публична продан,
по което въззивният съд намира следното:
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством теглене
на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по
реда на чл.349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен
критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на
съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на
дяловете на съделителите. Общият принцип за извършване на делбата е всеки от
съделителите да получи реален дял от делбеното имущество. Само при неподеляемост
и невъзможност за възлагане, имуществото следва да се изнесе на публична продан и
съделителите да получат паричната равностойност на дела си от продажната цена. С
оглед на изложеното от съществено значение е дали допуснатото до делба имущество
е поделяемо, възможността да се обособи реален дял за всеки съделител, становището
на съделителите досежно начина на извършването на делбата, дали има изразено
съгласие от група съделители за получаване на общ дял, както и дали са предявени
претенции за възлагане на жилищен имот.
В случая по настоящото дело се установява, че всички съделителите, с
изключение на жалбоподателя Е.И., са поискали да получат реален дял от имота в общ
дял. По делото безспорно се установява възможността за образуването на два дяла от
имота, тъй като в заключението на СТЕ е даден вариант за разделянето на имота на два
дяла с образуването на ПИ с идентификатор 56784.265.729 /проектен/ - нива с площ
от 3 000 дка и на ПИ с идентификатор 56784.265.728 /проектен/ - нива с площ 5 157
дка.
С оглед установените факти по делото въззивният съд намира, че е приложим
регламентирания способ в чл. 353 ГПК за прекратяване съсобствеността между
съделителите, тъй като възприемайки предложения вариант от вещото лице за
разпределение ще се обезпечи правото на съделителите да получат дял в натура.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя против разпределението по реда
на чл.353 ГПК, тъй като доколкото принципът за получаване на реален дял е водещ в
производството по извършване на делба, е съвсем допустимо част от участниците в
делбата да се групират като заявяват съгласие си да получат общ дял и по този начин
да има имоти за всяка група съделители - в случая за ищеца /от една страна/ и за
ответниците /от друга страна/. По делото не е повдигнат въпроса за извършването на
делбата чрез теглене на жребий, който способ се прилага само ако от допуснатия до
делба имот могат да се образуват достатъчно реални дялове, за да може всеки
съделител да получи реален дял, а същевременно квотите на съделителите да са равни и
да не са налице обстоятелства, които правят извършването на делбата по този способ
невъзможно или много неудобно. В настоящото производство от имота не може да се
образува дял за всеки отделен съделител, а делбата чрез жребий не се прилага при
групиране на съделителите, тъй като тогава не се получава самостоятелен дял от всеки
4
съделител.
С оглед на изложеното неоснователно се възразява, че не е допустимо
извършването на делбата по чл.353 ГПК при заявено съгласие на част от съделителите
да получат общ дял в натура, доколкото по този начин ще има самостоятелен дял както
за групиралите се съделители, така и за съделителят Е.И.. Следва да се има предвид, че
не съществува установена от закона пречка при делба няколко от съделителите да
получат общ дял от имота, предмет на делбата. След като част от съделителите са
поискали от съда да им разпредели имоти в общ дял, съгласно принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, волята им трябва да бъде зачетена. / в
този смисъл Решение № 100 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6463/2014 г., I г. о.,
ГК./
Във въззивната жалба неоснователно се коментира въпросът за предпоставките за
извършване на делбата по колена, доколкото последното не е мотивирало районният
съда да възприеме като способ разпределението по реда на чл.353 ГПК. Изводите си
районният съд е обосновал със заявеното съгласие на част от съделителите за
получаване на общ дял и възможността за образуване на два дяла от имота, при което
за ищеца и за групиралите се съделители е налице възможността да получат реален дял
от съсобственото имущество. Следователно поставеният в жалбата въпрос досежно
възможността за разпределяне на имота по колена, предвид придобиване на
собствеността от жалбоподателя по силата на транслативни сделки, е неотносим за
приложението на чл.353 ГПК в настоящия казус и не е необходимо да бъде разискван.
Неоснователно е искането във въззивната жалба за изнасянето на делбения имот на
публична продан. За бъде изнесен имотът на публична продан следва да е неподеляем,
тоест от имота да не могат да бъдат обособени реални дялове за всеки един съделител,
за всяко едно коляно или за група съделители, които са изразили съгласие да получат
общ дял. Случаят не е такъв, доколко се установи възможността за разпределяне по
реда на чл.353 ГПК, с което ще постигне получаването на реален дял от ищеца и от
групиралите се съделители, каквато е и основната цел на делбеното производство.
В аспекта на изложеното се налага извод, че районният съд правилно е извършил
разпределение по реда на чл.353 ГПК. При съобразяване със стойността на имотите и
квотите на съделителите правилно на жалбоподателя е разпределен в дял ПИ с
идентификатор 56784.265.729 /проектен/ - нива с площ от 3 000 дка, а на въззиваемите
страни в общ дял -ПИ с идентификатор 56784.265.728 /проектен/ - нива с площ 5 157
дка, като неравенството на дяловете е изравнено със сумата от 7 683,00 лева на
осн.чл.69, ал.2, предложение второ от ЗН.
Ето защо се обосновава извод, че въззивната жалба е неоснователна, решението
на районния съд по извършване на делбата е законосъобразно и следва да се бъде
потвърдено.
При този изход на делото на въззиваемите страни се следват направените
разноски пред настоящата инстанция. По делото са представени доказателства за
направата на разноски от П. Г. Ф., АС. М. Ф., ИВ. М. Ф., ЕЛ. Д. Ф. и ЮЛ. Н. Ф., в общ
размер от 600 лева по договор за правна защита и съдействие от 11.04.2022 г., от които
300 лева от първите трима и 300 лева от останалите двама въззиваеми, поради което
същите ще бъдат присъдени с решението.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 262665 от 23.12.2021 г., допълнено и
поправено с решение № 260119 от 03.02.2022 г., по гр.д.№ 18513 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, XIII гр.с.
ОСЪЖДА ЕВТ. АС. ИЛ. ЕГН **********, да заплати на П. Г. Ф., ЕГН
**********, АС. М. Ф. ЕГН ********** и ИВ. М. Ф. ЕГН **********, сумата от 300
лв. /триста лева/ разноски за въззивната инстанция
ОСЪЖДА ЕВТ. АС. ИЛ. ЕГН **********, да заплати на ЕЛ. Д. Ф. ЕГН
********** и ЮЛ. Н. Ф. ЕГН **********, сумата от 300 лв. /триста лева/ разноски за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6