Решение по дело №812/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е образувано въз основа на касационна жалба с вх.№22439/23г. по описа на РС–Плевен на ЕТ „Н.Н.К.С.К“ с ЕИК *********, представляван от С. П. К., чрез адв.П. Х. – ВТАК, съдебен адрес: гр.В.Търново, [улица], вх.А, ет.6, офис 20, против Решение №372/13.07.2023г. по АНД №1031/23г. по описа на РС-Плевен. Посочва се в жалбата, че обжалваното решение на РС-Плевен е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) предвижда възможност за издаване на електронен фиш за нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за нарушение на чл.179, ал.3б ЗДвП, за каквото е санкциониран жалбоподателя. Сочи се, че липсва правно предвидена възможност за санкциониране на нарушения по чл.179, ал.3б ЗДвП, както и че е налице разлика в съставите на нарушенията по чл. 179, ал.3 и ал.3б ЗДвП, както и в субектите, като в първия случай санкционираното лице е водача, а във втория - собственика на пътното превозно средство. Твърди се, че наказващият орган е следвало да приложи чл. 189е, ал.1 и сл ЗДвП, като бъде съставен акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателно постановление (НП), а не и ЕФ. Направено е и възражение за изтекъл давностен срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН за издаване на ЕФ, като последния е съставен след изтичане на 6 месечния срок от заснемането на нарушението на 24.08.21г. Твърди се, че описаното нарушение в ЕФ не кореспондира с посочената правна норма, както и че не става ясно на наказаното лице какво е обвинението срещу него – дали е санкциониран за допускане на движение на ППС без да е изпълнил задълженията си по установяване и заплащане на съответната такса или за незаплащане на дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП). Посочва се още в касационната жалба, че пред въззивната инстанция не са представени доказателства, че техническото средство №40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП е технически изправно. Ето защо решението на РС-Плевен, че административното нарушение е безспорно доказано, е необосновано и неподкрепено с доказателства. Твърди се, че като не е представил доказателства за изправността на техническото средство, административнонаказващият орган не се ползва от доказателствената сила на доклада по чл.167а, ал.3 от ЗДвП и изображенията във вид на снимков материал. Посочва се, че касаторът не оспорва техническата изправност на електронната система за събиране на тол такси като софтуерен продукт, а нейното техническо устройство заснело преминаването на превозното средство през платената републиканска мрежа, доколкото въззивната инстанция кредитирала доклада по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП и приложените към него изображения във вид на снимков материал като абсолютно доказателство за установяване на всички обстоятелства по процесното производство. Твърди се, че дори техническото средство да не подлежи на първоначална и последваща проверка съгласно Закона за измерванията, контролните органи са длъжни да проверяват неговата годност и да представят доказателства, че са взели необходимите мерки да не се допускат технически грешки в тях. Посочва се, че съгласно Регламент за изпълнение 2020/204 на Комисията от 02 ноември 2019г. относно подробните задължения на доставчиците на европейска услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередовността преди предприемане на принудителни мерки. Тази възможност е предвидена поради честите технически грешки в устройствата и системите, поддържани от доставчиците. Затова европейският законодател е регламентирал задължителни указания, които доставчиците на услугата следва да представят на ползвателите на пътната мрежа преди последните да бъдат санкционирани. Твърди се, че възраженията на едноличния търговец по отношение на снимковия материал не са били разгледани от въззивната инстанция. Сочи се, че на приложения снимков материал от 24.02.0221г. на процесната дата и час са се движели повече от едно ППС, като едното е ППС в състав с ремарке, а другото е само влекач, без ремарке. Същевременно на първото снимково изображение не личи по безспорен начин регистрационния номер на ППС-то на касатора, а от второто изображение не се установява мястото на извършване на нарушението. Твърди се, че на представения снимков материал не е изписано, че се касае за запис от устройство № 40222, а върху тях е изписано „SCP 4022“. По аналогичен начин снимките не съдържат информация за техническото средство, от което са извлечени. Посочва се, че неправилно РС-Плевен е приел, че доказателства за нарушението се съдържа изцяло в доклада от електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП и приложените към него два броя статични изображения във вид на снимков материал. Посочените доказателства установявали единствено факта, че ППС-то е преминало през определено място, но не съдържат информация дали е заплатена тол таксата или не.

Твърди се още в касационната жалба, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивната инстанция, като последната е приела, че ЕФ съдържа точно и пълно описание на нарушението, без да изложи мотиви в тази насока. Сочи се, че ЕФ е съставен по образец, но в него липсва описание на нарушението вкл. посочване на мястото на извършването му, данни заплатена ли е тол таксата или следва да се доплати, къде е разположена камерата и т.н., с което е нарушен принципа на чл.13 от НПК за разкриване на обективната истина. Твърди се, че въззивният съд не е спазил правилата относно доказателствената тежест по чл.63, ал.1 изр.2 от ЗАНН вр. чл.84 ЗАНН. Иска се от съда да отмени Решение № 372/13.07.2023г. по АНД № 1031/23г. по описа на ПлРС и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено ЕФ **********. Претендират се разноски за платено адвокатско възнаграждение пред двете инстанции.

В срока по чл.213а от АПК е депозиран отговор с вх.№25231/19.09.2023г. от АПИ, в който ответника взема становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Посочва се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, правилно, мотивирано и обосновано, постановено след подробно изследване на фактическата обстановка. Сочи се в отговора, че ЕФ е издаден по образец и съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, както и в отсъствието на контролен орган и на нарушителя в съответствие със закона. ППС-то се е движело по пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за който се събира тол такса за изминато разстояние. Мястото на нарушението е точно, ясно и конкретно посочено в ЕФ, както и в доклада за нарушението, приложен по делото. Посочва се, че конкретният път е включен в Списъкът на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, приет с Решение №680/21.09.2022г. на МС и обнародван в Държавен вестник. Твърди се, че е неоснователно възражението, че РС-Плевен не е взел отношение по сроковете в чл.34 ЗАНН, както и че няма доказателства кога е издаден ЕФ. Посочва се в отговора, че съгласно Тълкувателно решение № 1/26.02.2024г. на ВАС по т.д.№ 1/2023г. ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване т.е. изискванията за съдържание по ЗАНН са неприложими. Задължителни са само реквизитите, посочени в чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, а в процесния фиш те безспорно се съдържат. Посочва се още, че обжалвания ЕФ не съдържа дата на издаване, но такава не се изисква от разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Твърди се, че ППС-то е с технически допустима максимална маса 19500 и брой оси 2, екологична категория евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима максимална маса на състава 44000 и за него следва да бъде заплатена тол такса за изминато разстояние на основание чл.10, ал.1 т.2 от ЗП. Заплащането на таксата става въз основа на реално получените декларирани тол данни, удостоверени по съответния ред, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Фактът, че ППС-то е снабдено с бордово устройство не доказва по никакъв начин обстоятелството, че същото е подавало тол декларации и че са изпълнени задълженията, свързани със заплащането на дължимите тол такси. Твърди се още, че е задължение на потребителя да поддържа бордовото устройство включено по време на пътуването, заредено и да подава коректно тол декларации, съгласно общите условия на доставчиците на услуги. Наличието на договор с национален доставчик на услуги за електронно събиране на тол такси не отменя отговорността на дружеството – жалбоподател да заплаща дължимите такси. В конкретния случай за процесния пътен участък не са подавани тол декларации и не е заплатена изцяло дължимата такса по чл.10, ал.1 т.2 от ЗП, а задължение на собственика е да не допуска движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС-то не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС-то. Посочва се още в отговора на АПИ, че на собственика е предоставена възможност в чл. 187а, ал.4 от ЗДвП да се освободи от отговорност като в 7 дневен срок от връчване на ЕФ представи декларация, в която да посочи лицето, което е извършило нарушението, но такава в конкретния случай не е представена. Излага се и становище, че ЕФ е издаден в съответствие с материалния закон, като от представените по делото писмени доказателства се обуславя извод, че дължимата пътна такса не е заплатена към момента на извършване на нарушението. Нарушението е регистрирано в електронната система за събиране на пътни такси , доказва се от докладите и приложения към тях снимков материал, както и въззивният съд е направил правилни правни изводи въз основа на доказателствата по делото и закона. Иска се от съда да постанови решение, с което да потвърди Решение № 372/13.07.2023г. по АНД № 1031/23г. по описа на РС-Плевен като правилно и законосъобразно. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора, като се иска намаляване до минимума предвид фактическата и правна сложност на делото. На основание чл.63д, ал.4 ЗАНН вр. чл.143, ал.3 АПК претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява. Взема становище в молба с вх.№ 621/25., в която моли съда да отмени Решение № 372/13.07.2023г. по АНД № 1031/23г. по описа на ПлРС и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено ЕФ **********

Ответникът, редовно призован, се представлява от юр. Корфонозова, който моли съда да и остави в сила постановеното съдебно решение на ПлРС.

Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор И. Ш., който взема становище за правилност и законосъобразност на решението на въззивния съд, като моли съда да го потвърди.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административен съд - Плевен, трети състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Предмет на оспорване пред АС-Плевен е Решение № 372/13.07.2023г. по АНД № 1031/23г. по описа на ПлРС. С решението е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП №**********, с който на ЕТ „Н.Н.К.С.К“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново, [улица], ет.3, ап.6, представляван от С. П. К., е наложена имуществена санкция на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП в размер на 2500 лв. за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на 24.02.2021г. в 12,25 часа в Община Долни Дъбник, на път I-3 км. 100+471.

РС-Плевен приел за установено от доказателствата по делото, че на 24.02.2021г. в 12:15 часа е било установено нарушение № [Наименование]160ААА859 с ППС влекач *** КМ , с технически допустима максимална маса 19500, брой оси 2, екологична категория, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Долни Дъбник, за движение по път 1-3 км 100+471, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е било установено с устройство № 40222, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10. ал. 1 от Закон за пътищата. намиращо се на път 1-3 км 100+471. Собственикът, на когото било регистрирано процесното ППС било дружеството жалбоподател ЕТ „Н.Н.К.С.К“, със законен представител С. П. К.. С оглед направените констатации, бил съставен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата срещу ЕТ „Н.Н.К.С.К“, за нарушение на чл. 102. ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а. ал. 2. т. 3 . вр. е чл. 179. ал. 36 от ЗДвП му била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Горната фактическа обстановка съдът установил от приложените по административната преписка писмени доказателства, които изцяло кредитирал.

РС-Плевен приел за доказано, че собственик на процесното пътно превозно средство е ЕТ „Н.Н.К.С.К“, както и че ЕФ с № ********** е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП. От приложена по делото справка за собственост установил, че ППС влекач *** КМ е с обща технически допустима максимална маса 44 000, т. е. над 3. 5 т., поради което на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП за движението му по платената пътна мрежа, в конкретният случай по път 1-3 км 100+471/ се дължи тол такса. В случая път първи клас 1-3 км 100+471 е част от републиканската пътна мрежа, за която е утвърдено Решение на МС № 959/31.12.2018 г. /Изм. - РМС № 659/07.11.2019 г., изм. - РМС № 207/26.03.2020 г., изм. - РМС № 706/02.10.2020 г., доп. - РМС № 887/04.12.2020 г. , и за който се събира такса за ползване на пътна инфраструктура - пътна такса.

ПлРС приел за безспорно установено и обстоятелството, че при преминаване на процесното ППС през контролно устройство № 40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, същата е регистрирала нарушение за влекач "СКАНИЯ Р560", с per. № ВТ 6525 КМ, тъй като за него нямало получена тол декларация или маршрутна карта. Съдът приел за безспорно, че ЕТ „Н.Н.К.С.К“ не е изпълнило това свое задължение, а именно да не допуска до движение пътното превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, предвид създаденият доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП със статично изображение към него, който има доказателствена сила, останала необорена в хода на производството.

Съдът установил, че издаденият ЕФ е по образец, утвърден от управителния съвет на АПИ, притежава всички реквизити, изчерпателно изброени в чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, издаден е при спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания, в съответствие с целта на закона.

Съдът приел за неоснователно твърдението, че неотчитането на тол данни, включително на съответно дължимата се тол такса се дължи на техническа неизправност на поддържаната от АПИ инфраструктура. Съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП ЕФ, издавани от НТУ, се издават при нарушение по чл. 179, ал. 3, 3а и 3б от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а. ал. 3 от ЗДвП, но системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП не попада в обхвата на определението на АТСС в ЕФ на НТУ и в обхвата на чл. 1 от Закона за измерванията. Съобразил, че със закона се уреждат обществените отношения, свързани с осигуряване на проследимост, точност и достоверност на измерванията - по същество при деянията, свързани с нарушения по чл. 179. ал. 3 – ЗДвП и по- конкретно - при тяхното установяване не е налице измерване. Приел, че понятията в § 1, т. 1 и т.5 от ДР на ЗИ са относими към АТСС, използвани от структурите на МВР, тъй като служат за количествено измерване на определени величини, както и за тяхното сравнение с величини от същия вид, а подобно измерване на величини и тяхното съпоставяне една с друга не е налице в процесите на обработка на данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, тъй като не е налице конкретна физична величина, чието точно измерване да бъде обект на нарочна проверка от страна на БИМ. Установил, че не е предвидено изискване системата и нейните компоненти да са преминали проверка по Закона за измерванията, както и изискване за сертифициране или одобрение на системата, като направил извода, че електронната система за събиране на тол такси представлява съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, която не представлява автоматизирано техническо средство, и за нея не съществува изискване за сертификат и одобрение от Българския институт по метрология. Приел за доказано, че процесното ППС попада в категорията пътни превозни средства, за чието движение по платената пътна мрежа се заплаща тол такса, а с оглед липсата на предоставени каквито и да е доказателства за платени такси за извършеното движение на ППС влекач *** КМ за дата 24.02.2021 г. за процесния участък, констатирал, че презумпцията на 189е, ал. 9 от ЗДвП не е оборена.

ПлРС приел още, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението от обективна страна, както и че е издадено в срок. За неоснователно намерил твърдението на жалбоподателя, че приложеният в случая ред за санкциониране на деянието по чл. 179, ал. 36 от ЗДвП. чрез издаване на ЕФ, а не и съставяне на АУАН и НП въз основа на него. Съдът приел, че обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон , не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, поради което го потвърдил. На основание чл. 63 д. ад. 4 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, присъдил в полза на АПИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно вида и количеството на извършената дейност, на основание чл. 37 от ЗЗП.

Решението на РС-Плевен е валидно, допустимо, но неправилно.

Основателно е възражението на касатора, че при издаването на ЕФ е нарушен принципа за пропорционалност и несъразмерност при налагането на имуществена санкция във фиксиран размер.

За процесното административно нарушение е наложена санкция в размер на 2500 лв. В своята практика по тълкуването на чл.9, т.1 б.“б“ от Директива 1999/62/ЕО СЕС приема, че изискването за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. В тази насока са решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, с предмет преюдициално запитване, отправено от АС- Хасково, както и по Решение на съда от 22 март 2017г. по съединени дела С – 497815 и С-498/15 (Euro Team Kft. и Spiral Gep Kft. срещу Budapest Rendorfokapitanya).

Принципът на пропорционалност изисква ограниченията на закрепени права и свободи в Хартата на основните права на ЕС, които могат да бъдат наложени по-специално с правни актове на Съюза, да не превишават границите на подходящото и необходимото за постигане на преследваните легитимни цели или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения. Освен това целта от общ интерес не може да се преследва, без да се отчете фактът, че тя трябва да бъде съвместена с основните права, които се засягат от мярката, като се постигне баланс между, от една страна, целта от общ интерес, и от друга страна, разглежданите права, за да се гарантира, че причинените от мярката неблагоприятни последици не са непропорционални на преследваните цели. Следователно възможността за оправдаване на ограничаване на гарантираните от Хартата права трябва да се прецени, като се измери тежестта на намесата, до която води подобно ограничение, и като се провери дали значението на преследваната с това ограничение цел от общ интерес е съразмерно с тази тежест (решения от 26 април 2022 г., Полша/Парламент и Съвет, C401/19, EU:C:2022:297, т. 65 и от 22 ноември 2022 г., Luxembourg Business Registers и Sovim, C37/20 и C601/20, EU:C:2022:912, т. 64; Решение от 8 декември 2022 г. (голям състав), Orde van Vlaamse Balies и др. (C-694/20, EU:C:2022:963).

В случая налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени по закон задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, е непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на съюза.

От изложеното до тук следва, че като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил съдебен акт в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменен, като вместо него следва да бъде постановено решение, с което бъде отменен ЕФ.

Предвид изхода на спора основателно е искането на касатора за присъждане на сторените разноски. Видно от писмените доказателства по делото - л. 6 от АНД № 1031/23г. и списъка по чл.80 ГПК към писмо с вх.№ 621/25г., касаторът е направил разноски за сумата от 550 лв. за всяка от двете инстанции. Предвид разпоредбата на чл. 8, ал.1 вр. чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и обстоятелството, че се претендира адвокатско възнаграждение в минимален размер, съдът приема за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на разноските. Ето защо, на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата от 550 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, както и сумата от 550 лв. платено възнаграждения за първата инстанция или общо сумата 1100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, трети касационен състав

ОТМЕНЯ Решение №372/13.07.2023г. по АНД №1031/23г. по описа на РС-Плевен, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП №**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на ЕТ „Н.Н.К.С.К“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново, [улица], ет.3, ап.6, представляван от С. П. К., е наложена имуществена санкция на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП в размер на 2500 лв. за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на 24.02.2021г. в 12,25 часа в Община Долни Дъбник, на път I-3 км. 100+471.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица]да заплати на ЕТ „Н.Н.К.С.К“ с ЕИК *********, представляван от С. П. К., съдебен адрес: гр.В.Търново, [улица], вх.А, ет.6, офис 20, сумата от 1100 (хиляда и сто) лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционната и касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.