Р Е
Ш Е Н
И Е
N 323
гр.Русе, 11.07.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА гр.
дело N250 по описа за 2017 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен иск за установяване на вземане по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „ДАВ-В. Е.“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище гр.Русе, представлявано от управителя В. С. Е. твърди,
че с влязло в сила на 18.02.2014 г. решение по гр.д.№ 226/2012 г. по описа на
РОС бил обявен за окончателен предварителния договор, сключен на 09.05.2008 г.
между праводателя им „ВУЛКАН-В.С.“ ЕООД- Русе като
продавач и Р.Г.Р. като купувач. Договорът бил обявен за окончателен за сумата
116 000 евро, от които били платени 68500 евро, което се установявало от диспозитива на съдебното решение. Постановеното по
гр.д.№22682012 г. по описа на русенския окръжен съд решение по чл.362, ал.1 от ГПК замествало договора между страните, който трябвало да бъде обективиран в нотариален акт и в този смисъл представлявал
документ по чл.417, т.3 от ГПК. Същият бил редовен от външна страна и удостоверявал
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника
за сумата от 47 500 евро- неплатената част от продажната цена.
Поради това дружеството се снабдило по реда на чл.418 от ГПК във вр.чл.417, т.3 от ГПК със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за неплатената от купувача част от продажната цена като
представило влязлото в сила съдебно решение. Заповедта за изпълнение била
издадена по ч.гр.д.№ 368/2017 г. на Русенския районен съд, която била оспорена
с възражение от ответника. В дадения на дружеството едномесечен срок
предявявали настоящия иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение. Претендира съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че съществува вземането им в размер на 47 500
евро., представляващи неплатен остатък от продажната цена по обявен за
окончателен предварителен договор от 09.05.2008 г. с влязло в сила на
18.02.2014 г. решение по гр.д.№226/2012 г. по описа на РОС, за което била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 368/2017 г. на РРС, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане.
Претендират и направените разноски за производството, както и разноските за заповедното
производство.
Ответникът Р.Г.Р. счита
предявеният иск за недопустим, тъй като с определение №454/30.03.2017 г. на РОС
по в.ч.гр.д.№ 224/2017 г. било отменено разпореждането за незабавно изпълнение
и бил обезсилен изпълнителния лист, както и предвид факта, че претендираното вземане е било предмет на осъдителен иск,
предявен от ищеца- предмет на гр.д.№ 8678/2012 г. по описа на РРС, приключило с
влязло в сила решение на 25.07.2015 г. Оспорва и основателността на иска като
заявява, че не дължи остатък от продажната цена, тъй като той бил прихванат от
дължимата от праводателя му неустойка за
неизпълнение. Такъв остатък не бил заявяван в производството по чл.362 от ГПК и не бил присъждан от съда.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С решение, постановено
по гр.д.№226/2012 г. по описа на Русенския окръжен съд, влязло в сила на
18.02.2014 г. е обявен за окончателен на
основание чл.19, ал.3 от ЗЗД предварителния договор, сключен на 09.05.2008 г.,
с който продавачът „ДАВ-В. Е.“ЕООД- гр.София като универсален правоприемник на
„Вулкан-В.С.“ ЕООД- гр.Русе се е задължил да прехвърли правото на собственост
на купувача Р.Г.Р. ***, на следните недвижими имоти от обществено- жилищен
комплекс, находящ се в *******, а именно: апартамент
№9 и апартамент №10, намиращи се на трети жилищен етаж, заедно с прилежащите им
избени помещения и съответните ид.ч. от общите части
на сградата и от дворното място за сумата от 116 000 евро, от която са
платени 68 500 евро и е задължил Р.Г.Р. да заплати в двуседмичен срок от
влизане в сила на решението дължимите данъци и такси за процесните
два апартамента.
В мотивите на решението
е посочено, че разликата от 47 500 евро до цялата договорена сума по
предварителния договор купувачът дължи на продавача при сключване на
окончателния договор, както и че ако продавачът има претенция за нейното
плащане тя би могла да бъде предмет на облигационен иск по повод на
възникналото облигационно отношение между страните по делото.
С решение
№301/18.06.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 417/2015 г. по описа на Русенския
окръжен съд е обезсилено решение №272/04.03.2015 г., постановено по гр.д.№
8678/2012 г. по описа на Русенския районен съд поради недопустимост на
иска и е прекратено производството по
делото. Предмет на иска е заявената от „ДАВ-В. Е.“ ЕООД облигационна претенция
за заплащане на сумата в размер на 36 180 евро, представляваща неплатена
част от продажната цена на процесните апартаменти. Въззивният съд е приел, че предявеният иск за заплащане на
остатъка от продажната цена е недопустим, по съображения, че това е следвало да
стане при разглеждане на спора по чл.19, ал.3 от ЗЗД, а не с отделен облигационен иск.
С определение
№510/12.01.2017 г. по в.ч.гр.д. №573/2016 г. на ВТАС е отменено определение
№1279/17.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 226/2012 г. на РОС, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на
ищеца срещу ответника за сумата в размер на 47500 евро, представляваща
незаплатен остатък от продажна цена по обявен за окончателен предварителен
договор от 09.05.2008 г. и е обезсилен изпълнителния лист. В мотивите на
определението съставът на ВТАС е посочил, че постановеното решение по иск с
правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД е конститутивно и
не се ползва с изпълнителна сила, че въз основа на същото не може да се издаде
изпълнителен лист, тъй като не е изпълнително основание, защото не създава, а само
удостоверява гражданските последици, заложени в предварителния договор.
Посочено е също, че изправната страна по реда на заповедното производство по
чл.418 от ГПК във вр.417, т.3 от ГПК може да се
снабди с изпълнителен лист, но не и по реда на чл.405 от ГПК.
Въз основа на съдебното
решение ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение- предмет
на ч.гр.д. № 368/17 г. по описа на РРС като срещу ответника е издадена заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК за сумата в размер на 47 500 евро,представляваща
неплатена част от договорената продажна цена по предварителен договор, сключен
на 09.05.2008 г., който е обявен за окончателен със съдебно решение по гр.д.№
226/2012 г. на РОС.
В срока по чл.414 от ГПК
длъжникът Р.Г.Р. е оспорил с възражение заповедта за изпълнение. Същият е
обжалвал разпореждането за незабавно
изпълнение и с определение №454/ 30.03.2017 г. по в.ч.гр.д.№224/21017 г. е
отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен издадения
изпълнителен лист.
На 13.02.2017 г. на
ищеца е връчено съобщение за постъпилото възражение от длъжника с указанията по
чл.415 от ГПК. Искът за установяване на вземането е предявен на 10.03.2017 г.
като препис от нея е представен в заповедното производство.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявяването на
специалният установителен иск по чл.422 от ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора- ищец
заповед за изпълнение на парично задължение, която е оспорена от длъжника с
възражение в срока по чл.414 от ГПК. Подаването на възражение поражда правният
интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане и да
стабилизира изпълнителната сила на заповедта, за да послужи същата като
изпълнителен титул за реализиране на вземането срещу длъжника / арг. от чл.416 от ГПК/.
В конкретният случай е
налице издадена в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК, срещу която длъжникът в срока по чл.414 от ГПК е
подал възражение. Оспорването на заповедта за изпълнение е породило правният
интерес от търсената искова защита. Искът е предявен в едномесечния срок,
регламентиран в закона, поради което същият е допустим.
Доводите на ответника за
недопустимост на иска са неоснователни.
С определението,
постановено по в.ч.гр.д.№ 224/2017 г. на Русенския окръжен съд е отменено само
разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен издадения в полза на ищеца
изпълнителен лист. Това обаче не обуславя недопустимост на иска, тъй като
издадената заповед за изпълнение не е обезсилена. Наличието на издадена заповед
за изпълнение и оспорването й пораждат правният интерес от иска, с който се
цели стабилизиране на изпълнителната й сила.
Не e налице и заявената от ответника формирана СПН
между страните относно вземането по издадената заповед за изпълнение като
процесуална пречка за разглеждане на спора.
От доказателствата по
делото се установява, че по иск на ответника се е развило производство за
сключване на окончателен договор.
Производството
за сключване на окончателен договор е едно от особените искови производства,
което има за предмет произтичащото от предварителния договор право да се иска
сключване на окончателен договор. По своя произход това право е потестативно /в този смисъл и ТР № 84/6.09.1968 г. на ОСГК на ВС/ и има
за цел постигане на правните последици на несключения договор чрез съдебно
решение, което го замества.
От същността
на производството по чл. 362 - 364 ГПК при иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД следват и неговите
особености. В рамките на това особено съдебно производство, съдът осъществява
до голяма степен същите действия, които извършва нотариуса, проверявайки дали е
изпълнено задължението за прехвърляне правото на собственост върху имот; дали
са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред,
включително дали отчуждителят е собственик на имота,
както и факта на плащане на уговорената продажна цена /която съставлява елемент
от договора/. След като съдът следва да замести с решението си обещания
договор, то той не разполага с правото да внася каквито и да е било изменения в
съдържанието му, тъй като е задължен в съдебния акт да възпроизведе клаузите на
обещания договор, така както те са очертани в предварителния договор, когато
счете, че искът е основателен. Ако решаващият съд приеме, че купувачът не е
изпълнил свое основно задължение при сключване на окончателния договор - да
изплати продажната цена или част от нея, той постановява в решението по реда на
чл. 362, ал. 1 ГПК, че замества
окончателния договор при условие, че ищецът изпълни насрещното си задължение,
което може да бъде както парично задължение, така и непарично.
Въпросът за вземането за продажната цена не е
предмет на делото, защото проверката относно съществуването на това вземане има
значение единствено за режима на решението, с оглед поставянето на условие да
се изпълни това задължение в рамките на законовия срок по чл. 362 ГПК. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика на ВКС- решение №72/14.07.2011 г. на ВКС по т.д.№ 659/2010 г.
Обстоятелството,
че вземането за цената по предварителния договор не е предмет на приключилия
между страните спор по гр.д.№ 226/2012 г. по описа на РОС, мотивира съдът да приеме,
че за това вземане не е налице процесуална пречка за разглеждането му в отделно
производство.
От
представения по делото препис от решение 0301/18.06.2015 г. по в.гр.д.№
417/2015 г. на Русенския окръжен съд също не може да се обоснове извод за наличие
на формирана СПН относно вземането за цената по обявения за окончателен
предварителен договор. С това решение е обезсилено решение №272/04.03.2015 г.,
постановено по гр.д.№ 8678/2012 г. на РРС и е прекратено производството по
делото по съображения, че въпросът за неплатената част от цената е следвало да
се разгледа в производството по иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, а
не в самостоятелно производство. С това съдебно решение е отречено
самостоятелното право на иск, а не вземането на ищеца и не е налице формирана
СПН като процесуална пречка за разглеждане на спора.
Предмет на
иска по чл.422 от ГПК е установяване на съществуването на вземането по издадена
в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение. В настоящият
случай заповедта за изпълнение е издадена за претендираното
вземане за заплащане на неплатена част от цената на недвижимите имоти по
сключен между страните предварителен договор, обявен за окончателен със съдебно
решение по гр.д.№226/2012 г. по описа на РОС. В правната теория се застъпва
разбирането, че въз основа на решението по чл.362 от ГПК може да се иска
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следващите се от него
изискуеми притезания- по арг.
от по- силното основание, черпан от чл.418 от ГПК във
вр. чл.417, т.3 от ГПК. /виж. Ж.Сталев, „Българско
гражданско процесуално право“/. По
настоящото дело ищцовото дружество се е снабдило със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК именно въз основа
на влязлото в сила решение, с което е обявен за окончателен сключения между
страните предварителен договор за следващите се от него изискуеми претезания- неплатената част от продажната цена, дължими
при сключване на договора.
В
представеното по делото решение по гр.д.№226/2012 г. на РОС, въз основа на
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, липсва произнася на
съда относно неизпълнената част от задължението за заплащане на продажната
цена. В решението не е посочено, че договорът се обявява за окончателен при
условие, че купувачът изпълни насрещното си задължение за заплащане на неплатената част от продажната цена в размер
на 47500 евро. Този пропуск на съда рефлектира върху удостоверителната сила на
решението относно следващите се от него изискуеми претезания. Същият обаче не води до погасяване на
възникналите от него вземания, каквото е вземането за неплатената част от продажната
цена.
От мотивите
на решението, както и от неговия диспозитив може да
се обоснове извод, че към момента на постановяването му купувачът не е платил
част от продажната цена на имотите- предмет на предварителния договор, чийто
размер е 47500 евро. Няма доказателства по делото, които да установяват
погасяване на това задължение от страна на ответника. Твърденията му, че
вземането е погасено поради извършено прихващане с дължима от праводателя на ищеца неустойка за неизпълнение са
недоказани, поради което съдът приема същите за неоснователни.
По делото не
са налице възражения, доводи и доказателства, които да установяват наличието на
насрещни задължения от страна на ищеца, с които да се извърши съдебно
прихващане с дължимата от ответника неплатена част от продажната цена.
С оглед на
изложеното съдът приема, че в за ищеца е налице вземането за сумата в размер на
47 500 евро, представляваща неплатена част от продажната цена на
недвижимите имоти- предмет на сключения договор между страните по издадената в
негова полза заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1528/2017 г. по описа на РРС.
Предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно
разпоредбата на чл.78 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски както за исковото, така и за заповедното производство.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Г.Р., ЕГН ********** ***, че
съществува вземането на „ДАВ- В. Е.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Русе в
размер на 47 500 евро, представляваща неплатена част от продажната цена по
обявен за окончателен предварителен договор от 09.08.2008 г. с влязло в сила
решение по гр.д.№226/2012 г. по описа на РОС, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 368/2017 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Р.Г.Р., ЕГН ********** *** да заплати на „ДАВ- В. Е.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Русе сумата в размер на 1858.04 лв.
разноски за исковото производство, както и сумата в размер на 3713.04 лв. разноски
за заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: