№ 9681
гр. София, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20211110154617 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 КТ и с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
В исковата си молба ищцата Й. Т. П. твърди, че на 08.04.2021 г. била
наета на работа при ответника Фондация „Българска хранителна банка“ на
длъжността „административен асистент“ въз основа на трудов договор с изх.
№ ТД-1-01/08.04.2021 г., сключен на основание чл. 70, ал. 1 и ал. 2 и чл. 71
КТ, със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Със заповед изх.
№ ТД-5-03/30.07.2021 г. на изпълнителния директор на ответника, считано от
30.07.2021 г. трудовото правоотношение на ищцата било прекратено, на
основание чл. 71, ал. 1 КТ, като заповедта била връчена лично на ищцата на
30.07.2021 г. Ищцата поддържа, че при връчване на заповедта попитала
работодателя дали е възможно в същия ден да предостави трудовата си
книжка за оформяне, но работодателят отказал да я приеме и съобщил, че
преди това трудовата книжка следва да бъде занесена на служител на
„Кръстън БулМар“ ООД, изпълняващ функциите на счетоводител, и след това
да се представи на работодателя, което обстоятелство се потвърждавало от
писмо на Фондацията до ищцата, получено от нея на 26.08.2021 г. Ето защо,
на 03.08.2021 г. ищцата изпратила покана до изпълнителния директор на
ответника, с което помолила на основание чл. 350 КТ, вр. чл. 6 от Наредбата
1
за трудовата книжка и трудовия стаж работодателят да оформи трудовата
книжка и да я върне незабавно. Поканата била получена на 19.08.2021 г.
лично от изпълнителния директор на ответната фондация. Ищцата твърди, че
на 26.08.2021 г., когато се явила при ответника, за да предостави трудовата си
книжка, същата отново не била оформена и върната на ищцата. Ищцата
получила трудовата си книжка едва на 01.09.2021 г., което било удостоверено
с Протокол за получаване на документи от 01.09.2021 г. Ето защо ищцата
иска от съда, след като докаже основателността на твърденията си, да
постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от
2209,50 лв. /след допуснато в о.с.з. от 17.06.2022 г. изменение на иска/,
представляваща обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата
книжка след прекратяване на трудовото правоотношение за периода от
30.07.2021 г. до 01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на исковата молба в съда- 21.09.2021 г., до
окончателното й изплащане, както и сумата от 20,87 лв. /след допуснато в
о.с.з. от 17.06.2022 г. изменение на иска/, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 30.07.2021 г. – 01.09.2021 г.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Фондация „Българска хранителна
банка“ оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на трудово
правоотношение с ищцата по трудов договор с изх. № ТД-1-01/08.04.2021 г.,
по силата на който последната е заемала длъжността „административен
асистент“ при ответника, както и че трудовото правоотношение на ищцата е
било прекратено със заповед изх. № ТД-5-03/30.07.2021 г. Ответникът твърди,
че трудовата книжка на ищцата не е била съхранявана при работодателя. В
момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, ищцата не е носила трудовата си книжка със себе си.
Заповедта за прекратяване е била връчена на ищцата сутринта, в началото на
работния ден, като ищцата е разполагала с достатъчно време същия ден да
представи трудовата си книжка на работодателя, за да бъде своевременно
оформена. Ищцата се била върнала на работното си място в същия ден и след
връчване на заповедта за прекратяване, за да вземе забравени лични вещи, но
и при това си посещение не била направила опит да предаде трудовата си
книжка за оформяне. Ответникът твърди, че изпратената на 03.08.2021 г. от
страна на ищцата покана за оформяне на трудовата книжка била невъзможна
2
за изпълнение, тъй като книжката не се намирала при ответника, а била на
съхранение при ищцата. Едва след получаване на поканата, отправена от
ответника, на 26.08.2021 г. ищцата се явила при ответника, за да предостави
трудовата си книжка, което било удостоверено с Протокол за предаване на
трудова книжка от тази дата. Поддържа, че следа като предала трудовата
книжка и взела служебна бележка за доходи от трудови правоотношения,
ищцата си тръгнала, без да изчака оформянето на трудовата си книжка, като
не се върнала нито по- късно същия ден, нито през някой от следващите дни.
Това наложило директора на Фондацията да изпрати на 31.08.2021 г. имейл на
ищцата, с който да я покани да се яви да получи трудовата си книжка, а на
следващия ден- 01.09.2021 г. изпратил писмо с обратна разписка до ищцата да
се яви, за да я получи лично, каквото било изискването на чл. 6, ал. 3 от
Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж. На 01.09.2021 г. ищцата се
явила лично и получила трудовата си книжка, което било удостоверено с
протокол. По изложените съображения ответникът моли исковете да бъдат
отхвърлени. В условията на евентуалност, моли съда да постанови решение, с
което да уважи иска за главницата за периода от 27.08.2021 г. /датата,
следваща датата на предаване на трудовата книжка от ищцата на ответника/
до 01.09.2021 г. /датата на предаване на трудовата книжка от ответника на
ищцата/. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Не е налице спор в настоящото производство, а и от приетите писмени
доказателства се установява, че между страните е възникнало трудово
правоотношение по трудов договор с изх. № ТД-1-01/08.04.2021 г., по силата
на което ищцата е заемала длъжността „административен асистент“ при
ответника. Не се спори също така, че трудовото правоотношение с ищцата е
прекратено със заповед изх. № ТД-5-03/30.07.2021 г., считано от 30.07.2021 г.
Представен е препис от кореспонденция между страните по делото, както
следва: В покана на ищцата от 03.08.2021 г., получена от ответника на
19.08.2021 г. ищцата е поискала оформяне и връщане на трудовата й книжка
незабавно. В писмо на Фондация „Българска хранителна банка“, получено от
ищцата на 26.08.2021 г. е отправена покана към ищцата за предоставяне на
3
трудовата книжка за оформяне, както и явяване за връчване на служебна
бележка за доходи от трудови правоотношения. На 26.08.2021 г. ищцата е
предала на работодателя трудовата книжка за попълване и заверка – видно от
представения протокол за получаване на документи от посочената дата. На
същата дата е съставен и протокол, видно от който ищцата е получила
служебна бележка за доходи от трудови правоотношение. По делото е
представен препис от кореспонденция по електронна поща, от която се
установява, че на 31.08.2021 г. директора на ответника е уведомил ищцата, че
може да получи трудовата си книжка, оформена и попълнена на 03.09.2021 г.
в 09.00 часа в логистичния склад на БХБ. На 01.09.2021 г. е изпратено писмо
от ответника с аналогично съдържание, като видно от обратната разписка
писмото е получено от ищцата на 02.09.2021 г.
Безспорно между страните е обстоятелството, че трудовата книжка е била
предадена лично на ищцата на 01.09.2021 г. Това обстоятелство е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото, на основание
чл.146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК.
От показанията на свидетеля Илиан Йорданов, които преценени по реда
на чл. 172 ГПК, настоящият състав на съда намира за обективни,
последователни и непосредствено възприети фактите, за които свидетелят
дава сведения, и кредитира с доверие, се установява, че Йорданов работи в
ответната фондация като „Мениджър операции, развитие“ в склад 56 на
територията на Слатина, и е работил заедно с ищцата повече от два месеца от
половина. Свидетелят дава показания, че е присъствал на връчване на
заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищцата. Заповедта била
връчена на ищцата в началото на работния ден в края на м. юли 2021 г. от
директора на ответника - Цанка Миланова. Св. заявява, че не е видял ищцата
да носи трудовата книжка със себе си или да я предлага, съотв. да я предава
на директора. Тъй като счетоводството се обслужвало от външна компания, г-
жа Цанка Миланова инструктирала ищцата след като счетоводната къща
нанесе трудовия й стаж, да върне трудовата книжка за приключване. По-
късно същия ден ищцата П. се върнала в склада, защото си била забравила
здравната книжка и връхна дреха. Св. Йорданов изнесъл здравната книжка на
ищцата и повече ищцата не е идвала в предприятието.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-
4
счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано, се установява, че размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищцата за месец юни 2021 г. /последен пълен отработен
месец преди прекратяването на тр. правоотношение/ е 1429,68 лв. Размерът на
обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ на ищцата за периода от 27.08.2021 г. до
01.09.2021 г. е в размер на 389,91 лв., а за периода от 30.07.2021 г. до
01.09.2021 г. е в размер на 2209,50 лв.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 226, ал. 2,
вр. ал. 3 КТ, съотв. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Според разясненията по т. 1 и 2 от Тълкувателно решение № 1 от
02.12.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2019 г., ОСГК, задължението по чл.
350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или
служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на
трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото
правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя,
неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се
съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл.
350, ал. 1 КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата
книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на трудовото
правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада
в забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 КТ от деня на
предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от
последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /НТКТС/, като съобщи на
работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи
лично трудовата си книжка. Незаконно задържане на трудовата книжка по
смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е
предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на
необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За
работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и
ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато
5
трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата
книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя.
Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до
изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС.
В мотивите на горепосоченото Тълкувателно решение е прието, че във
всички случаи е налице незаконно задържане на трудовата книжка и
работодателят дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ, когато след
направеното вписване на данните, е било възможно предаването на книжката
на работника или служителя, който е бил в предприятието и е изчакал
получаването й, но книжката не му е била предадена, без да има основателни
причини за това. В тази хипотеза попадат случаите на отказ за връщане или
възпрепятстване за получаване, като работодателят изпада в забава относно
изпълнение на задължението си за незабавно предаване на трудовата книжка
и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни
процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС като съобщи на работника или служителя с
писмо с обратна разписка, да се яви, за да получи лично трудовата си книжка.
В този случай обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ ще се дължи до получаване
на поканата от работника или служителя, удостоверен върху обратната
разписка. Ако надлежно поканеният работник или служител не се яви или не
декларира писмено волята си трудовата книжка да бъде предадена чрез друго
лице или по пощата, отговорността е негова, а не на работодателя, който с
изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата се освобождава от
задължението си по чл. 350, ал. 1 КТ. В тази хипотеза и когато работникът
или служителят не е потърсил книжката, която е предал за оформяне на
работодателя, не е налице хипотеза на незаконното й задържане, която да е в
причинна връзка с претърпените вреди. Когато не е в забава относно
задължението си за предаване на трудовата книжка по чл. 350, ал. 1 КТ,
работодателят не дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ.
Изпълнението на задължението на работодателя незабавно да върне
трудовата книжка е от значение за упражняване на трудови и осигурителни
права на работника или служителя, следващи прекратяването на трудовото
правоотношение. Неправомерното задържане на трудовата книжка може да
доведе до ограничаване на конституционното право на труд, защото без нея
работникът или служителят не може да постъпи на друга работа, както и до
ограничаване на негови социалноосигурителни права, с оглед
6
невъзможността да получава обезщетения за безработица.
Следователно съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 2 от ТР
№ 1/02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС, обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ се
дължи при наличие на следните четири предпоставки: 1/ прекратено трудово
правоотношение; 2/ незаконно задържане на трудовата книжка на работника
или служителя; 3/ наличие на причинени вреди; и 4/ причинна връзка между
незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди.
В разглеждания случай е безспорно в настоящото производство, а и от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че
между страните е съществувало трудово правоотношение, което е било
прекратено на 30.07.2021 г. Трудовата книжка се е съхранявала при самия
работник - ищцата, поради което задължението на работодателя да оформи и
предаде на ищцата трудовата й книжка е станало изискуемо от момента на
нейното предаване на ответната фондация. В случая, трудовата книжка е била
предадена на ответника на 26.08.2021 г. След получаването й, работодателят е
следвало да отрази необходимите данни и да я върне на ищцата, съгласно чл.
6, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. В случая, след
предаване на трудовата книжка работодателят не я е върнал до 01.09.2021 г.,
през който период не е поканил работника с писмо с обратна разписка да се
яви, за да я получи. По този начин, с оглед постановките на горепосочената
тълкувателна практика, е налице незаконно задържане на трудовата книжка
на ищцата по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ за част от исковия период, а именно
от 27.08.2021 г. до датата на предаването на трудовата книжка на ищцата –
01.09.2021 г. /който факт в случая е настъпил преди изпълнение от ответника
на процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС/. Т.е. предявения иск с правно
основание чл. 226, ал. 2 КТ е основателен и доказан за периода от 27.08.2021
г. до 01.09.2021 г., в който работодателят незаконно е задържал трудовата
книжка на работника.
Следва да се отбележи, че твърденията на ищцата, че е предала
трудовата книжка за оформяне на ответника в деня на прекратяване на
трудовото правоотношение – 30.07.2021 г. са останали недоказани в
производството, поради което следва да се приеме, че същата не е изпълнила
задължението си по чл. 6, ал. 2 НТКТС. При това положение работодателят не
е изпаднал в забава по отношение задължението си по чл. 350, ал. 1 КТ,
7
считано от началната дата на исковия период. Посоченото от ищцата
обстоятелство е опровергано от събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит на св. Илиан Йорданов, според който ищцата не е предала на
работодателя трудовата си книжка при връчване на заповедта за уволнение.
Нещо повече, според свидетеля при прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата е била поканена от работодателя да представи
трудовата си книжка. Същевременно, за да се освободи от последиците на
забавата си след 26.08.2021 г. – когато ищцата се е явила в предприятието,
ответникът- работодател е следвало да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е предложил изпълнение на задължението по чл. 350, ал.
1 ГПК /но ищцата неоправдано не го е приела/ или че го е изпълнил.
Доказателства в тази насока не са били ангажирани от ответника, поради
което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест настоящият съдебен състав
приема, че за времето от 27.08.2021 г. до 01.09.2021 г. работодателят
незаконно е задържал трудовата книжка на ищцата.
В мотивите към т. 2 от ТР № 1/02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС изрично е
разяснено и че работникът или служителят не е длъжен да доказва размера на
конкретно претърпените от него вреди, тъй като той е нормативно определен,
а именно - съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ, обезщетението
по чл. 226, ал. 2 КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение от деня
на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата
книжка на работника или служителя. При съобразяване на съдебно-
счетоводната експертиза, настоящият състав намира, че на ищцата следва да
бъде заплатено обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ, чийто размер възлиза на
сумата 389,91 лв. за 6 дни в периода от 27.08.2021 г. до 01.09.2021 г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.09.2021 г. до
окончателно погасяване на задължението. За разликата до предявения размер
от 2209,50 лв. и за периода от 30.07.2021 г. до 26.08.2021 г. предявения иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД.
Тъй като задължението за заплащане на процесното обезщетение не е срочно,
СРС приема, че отговорността по чл. 86, ал. 1 ЗЗД настъпва от момента, в
8
който длъжникът е бил поканен да го изпълни. В настоящия случай преди
образуване на делото не е отправена покана от ищцата за изпълнение на
задължението на ответника за заплащане на горепосоченото обезщетение и по
аргумент на чл. 84, ал. 2 ЗЗД последният не е изпаднал в забава. Ето защо
претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху
дължимата сума по чл. 226, ал. 2 КТ се явява неоснователна.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски
за възнаграждение за един адвокат в размер на 69,93 лв., съразмерно с
уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника направените разноски в настоящото
производство в размер на 742,66 лв., съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС разноски за държавна такса в размер на 15,60 лв.,
съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА, ФОНДАЦИЯ „БЪЛГАРСКА ХРАНИТЕЛНА БАНКА“,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Васил Левски“ 106, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Постоянство“ № 67 Б,
вх. Б, ет. 3, адв. Пепа Марникас, да заплати на Й. Т. П. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Кнежа, ул. „Солун“ 17, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„Шипченски проход“ №18, ет. 1, Галакси Трейд център, адв. М., на основание
чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 КТ, сумата 389,91 лв. /триста осемдесет и девет лева и
деветдесет и една ст./, представляваща обезщетение за претърпените от нея
вреди поради незаконното задържане на трудовата книжка след
прекратяване на трудовото правоотношение, за периода 27.08.2021 г. –
01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.09.2021 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.226, ал. 2, вр. ал. 3 КТ за разликата до пълния предявен размер
от 2209,50 лв. и за периода от 30.07.2021 г. до 26.08.2021 г.
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Т. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Кнежа, ул. „Солун“ 17, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Шипченски
проход“ №18, ет. 1, Галакси Трейд център, адв. М., срещу ФОНДАЦИЯ
„БЪЛГАРСКА ХРАНИТЕЛНА БАНКА“, БУЛСТАТ *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ 106, със съдебен адрес:
гр. София, ул. „Постоянство“ № 67 Б, вх. Б, ет. 3, адв. Пепа Марникас, иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 20,87 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 30.07.2021г. до 01.09.2021 г.
ОСЪЖДА, ФОНДАЦИЯ „БЪЛГАРСКА ХРАНИТЕЛНА БАНКА“,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Васил Левски“ 106, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Постоянство“ № 67 Б,
вх. Б, ет. 3, адв. Пепа Марникас, да заплати на Й. Т. П. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Кнежа, ул. „Солун“ 17, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„Шипченски проход“ №18, ет. 1, Галакси Трейд център, адв. М., на основание
чл.78, ал.1 ГПК направените разноски в производството в общ размер на
69,93 лв. /шестдесет и девет лева и деветдесет и три ст./.
ОСЪЖДА Й. Т. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Кнежа, ул. „Солун“
17, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Шипченски проход“ №18, ет. 1,
Галакси Трейд център, адв. М., да заплати на ФОНДАЦИЯ „БЪЛГАРСКА
ХРАНИТЕЛНА БАНКА“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ 106, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Постоянство“ № 67 Б, вх. Б, ет. 3, адв. Пепа Марникас, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените разноски в производството в общ
размер на 742,66 лв. /седемстотин четиридесет и два лева и шестдесет и шест
ст./.
ОСЪЖДА ФОНДАЦИЯ „БЪЛГАРСКА ХРАНИТЕЛНА БАНКА“,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Васил Левски“ 106, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Постоянство“ № 67 Б,
вх. Б, ет. 3, адв. Пепа Марникас да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по
сметка на Софийски районен съд сумата 15,60 лв. /петнадесет лева и
шестдесет ст./– разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11