№ 446
гр. Бургас, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20212100501114 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260100 от 15.04.2021 г. постановено по гр.д. № 442 по
описа за 2020 г. на Районен съд Несебър, съдът частично е уважил
предявеният от А.Х.Б., родена на ********** г. в гр. ***, *** ***, гражданка
на *** *** иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пред. трето ЗЗД, като е
осъдил ответното дружество „Премиум груп 99“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: село Равда, ул.“Лазур“ № 14,
представлявано от Калоян Паунов да заплати на ищцата сумата от 3600 евро,
дължима на отпаднало основание поради разваляне на предварителен договор
от 03.11.2015 г. за продажба и построяване на недвижим имот от новострояща
се жилищна сграда, находяща се в УПИ XVII-431, кв.5, по плана на село
Равда, а именно- студио №101, етаж първи, състоящо се от хол с кухненски
ъгъл, баня с тоалетна и тераса, със сумарно застроена площ от 30 кв.м., заедно
с прилежащите идеални части от общите части на сградата и съответстващите
му идеални части от правото на строеж, върху посочения УПИ, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба-
23.06.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
507.27 лв., представляващи съдебно- деловодни разноски съобразно
уважената част, като е отхвърлил иска за разликата над присъдените 3600
евро до претендираните 11000 евро, ведно със законната лихва върху
разликата. Със същото решение, НРС е осъдил ищцата да заплати на
ответното дружество сумата от 793.82 лв., представляващи съдебно-
деловодни разноски съобразно отхвърлената част.
1
С въззивната жалба решението е оспорено от въззивницата – ищца
А.Х.Б., в неговата отхвърлителна част като се излагат оплаквания за неговата
неправилност и необоснованост. Основното възражение на въззивницата е за
неправилност на формирания от районния съд извод за недоказаност на
извършеното от ищцата плащане на сумата от 7400 евро в полза на ответника.
Въззивницата твърди, че датата 28.04.2014 г., посочена в горния ляв ъгъл на
платежното нареждане на сумата от 7400 евро била в действителност
сгрешена, но в случая се касаело за техническа грешка. Датата на извършване
на процесното плащане от 7400 евро била 10.11.2015 г., като именно тази дата
била посочена и в самата искова молба. Това обстоятелство се установявало и
върху поставения върху платежното нареждане печат от банката наредител
„Ак барс“ Банк, като датата на превода била удостоверена и от подписа на
банковия служител. Позовава се на представения превод от руски на
български език /стр. 10 от делото на НРС/, в който е отразено и
съдържанието, поместено в рамките на положения печат, в това число и
датата 10.11.2015 г. Обстоятелството, че именно на 10.11.2015 г., а не на
28.04.2014 г. бил извършен превода се установявало и от останалите събрани
по делото данни – уговорките, съдържащи се в сключения между страните
предварителен договор, както и свидетелските показания на св. М.. На
следващо място като необоснован се оспорва и извода на съда, за това, че не
било доказано по делото дали превода е осъществен от банка или друга
институция, занимаваща се с парични преводи, и по – конкретно дали „АК
БАРС БАНК“ АОД, чийто печат бил положен под платежното нареждане
представлява такава финансова институция. Според въззивницата, съдът
можел и чрез служебна справка да установи, че това е една от 20-те най-
големи банки в Русия. В подкрепа на изложените оплаквания, представя като
доказателство писмен документ на английски език, за който посочва, че
представлява съобщение от „АК БАРС“ БАНК, потвърждаващо превода от
дата 10.11.2015 г. Моли за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната
му част и постановяване на решение по същество на спора, с което
предявеният иск да бъде уважен в пълен размер. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемото
дружество „Премиум груп 99“ ООД, представлявано от управителя Калоян
Паунов, чрез упълномощения от него адвокат Димитър Серев. С писмения
отговор подадената въззивна жалба се оспорва като неоснователна, а
оспореното решение се намира за правилно и обосновано. Заявява, че
представеното платежно за сумата от 7400 лева своевременно е било
оспорено още с отговора на исковата молба, но ищцата въпреки носената от
нея доказателствена тежест не е ангажирала други доказателства за
установяване факта на плащане на процесната сума. Оспорва твърдението, че
е ноторно известен факта, че „АК БАРС БАНК“ е финансова институция, като
съдът не бил длъжен да прави служебни справки за установяване на това
обстоятелство. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на
сторените във въззивното производство разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и
отговарящи на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
2
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на А.Х.Б.,
против „Премиум груп 99“ ООД. Твърди се, че на 03.11.2015 г. бил сключен
предварителен договор за продажба и построяване на недвижим имот с
„Премиум груп 99“ ООД от една страна, като продавач- строител, и А.Х.Б., от
друга страна като купувач-възложител, по силата на който първия се
задължавал да построи и продаде, а втория- да плати и закупи, завършен и
годен за ползуване имот от новострояща се жилищна сграда, находяща се в
УПИ XVII-431, кв.5 по плана на село Равда, представляващ Студио № 101,
етаж първи, със сумарно застроена площ от 30 кв.м. заедно с прилежащите
идеални части от общите части на сградата и съответстващите му идеални
части от правото на строеж, и прилежащ землен участ с площ от 9 кв.м.
Уговорено било в чл.10, че общата стойност на недвижимия имот възлиза на
сумата от 13 500 евро с ДДС, платима, както следва: сумата от 3600 евро- при
сключване на договора; сумата от 7400 евро- по банков път по изрично
посочена сметка на продавача в срок до 20.11.2015 год; сумата от 2500 евро- в
срок до 10.06.2016 год.
Сочи се, че ищцата била заплатила първата вноска в размер на 3600
евро при сключването на договора. Втората вноска в размер на 7400 евро била
платена по банков път на 10.11.2015 год. Последната вноска в размер на 2500
евро също била платена по банков път на 03.06.2016 г. Твърди се, че няколко
дни след това ищцата била уведомена от банката, че плащането не можело да
бъде осъществено, като сумата била върната на изпращача. До 10.06.2016 г. се
сочи, че никой от ответното дружество не се бил свързал с нея за
финализиране на сделката, поради което в уговорения срок не бил сключен
окончателен договор. Заявява се, че на 20.09.2016 г. ответникът бил продал на
трето лице правото на строеж на процесния имот, с което се счита, че
сключения предварителен договор следва да се приеме за анулиран на
основание чл. 7. Предвид изложеното се счита, че продавачът се обогатил
неоснователно.
В срокът по чл.131 от ГПК по делото постъпил писмен отговор от
ответника. Не се оспорва обстоятелството за сключен договор със сочения в
исковата молба предмет, цена, начин на плащане. Заявява се, че е налице
уговорка, залегнала в ал.3 на чл. 10, в смисъл, че изменение на начина и срока
на плащане по предходната алинея може да се извърши само с писмено
съгласие на двете страни, каквото не било постигано. Сочи се, че ищцата не
била изпълнила задължението си за заплащане на третата вноска, като по
отношение на втората вноска в размер на 7400 евро се оспорва приложеното
платежно нареждане, тъй като същото носело дата преди сключване на
договора и се твърди в тази връзка, че сумата не е постъпвала по сметката на
дружеството. Навежда се, че плащане по банков път, наредено на 03.06.2016
г., не било получавано по банковата сметка на продавача, като се акцентира
на уговореното в договора плащане в брой, която уговорка не била
променяна. Ответникът очаквал до 10.06.2016 г. купувачът да се свърже с
него и да пристигне в България за заплащане на остатъка от цената и
сключване на окончателен договор, но това не било сторено. Възразява се по
отношение твърдението на ищцата, че договора следвало да се счита за
анулиран поради прехвърлянето му на трето лице. Сочи се, че последицата на
ал.2 на чл.7 била обвързана с деклариране на неверни данни относно
3
наличието или липсата на тежести на имота, уговорени в ал.1. Твърди се, че
ответникът не е декларирал неверни данни, тъй като имота не е бил
обременен с вещни тежести, сградата е била завършена и в срока за
сключване на окончателния договор- 10.06.2016 г., друг договор не е бил
сключван.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалбата,
настоящият съдебен състав обсъди данните по делото, във връзка с
доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно е, че на 03.11.2015 г. е сключен предварителен договор, с
който ответното дружество се задължило да построи и продаде, а ищцата- да
закупи и плати, сочения по- горе имот. Уговорена е продажна цена в размер
на 13500 евро, платима на три вноски- първата от 3600 евро- при сключване
на договора; втората от 7400 евро- по банкова сметка на продавача в срок до
20.11.2015 г.; третата- в размер на 2500 евро- в брой до 10.06.2016 г. В чл.7 е
заложена договореност, че след подписване на акт образец 16 и окончателно
заплащане на сумите, продавачът е длъжен за прехвърли собствеността на
имота по нотариален ред до 10.06.2016 г. на купувача.
Установява се и от представеният н.а. № * т.* № ***/20**, че на
20.09.2016 г. имотът, предмет на предварителния договор, е бил продаден от
ответното дружество на трети лица.
Правилни са правните изводи на първостепенния съд, към които
настоящата инстанция препраща, че към 20.09.2016 г., когато е бил отчужден
имота в полза на трети лица, предварителният договор все още е действал
между страните, тъй като отчуждаването на имота в полза на трето лице не
разваля автоматично договора, а единствено поставя в невъзможност
продавача да изпълни задължението си по предварителния договор да
продаде окончателно имота на купувача по него. Въпреки това страните са се
съгласили, че с отчуждаването на имота на други лица от продавача-
строител, преди да е сключен окончателен договор между страните, договора
следва да се счита за развален. Този извод е верен съобразно тълкуването на
текста на чл.7, ал.1 от предварителния договор. Следва да се има предвид, че
в думата „анулиран“, страните са вложили смисъл, че следва да се счита за
разтрогнато съглашението по вина на продавача- строител, тъй като той с
действието си прави невъзможно сключването на окончателен договор. В
текста изрично е уговорено, че строителят се задължава да не сключва други
договори за покупко-продажба относно този имот. С продаването на имота на
трети лица считано от 20.09.2016 г., предварителния договор е преустановил
своето облигационно действие. По този начин е отпаднало основанието, на
което ищцата е заплатила суми по него. Това поражда и законовото право да
претендира връщането им.
Пред въззивната инстанция е представено Известие за превод с подпис
на банков служител и печат на Омски филиал на „АК БАРС“ БАНК АОД,
видно от който сумата в размер на 7400 евро е преведена от А.Х.Б. по сметка
на „Премиум груп 99“ ООД поддържана от „АЛФА БАНК – България клон“,
като превода е извършен на 11.11.2015 г. От този частен документ се
опровергава фактическия извод на първоинстанционния съд за липса на
извършено плащане. Документът е на английски език представен с превод на
български от лицензиран преводач. За извършеното плащане се съди още и от
4
показанията на свидетеля М. М., според която ищцата е платила изцяло
вноските по предварителния договор и втората вноска е направена по банков
път в гр. Омск. Показанията следва да се кредитират напълно, като
отговарящи на останалия доказатествен материал по делото.
Поради това настоящата инстанция намира, че е доказано извършено
плащане и за втората вноска по предварителния договор – в размер на 7400
евро, което е извършено на отпаднало основание и искът се явява основателен
и за тази част от вземането.
Неоснователно е възражението на въззиваемата страна, че не е
установено качеството на финансова институция на „АК БАРС“ БАНК АОД.
За целите на гражданското съдопроизводство е ирелевантен фактът за
наличието на лиценз или качеството финансова институция осъществяваща
парични преводи в полза на АК БАРС“ БАНК АОД. Това не е въпрос, който
може да промени изхода на настоящия спор. Доказателствената тежест за
ищцата е да докаже реалното извършване на превода в полза на строителя, по
неговата банкова сметка. Въпросът, дали третото лице, осъществило превода
в полза на „Премиум груп 99“ ООД от името на ищцата, притежава
разрешение в Руската Федерация или не, за извършване на парични преводи,
не променя факта на извършеното плащане, който е предмет на доказване в
настоящия процес.
Поради частично несъвпадане в крайните изводи на двете съдебни
инстанции, поради успешно проведено главно и пълно доказване пред
въззивната инстанция от страна на ищеца, обжалваното решение в частта, в
която е отхвърлен искът за връщане на сумата в размер на 7400 евро,
представляваща сума платена по развален предварителен договор, следва да
бъде отменено.
С оглед изхода на делото, разноските и за двете инстанции следва да се
възложат в тежест на ответника-въззиваем. Тъй като решението на
първоинстанционния съд, с което ответникът е осъден да заплати
направените от ищцата, съобразно уважената част разноски, остава в сила и
няма да бъде отменено, следва да се осъди ответника само за останалият
неприсъден размер, съобразно пълното уважаване на предявеният иск в
настоящото производство. Ищцата доказа разноски в първоинстанционното
производство в размер на 2410,60 лв., от които са присъдени от
първоинстанционния съд 507,27 лв. За въззивното производство тя доказа
разноски в размер на 900 лв. платено адвокатско възнаграждение. Общо в
полза на ищцата следва да се присъдят 2803,33 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260100 от 15.04.2021 г. постановено по гр.д. №
442 по описа за 2020 г. на Районен съд Несебър, в частта с която е отхвърлен
предявеният от А.Х.Б., родена на ********** г. в гр. ***, *** ***, гражданка
на *** *** иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пред. трето ЗЗД срещу
„Премиум груп 99“ ООД, ЕИК *********, за сумата в размер на 7400 (седем
хиляди и четиристотин) евро от предявения размер за 11 000 (единадесет
5
хиляди) евро, представляваща парична сума дължима на отпаднало основание
поради разваляне на предварителен договор от 03.11.2015 г. за продажба и
построяване на недвижим имот от новострояща се жилищна сграда, находяща
се в УПИ XVII-431, кв.5, по плана на село Равда, а именно- студио №101,
етаж първи, ведно със законната лихва върху сумата, начислена от подаване
на исковата молба- 23.06.2020 г., до окончателното изплащане на сумата и в
частта, с която А.Х.Б. е осъдена да заплати на „Премиум груп 99“ ООД
разноски в размер на 793,82 лв.
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пред. трето ЗЗД „Премиум груп
99“ ООД, ЕИК ********* да заплати на А.Х.Б., родена на ********** г. в гр.
***, *** ***, гражданка на *** ***, сумата в размер на 7400 (седем хиляди и
четиристотин) евро, представляваща парична сума дължима на отпаднало
основание, ведно със законната лихва върху сумата, начислена от подаване на
исковата молба- 23.06.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Премиум груп 99“ ООД,
ЕИК *********, да заплати на А.Х.Б., родена на ********** г. в гр. ***, ***
***, гражданка на *** ***, сумата в размер на 2803,33 (две хиляди осемстотин
и три лева и тридесет и три стотинки), представляващи съдебно – деловодни
разноски за производството пред първа и въззивна инстанция.
В останалата си част решението не е обжалвано и следва да се счита за
влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд при предпоставките на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6