РЕШЕНИЕ
№ 1543
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20231110216179 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. С. /***/ с ЛНЧ *** - гражданин на Република Словакия,
срещу Наказателно постановление (НП) № *** г. издадено от полицейски инспектор в отдел
„Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателката на основание чл. 53 от ЗАНН са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца по чл. 174, ал. 1, т.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба чрез адв. М. Х., се излагат съображения за незаконосъобразност на
НП и се претендира за неговата отмяна. Посочено е, че на жалбоподателката не е осигурен
превод при проверката и съставянето на акта, както и при връчването на НП, което я е
препятствало да разбере в какво точно е обвинена. В тази връзка защитникът се позовава на
чл. 21 от НПК, който намира за субсидиарно приложим, както и на чл. 6, т. 3, б. „е“ от
ЕКПЧОС. Освен това намира, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателката
не е установен по надлежния ред. Поради горното се претендира отмяната на НП.
В съдебните заседания жалбоподателката С., редовно призована, не се явява. За нея се
явява адв. Х. - упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. В
пледоарията си моли за отмяна на НП поради основанията, изложени в жалбата. Основно
акцентира върху обстоятелството, че жалбоподателката е чужд гражданин и по време на
проверката не й е бил осигурен превод при създаването на АУАН и НП. Подчертава, че това
е опорочило цялото административнонаказателно производство.
Административнонаказващият орган – полицейски инспектор в отдел „Пътна
полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител. От юрисконсулт са
1
представени писмени бележки.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.10.2023 г. около 01:30 ч. след като била употребила неустановено количество и
вид алкохол, жалбоподателката С. С. /гражданка на Република Словакия/ управлявала
собственият си лек автомобил марка ***, с рег. №*** в гр. София, по бул. Симеоновско шосе
с посока на движение от ул. Екатерина Ненчева към бул. Черни връх. В района на пътния
възел на бул. Черни връх Околовръстен път автомобилът бил спрян за проверка от
служители на ОПП СДВР – св. Н. Н. и М. Т..
Двамата свидетели - младши автоконтрольори при ОПП СДВР, установили, че
автомобилът е със Словашка регистрация и се управлява от словашка гражданка, като и
двамата свидетели общували с жалбоподателката на български език, която им представила
поисканите лични документи и документи на автомобила. Двамата свидетели дори
разговаряли с нея за работата й и тя им съобщила, че се работи в гр. Бургас и е
командирована в гр. София, като в случая се прибира от парти в Студентски град.
Свидетелите се усъмнили, че жалбоподателката е употребила алкохол и й извършили
проверка за употреба на алкохол посредством техническо средство – Алкотест Дрегер 7510 с
№ 0134, като при пробата на издишания от водача въздух (под номер 6008) бил отчетен
резултат от 0,57 промила в кръвта на водача. Поради това на жалбоподателката С. бил
издаден талон за медицинско изследване с № 0174301 за МБАЛ Св. Анна /Окръжна
болница/, като й било разяснено какво е нарушението и какви са последиците. В талона С.
се подписала на указаните места и изписала имената си. На талона бил поставен първия
екземпляр от специалните холограмни стикери.
При така установените факти, след като получил резултата от техническото средство
Алкотест Дрегер, още на мястото на проверката, на 25.10.2023 г. бил съставен АУАН от св.
Н. Н. – на длъжност „младши автоконтрольор” при ОПП-СДВР за нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП (за управление на МПС под въздействието на алкохол, видно от пробата с
техническото средство, което е отчело 0.57 промила). Актът бил съставен в присъствие на
нарушителя и на свидетел-очевидец, което се установява от положените от тях подписи.
Препис от АУАН е връчен на С. С. на датата на съставяне на акта. В акта
жалбоподателката не изложила каквито и да е възражения.
След приключването на проверката и съставянето на АУАН, на жалбоподателката бил
връчен и талона за медицинско изследване в 01:50 часа, за което тя се разписала.
Служителите на ОПП СДВР преценили, че тъй като С. не е български гражданин, следва да
я придружат до УМБАЛ Св. Анна. По пътя отново й обяснили, че ако не предостави кръвна
проба за изследване, ще се отчита резултата от дрегера, който е близо до границата, но тя им
споделила, че поради естеството на работата си не желае да дава кръв.
След като жалбоподателката била отведена от служителите на ОПП СДВР до УМБАЛ
Св. Анна, в 02:25 часа тя отказала да даде кръв и урина за изследване. Това било
удостоверено от д-р Ли З. в протокола за медицинско изследване, подписан и от С., като
същата собственоръчно попълнила и декларация за отказ за вземане на кръв и се подписала.
По време на медицинското изследване жалбоподателката разговаряла на български език с д-
р З., като посочила какви лекарства е приемала, както и че е употребила малко количество
ракия 2 часа по-рано.
След отказа на жалбоподателката да даде кръв за изследване, тя била отведена от
полицейските служители в сградата на ОПП СДВР.
При пълна идентичност на описаното в АУАН нарушение и неговата правна
квалификация, на същата дата – 25.10.2023 г., на основание чл. 44, ал. 4 от ЗАНН, било
издадено атакуваното наказателно постановление от упълномощен полицейски инспектор в
2
отдел „Пътна полиция” при СДВР, като за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП на С. С. било наложено наказание „глоба” в размер на
500 лева, както и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като в НП
била посочена концентрацията на алкохол в кръвта на лицето съгласно отчетения резултат от
техническото средство – 0.57 промила.
Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на
жалбоподателката на датата на съставянето му – 25.10.2023 г., за което тя се разписала. И
при съставянето на НП не е присъствал преводач, като такъв не е и поискан от
жалбоподателката, която заявила на св. Н., че може и да пише на български език. Жалбата
срещу НП е входирана в СДВР на 10.11.2023 г., като приложеното към нея пълномощно е
изготвено на български език и данните на жалбоподателката са вписани на български език
лично от нея.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
полицейските служители св. Н. и Т., на д-р З., като и от събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК (преди
всичко разпечатка от паметта на техническото средство, талон за медицинско изследване;
справки за техническата годност на Алкотест Дрегер 7510; breath test report № 6008; протокол
за медицинско изследване в УМБАЛ Св. Анна и декларация; заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., заповед № 513з-5128/22.07.2015 г. и заповед № 513-з-5070/21.07.2015 г. и
др.), които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Н. и Т., тъй като същите са
непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Двамата
свидетели лично са изпробвали водача с техническо средство и са установили отчетения от
Дрегера резултат.
Съдът намира, че показанията на св. Н. и Т. са обективни, логични и
вътрешнонепротиворечиви, като те не се оборват от нито едно доказателство, поради което
съдът ги кредитира изцяло. Свидетелите са съхранили ясен спомен за случая, като дори си
спомнят за приблизителната концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателката и за
проведените с нея разговори, включително и заявената причина за отказ да даде кръвна
проба.
Съдът се довери и на св. Н. и Т. относно обстоятелството, че двамата свободно са
разговаряли с жалбоподателката на български език, като тя им е споделила и странична
информация за работата си. Несъмнено С. С. е чужденец, гражданин на Република
Словакия, но съдът се довери на св. Н., който подробно разказва, че тя е владеела български
език, включително и писмено. От показанията на двамата свидетели съдът изведе, че С. е
разбрала в какво се изразява нарушението й и съдържанието на връчените й АУАН и НП. Св.
Н. разказва и как по пътя към Окръжна болница той е разяснил на жалбоподателката какви
са последиците, ако не даде кръвна проба и я е приканвал да стори това, с оглед
минималното установено от техническото средство превишение на лимита от 0.5 промила.
Данни за владеенето на български език от жалбоподателката могат да се изведат и от
показанията на д-р З., който не си спомня на какъв език е разговарял със С., но заявява, че е
наясно с изискването за осигуряване на преводач в тези случаи, ако лицето не говори
български и потвърждава, че такъв не е присъствал.
Освен това съдът отчете, че жалбоподателката не е изложила нито в акта, нито в
издадения талон или НП, че не разбира в какво е обвинена, нито, че желае да се възползва от
преводач. Напротив, тя е подписала документите, като лично е попълнила и декларацията за
отказ от даване на кръвна проба. В подкрепа на извода на съда, че С. С. е разбирала
български език, съдът отчете и представеното по делото пълномощно от нея за адв. Х., което
3
също е изготвено само на български език и където жалбоподателката е попълнила на
кирилица своите имена и адрес /видно от химикалната паста и почерка на попълнените
полета в пълномощното/. А изводът, че тя трайно пребивава в страната, се базира и на
издаденото й удостоверение за пребиваване и ЛНЧ още през 2019 г.
Допуснатото нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП се доказва преди всичко от
справката от паметта на техническото средство, в която е отразен резултата от дадената от
жалбоподателката проба, както и от издадения талон за медицинско изследване. Съдът
намира, че техническото средство е било изправно и е преминало годишна техническа
проверка, като отчетения резултат е в рамките на обхвата на уреда. Несъмнено е установен и
отказа на жалбоподателката да даде кръв за изследване, което също е удостоверено по
надлежния ред.
Съдът намира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява безспорно, че именно жалбоподателката С. е управлявала автомобила на
посочените в АУАН и НП място, дата и час след като е употребила алкохол, като
концентрацията на алкохол в кръвта й е била 0,57 промила, което се установява чрез
извършена проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване
на процесуалните правила и материалния закон.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т. 4 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи,
наказателни постановления в извън работно време могат да бъдат издавани от определени
полицейски органи, включително в отдел „Пътна полиция” в СДВР. А конкретното
упълномощаване на полицейски инспектор *** се установява от представените заповеди №
513-з-5128/22.07.2015 г. А съгласно т. 1.3.2 от същата заповед от 2021 г., могат да издават
фишове и да съставят АУАН лицата на длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП СДВР.
Нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, макар и лаконично, е описано достатъчно ясно и
конкретно, като е посочено времето и мястото на извършването му и конкретните действия,
с които жалбоподателят е нарушил законовите разпоредби.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел на установяване на нарушението.
Актът и НП са подписани и надлежно връчени на жалбоподателят, като е спазена
разпоредбата на чл. 44, ал. 4 ЗАНН с оглед обстоятелството, че жалбоподателят не е
български гражданин.
В жалбата фактически не се оспорва извършването на нарушението, а се претендира
отмяната на НП единствено поради липсата на преводач при съставянето на акта и
4
извършената проверка, както и с доводи за неправилно установена концентрация на алкохол
в кръвта на С.. Съдът намира, че независимо от обстоятелството, че С. С. е чужд гражданин
и по време на проверката и съставяне на акта, на място не й е бил осигурен преводач,
нейните права не са нарушени и тя е разбрала в какво се състои нарушението и какви са
последиците, ако не даде кръвна проба. Очевидно, тя е успяла да ангажира защитата си
своевременно и да обжалва издаденото същия ден НП.
Във връзка с основаните възражения на защитата за нарушени права на
жалбоподателката поради неосигурен превод, съдът намира, че независимо от изискването
на разпоредбите на НПК относно осигуряване на преводач на лицата /в случая приложими
съгласно чл. 84 ЗАНН, вр. глава 30а от НПК/, те не се отнасят до всеки чужд гражданин, а до
лицата, които не владеят български език. В този смисъл съдът се солидаризира с изложените
доводи в Решение от 15.05.2019 г. на АССГ 51 състав, по адм.д. № 184/2019 г., постановено
по идентичен случай във връзка с издадена ЗППАМ по чл. 171 от ЗДвП на водач на МПС
след установено нарушение по чл. 5, ал.3, т. 1 ЗДвП.
Следва да се посочи, че в административнонаказателното производство всички
обстоятелства, включително и владеенето на български език, могат да бъдат доказвани с
всички възможни доказателствени средства, включително и гласни такива. В контекста на
изложеното и с оглед кредитираните показания на св. Н. и Т., съдът прие, че
жалбоподателката, независимо, че не е български гражданин, владее български език на
достатъчно добро ниво, което й е позволявало да разбере в какво се изразява вмененото й
нарушение и какво е съдържанието на издадения АУАН и медицински талон.
Жалбоподателката е прекарала продължително време с двамата полицейски служители,
които са я придружили до УМБАЛ Св. Анна и неколкократно са й разяснили особеностите
на нарушението и процедурата. Тя е подписала всички документи без да възрази, че не
разбира написаното, както и не е изразила желание да й се назначи преводач. Съдът посочи
още, че са налице данни, че С. живее трайно в България от 2019 г., като същата е споделила
пред полицейските служители, че дори умее да пише на български език. Освен това съдът
взе предвид и обсъденото по-горе попълнено и подписано от нея пълномощно на български
език за адв. Х.. Поради горното, съдът намери, че в конкретния случай не е била налице
хипотезата на глава 30а от НПК, изискваща назначаването на преводач на лицето, съобразно
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, доколкото се установи, че чуждата гражданка е владеела
български език.
С оглед на всичко изложено, съдът намира за неоснователни възраженията на защитата
за нарушено право на защита на жалбоподателката.
Съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП „На водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества”.
От обективна страна на 25.10.2023 г. около 01:30 ч. в гр. София, жалбоподателката С.
С. управлявала собственият си лек автомобил марка ***, с рег. № *** в гр. София, по бул.
Симеоновско шосе с посока на движение от ул. Екатерина Ненчева към бул. Черни връх,
като концентрацията на алкохол в кръвта на водача е надхвърляла законово допустимия
минимум от 0.5 промила, а именно 0.57 промила, установена по надлежния за това ред, като
са спазени изискванията на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.
Концентрацията на алкохол в кръвта на водача е измерена с техническо средство, чрез
отчитане на концентрацията в издишания от водача въздух.
Съдът намира, че са събрани достатъчно доказателства за изправност на техническото
5
средство, което е било регистрирано, преминало е техническа проверка на 14.08.2023 г.
Същото е използвано от компетентни лица – специализиран екип от ОПП СДВР, които са
извършили пробата по надлежния ред, видно и от справката от паметта на техническото
средство относно проба № 6008 от 25.10.2023 г. Несъмнени са резултатите от проверката на
водача с техническото средство – те са регистрирани в паметта на Алкотест дрегер 7510 с
фабричен номер 0134, точно в 01:21:53 ч. на 25.10.2023 г.
В случая са съставени и всички надлежни документи, удостоверяващи, че водачът не се
е възползвал от правото си да даде кръв за изследване, като изцяло е изпълнена процедурата
по Наредбата. С отказа си да даде кръв и урина за изследване, жалбоподателката сама се е
отказала от възможността си да оспорва показанията на техническото средство, като
качествеността и годността на извършената проба с техническо средство са поставени вън от
съмнение, като недвусмислено и по надлежния за това ред установяват, че към момента на
изследването отчетеният резултат е бил 0.57 промила.
В чл. 1, ал. 3 от Наредба №1/2017 г. изрично е посочено, че „Концентрацията на
алкохол в кръвта … се установява чрез използване съответно на технически средства,
тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания“. А в чл. 6, ал. 9
от Наредба №1/2017 г. /действаща към момента на нарушението/ е постановено, че
„Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона
за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за
изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.“ В
конкретния случай поради отказа на водача С. да даде кръвна проба за изследване в
посоченото медицинско заведение, концентрацията на алкохол в кръвта й правилно е
установена съгласно показанията на техническото средство.
В този смисъл се явяват неоснователни и възраженията на жалбоподателя за
опорочаване на процедурата по установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на
жалбоподателката.
От субективна страна съдът прие, че деянието е извършено с евентуален умисъл,
защото жалбоподателката като правоспособен водач на МПС /чието СУМПС е издадено в
Република Словакия/ е била наясно със забраната да се управлява лек автомобил след
употреба на алкохол, имала е ясна представа за обществената опасност на поведението си и
е предвиждала общественоопасните последици от него. Тя е допускала настъпване на
конкретните последици, респективно постигането на ниво на алкохол в кръвта над 0.5 ‰,
тъй като поглъщането на алкохолни напитки (от неустановен по делото вид и количество)
води с висока степен на вероятност до натрупването на значително ниво на алкохолна
концентрация в кръвта.
Нормата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство” за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500 лева за
лице, което управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух. Процесната концентрация на алкохол, съобразно установеното от
пробата с техническо средство е 0,57 промила, т.е. попада именно в границите, посочени в
разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Поради това и съдът намира, че е определена
правилната санкционна разпоредба, приложима за извършеното от жалбоподателката
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Доколкото санкцията е в абсолютно установен размер
по отношение и на двете кумулативно предвидени административни наказания, то е
6
безпредметно обсъждането на основания за нейното изменение.
В настоящият случай съдът счита, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима,
доколкото жалбоподателката е управлявала МПС под въздействието на алкохол, което
значително е повишило опасността от допускане на други нарушения на ЗДвП, реализиране
на ПТП и застрашаване на живота и здравето на всички участници в движението.
По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *** г. издадено от полицейски
инспектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателката С. С. /***/ с
ЛНЧ *** на основание чл. 53 от ЗАНН са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца по чл. 174,
ал. 1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7