ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19
гр. Русе, 23.08.2022 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 356 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал.6 от АПК във вр. с чл.188, ал.1 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Дая 21“ ООД, със седалище в
гр.Русе, чрез процесуалния му представител, против разпореждане за предварително
изпълнение на принудителна административна мярка
"запечатване на търговски обект" – надуваем батут, находящ се в гр.Русе, Младежки парк, до
„Вазата“, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от
четиринадесет дни, наложена със заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 149-ФК/16.08.2022 г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. В жалбата са изложени
съображения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане поради липсата
на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК и отсъствието на конкретни мотиви, с
които да е обосновано тяхното наличие. Моли съда да постанови определение, с
което да отмени оспореното разпореждане.
Съдът, след преценка на оплакванията в
жалбата и доказателствата по делото, приема
за установено следното:
Видно от разписката за нейното връчване, заповедта за
налагане на ПАМ, в която е включено и оспореното разпореждане за
предварителното й изпълнение, е връчена на жалбоподателя на 22.08.2022 г., а
жалбата е депозирана в съда на 23.08.2022 г. Следва да се приеме, че жалбата
срещу разпореждането за допускане на предварителното изпълнение е подадена в тридневния
срок по чл.60, ал.5 от АПК, от процесуално легитимиран субект – адресата на
акта, засегнат от допуснатото негово предварително изпълнение, и при наличие на
правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява
основателна.
От мотивите на заповедта за налагане на принудителната
административна мярка става ясно, че при проверка на 12.08.2022 г. в
стопанисвания от жалбоподателя търговски обект, представляващ надуваем батут,
разположен в гр.Русе, Младежки парк, в периода от 19:00 часа до 19:20 часа, била
извършена контролна покупка на стойност 5 лева, под контрола и наблюдението на
органите на НАП, която била заплатена в брой от клиент в 19:08 часа за
използване на предлаганата услуга за 30 мин., при което не била издадена
фискална касова бележка от наличното, въведено в експлоатация и работещо в обекта
фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП.
Оспореното разпореждане е мотивирано по общ начин с необходимостта
от защитата на особено важен държавен интерес – спазването на фискалната
дисциплина и реда за издаване на съответен документ за продажба.
Съдът намира, че коректното отчитане на продажбите на
стоки и услуги в търговските обекти, както е посочено и в мотивите на заповедта
за налагане на ПАМ, действително засяга пряко фискалните интереси на държавата,
които безспорно изискват засилена закрила. В същото време обаче, макар от
органите по приходите да не следва да се изисква да мотивират всеки път по
различен начин актовете си, дори и когато те касаят изключително сходни случаи,
следва да се отбележи, че в заповедта действително липсват конкретни
съображения, поради които е допуснато предварителното изпълнение на мярката.
Както се сочи и в т.3 от задължителното за
административния орган Общо становище от 01.06.2020 г. относно налагане на
принудителна административна мярка (ПАМ), определяне на срока на ПАМ и
допускане на предварително изпълнение на ПАМ по реда на чл. 186 и чл. 188 от ЗДДС, издадено от изпълнителния директор на НАП, съобразено и с трайната
съдебна практика (систематизирана в т.4 от същото становище), неиздаването на
фискална касова бележка от фискално устройство е основание за налагане на ПАМ,
а не за допускане на нейното предварително изпълнение, тъй като обратното би
довело до неправилния извод, че за всяка ПАМ, аналогична на процесната, би
следвало винаги да има предварително изпълнение, което не е волята на
законодателя. Тук следва да се подчертае, че предварителното изпълнение на
административния акт е допуснато не по силата на закона, а по разпореждане на
административния орган, като законосъобразността на този акт е обусловена от
наличието на материалните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК и на мотиви, в
които те да са били надлежно обосновани. В тежест на административния орган е
да прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи конкретните фактически
основания, които отличават случая от останалите такива, които са го мотивирали
да допусне предварителното изпълнение на акта. Това следва изрично от
разпоредбата на чл.60, ал.2 от АПК, която изисква разпореждането за
предварително изпълнение да се мотивира.
Така, в цитираното Общо становище е изрично посочено, че
„…органът по приходите следва да изложи
конкретни мотиви в защита на държавния интерес (коректно отчитане на приходи,
неотклонение от данъчното облагане, спазване на фискална дисциплина)“. Изцяло
бланкетния характер на мотивите, изложени от органите по приходите, относно
допуснатото предварително изпълнение, личи особено ясно от обстоятелството, че
в тях (стр.4, абзац втори, ред 4 и 5 отгоре надолу от заповедта за налагане на
ПАМ) е записано следното: „Установените
факти от търговската дейност на задълженото лице – извършване на медицински
услуги, без надлежното им отчитане чрез регистрирано за целта ФУ ….“ Очевидно е, че за мотиви на оспореното
разпореждане са ползвани мотивите, изложени към разпореждането за допускане на
предварително изпълнение на заповед за налагане на ПАМ на търговец, развиващ
съвсем различна дейност – вероятно лекар или болнично заведение. Обратното,
т.е. ако се приеме, че не се касае до бланкетни мотиви, използвани без никаква
промяна в голям брой случаи, би означавало, че предварителното изпълнение в
случая е мотивирано с факти, различни от действителните, което би съставлявало
нарушение освен на чл.60, ал.2 от АПК, но и на чл.7, ал.1 от АПК. Ясно е, че
търговецът, предоставящ услуги чрез надуваем батут, не предоставя и медицински
услуги, или поне за това в акта липсват каквито и да било твърдения.
По изложените съображения, доколкото оспореното
разпореждане не е мотивирано в съответствие със закона и не се установява
наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, същото следва да бъде
отменено.
Жалбоподателят е представил доказателства за направени
деловодни разноски в общ размер на 100 лева, от които 50 лева държавна такса и
50 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна
помощ от 23.08.2022 г. Същият обаче е пропуснал да поиска тяхното присъждане,
което искане, с оглед задължението на съда да се произнесе незабавно по
жалбата, е следвало да бъде обективирано в нея. Липсата на искане води до
извод, че разноски в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Дая 21“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Н.Й.Вапцаров“ № 21,
представлявано от управителя Ж.В.П., разпореждане за предварително изпълнение
на принудителна административна мярка, наложена със заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 149-ФК/16.08.2022 г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: