МОТИВИ към НЧХД№2070/2014 г.:

Обвинението е от частен характер. Делото е образувано по тъжба И.М.К. *** срещу подсъдимата М.М.К. *** с обвинение в престъпления по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 във връзка с чл.147, ал.1 от НК.

Подсъдимата се обвинява, затова, че чрез жалба до Началника на РУП Пазарджик, входирана на 12.06.2014 г. е разгласила позорно обстоятелство за И.М.К. ***.

От тъжителя И.М.К. срещу подсъдимата М.М.К. е предявен граждански иск за неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 12.06.2014 г. до окончателното изплаща на сумата. Претендират се направените по делото разноски.

Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане е И.М.К. е конституиран в  качеството на граждански ищец.

Подсъдимата М.К. не се признава за виновна по предявеното й обвинение. Дава обяснения за фактическата обстановка.  

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

Тъжителят И.К. и подсъдимата М.К. са брат и сестра и живеели в една жилищна кооперация в гр.Пазарджик, ул.“Ал.Батемберг“ №18. Двамат от години имали влошени отношения.

На 08.06.2014 г. от терасата на жилището си, находящо се на първия етаж на жилищата кооперация тъжителят К. видял, че в задния двор, който бил съсобствен за него и подсъдимата са израснали непознати растения с височина до 1,5 м. Това обстоятелство той споделили със съпругата си – свидетелката Боянка К., която също видяла растенията.

На 10.06.2014 г. тъжителят К. се обадил на свой приятел – свидетелят С. Генов, който бил агроном и го помолил да дойде и да огледа растенията. Свидетелят Генов пристигнал в дома на тъжителя и заедно с него и съпругата му огледали от терасата растенията. В това време подсъдимата К. и нейното семейство, в това число и другият й брат – свидетелят Стоян К. обядвали под навес, намиращ се срещу терасата на тъжителя на разстояние от около 3 м.  Свидетелят Генов заявил, че растенията са коноп, но изразил предположение, че може да представляват канабис. Тогава тъжителят К. споменал случай на осъдено лице за държане на саксия с канабис. В контекста на това споменал, че ще им хвърли канабис и ще им създаден проблеми с правораздавателните органи, имайки предвид на подсъдимата К. и семейството й.

На 12.06.2014 г. подсъдимата К. депозирала молба до Началника на РУП Пазарджик, в която описала съдържанието на чутия разговор между тъжителя и свидетеля Генов по следния начин:

„На 10.06. около 11,30 часа случайно чух разговор между И.К., срещу когото водя дела и вече е осъден за домашно насилие и лицето С. Генов – агроном, който му е личен приятел и свидетел по водените дела, в който разговор същите заговорничеха, че щели да хвърлят семена на канабис във двора на къщата ми или в саксиите на прозореца ми и по този начин да ме набедят мен, дъщеря ми и големия ми брат и да ни вкарат в затвора.

Моля да бъдат предупредени гореописаните лица да спазват закона и да се въздържат от противообществени прояви…“

В тъжбата се излагат твърдения, че в молбата си подсъдимата е разгласила позорни обстоятелства за тъжителя И.К., изразяващи се в твърдения, че е заговорничел със С. Генов, че щели да хвърлят семена на канабис във двора на къщата й или в саксиите на прозореца й и по този начин да я набедят, дъщеря й и големия й брат и да ни вкарат в затвора, които обстоятелства били неистински. Това същата била извършила публично, тъй като подсъдимата била съзнавала, че с подаването на молбата ще бъде извършена проверка от органите на МВР, при която много хора /повече от трима/, ще се запознаят с твърденията й.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите И. Лулучев, С. Генов, Боянка К., Стоян К., както и писмените доказателства приети по делото.

За да е налице клевета, е необходимо от обективна страна да се разпространяват неистински позорни обстоятелства или да се приписва някому престъпление. От субективна страна, деянието може да бъде осъществено само умишлено - като деецът съзнава, че разпространява позорни обстоятелства за някого, които не отговарят на действителността, или че му приписва престъпление, което оклеветеният не е извършил (пряк умисъл), или като допуска, че обстоятелствата са неистински, респ., че пострадалият не е извършил престъпление, но се съгласява с настъпването на престъпния резултат (евентуален умисъл).

Липсата на един от посочените обективни или субективни признаци води и до липса на престъпление. Именно такъв е и настоящият случай.

Разгласяването на неистинската клеветническа информация следва да бъде съзнателно и това психическо отношение на дееца се отнася не само до разгласяването, а до неистинността на клеветническата информация.

В тази връзка на първо място следва да се прецени доколко изнесената в инкриминираната молба информация за чутия от подсъдима разговор между тъжителя К. и свидетеля Генов отговарят на действителността.

За истинността на чутото в разговора на тъжителя и свидетеля Генов съдът съди от обясненията на подсъдимата. Същата обяснява, че приготвяла обяд под сайвант в близост до терасата, където се намирали тъжителят и свидетелят Генов. Последните говорели на висок глас и ясно се чувал разговорът им. Свидетелят Генов заявил, че растенията му приличат на коноп, при което тъжителят попитал дали не са канабис. След това казал, че са осъдили някого за една саксия и заявил „ако хвърля ще ги осъдя“.

Вярно е, че обясненията на подсъдимата са израз на нейната защитна позиция, но като източник на доказателства същите се потвърждават от показанията на свидетеля Стоян К..

Свидетелят дава показания, че от мястото където са се намирали той и подсъдимата са можели да чуват разговора на тъжителя със свидетеля Генов. Същият е категоричен, под страх от наказателна отговорност, че е чул тъжителят да казва „Ще им хвърля канабис и ще ги хвърля в затвора“.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Стоян К.. Същият е бил очевидец и лично е чул на разговора и казаните от тъжителя думи, отразени чрез известна интерпретация в молбата на подсъдимата и неговите показания в голяма степен подкрепят от обясненията на самата подсъдима. За достоверността на показанията на свидетеля съдът взе предвид, че те не припокриват като точни изрази обясненото от подсъдимата, но са в същия смисъл, като се вземе предвид индивидуалния начина на възприятие на всеки от тях и възможността за пресъздаване. 

Освен това както свидетелят К., така и подсъдимата несъмнено са възприели, че намеренията на тъжителя са били насочени към тях, тъй като както обясняват въпросният двор, в който са били израснали растенията е бил съсобствен и достъпен а тъжителя, подсъдимата и нейното семейство също са живеели в тази кооперация и отношенията им с тъжителя са били изключително влошени и изпълнени с взаимни обвинения и жалби до полицейски и правораздавателни органи.  

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Генов, който отрича такъв разговор да се е състоял и тъжителят да изказвал намерения за злепоставяне на подсъдимата и семейството й, тъй като същият е близък приятел на тъжителя и по този начин е заинтересован от изхода на делото и подкрепата на обвинителната теза.

В показанията си свидетелката Боянка К., съпруга на тъжителя единствено заявява, че в разговора си последният и свидетелят Генов не са споменавали подсъдимата.

Но това не опровергава обясненията на подсъдимата и показанията на свидетеля Стоян К., напротив потвърждава ги, тъй като и двамата обясниха, че тъжителят не е споменал конкретно имената им, изразявайки намеренията си да им създаде проблеми.

Следователно изнесените от подсъдимата в молбата обстоятелства не са неистински, а отговарят на действителността.

Това е достатъчно, за да се приеме, че липсва осъществен състав на престъплението клевета.

Но в случая липсват и други признаци на състава на престъплението.

Позорните обстоятелства, предмет на разгласяване на разгласяване, следва да са станали или да стават в момента. Невъзможно е разгласяването на позорни обстоятелства, които предстоят, и това да представлява престъпление клевета.

В молбата на подсъдимата депозирана в РУ Пазарджик същата е изнесла обстоятелства, свързани с бъдещи намерения на тъжителя за евентуални действия насочени към подсъдимата и семейството й, които биха могли да бъдат позорящи за него ако са неистински или да представляват престъпление.

При разгласяване на бъдещи позорни обстоятелства е невъзможно доказването на тяхната истинност, защото те още не са станали.

Ето защо в този случай, покриващ настоящия, деянието не може да се квалифицира като клевета.

Не на последно място, последното обстоятелство сочи, че при подаване на молбата липсва умисъл за разпространенение на неистински позорящи обстоятелства, тоест да засягащи доброто име и репутацията на пострадалия в обществото.

Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определени факти, свързани от дееца с поведението или личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото.

Депозирайки въпросната молба, подсъдимата е сезирала институция, натоварена с контрол на обществения ред и спазването на законовия такъв. В този смисъл отразените обстоятелства нямат за цел оклеветяването на тъжителя, а да са следвали да послужат като основание за предотвартяване на евентуално бъдещо противоправно поведение.

Подсъдимата е адресирала жалбата в тази й част до Началника на РУП гр.Пазарджик, който да предприеме действия, с които да „бъдат предупредени гореописаните лица да спазват закона и да се въздържат от противообществени прояви…“

Твърдяните в жалбата факти не са имали за цел да повлияят отрицателно върху обществената оценка за тъжителя. В конкретния случай подсъдимата е действувала със съзнанието, че с моблата сигнализира орган, компетентен да предотварти извършване на нарушение, дори престъпление. Подсъдимата е действала добросъвестно като е считала, че в жалбата излага верни факти и обстоятелства, които са й станали достояние, като с молбата си е очаквала да получи съдействие от компетентните за това органи.  

Всичко това дава основание на съда да приеме, че в жалбата липсва умисъл за наклеветяване на частния тъжител, поради което деянието се явява несъставомерно и от субективна страна.

Съдът не обсъжда показания на свидетеля И. Лулчев, имащи отношение единствено към видените от тъжителя растения, израснали в двора. Неговите показания не допринасят за допълнителното изясняване на главния факт има ли извършено от подсъдимата престъпление и не променят изводите на съда за това, изложени подробно по-горе.

Въз основа на анализа на събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът прие, че подсъдимата не е извършила престъплението от обективно и субективна страна, поради което призна подсъдимата М.М.К. за НЕВИНОВНА, в това, че чрез жалба до Началника на РУП Пазарджик, входирана на 12.06.2014 г. е разгласила позорно обстоятелство за И.М.К. ***, поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДА по обвинението в престъпление по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 във връзка с чл.147, ал.1 от НК.

С оглед на оправдателната присъда съдът прие, че гражданският иск за нанесени неимуществени вреди в резултата на престъплението е неоснователен.

Затова съдът отхвърли гражданският иск предявен от И.М.К. срещу подсъдимата М.М.К. за сумата от 3 000 лева, преставляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 12.06.2014 г. до окончателното й изплащане.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: