Решение по дело №9088/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4560
Дата: 12 октомври 2023 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20231110209088
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 4560
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. СТ. Г.
при участието на секретаря И.Р. А.
като разгледа докладваното от Г.СТ. Г.Административно наказателно дело №
20231110209088 по описа за 2023 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г. Г.

при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №9088 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
1
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №Р-10-120/05.06.2023 г. на заместник-
председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, с което на „******е наложено следното
административно наказание: имуществена санкция в размер на 2000 лв.
В депозираната пред съда жалба на „***** се изразява мнение, че
постановеното от Комисията за финансов надзор наказателно постановление
е незаконосъобразно и неправилно.
Иска се отмяна на постановлението.
Редовно призовано, „****, се представлява от юрк.Р***** който не сочи
доказателства.
Моли за отмяна на НП и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител,
юрк.Н***, който пледира за потвърждаване на наказателното постановление
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
С наказателно постановление №Р-10-739 от 17.09.2021 г., влязло в сила на
29.10.2022 г. на *******е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ за същото по вид нарушение.
На 20.02.2023 г. в КФН постъпила жалба от ****** с оплакване за забавено
произнасяне по предявена претенция.
По повод на жалбата от „****** са изискани обяснения по случая и
заверени преписи от всички документи по претенцията.
След проверка на документите било установено, че на 20.01.2023 г. пред
„*******е предявена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ по
застрахователна полица №93002210015196.
На датата на завеждане на претенцията, 20.01.2023 г., пред застрахователя
са представени всички писмени доказателства, необходими за установяване
на основанието и размера й, и на същата дата е извършен оглед на увредения
автомобил.
На 23.02.2023 г. на Е.Симова е изплатено обезщетение в размер на 268,22
2
лв. по банкова сметка.
Св.С. съставила АУАН.
Въз основа на съставения АУАН заместник-председателят на КФН,
ръководещ управление „Застрахователен надзор”, е издал обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на св.С. и от
писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили други относими към предмета на делото
доказателства.
Няма данни за наличие на други доказателства, поради което съдът не е
събирал такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, тя е подадена от лицата представляващи
дружеството.
Съдът счита, че по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
АУАН е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН.
Установените в акта и в наказателното постановление обстоятелства,
свързани с нарушението бяха установени по реда на съдебното следствие въз
основа на събраните доказателства.
На следващо място, съгласно чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят в срок 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 трябва да
определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума,
или мотивирано да откаже плащането.
След 20.01.2023 г. не са изисквани допълнителни доказателства за
установяване на основанието и размера на претенцията и съгласно чл.108,
ал.1 от КЗ за „******** е възникнало задължение, в срок до 15 работни дни
3
от представянето на всички доказателства по чл.106 КЗ, но не по-късно от
10.02.2023 г. да се произнесе по процесната щета по един от алтернативно
посочените в т.1 и т.2 начини, като: 1. определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже
плащането.
Доколкото с наказателно постановление №Р-10-739 от 17.09.2021 г.,
влязло в сила на 29.10.2022 г., с което на ******е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ, като
размерът на имуществената санкция е определен съгласно разпоредбата на
чл.644, ал.2 от КЗ, то на ********* е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ за същото по вид нарушение и процесното деяние се
явява извършено при условията на повторност по смисъла на § 1, т.51 от ДР
на КЗ, а именно в едногодишен срок от влизането в сила на горецитираното
НП.
По чл.644, ал.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ при повторно нарушение се налага
имуществена санкция от 2000 до 40 000 лв.
В случая административно-наказващият орган правилно е приел, че се
касае за нарушение, извършено повторно.
Като се има предвид, че наложената санкция е съобразена с характера на
нарушението и е наложена такава в минималния размер, то липсва основание
за намаляването й.
Наложената санкция е съответна на нарушението.
Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушението.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не
страдат от пороци.
Нарушението е за формално деяние и не касае увреждане на лице.
Сроковете, включително по чл.34 от ЗАНН, са спазени и не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на
правото на защита на жалбоподателя.
Целта на наказанието за повторно извършени нарушения е чрез
завишаване размера на санкцията да се въздейства върху органите на
4
юридическото лице да предприемат мерки за избягване на тези нарушения за
в бъдеще.
С отмяна на постановлението на посоченото в жалбата основание целите
на наказанието не могат да бъдат постигнати.
Нарушителят следва да понесе санкция, чиято тежест би го мотивирала
за в бъдеще да не нарушава закона.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди „***** да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Комисията за финансов надзор.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №Р-10-120/05.06.2023 г. на заместник-
председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
„Застрахователен надзор” като законосъобразно.
ОСЪЖДА „***********, ЕИК*****да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Комисията за финансов надзор.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г*******
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите




Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №Р-10-120/05.06.2023 г. на заместник-
председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, с което на ******* е наложено следното
административно наказание: имуществена санкция в размер на 2000 лв.
В депозираната пред съда жалба на „******** се изразява мнение, че
постановеното от Комисията за финансов надзор наказателно постановление
е незаконосъобразно и неправилно.
Иска се отмяна на постановлението.
Редовно призовано, „******се представлява от юрк.Р*******, който не
сочи доказателства.
Моли за отмяна на НП и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител,
юрк.Н******, който пледира за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
С наказателно постановление №Р-10-739 от 17.09.2021 г., влязло в сила на
29.10.2022 г. на ***** е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ за същото по вид нарушение.
На 20.02.2023 г. в КФН постъпила жалба от ****** с оплакване за забавено
произнасяне по предявена претенция.
По повод на жалбата от „***** са изискани обяснения по случая и
заверени преписи от всички документи по претенцията.
След проверка на документите било установено, че на 20.01.2023 г. пред
„******е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
по договор за имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица
№93002210015196.
На датата на завеждане на претенцията, 20.01.2023 г., пред застрахователя
са представени всички писмени доказателства, необходими за установяване
на основанието и размера й, и на същата дата е извършен оглед на увредения
автомобил.
На 23.02.2023 г. на Е.С. е изплатено обезщетение в размер на 268,22 лв. по
банкова сметка.
Св.С.съставила АУАН.
Въз основа на съставения АУАН заместник-председателят на КФН,
1
ръководещ управление „Застрахователен надзор”, е издал обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на св.С*****и
от писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили други относими към предмета на делото
доказателства.
Няма данни за наличие на други доказателства, поради което съдът не е
събирал такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, тя е подадена от лицата представляващи
дружеството.
Съдът счита, че по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
АУАН е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН.
Установените в акта и в наказателното постановление обстоятелства,
свързани с нарушението бяха установени по реда на съдебното следствие въз
основа на събраните доказателства.
На следващо място, съгласно чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят в срок 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 трябва да
определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума,
или мотивирано да откаже плащането.
След 20.01.2023 г. не са изисквани допълнителни доказателства за
установяване на основанието и размера на претенцията и съгласно чл.108,
ал.1 от КЗ за ***** е възникнало задължение, в срок до 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106 КЗ, но не по-късно от
10.02.2023 г. да се произнесе по процесната щета по един от алтернативно
посочените в т.1 и т.2 начини, като: 1. определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже
плащането.
Доколкото с наказателно постановление №Р-10-739 от 17.09.2021 г.,
влязло в сила на 29.10.2022 г., с което на*****е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ, като
размерът на имуществената санкция е определен съгласно разпоредбата на
чл.644, ал.2 от КЗ, то на „*******е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ за същото по вид нарушение и процесното деяние се
явява извършено при условията на повторност по смисъла на § 1, т.51 от ДР
2
на КЗ, а именно в едногодишен срок от влизането в сила на горецитираното
НП.
По чл.644, ал.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ при повторно нарушение се налага
имуществена санкция от 2000 до 40 000 лв.
В случая административно-наказващият орган правилно е приел, че се
касае за нарушение, извършено повторно.
Като се има предвид, че наложената санкция е съобразена с характера на
нарушението и е наложена такава в минималния размер, то липсва основание
за намаляването й.
Наложената санкция е съответна на нарушението.
Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушението.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не
страдат от пороци.
Нарушението е за формално деяние и не касае увреждане на лице.
Сроковете, включително по чл.34 от ЗАНН, са спазени и не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на
правото на защита на жалбоподателя.
Целта на наказанието за повторно извършени нарушения е чрез
завишаване размера на санкцията да се въздейства върху органите на
юридическото лице да предприемат мерки за избягване на тези нарушения за
в бъдеще.
С отмяна на постановлението на посоченото в жалбата основание целите
на наказанието не могат да бъдат постигнати.
Нарушителят следва да понесе санкция, чиято тежест би го мотивирала
за в бъдеще да не нарушава закона.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди ******** да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Комисията за финансов надзор.

3