Решение по дело №598/2024 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на С. А. А. Б., [държава], с посочен по делото адрес (и настоящ адрес по Регистрационна карта на чужденец): РПЦ –Харманли, [населено място], [жк], против Решение №УПХ-19/19.06.2024 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците (ДАБ).

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и допуснато нарушение на материалния закон. Нарушени били чл.70, ал.1 и ал.2 от ЗУБ, като обжалваният акт съдържал мотиви, относими единствено за общото производство, провеждано по реда на чл.75 от ЗУБ. Решението не съдържало нито един аргумент за това дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. В него не били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в [държава]. Решение било незаконосъобразно и неговата нищожност следвало да бъде прогласена. Жалбоподателят считал и бил заявил при провежданото с него интервю, че бил преследван от недържавни субекти по смисъла на чл.8, ал.3, т.3 от ЗУБ, на които държавните органи в държавата му по произход не можели, или не желаели да противодействат, предвид корупцията и беззаконието в [държава], които били в особено големи размери. Правосъдните и правоохранителните органи не можели да защитят гражданските му права. Страхувал се за живота и сигурността си. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата за закрила по същество. Твърди също, че подадената от него молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. При условие, че административният орган не обосновал отказа си, излагайки доводи за ситуацията в [държава], то тази ситуация се явявала неизяснена за извършването на адекватна преценка на фактите и обстоятелствата, на които се основавала молбата за закрила. Поради това отказът на ДАБ се явявал незаконосъобразен на основание чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Административният орган приел в своите мотиви, че молителят не бил обект на репресии и нямало риск за живота и сигурността му в [държава], доколкото заявените от него проблеми за изнудване и заплахи, предупреждения и психическо напрежение, съставлявали проблеми, които били ирелевантни за предоставянето на закрила. Жалбоподателят твърди, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Заявил многократно пред ДАБ, че иска да живее в България. Сочи, че в Решението от 17 февруари 2009 г. на Съда в [държава] по дело №С-465/07 г. било прието, че не било необходимо молителят на субсидиарна закрила да доказва, че е индивидуално застрашен в страната си на произход по причини или фактори, произтичащи от личните му обстоятелства. Административният орган следвало да вземе предвид това, още повече, че ставало въпрос за тълкуване на норма на общностното право, която следвало да се прилага еднакво от всички държави членки. Поради неправилното тълкуване на материалната норма, която приложил с оглед непълния текст на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, административният орган стигнал до погрешен извод и постановил процесния индивидуален административен акт в нарушение на чл.15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО. Решението противоречало на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Поради това следвало да се отмени, а преписката да се върне на административния орган с указания за разглеждане на молбата за закрила в производство по общия ред. Оспорващият апелирал да се разгледа и съобрази медицинска експертиза за тежкото му здравословно състояние и неговата безпомощност, като смятал, че поради това в случая е приложима хипотезата § 1, т.17 от ЗУБ.

Ответникът, Интервюиращ орган при РПЦ – Харманли към ДАБ, чрез процесуалния си представител излага писмено съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез Дирекция „Миграция“ – МВР (с имена Б. С. дин) с вх.№105450-2597/04.06.2024 г., и подадена чрез РПЦ – Харманли под вх.№1231/06.06.2024 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-33262/06.06.2024 г., С. А. А. Б., посочен в молбите като [държава], е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП-33262/06.06.2024 г. като С. А. А. Б., гражданство [държава], етническа принадлежност *, роден на [дата]. в [населено място] в [държава], със същия постоянен адрес (Докладна записка Рег.№УП-33262/18.06.2024 г.), с основно образование, професия – общ работник, религия – *, *, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени поименно бащата и майката, четиримата братя и сестрата на чужденеца, всички понастоящем намиращи се в [държава].

Под рег.№УП-33262/11.06.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с С. А. А. Б., ЛНЧ *********.

С Решение №УПХ-19/19.06.2024 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС, на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на С. А. А. Б..

На 20.06.2024 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 24.06.2024 г.

Като част от административната преписка на жалбоподателя по делото са представени Амбулаторен лист от 05.06.2024 г. на лекар от Медицинска служба при СДВНЧ – [населено място] за пациент Б. С., и Епикриза, издадена от ЕМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, [населено място], за постъпването на С. А. Б., на 19.05.2024 г. по КП Оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник, и изписването му на 31.05.2024 г., в която е посочена окончателна диагноза и данни за извършена операция: ампутация над коляното, и за изход от заболяването: с подобрение – липсват медицински и ортопедични противопоказания при изписването, както и дати за контролни прегледи и препоръки и назначения.

Представен е и подписан от социален експерт Формуляр за идентификация и оценка на нуждите Рег.№33262/06.06.2024 г. на С. А. А. Б., съдържащ данни за проблемни здравни области: ампутиран десен крак вследствие на ПТП преди 20 дни, левия крак е гипсиран до над коляното, неподвижен, на количка, със заключение за насочване на лицето за записване към ОПЛ, консултация със специалист и ако се наложи – хоспитализиране в лечебно заведение.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на Държавната агенция за бежанците определя длъжностни лица от ДАБ за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД 05-287/23.04.2022 г. на Председателя на ДАБ, с която Н. Б. П., младши експерт в РПЦ – Харманли, е определена за интервюиращ орган.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.

Според чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.

Регистрацията на С. А. А. Б. е извършена на 06.06.2024 г., съответно към тази дата е образувано производството, и към датата на издаване на процесното решение – 19.06.2024 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено производство се явява спазен.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ – Харманли към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е мотивиран с посочване на фактическите и на правните основания за постановяването му.

Неоснователно се твърди в жалбата, че административният орган не бил обосновал отказа си чрез излагане на доводи за ситуацията в [държава]. В оспорения акт е налице позоваване на информация от официална справка с вх.№ЦУ-1371/30.05.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС, относно общото положение в [държава] и актуалната политическа и икономическа обстановка, като са цитирани и данни от нея. Въз основа на извършеното детайлно анализиране на информацията за положението в страна по произход на молителя е направен извод, че на територията на [държава] не е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт. Следователно не може да се сподели съображението в жалбата, че ситуацията в страната на произход не е била изяснена.

Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е позовал интервюиращият орган, гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 – се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване.

В оспореното решение са изложени фактически твърдения както относно наличието на последните две основания, а именно, че чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е сторено в обжалваното решение. Изложените в акта фактически обстоятелства са подробни и ясни, и по мнение на настоящия съдебен състав надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от чужденеца молба за закрила.

При извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни.

В настоящия случай, видно от Протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане на страната си по произход – [държава], някоя измежду изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ.

Интервюираният сочи, че е роден на [дата]. в [населено място], в [държава], който се намирал в източната част на страната. През 2010 г. се преместил в [населено място], [държава], и след 10 години се върнал родния си град. Заявява, че бил [държава], но първоначално заявил, че е от [държава], за да не го екстрадират веднага в [държава]. В момента бил без документи за самоличност, защото върнал паспорта си в [държава] чрез един приятел. Заявява, че бил завършил средно образование и бил работил като бояджия и в ресторант. Родителите му, четиримата му братя и сестра му се намирали в родния им град в [държава]. Интервюираният разказва, че на 20.04.2024 г. напуснал [държава] легално, с виза за Т., със самолет от летище К., [държава], до летище в И.. От [държава] до [държава] отишъл с кола легално, там не били необходими визи. В началото на месец май 2024 г. влязъл нелегално в България, с помощта на джи пи ес. Катерил се по оградата и така преминал в България. След това бил една седмица в гората, като тръгнал пеша за [населено място], оттам отново пеша стигнал до [населено място], и след това на път за [населено място] се качил в един автобус. Пристигнал в София, където видял, че има много полицаи, и тръгнал обратно към Ямбол, и тогава станала злополуката с него. Целта му била да отиде във Ф. да работи. Чужденецът разказва, че бил седнал в някакъв парк и минал един ТИР, било тъмно и не знаел как е станало произшествието, събудил се и видял, че му няма единия крак, а другият бил счупен. На въпроса защо е решил да напусне страната си по произход [държава] отговаря, че напуснал [държава] основно поради икономическото положение, което било много зле. Два пъти го уволнявали от работа заради други хора, които били с връзки. Парите, които получавал, не му били достатъчни. Заявява, че не желае да се връща в [държава], трябвало икономическото положение да се стабилизира, за да има работа и тогава да се върнел. Сочи, че подал молба за закрила в България, защото тук пострадал, и след като получил медицинска грижа в гр.Пловдив, се влюбил в тази страна. Посочва, че не иска да бъде екстрадиран в [държава], искал закрила тук в България, влезнал в България и станал инвалид. Заявява, че единият му крак щял да оздравее, а за другия щял да си купи протеза и щял да може да се грижи за себе си. В деня, в който му махнели гипса, можел да започне работа. Интервюираният изрично декларира, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или друга държава, не е имал проблеми с властите в страната. Не е членувал в политическа партия или организация, не е имал проблеми заради религията и етноса си. Не е участвал във военни формирования, срещу него нямало заведени дела и не бил осъждан. Не бил жертва на насилие и не били отправяне заплахи към него.

От така обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, по смисъла на ЗУБ. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а заявените от кандидата мотиви, обуславящи желанието му да получи закрила, не попадат в предметния обхват на ЗУБ. Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, се явява правилен и законосъобразен. Единствено изтъкнатото от интервюирания обстоятелство – материални проблеми, свързани с икономическото положение в [държава], не е релевантно за производството по предоставяне на закрила. Не се установява да е налице твърдението в жалбата за заявени пред Интервюиращия орган проблеми, свързани с изнудване, заплахи, предупреждения и психическо напрежение, съответно не е имало основание за подробно изследване на визираните обстоятелства при преценката за основателност на молбата за закрила.

Няма обективирани данни жалбоподателят да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Правилна е и преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в държавата си по произход той да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.

По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Горната хипотеза не е налице в конкретния случай.

Административният орган е извършил преценката си за страната по произход въз основа на информацията, обективирана в Справка с вх.№ЦУ-1371/30.05.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в [държава]. Констатирал е, че на територията на [държава] не е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт. Въз основа на това не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна. От анализа на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на СЕС, и в съответствие с информацията, съдържаща се в представената по делото Справка с вх.№ЦУ-1371/30.05.2024 г., следва да се приеме, че в тази страна няма въоръжен конфликт и не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Изрично в Справката е посочено също, че според решение №247 от 3 април 2024 година на Министерски съвет на Р.България за приемане на Списък на сигурните страни на произход и на Списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила, А. Н.-Д. Република е сигурна страна.

По отношение обективното физическо и здравословно състояние на жалбоподателя към момента, удостоверено и от представените по делото медицински документи, следва да се има предвид, че приложимостта на § 1, т.17 от ДР на ЗУБ, в която е дефинирано понятието „лица от уязвима група“, включващо и хората с увреждания, само по себе си не обосновава предоставяне на закрила на лицето единствено на това основание. Съгласно общите правила, предвидени в член 20, параграф 3 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, при изпълнението на настоящата глава държавите-членки вземат предвид особеното положение на уязвимите лица, като например непълнолетни лица, непридружени непълнолетни лица, лица с увреждания, възрастни хора и др. Съобразно член 4, параграф 3 от Директивата, държавата-членка следва да оцени индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя, за да може да се определи, въз основа на тези лични обстоятелства, дали действията, на които той е бил или рискува да бъде изложен, биха могли да бъдат считани за преследване или за тежки посегателства. В случая административният орган е преценил молбата на жалбоподателя, съобразявайки включително неговото физическо и здравословно състояние, респективно принадлежността му към лица от уязвима група, като е изложил в решението мотиви, че молителят не обосновава в молбата си други причини от хуманитарен характер, нито някоя от причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, а изрично е заявил по време на проведеното с него интервю, че след свалянето на гипса ще е в състояние да работи и да се грижи за себе си.

Изводът на административния орган в тази насока съдът намира за правилен, тъй като съобразяването на специфичното положение на уязвимите лица следва да бъде извършено според критериите за предоставяне на субсидиарна закрила, визирани като тежки посегателства в член 15 от Директивата и чл.9 от ЗУБ.

Инвалидизацията на жалбоподателя сама по себе си не представлява условие за предоставяне на хуманитарен статут, при липса на заявени каквито и да било твърдения относно действия, на които същият би могъл да бъде изложен в тази връзка в държавата си на произход, и които биха могли да бъдат считани за преследване, или за тежки посегателства. Следва да се има предвид също, че в своите решения СЕС стеснява обхвата на субсидиарната закрила, изрично изключвайки предоставянето на закрила по „хуманитарни“ съображения (напр. постановеното по преюдициално запитване Решение на Съда (голям състав) от 18 декември 2014 г., M. M. срещу É. b., Дело C‑542/13). В съдебната практика на Върховния административен съд също еднозначно се приема, че влошеният здравен статус на молителя не е сред основанията за предоставяне на статут (в този смисъл Решение №714 от 27.01.2022 г. по адм.дело №10091/2021 г. на ВАС и Решение №12844/24.10.2018 г. по адм.дело №1494/2018 г. на ВАС).

През призмата на ЗУБ обективното здравословно състояние на жалбоподателя следва да се разглежда в корелация с евентуалната необходимост за същия да бъдат полагани грижи от другите членове на семейството му, а от данните в интервюто се установява, че всички членове на семейството на чужденеца – родители, братя и сестра, се намират в родния му град в [държава]. Освен това изрично при проведеното в хода на административното производство интервю жалбоподателят е завил, че след като се възстанови от операцията ще си постави протеза на ампутирания крак и ще може работи, т.е. счита, че е в състояние да се грижи за себе си.

Предвид установеното наличие на фактическите предпоставки за издаването на решението, както и съответствието им с направеното административно разпореждане, оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Решението съответства на целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна, и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. А. Б., [държава], против Решение №УПХ-19/19.06.2024 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците, РПЦ – Харманли.

Решението не подлежи на касационно обжалване.