№ 5184
гр. София, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110150526 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. А. Д. против “С.Г.Б.”
АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
128, т. 2 КТ.
Ищецът извежда субективните си права с твърдения, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, изменен с
допълнително споразумение от 31.03.2023г. Същият навежда твърдения, че страните били
договорили, че основното трудово възнаграждение е в размер на 5577,02 лева, а нетният
размер на брутното трудово възнаграждение- в размер на 4688 лева, от която сума
ежемесечно се правили удръжки за абонамент за карта “Мултиспорт” в размер на 27 лева. В
исковата молба са развити съображения, че за периода м. юни 2023г.- м. юли 2023г. ищецът
изпълнил задължението си да престира труд, но ответникът не престирал насрещно- да
плати трудово възнаграждение.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да плати сумата 9322 лева, представляваща трудово
възнаграждение за периода м. юни 2023г.- м. юли 2023г., след приспадане на дължимите
данъци и осигуровки.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответното дружество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 18.03.2021г. между страните е възникнало валидно трудово правоотношение, въз
1
основа на трудов договор № 520/ 18.03.2021г., по силата на което ищецът заема длъжността
„програмист, софтуерни приложения“. Страните са постигнали съгласие основното трудово
възнаграждение на работника да е в размер на сумата 3945,29 лева и допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% от
основното трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж.
С допълнително споразумение от 31.03.2023г. трудовият договор е изменен по
отношение на размерът на основното трудовото възнаграждение, като страните са
постигнали съгласие, считано от 01.04.2023г., същото да бъде в размер на 5577,02 лева.
От представените фишове за работна заплата се установява, че за м. юни 2023г. и м.
юли 2023г. работодателят е начислил нетно трудово възнаграждение в размер на 4691,11
лева/ месец.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема следното от
правна страна:
Релевантните към предмета на спора обстоятелства са съществуването на трудово
правоотношение между страните, възникнало въз основа на трудов договор, през процесния
период; отработване на трудовото възнаграждение; размерът на същото.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е
да докаже съществуване на трудово правоотношение между страните и отработване на
трудово възнаграждение, т.е. че в процесния период е полагал труд. В тежест на ответника е
да докаже, че е платил трудовото възнаграждение.
По делото не е спорно и съществуването на втората предпоставка от фактическия
състав на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ- отработване на трудовото
възнаграждение за м. юни 2023г. и м. юли 2023г.
Трудовият договор представлява двустранен, възмезден и консенсуален договор, по
силата на който за работника възникват две основни задължения - да престира трудова сила/
трудов резултат в рамките на установеното в договора работно време и работно място и да
спазва трудовата дисциплина, а за работодателя- насрещното задължение за заплащане на
трудовото възнаграждение и осигуряване на безопасни условия за труд. По своето правно
естество трудовият договор е синалагматичен, трудовото възнаграждение се дължи при
изпълнение от страна на работника на своето задължение да предостави на работодателя
през уговореното работно време своята трудова сила. Основното задължение на
работодателя като страна по трудовото правоотношение е да заплаща на работника или
служителят уговореното трудово възнаграждение за престирането на трудовата сила.
Следователно, ищецът трябва да установи в процеса на доказване, че е отработил трудовото
си възнаграждение и неговия размер.
Между страните не се спори, а и се установява от представените по делото
доказателства, че между тях е възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов
договор № 520/ 18.03.2021г., по силата на което ищецът заема длъжността „програмист,
софтуерни приложения“. Страните са постигнали съгласие, че размерът на основното
2
трудово правоотношение е 5577,02 лева и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% от основното трудово
възнаграждение за всяка година трудов стаж.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ регламентира оборима презумпция, че
добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до
установяване на противното. В светлината на изложеното, следва да се приеме, че през
процесния период ищецът е изпълнявал своето основно трудово задължение да престира на
работодателя своята трудова сила.
Следва да се посочи, че с начисляването на трудово възнаграждение работодателят
конклудентно е признал, че ищецът е престирал труд съобразно уговореното.
В обобщение, в конкретния случай са установени предпоставките от фактическия
състав на чл. 128, т. 2 КТ, което обуславя извода, че в патримониума на ищеца е възникнало
правото да получи трудово възнаграждение за периода м. юни 2023г.- м. юли 2023г.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявените искове за трудово
възнаграждение за периода м. юни 2023г.- м. юли 2023г. и тяхното уважаване.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Отговорността на страните за разноски по
чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл.
81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на
страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.
При този изход на делото, право на разноски има ищеца. Конкретиката на случая сочи,
че ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение и такива в обезпечителното
производство, като е поискал присъждането им до приключване на съдебното дирене в
настоящото производство.
В конкретния случай, от представения договор за правна помощ се установява, че
адвокатското възнаграждение е платено, което обуславя извод, че ищецът е доказал
извършването на разноски в исковото производство.
Не съществува спор в съдебната практика, обобщена с Тълкувателно решение № 6/
2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 6/ 2012г., т. 5, че отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда
спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. В
настоящия случай, ищецът е направил разноски в обезпечителното производство в размер на
192 лева, които следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.Г.Б.“ АД, с ЕИК *********, да заплати на А. А. Д., с ЕГН **********,
сумата 9322 лева, представляваща трудово възнаграждение за периода м. юни 2023г.- м. юли
2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 12.09.2023г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 128, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА „С.Г.Б.“ АД, с ЕИК *********, да заплати на А. А. Д., с ЕГН **********,
сумата 1300 лева, представляваща направени в първоинстанционното производство
разноски и сумата 192 лева, представляваща разноски, направено в обезпечителното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „С.Г.Б.“ АД, с ЕИК *********, да заплати да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата 372,88 лева, представляваща държавна такса върху уважените
искове, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, с въззивна жалба,
в двуседмичен срок от обявяването му- 22.03.2024г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4