Р Е Ш Е Н И Е
№
……………/ ………….2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - Варна, ХХХIV състав, в публично заседание на шести
февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при секретаря Елена Воденичарова, като
разгледа докладваното от съдия Елена Янакиева адм. дело № 1503 по
описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 128а от Административнопроцесуалния
кодекс.
Образувано е по предявен от Н.А.Н., ЕГН **********
установителен иск за обявяване нищожността на Решение №
877/30.06.2022 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело
№ 914/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на ищеца срещу мълчалив отказ на
Председателя на Районен съд – София, по заявление за достъп до обществена
информация с вх. №29001872/11.03.2022 г., както и срещу евентуално последвалия
изричен отказ.
Ищецът сочи, че с решението, чиято
нищожност се твърди, Административен съд – Варна се е произнесъл със
свръхпетитум. Излага съображения, че решението е немотивирано. В заключение се
иска прогласяване на нищожността на Решение № 877/30.06.2022 г. на
Административен съд – Варна.
Ответната страна – Районен съд - София,
редовно призована, не се представлява. С депозиран чрез процесуален
представител отговор на искова молба се твърди неоснователност на предявения
иск. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и Н.Н. да бъде осъден да заплати
възнаграждение за процесуално представителство. С допълнителна молба поддържа
изцяло изложените съображения за неоснователност на иска по чл. 128а ал. 1 АПК.
Административен съд – Варна, в настоящия си състав, след като
обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет
на иска е прогласяване на нищожността на Решение № 877/30.06.2022 г.,
постановено по адм. дело № 914/2022 г. по описа на Административен съд – Варна.
Решението
е постановено в производство по чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до
обществена информация. Предмет на обжалване е мълчалив отказ на
Председателя на Районен съд – София по подадено от Н. заявление за достъп до
обществена информация с вх. № 29001872/11.03.2022 година, както и евентуално
последващ изричен отказ.
Въз основа на твърденията на страните и на
събраните по делото доказателства Административен съд – Варна, ХХVІІІ състав, е приел за установено от
фактическа страна, че с посоченото заявление, подадено до Председателя на
Районен съд – София за достъп до обществена информация, заявителят е поискал да
му бъде предоставено съдебно решение със заличени данни от 16.10.2020 г.,
постановено по НАХД № 17093/2019 г. по описа на Районен съд – София. След
постъпване на заявлението с резолюция на Председателя на РС – София молбата за
препис от решението е насочена към Председателя на XXIII състав на съда, който се е произнесъл по
нея с разпореждане от 04.04.2022 година.
От правна страна, при така установените
факти, съставът на Административен съд – Варна е приел, че в случая е неприложим редът, предвиден в
Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Съдът е счел, че с оглед
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ във връзка с чл. 73 от Правилника за
администрацията в съдилищата /ПАС/ и чл. 64 от Закона за съдебната власт ЗСВ/
е налице специален ред за търсене, получаване и разпространение на търсената от
Н.Н. информация. Този правен извод е аргументиран с обстоятелството, че според
цитираните разпоредби актовете на съдилищата с изключение на тези по
наказателни дела, с които подсъдимият е осъден да изтърпи съответното наказание,
се публикуват, незабавно след постановяването им, на интернет страницата на
съответния съд, при спазване на изискванията за защита на личните данни и
Закона за защита на класифицираната информация. В заключение съдът е посочил,
че всяко заинтересовано лице, в това число и жалбоподателят, може да извърши
справка на интернет страницата на съда и да се сдобие с необходимата му
информация. Освен това е посочено, че съгласно практиката на ВАС в приложното
поле на ЗДОИ попадат само категорията актове на органите на съдебната власт,
представляващи част от извършваната от тях административно правна дейност. Гореизложените
доводи са мотивирали съда да постанови правен извод, с който е отхвърлил
жалбата срещу мълчалив отказ на Председателя на Районен съд – Варна по заявлението за достъп до обществена
информация с вх. № 29001872/11.03.2022 г., както и срещу евентуално последвалия
изричен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни и допустими
доказателства. При така установените факти съдът обосновава следните правни
изводи:
Искът
по чл. 128а АПК е предявен от процесуално легитимирано лице пред компетентния
да се произнесе съд съгласно чл. 128а ал. 2 АПК. На основание чл. 128а ал. 1 АПК искът може да се подаде без ограничение във времето. Атакуваното с него
съдебно решение не е преминало през инстанционен съдебен контрол, поради което
валидността му не е била предмет на вече осъществена съдебна проверка по реда
на чл. 218, ал. 2 АПК. С оглед изложеното, съдът намира, че искът е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане.
Обхватът на проверката в производството по
чл. 128а, ал. 1 от АПК, насочена срещу необжалваемо съдебно решение, по
необходимост се ограничава само до валидността на съдебния акт. Това е така,
тъй като съдебното решение, в качеството си на държавен правораздавателен акт,
с който е разрешен правен спор, се ползва от стабилитет, настъпващ вследствие
неизменимостта му от съда, който го е постановил, необжалваемостта му пред
горната инстанция и неотменимостта му по реда на отмяната. Необжалваемостта е
условие за пораждане на правните последици от решението и по-специално на
силата на присъдено нещо. В случая предмет на контрол е съдебно решение,
необжалваемо по арг. чл.
40, ал. 3 от ЗДОИ.
След като решението се ползва от сила на присъдено
нещо, не е възможно ново повдигане на същия правен спор, тоест преразглеждане
на установяванията, правните квалификации и изводите по същество, което става
чрез оспорване на допустимостта и правилността на съдебното решение. Тази
необжалваемост е препятствие и за проверка на правилността при конституиране на
страните, тъй като проверката за допустимост се извършва в хода на
инстанционния контрол на съдебните актове.
Безсрочната възможност по чл. 128а, ал. 1 от АПК е открита само за нищожните решения,
тъй като само те не са годни в нито един момент да породят присъщите на
съдебния акт правни последици.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че
съдът се е произнесъл по предмет, различен от посочения в жалбата.
Произнасянето на съда по оспорване, различно от заявеното с жалбата, дори и
действително да е налице, не обуславя като краен резултат нищожност на
постановения съдебен акт, а неговата недопустимост. Нищожността и
недопустимостта са различни пороци на съдебния акт, което е видно и от
разграничаването им като касационни основания по чл. 209 АПК. В случая обаче
дори няма основание да се приеме, че постановявайки Решение № 877/30.06.2022
г., съставът на Административен съд - Варна се е произнесъл извън предмета на
спора, тъй като предмет на проверка за законосъобразност пред него е мълчалив
отказ на Председателя на Районен съд – София. С постановения съдебен акт съдът
е формирал воля именно по отношение на неговата правилност.
Що се отнася до посоченото от ищеца
основание, свързано с твърдението му за липса на мотиви, настоящият състав на съда
счита, че такъв порок на съдебния акт не се констатира. Но, дори и да не са
изложени мотиви, този пропуск не обуславя липса на надлежно волеизявление,
което евентуално да предизвика като последица нищожност на съдебното решение. Следва
да се посочи, че и неяснотата или вътрешното противоречие в мотивите на
съдебния акт, когато такава действително се констатира, поначало не се отразява
не неговата валидност, а на правилността му от гледна точка на същественото
нарушаване на съдопроизводствените правила.
Съдът намира, че нито едно от заявените с
исковата молба основания за атакуване на постановеното Решение № 877/30.06.2022
г. не е по естеството си такова, че да обоснове нищожността му.
В допълнение следва да се посочи, че в
правната теория и в съдебната практика се приема, че нищожно е съдебно решение,
което не е издадено от надлежен съд, функциониращ в надлежен състав и в
пределите на правораздавателната си власт. За да е валидно, съдебното решение
трябва да е изготвено в писмена форма, да е подписано от мнозинството от
съдиите в съдебния състав и да изразява волята на съда по начин, който
позволява да се изведе, макар и чрез тълкуване, нейното съдържание. Нищожността
на съдебния акт предполага постановяването му от съдебен орган, функциониращ в
ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда /вж.
Тълкувателно постановление № 1/29.09.2016 г. по тълк. дело № 1/2015 г., ОСС от
ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС/. Нищожно е съдебно решение, чието
изпълнение е невъзможно с оглед научните и техническите постижения на
съвременната цивилизация относно изпълнение на действие, съставляващо
престъпление или е несъвместимо с основите на действащия правов ред. За да бъде
обявено едно съдебно решение за нищожно, е необходимо наличието на изключително
тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или
много тежък порок във формата на решението. За да е нищожно съдебното решение,
то изцяло трябва да е лишено от законова опора, да не притежава качествените
характеристики на валидно съдебно решение.
От анализа на решение № 877/30.06.2022 г.
постановено по адм. дело № 914/2022 г. на Административен съд - Варна,
настоящият съдебен състав приема, че съдебният акт е постановен в рамките на
правораздавателната власт на съответната съдебна инстанция, по повод подадена
жалба и като такъв е валиден. Решението е постановено в законоустановена
писмена форма, подписано е от съдебния състав, разпределен да разгледа
образуваното дело, като обективираната в съдебния акт воля на съдебния състав е
напълно ясна и разбираема. Съдът е изложил мотиви по отношение на релевантните
към казуса въпроси, аргументирал се е обстойно и при извършена служебна
проверка по чл. 168, ал. 2 АПК е стигнал до крайния извод за неоснователност на
депозираната пред него жалба.
В обобщение на гореизложените мотиви, съдът
възприема извод за неоснователност на предявения иск по чл. 128а, ал. 1 АПК,
поради което той следва да се отхвърли.
При
този изход на спора, съдът дължи произнасяне по искането на ответната страна за
присъждане на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. В
тази връзка настоящият съдебен състав констатира, че към исковата молба на Н.Н.
е приложена молба за освобождаване от такси /л. 7/, в нея има искане за
освобождаване от заплащане не само на
държавна такса, но и на съдебни разноски. По тази молба съдът е
постановил Определение № 2011/05.07.2022г., с което е освободил Н. от
задължение по внасяне на държавни такси, но не се е произнесъл по искането за освобождаване от съдебни
разноски. Този пропуск на съда подлежи на отстраняване чрез допълване на
цитирания съдебен акт, в насока удовлетворяване на искането, тъй като
законовите предпоставки по освобождаване от внасяне, както на държавни такси,
така и на съдебни разноски, са идентични /по аргумент на чл. 83 от ГПК/.
Изложените доводи в мотивите на Определение № 2011/05.07.2022г. за
основателност на искането на Н. предвид неговото семейно, материално,
здравословно положение, трудова заетост
и възраст, са валидни и за молбата му по освобождаване от внасяне на съдебни
разноски, с оглед на което съдът препраща към тях. По аргумент на противното от
чл. 78, ал. 6 от ГПК във с чл. 144 от АПК искането на ответника за присъждане
на възнаграждение за процесуално представителство не подлежи на
удовлетворяване.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.Н., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 128а ал. 1 АПК за обявяване нищожността
на Решение № 877/30.06.2022 г. по адм. дело № 914/2022 г. на Административен
съд – Варна.
ДОПЪЛВА диспозитива на
Определение №2011/05.07.2022г. на Административен съд гр. Варна по адм. дело №
1503/2022, в следния смисъл: Освобождава Н.А.Н., ЕГН ********** от задължението
по внасяне на съдебни разноски по
адм.д.№ 1503 по описа на съда за 2022г. до окончателното приключване на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Председателя на Софийски районен съд за присъждане на разноски за осъществено
процесуално представителство по реда на чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 ал.1 ЗПП в
размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: