РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Момчилград, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20255150200046 по описа за 2025 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на С. Т. Н.
с ЕГН- **********, против Наказателно постановление № 25- 0318- 000084/
04.03.2025г. на Началник на РУ- Кирково в ОДМВР- Кърджали, с което на
осн.чл.175 „а“ ал.1 пр.3 от ЗдвП са наложени наказания “глоба” в размер на
3 000 лева, и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца, за допуснато нарушение на чл.104 „б“ т.2 от ЗДвП.
В подадената жалба, се изразява недоволството от процесното
наказателно постановление, като се сочи, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, т.к., не бил допуснал посоченото нарушението, не бил
създал опасност за другите участници в движението и такова твърдение не е
имало в АУАН и НП. Освен това полицейските служители по АУАН не били на
място и не са установили лично нарушението. Счита, че съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него НП, са страдали от пороци, и били издадени в
противоречие с процесуалните правила на ЗАНН и НПК. Иска да се отмени
нак.постановление и претендира разноски по доводите, изложени подробно в
жалбата.
В съдебно заседание– жалбоподателят, се явява лично и със адв.Б. М. от
1
АК- Кърджали, и поддържа жалбата, и иска отменяване на наказателното
постановление със подробни доводи. Представя допълнителни доказателства.
Ответната страна- АНО, не се явява, като е постъпило писмено становище
със приложени документи към преписката по издаването на процесното
нак.постановление. от гл.юк. на ОДМВР- Кърджали е постъпила молба, в
която се оспорва жалбата и се иска потвърждаването на обжалваното НП, и се
претендира ю.к. възнаграждение, и респ. прави се възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Обжалваното Наказателно постановление № 25- 0318- 000084/
04.03.2025г. на Началник на РУ- Кирково в ОДМВР- Кърджали, е издадено въз
основа на АУАН № GA 1281985/20.02.2025г., за това, че жалбоподателят на
20.02.2025г. в 10,25 часа, в с.Бенковски, общ.Кирково, на кръстовището,
образувано от ул.“Васил Коларов“ и ул.“Георги Димитров“, пред комплекс
„Рай“, като водач на МПС- л.а. „Мерцедес Е 220“ с рег.№ *******, управлява
собственият си автомобил- посоченият, като на кръстовището не използва
пътя, отворен за обществено ползване в съгласие с неговото предназначение за
превоз на хора и товари- като извършва резки рискови маневри, като подава
рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите
колела, губи сцепление и се чува специфичен звук от превъртането на
автомобилните гуми, и от дясната лента преминава в лявата лента при
извършване на маневрата, като преднамерено извежда автомобила извън
контрол.
С това НП на жалбоподателя е наложено съответно наказание- на
осн.чл.175 „а“ ал.1 пр.3 от ЗдвП, са наложени наказания “глоба” в размер на
3 000 лева, и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца, за допуснато нарушение на чл.104 „б“ т.2 от ЗДвП.
В самото нак.постановление са изписани словесно и нарушените норми-
водач на МПС използва пътищата, отворени за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. НП е връчено на 14.03.2024г.
По делото се установи, че действията на жалбоподателя са били
забелязани от свидетелите И. И. /който е полицейски служители в РУ-
2
Кирково при ОДМВР– Кърджали, по това време не е бил на работа/ и Ш. Ш.-
от с.Бенковски, общ.Кирково. Свидетелите по това време се намирали пред
заведение „Рай“ в село Бенковски, в непосредствена близост до кръстовището-
посочени в нак.постановление, и жалбоподателят се намирал с неговият
автомобил се намирал в дясната лента и при излизане наляво по
кръстовището, водачът на автомобила направил "дрифт", като преди това се
движел бавно- почнал да задните гуми на автомобила, чул се силен звук и
шум от тях. Хората се възмутили. Времето е било сухо и затова на асфалта са
останали следи от гумите. Автомобилът, продължил от кръстовището по
ул.“Георги Димитров“ към паметника, а очевидец И. И. е подал сигнал за
дрифта на своите колеги, които по-късно са установили водача, и са
съставили АУАН на същият за дрифта- бил обяснил на полицаите, че видял
бившият си тъст, и се ядосал, поради което е подал по- рязко газ и изразил
съжаление. Водачът е бил със свой приятел в колата- Ф.А., който не отрича
жалбоподателят да е подал рязко газ защото е видял бившият си тъст и се
ядосал- но колата не е минала в другото платно, не се е завъртяла и е била под
контрола на С..
За посочените действия е бил съставен АУАН № GA
1281985/20.02.2025г. от С. М. от РУ- Кирково, който е предявен на
жалбоподателя. Последният го подписал без възражения. В срока по чл.44 от
ЗАНН от жалбоподателя не са подадени писмени възражения срещу АУАН.
Били снети обяснения от Исм.И., Ф.А., Ш. Ш. и жалбоподателя С. Н.,
както и е изготвена докладна записка от пол.служител С. М., в които е описана
горната фактическа обстановка. Бил иззет и диск с видеозапис от
местопроизшествието от охранителна камера на намиращото в
непосредствена близост заведение „Рай“.
Въз основа на АУАН, на 04.03.2025г. Началник на РУ- Кирково в МВР–
Кърджали, е издал обжалваното НП, надлежно връчено на жалбоподателя на
14.03.2025г., в което АНО е възприел изцяло фактическите и правни изводи
изложени в акта, като е приел че С. Т. Н. е нарушил разпоредбата на чл.104
„б“ т.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.175 „а“ ал.1 пр.3 от ЗДвП му е
наложил административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева, както и
административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 12 месеца.
3
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите С. М.-
актосъставител, И. И. и Ш. Ш.- очевидци, както и донякъде показанията на
св.Ф.А., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
Доказателства, които са приложени към административно- наказателната
преписка– обжалваното НП; АУАН № GA- 1281985/20.02.2025г. и докладна
записка- и двата на пол.служител С.М.; саморъчно написани обяснения от
И.И., Ш.Ш., Ф.А. и жалбоподателя С.Н.. Приложени са и заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, както и справка за
нарушител.
Освен изложеното на 24.02.2025г. с Протокол за доброволно предаване
към адм.наказателната преписка е приложена и 1 бр. флаш- памет с
видеозапис на извършеното на 24.02.2025г. пред заведение „Рай“-с.Бенковски,
нарушение, предмет на настоящото производство.
В съдебно заседание с участието на жалбоподателя и неговият защитник
е изгледан видеозаписът, в който по един недвусмислен и ясен начин се вижда
извършеното от жалбоподателя нарушение- а именно рязко подаване на газ,
превъртане на гуми и навлизане в насрещното движение- така, както е
описано самото нарушение.
Съдът приема показанията на св.И. и св.Ш. като последователни и
логични. Двамата свидетели непосредствено са възприели действията на
жалбоподателя, рязкото подаване на газ, загубата на сцепление на задните две
гуми на автомобила, силния звук и шум от тях следствие действията на
водача, като са категорични, че именно тези действия на нарушителя са дали
повод на полицейските служители в по-късен етап да го спрат за проверка и
същите не се дължат на особени метеорологични условия, тъй като времето
било сухо. Донякъде извършеното от жалбоподателя се потвърждава и от
показанията на св.Ф.А., който се намирал управляваното от жалбоподателя
МПС. По делото не беше констатирано наличие на предубеденост или
необективност при показанията на тези свидетели. Същите не извличат ползи
от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с
жалбоподателя, поради което и за съда не съществуват основания за съмнение
в достоверността на техните показания.
Посочените по-горе доказателства, съдът кредитира изцяло като
4
обективни, последователни и непротиворечиви помежду си, като същите се
подкрепят и от саморъчното написаните обяснения от посочените по-горе
лица, а и от изгледаният в съдебно заседания видеозапис от деня на
нарушението.
Предвид изложеното по-горе и обсъдените доказателства съдът приема,
че фактическите твърдения на наказващият орган са доказани по несъмнен
начин, като констатира, че в съдебно заседание не са постъпили доказателства,
които в достатъчна степен да разколебават изложените фактически изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на оспорване, поради което се явява процесуално
допустима, и следва да бъде разгледана по същество;
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.,
изд.от Министъра на вътрешните работи, че с оглед дадените с нея
правомощия за осъществяване на контролна дейност по ЗДвП и съставяне на
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП,
актосъставителят е разполагал с материална и териториална компетентност да
състави АУАН за извършено нарушение на ЗДвП. От същата заповед се
установява, че Началник на РУ пр съответната ОДМВР е оправомощен да
издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, в случая на
територията на Община Кирково, поради което и издателят на обжалваното
НП е разполагал с материална и териториална компетентност да издаде
същото.
Както АУАН, така и НП съдържат формалните реквизити, предвидени в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Независимо от изложеното от
процесуалния представител на жалбоподателя за неяснота и непълнота на
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
приема, че както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
нарушението, за което е повдигнато обвинение на жалбоподателя, които му
5
позволяват да разбере извършването на какво деяние му е вменено, както и да
организира адекватно защитата си. Същият е изложил подробни възражения в
жалбата си срещу двата акта и е ангажирал доказателства. В контекста на
изложеното, настоящият съдебен състав не споделя наведените в жалбата
възражения за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
По приложението на материалния закон, съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.104 „б“ т.2 от ЗДвП императивно забранява на водачите на
МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Съгласно § 6 т.1 от ДР на ЗДвП- "път" е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на ППС
или на пешеходци. Към пътищата са приравнени и улиците, като няма спор, че
всяка една от посочените в АУАН и НП улици, са отворени за обществено
ползване.
От показанията на свидетелите, посочени по-горе се установява, както и
техните писмени обяснения, а и изгледанията видеозапис се уставявява
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.
Въз основа на изяснения механизъм на извършване на нарушението,
безспорно се установява, че жалбоподателят е използвал кръстовището между
посочените улици в с.Бенковски, общ.Кирково, не по предназначението му за
превоз на хора и товари, а за извършване на маневра с автомобила, която е
довела до загуба на сцепление на задните му гуми, съпроводена със силен звук
и шум от тях. Последното също по безспорен начин се установи, че не е било
следствие на влошени метеорологични условия или на други обстоятелства,
които да изключат виновно поведение от страна на водача.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината се
прилагат разпоредбите на НК.
Нормата на чл.11 от НК гласи, че общественоопасното деяние е
извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. Деянието е
умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасният му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал
настъпването на тези последици. Безспорно е, че в случая с действията с и
жалбоподателят умишлено е извършил нарушение по смисъла на чл.104 „б“
т.2 от ЗДвП, като съдът намира за неоснователно твърдението на защитата му,
6
че няма извършен дрифт, че няма опасност за движението или за другите
участници в движението или че такава опасност не е била записана във
фактическият състав на деянието. Съдът не счита, че случая е налице и
спасителна маневра, защото не се установи да е имало нужда от такава.
Предвид изложеното съдът приема, че гореописаният начин
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.104 „б т.2 от ЗДвП, за което
правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление.
Действително, в ЗДвП липсва легална дефиниция на понятието "дрифт".
Това понятие, обаче, е дефинирано от практиката, която определя "дрифта"
като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда
дадено превозно средство извън контрол чрез "презавиване", така довеждайки
до загуба сцеплението на задните гуми. По време на "дрифт" движението на
автомобила е осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния
момент. В съдебната практика категорично се приема, че именно довеждането
на МПС извън контрол, представлява действие с висока обществена опасност,
както и че извършването на маневра от вида на процесната, осъществява
състава на нарушение по чл.104 „б“ т.2 от ЗДвП.
Поради изложеното съдът приема, че АНО е дал правилна
квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил на
жалбоподателя наказанията, съобразно разпоредбата на чл.175 „а“ ал.1 пр.3 от
ЗДвП, предвиждаща специално наказание за водач, който ползва пътищата,
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари, какъвто е и настоящият
случай. Наказанията са наложени във фиксирания от закона размер, поради
което липсва възможност за тяхната индивидуализация.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна нарушение по чл.104 „б“ т.2
от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.189 „з“ от ЗДвП, вменява забрана за приложението
на чл. 28 от ЗАНН за извършени нарушения по ЗДвП- но това е обявено за
противоконституционно. Въпреки това, съдът намира, че следва да отбележи,
че конкретното нарушение категорично не би могло да се квалифира като
маловажно. Същото е формално, като законодателят не е предвидил
7
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от него. Категорично е
обаче, че нарушенията, свързани с управление на МПС, каквото е и
настоящото, застрашават в значителна степен обществените отношения, обект
на защита от ЗДвП, тъй като безспорно създават опасност от настъпването на
вредни последици, а именно причиняване на ПТП, с увреждане живота,
здравето и имуществото на останалите участници в движението по пътищата,
като обществената опасност на конкретното нарушение съдът не намира да е
по-ниска в сравнение с други нарушения от същия вид.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счита, че обжалваното НП е
правилно и законосъобразно, същото не страда от пороци, които да го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на ОДМВР- Кърджали следва да се
присъди ю.к. възнаграждение в размер на 80 лева, т.к. от АНО е направено
искане за ю.к. възнаграждение, и която сума е платима от жалбоподателя на
ОДМВР- Кърджали.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25- 0318- 000084/
04.03.2025г. на Началник на РУ- Кирково в ОДМВР- Кърджали, с което на
осн.чл.175 „а“ ал.1 пр.3 от ЗдвП, на С. Т. Н. с ЕГН- **********, са наложени
наказания “глоба” в размер на 3 000 лева, и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за допуснато нарушение на чл.104
„б“ т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. Т. Н. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР-
Кърджали, сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийския
административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8