Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 27.04.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Евгения Русева, като разгледа докладваното от съдията
Кунчева в.гр.дело № 1019 по описа за
2019 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С решение на Плевенски районен съд
от 23.05.2019 г., постановено по гр.д. № 9241/2019 г., допълнено с решение,
което е с характер на определение, от 26.06.2019 г. в частта за разноските,
съдът е отменил като незаконосъобразна заповед № 4/30.10.2018 г. на управителя
на „***“ ООД, с която на Д.Р.Ц. – шофьор на тежкотоварен автомобил, е наложено
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.
Постъпила е въззивна жалба срещу
така постановеното решение, подадена от „***“ ООД, със седалище с.Труд, обл.
Пловдив, чрез пълномощника адв. Т. К. от САК. С жалбата се подържа довод, че
при установената по делото фактическа обстановка, правните изводи на
първоинстанционния съд са неправилни, тъй като противоречат на закона и на
трайната съдебна практика. Изложени са подробни съображения в подкрепа на този
довод и се претендира отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск.
Постъпила е и жалба от „***“ ООД
срещу решението, с характер на определение, с което е допълнено обжалваното
решение от 23.05.2019 г. в частта му за разноските, като дружеството е осъдено
да заплати на Плевенски райнонен съд сумата 50 лв., представляваща държавна
такса.
В съдебно заседание двете жалби се
поддържат от процесуалния представител на въззивния жалбоподател адв. В.К. от
САК.
Ответникът по двете жалби Д.Р.Ц.
счита жалбите за неоснователни. Подробни
съображения са изложени в представеното писмено становище от процесуалния
представител на страната адв. Т.Г. от САК.
Настоящият съдебен състав
на Плевенски окръжен съд, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба и
становището на ответника по същата и взе предвид събрания по делото
доказателствен материал, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и
от надлежна страна в процеса, поради което разглеждането й е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество, въззивната
жалба е основателна, предвид следните съображения:
Не е спорно между страните, а е и видно от писмените доказателства по
делото, че въззиваемият Д.Р.Ц. е в трудово правоотношение с
дружеството-въззивен жалбоподател – „***“ ООД, като изпълнява длъжността шофьор
на тежкотоварен автомобил.
Безспорно установено е също така, че
по повод връчена на 23.10.2018 г. писмена покана от работодателя, на 25.10.2018
г. Д.Ц. е депозирал писмени обяснения във връзка с възникнал на 15.10.2018 г. инцидент
между него и К.Х.Л., служител при същия работодател.
С процесната заповед на управителя
на „***“ ООД от 30.10.2018 г. на въззиваемия е наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“ за нарушение на трудовата дисциплина,
квалифицирано по чл. 187, т.3, т. 7 и т. 10 КТ. В обстоятелствената част на
заповедта е посочено, че на 15.10.2018 г. Д.Р.Ц. е участвал в инцидент с К.Л.,
който е прераснал във физическа саморазправа, което деяние, според
работодателя, представлява нарушение на трудовата дисциплина, правилника за
вътрешния трудов ред и инструкциите за работа.
С предявения иск срещу работодателя
Д. Р.Ц. е потърсил съдебна защита срещу законността на наложеното му
дисциплинарно наказание, като е оспорил същото по същество, навеждайки
твърдения, че изложеното като фактическо основание в заповедта не отговаря на
истината. Според ищеца-въззиваем не той е започнал конфликта, нито е участвал в
саморазправа с К.Л., а му е бил нанесен побой от последния, бе да бъде
провокиран нито вербално, нито физически.
С оглед наличните данни по
делото, въззивният съд намира, че в случая не са налице нарушения на
процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Спазени са и сроковете, визирани в чл. 194,
ал. 1 КТ. Оспорената заповед за дисциплинарно наказание в случая отговаря на
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ – посочен е нарушителя, описано е нарушението
и е посочена датата, на която е извършено, конкретизирано е наложеното
дисциплинарно наказание и законовите текстове, въз основа на които се налага.
По съществото на визираното в
заповедта нарушение на трудовата дисциплина въззивният съд приема следното:
По делото е представена длъжностна
характеристика за длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил“, с която
въззиваемият е бил надлежно запознат. От съдържанието й е видно, че на
изпълняващите длъжността са вменени задължения да спазват графиците за
пътуване; да познават и работят съгласно Правилника за вътрешния трудов ред,
Правилата за безопасност при изпълнение на трудовите задължения; да изпълняват
своевременно и качествено всички възлагани и свързани с дейността или
произтичащи от нея задачи и пр.
Установява се от събраните по делото
гласни доказателства, че на 15.10.2018 г. по графика на дружеството-въззивен
жалбоподател шофьорът К.Л. е следвало да управлява тежкотоварен автомобил
/камион/, чиито ключове обаче не са били оставени в офиса, съобразно
установените правила за работа, а са се намирали у въззиваемия Д.Ц.. Самият Ц.
признава в писмените си обяснения, депозирани пред работодателя, че си е
тръгнал с ключовете на камиона, т.е. не е оставил същите на обозначеното за
това място в офиса на дружеството. От показанията на свидетелката Ц. става
ясно, че при поискване от нейна страна, Д.Ц. е отказал да предаде ключовете на
конкретния тежкотоварен автомобил на К.Л., като заявил, че той ще управлява
този автомобил, в резултат на което между тях двамата е възникнал спор. Л.
ударил Ц. веднъж и се опитал отново да го нападне, но това било предотвратено
от намесата на присъстващите служители. Междувременно били уведомени полицейските
органи и едва след пристигането на полицаите Ц. предал ключовете на камиона.
Свидетелят Драгомиров също е заявил, че на 15.10.2018 г. по график К.Л. е
трябвало да управлява камиона, но ключовете не били налични в офиса и Ц.
отказал да ги предаде, при което двамата шофьори се скарали и Л. ударил Ц.
веднъж. Всичко това попречило да се натовари камиона навреме и да се изпълни
графика за доставка на пратките.
По делото е приложена преписка №
5707/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Плевен, образувана по жалба на Д.Ц.
срещу К.Л..
С оглед на гореизложените
фактически констатации се налага извод, че в резултат на действията на
ищеца-въззиваем между двамата водачи е възникнал конфликт, който от словесен е
прераснал във физически. С демонстративния си отказ да предаде ключовете на
камиона на Л., който по график е следвало да управлява този камион, последван
от остър спор между тях и нанасяне на физически удар от страна на Л., Ц. се явява участник в конфликта с неговия колега. Независимо че Ц. е бил
потърпевш при упражнената от страна на Л.
физическа саморазправа, повод за възникналия инцидент между тях е било именно
неговото поведение, съставляващо неизпълнение на задълженията му да се съобрази
с изготвения от работодателя график за управление на товарните автомобили на
дружеството и да остави ключовете на конкретното МПС в офиса, както и
своевременно да предаде същите при поискването им.
Предвид тези съображения, въззивният
съд приема, че Ц. е осъществил описаното в оспорената заповед дисциплинарно нарушение.
В този смисъл заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание в случая е издадена при наличието на изискуемите
материалноправни предпоставки, с оглед на което същата е законосъобразна.
Предявеният иск, с който заповедта е оспорена,
е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Това налага отмяната на
обжалваното решение на районния съд и произнасяне на въззивната инстанция по
същество в посочения по-горе смисъл.
Следва да бъде отменено и решението
на Плевенски районен съд от 26.06.2019 г. по същото дело, с което е допълнено
постановеното по делото съдебно решение от 23.05.2019 г. в частта му за
разноските. Това решение е с характер на
определение, тъй като произнасянето на съда е по реда на чл. 248 ГПК, а не по
реда на чл. 250 ГПК, както неправилно е приел първоинстанционният съд.
Въззивният жалбоподател е претендирал
разноски за двете съдебни инстанции и при този изход на процеса следва да му
бъдат присъдени сторените такива в установения по делото общ размер от 625 лв.
Така мотивиран и на основание чл.
271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 961 от 23.05.2019 г.
на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 9241/2019 г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от Д.Р.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, против „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище с. ***, обл. Пловдив, иск с правно основание чл. 357, вр. с чл. 358,
ал. 1, т. 2 КТ за отмяна на заповед № 4 от 30.10.2018 г. на управителя на „***“
ООД, с която на Д.Р.Ц. – шофьор на тежкотоварен автомобил е наложено
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.
ОТМЕНЯ решение № 1199 от 26.06.2019
г. на Плевенски районен съд по гр.д. № 9241/2019 г., което решение е с характер
на определение по чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
Д.Р.Ц., с ЕГН **********, да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, сумата от 625 лв.,
представляваща сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: