Р Е Ш Е Н И Е
№ 303 / 20.4.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
Съд – Пазарджик, V състав, в открито съдебно заседание на седми април две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря Радослава Цоневска,
като разгледа докладваното от съдия Видев адм. дело № 788 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с
чл. 129, ал. 5 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/ и е образувано по жалба на „Екобулхарт“ ЕООД с
ЕИК: ********* против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ РД-09-60 от 29.05.2020 г., издадена от Директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите – Пазарджик.
В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност
на обжалваната заповед, като издадена в противоречие с материалния закон и немотивираност, поради което се иска да бъде
отменена.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
устно и в писмено становище поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Излага
допълнителни доводи за незаконосъобразността на атакуваната заповед. Претендира
разноски.
Ответната страна - Директора на Регионална инспекция
по околната среда и водите Пазарджик – чрез процесуалния си представител, устно
и в писмено становище, счита, че жалбата е неоснователна и моли заповедта да
бъде потвърдена, като им се присъдят сторените разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от активно
легитимирана страна – адресат на оспорения административен акт. Неоснователно е
възражението, че след като заповедта е изпълнена, то е отпаднал правният
интерес на жалбоподателя да я оспорва. Изпълнението на административния акт,
независимо дали е извършено доброволно или принудително, не лишава засегнатото
лице от правото да го оспори и евентуално да установи неговата
незаконосъобразност. Такова установяване може да доведе в крайна сметка да
доведе до възстановяване на евентуалните причинени вреди от незаконосъобразния
акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От приложените материали се установи
следната фактическа обстановка:
На 16.04.2020 г. са извършени проверки от експерти на
РИОСВ-Пазарджик на площадка № 2 в с. Главиница,
УПИ III - кв. 58 с площ 5676 кв.м., както и на площадка № 3 в с. Варвара, общ.
Септември, местност „Бузевци” УПИ III - 402, площ 8062 кв.м. и площадка № 4 в
с. Варвара, УПИ II - 131, площ 5420 кв.м., стопанисвани от „Екобулхарт” ЕООД. Проверяващите са установили, че жалбоподателят е извършил
незаконен превоз на 3 944,89 тона отпадъци по нотификация. В тази връзка е
издадена друга заповед за принудителна административна мярка. Независимо от
липсата на констатации в констативните протоколи във връзка с отпадъци по Приложение VII от Регламент
(ЕО) № 1013/2006 и с оглед преустановяване на нарушението на регламента и
преодоляване на вредните последици от нарушението, е издадена обжалваната
заповед, с която е наредено на жалбоподателя да извърши екологосъобразно
третиране - оползотворяване на 4 134,45 тона отпадъци с код 19 12 01, като
същите се транспортират и предадат за последващо третиране на площадка № 2 в с.
Главиница, за която дружеството има разрешена дейност с код Ш -
рециклиране/възстановяване на органични вещества, които не са използвани като
разтворители, включително чрез компостиране и други процеси на биологична
трансформация.
Обжалваната заповед е мотивирана със следните
фактически основания:
На 28.02.2020г. на площадка № 3 (съгласно КП № 15-16)
са били налични - 4 917,53 т отпадъци с код 19 12 01, от които 3 946,72т - по
Приложение VII. При последваща проверка на 16.04 2020г. е установено, че няма
движение на отпадъци след дата 28.02.2020г. Същите количества отпадъци са
налични. Не са приемани нови количества отпадъци и не са предавани отпадъци за
рециклиране на площадка № 2 на дружеството.
На 28.02.2020г. на площадка № 4 (съгласно КП № 15-16)
са били налични - 2 925,62т, от които 187,73т по Приложение VII. При проверката
на 16.04 2020г. са констатирани налични 2 478,68 тона, от които 187,73т - по
Приложение VII.
Не са приемани нови количества отпадъци на площадка №
4.
Превозените отпадъци с код 19 12 01 по Приложение VII
до площадка № 3 с местонахождение с. Варвара, общ. Септември, местност
„Бузевци“ УПИ Ш-402 и до площадка «До 4 с местонахождение с. Варвара, общ. Септември,
местност „Бузевци“ УПИ 11-131, не са осъществени в съответствие със заявените
обстоятелства в документа по Приложение VII от Регламент (ЕО). В него няма
информация за площадките в с. Варвара (№ 3 и № 4), на които се извършва
допълнителната временна операция Ri3, преди предаването им за крайно
оползотворяване R3.
Като правно основание е посочен чл. 2, параграф 35, б. „ж“, iii) от Регламент (ЕО) № 1013/2006, който предвижда
следното:
Член 2
Определения
По смисъла на настоящия регламент:
35. „незаконен превоз“ означава всеки превоз на
отпадъци, извършен:
ж) който, във връзка с превози на отпадъци, посочени в
член 3, параграфи 2 и 4, е в резултат на:
iii) превоз, извършен по начин, който фактически не е
посочен в документа описан в приложение VII.
Предвид това е прието, че извършеният превоз на 4
134,45 тона отпадъци с код 19 12 01 на площадки № 3 и № 4 в с. Варвара е
извършен по начин, който фактически не е посочен в информацията в документа по
Приложение VII и е приет за незаконен, съгласно цитираното правно основание.
Правният спор се съсредоточава върху въпроса дали
въпросното приложение VII е попълнено правилно и съдържа ли необходимата
информация относно превоза, така че той да не бъде счетен за незаконен съгласно
цитираната разпоредба на регламента.
По този въпрос бяха приети две съдебни експертизи,
които отговориха на едни и същи задачи. Изводът от първата експертиза беше, че
в приложението не са посочени съществени елементи на извършения превоз. Изводът
на втората (тричленна) експертиза беше в обратния смисъл, а именно, че в анекса
е попълнена необходимата и достатъчна информация. Независимо от това едно от
трите вещи лица изготви особено мнение, относно непопълване на съществени
елементи в анекса.
Съдът, след преценката на събраните писмени доказателства
и заключения на вещи лица намира, че приложение VII е попълнено с необходимата
минимална информация, която индивидуализира извършения превоз на отпадъци в достатъчна
степен, така че той не следва да бъде приет за незаконен:
По делото е безспорно установено, че жалбоподателят
разполага с единствена площадка (№ 2) за оползотворяване (рециклиране) на
отпадъци в с. Главиница. Именно тази площадка е визирана в кл. 2 от
приложението, където е попълнен адреса на вносителя/получателя. Доколкото
безспорно жалбоподателя, като получател на отпадъците е и лицето, което ги
оползотворява, то правилно площадката в с. Главиница е посочена и в кл. 7, като
съоръжение за оползотворяване. Неоснователно в тази връзка е възражението за
неуточняване дали става въпрос за площадка или за лаборатория, която съгласно
чл. 3, параграф 4 от Регламента е относима за отпадъци до 25 кг., какъвто
безспорно не е настоящият случай.
Действително в приложението не е попълнена информацията
за площадките в с. Варвара (№ 3 и № 4), на които се извършва допълнителната
временна операция R13 (събиране и съхраняване на отпадъците), преди предаването
им за крайно оползотворяване R3. Но площадките № 3 и № 4 представляват
единствено допълнителни съоръжения за временното съхранение на отпадъците,
преди окончателното им оползотворяване на площадка № 2 в с. Главиница, (която е
надлежно посочена в приложението), поради което не следва да се приеме, че
липсващата информация е толкова съществена, че да обоснове незаконност на превоза.
Следователно, независимо от непопълването на някои
детайли в приложение VII, от установената по делото фактическа обстановка
безспорно следва, че жалбоподателят, който притежава всички необходими
разрешения за съхраняване и третиране на отпадъци, е предвидил превозът да
приключи с оползотворяване на отпадъците, след като временно законосъобразно ги
съхранява на собствените си площадки. Затова следва да се приеме, че той е
изпълнил задължението си да индивидуализира начина на превоза в достатъчна степен,
т.е. същият не е незаконен по смисъла на чл. 2, параграф 35, б. „ж“, iii) от
Регламент (ЕО) № 1013/2006.
Предвид това обжалваната заповед е издадена в нарушение на относимите
материалноправни разпоредби.
Независимо от това, обжалваната заповед е издадена и в несъответствие с
целта на закона:
В заповедта административният орган е посочил, че с оглед преустановяване на нарушението
дружеството следва да бъде задължено да третира отпадъците по екологосъобразен
начин. В случая от една страна липсват мотиви в насока по какъв начин, след
като отпадъците се намират на Площадка № 3 и Площадка № 4, за които дружеството
има издадено разрешение за съхранение, те не се третират по екологосъобразен
начин. Нещо повече - в Регламент (ЕО) № 1013/2006, чл.2, т. 8 се използва
терминът „екологосъобразно управление“, което означава предприемане на всякакви
практически стъпки за гарантиране, че отпадъците се управляват по начин, който
опазва здравето на човека и околната среда срещу нежелателни въздействия, които
биха могли да се появят в резултат на тези отпадъци. В чл.127, ал.2, б. „а“ е
налице възможност да се издават разпореждания за екологосъобразно третиране на
отпадъците в случаите по чл. 24, параграф 3 от Регламент (ЕО) №
1013/2006 при внос или превоз към Република България. Съгласно последната
разпоредба, ако незаконният превоз е отговорност на получателя, компетентният
орган по местоназначение гарантира въпросните отпадъци да бъдат оползотворени
или обезвредени по екологосъобразен начин. В случая органът е разпоредил те да
се транспортират и предадат за последващо третиране на Площадка № 2. В тази
връзка в атакуваната заповед не са уточнени обществените отношения, които биха
били засегнати както от нарушението, така и от това, че отпадъците се намират
на Площадка № 3 и Площадка № 4, където така или иначе дружеството притежава
разрешение за дейност с отпадъци с код и наименование R13 - съхраняване на отпадъци до извършването на някоя
от дейностите с кодове R1 - R12, за да се формират изводи относно приоритета на
защита. Освен че отпадъците се намират на площадки за съхранение, за които
дружеството има издадени съответните разрешения, освен че те са там така или
иначе до транспортирането им до Площадка № 2 съгласно технологичния процес на
работа, но и тези отпадъци от хартия и картон по никакъв начин не са опасни
нито за околната среда, нито за човека (каквото е преобладаващото становище на
вещите лица). Остава отворен въпросът по какъв начин тези отпадъци със самото
им съхранение на площадки, за които дружеството има разрешение, не се
управляват екологосъобразно. Липсват мотиви в тази насока от административния
орган.
Принудителната административна мярка е с превантивен
характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни
нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
правоотношението, тя се налага тогава, когато тези действия не са
законосъобразни. В случая съхранението на отпадък на площадки, за които
дружеството има издадено разрешение за съхранение, няма как да се приеме за
незаконосъобразно действие. Ето защо в конкретния случай съдът намира, че
издадената заповед не е съобразена с целта на закона. Остава неясно защо се издава
подобна ЗППАМ. Целта на принудителните административни мерки не е да служат
като наказание, а да доведат до промяна в начина на извършване на дейността. В
случая дружеството, с оглед производствените си мощности, се е снабдило с
разрешение да съхранява отпадъка на площадки, извън Площадка № 2, която
очевидно не му е достатъчна. Отпадъците са са транспортирани до площадките за
съхранение, докато бъдат преработени в инсталацията. В случая прилагането на
принудителна административна мярка не само не би постигнала нито една от целите
на административната принуда, но и представлява неоправдана намеса в
производствената дейност на дружеството, дотолкова доколкото транспортирането и
съхраняването на отпадъци на площадки, за които има издадено разрешение за тази
дейност, не е нарушение, т.е. дейността на дружеството по същество е в
съответствие със законовите изисквания.
Следователно обжалваната ПАМ е незаконосъобразна
поради нарушение на относимите материалноправни разпоредби и целта на закона.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата е
основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а атакуваната заповед
- отменена като незаконосъобразна.
По делото е налице искане за присъждане на разноски от
страна процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, изразяващи се в
заплатена държавна такса в размер на 50 лв., адвокатско възнаграждение в размер
на 1200 лв. и внесени депозити за възнаграждение на вещите лица в общ размер на
3 385,40 лв. При това положение и с оглед изхода на спора, на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати
сторените по делото разноски в общ размер на 4 635,40 лева.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд Пазарджик, V състав
Р Е Ш
И:
Отменя Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-09-60
от 29.05.2020 г., издадена от Директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите – Пазарджик.
Осъжда Регионална инспекция по околната среда и водите
Пазарджик да заплати на „Екобулхарт” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Главиница, общ. Пазарджик, разноски по делото в размер
на 4 635,40 (четири хиляди шестстотин тридесет и пет лева и четиридесет
стотинки).
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба чрез Административен
съд Пазарджик пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия: /п/