Р Е Ш Е Н И Е
Номер 21 12.02. 2020 година град
Търговище
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд
На единадесети
февруари две
хиляди и двадесета година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 289 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 197 във вр. с чл.44, ал.7 ДОПК.
Делото
е образувано по жалба на И.А.И., ЕГН:**********,***, чрез а.. С.Ж., против
решение № 32-331546/18.11.2019 г. на директора на ТД Дунавска в Агенция
„Митници“, с което е отказано връщането на 140 бр. туби съдържащи 1055,80 литра
алкохол. Моли за отмяна на акта като
незаконосъобразен. Твърди се, че разпоредба на чл.106а ЗАДС, изисква
стоките да не са „потърсени“ в 45-дневен срок от влизането в сила на съдебното
решение, с което се отменя Наказателно постановление. Ответната страна не била предприела никакви действия, с които
да уведоми жалбоподателят за нахождението на стоките,
нито било изразено намерение да се
върнат. Твърди, че стоките подлежат на връщане по реда на чл. 103 ал. 2 ЗАДС,
която разпоредба предвижда това да става по реда на чл. 44 вр. чл. 70 ДОПК. Изложени
са доводи, че в настоящия случай се касае за акт на митнически орган, с който е
постановен отказ да се уважи искане за
връщане на стоки, задържани от полицейски служители и предадени на митническите
органи и съответно подлежи на съдебен
контрол. Отделно сочи, че текстът на чл. 106а ЗАДС е различен от процедурата, предвидена
за връщане по чл. 103 ал. 2 ЗАДС, но втората отпраща към нормативен акт от
по-висока степен, поради което следва да намери приложение чл. 44 вр., чл. 70 ДОПК. Въз основа на изложеното, моли за отмяна на акта. Претендира
разноски.
Ответната
страна - директора на ТД Дунавска оспорва жалбата. Представя писмена защита.
Съдът, като съобрази становищата на страните по
делото, събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и след служебна
проверка за законосъобразност на акта, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Видно от Решение №49 от 03.04.2019 г.
постановено по АНД №35 по описа за 2019 г. на
ПРС е било отменено НП № 146/21.01.2019 г. издадено от
зам. директора на ТД Дунавска в Агенция „Митници“, с което на И.А.И. ***,ЕГН-**********,
действащ чрез пълномощник а..С.Ж. ***, със съдебен адрес ***, офис 10, за нарушение по чл.126,ал.1 от ЗАДС е
наложено административно наказание глоба в
размер
на 10.946,52 лв. (десет хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и 52
стотинки), като
незаконосъобразно.
С решение №88
от 18.07.2019 г. АС – Търговище е
оставил в сила Решение № 49/03.04.2019
г. на Районен съд гр.Попово, постановено по НАХД № 35/2019 г., по описа на същия съд.
В хода на административнонаказателното производство видно
от приобщения доказателствен материал по НАХД №35/2019 г. по описа на ПРС л.73
от делото с приемно предавателен протокол от 03.08.2018 г. са били предадени
144 бр. пластмасови бутилки от минерална вода и безалкохолни напитки с
вместимост от по 10,11,2 и 0,5 л. общо с
около 1115,5 л. течност с мирис на спирт. Същите са задържани на осн. чл.41 ЗАНН с АУАН №141 от 25.09.2018 г. С НП №146 от 21.01.2019 г.на осн. чл.124,
ал.1 ЗАДС във вр. с чл.126, ал.1 ЗАДС са били отнети в полза на държавата 140
бр.туби съдържащи 1055,8 литра етилов алкохол – ракия.
На 06.11.2019 г. в деловодството на
Териториална дирекция Дунавска е било депозирано искане рег. №
32-319184/06.11.2019 г. от жалбоподателя, за връщане на отнети стоки по издадено
НП № 146/21.01.2019 г. на зам.-директора на ТД Дунавска, а именно 140 бр. туби съдържащи
1055,8 литра етилов алкохол - ракия.
Прието е, че в мотивите си Районен
съд гр.Попово е посочил, че по отношение
на отнетите вещи на основание 124 от
ЗАДС веществени доказателства - 140 бр. губи съдържащи 1055,8 литра етилов алкохол
- ракия не дължи отделно произнасяне. Правоимащото лице следва да прецени
възможността по чл. 103, ал. 2 от ЗАДС във вр. с чл.70 и чл. 44 от ДОПК, които
гласят: събирането, обезпечаването, преценката и връщането на доказателствата
по ал. 1 на чл. 103 от ЗАДС се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. Съгласно ал, 6 на чл. 44 от ДОПК вещи. непотърсени в 12-месечен срок от
влизането в сила на акта или наказателното постановление се смятат за изоставени в полза на държавата.
Съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗАДС (Нова
- ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 01.01,2018
г.; доп., бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) акцизни стоки, които в
45-дневен срок от уведомяването за прекратяване на административнонаказателното
производство или (от влизането в сила на наказателното постановление или от влизането
в сила на съдебното решение и не са
потърсени, се смятат за изоставени в полза на държавата.
Разпоредбата на чл. 109а, ал.2 от ЗАДС се явява специална спрямо разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ДОПК и с
действаща към момента на влизане в сила на решението на Районен съд гр.Попово. Към
момента на депозиране на искане вх. № 32-319184/06.11.2019 г., 45 дневният
срок, в който стоките е можело да бъдат потърсени е изтекъл, поради което акцизните стоки по
Наказателно постановление № 146/21/1.2019 г. се смятат за изоставени в полза на
държавата.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна
страна - адресат на обжалвания отказ, имаща право и интерес от оспорването. Същата
е подадена в срок и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е
основателна поради следните за това съображения:
Новата разпоредба на чл.106а ЗАДС в сила от 1.01.2019 г. гласи: „ Акцизни стоки,
които в 45-дневен срок от уведомяването за прекратяване на
административнонаказателното производство или от влизането в сила на
наказателното постановление или от влизането в сила на съдебното решение за
отмяна на наказателното постановление не
са потърсени, се смятат за изоставени в полза на държавата.“
Предишната разпоредба е била
съответно: „Акцизни стоки, които в 45-дневен срок от уведомяването за прекратяване
на административнонаказателното производство или от влизането в сила на
наказателното постановление не са
потърсени, се смятат за изоставени в полза на държавата.“
Законодателно са намерили уредба случаите, които са свързани с влизането
в сила на съдебен акт т.е. те са добавени. Предпоставките за приложение обаче
на посочената разпоредба са същите. Акцизните стоки следва да са непотърсени, а
не да са веществени доказателства.
В настоящия случай се касае
за акт на митнически орган, с който е постановен отказ да се уважи искане за
връщане на стоки, задържани в рамките на административнонаказателно
производство, като нарушаващи националното акцизно законодателство. Ето защо
настоящото производство следва да се квалифицира като такова по чл. 197
от ДОПК, във вр. с чл.
44, ал.7 от ДОПК, във връзка чл.
104, ал. 1 от ЗАДС, в предвид правомощието на митническите органи по чл. 102
от ЗАДС да осъществяват контрол върху акцизните стоки. Съгласно
разпоредбата на чл.
104, ал. 1 ЗАДС, за извършване на проверките и за производствата по
установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага ДОПК,
доколкото не е предвидено друго в този закон, като митническите органи имат
правомощия на органи по приходите по посочения кодекс, а ал.
2 на чл. 104 ЗАДС придава статут на териториални дирекции по кодекса на
митническите учреждения. От изложеното следва, че обжалваният акт е издаден от
компетентен орган. По отношение на останалите предпоставки, касаещи неговата
форма, то съдът счита, че доколкото липсват законови изисквания за актовете по
контрол на акцизни стоки по смисъла на чл. 102
от ЗАДС, така постановеният отказ отговаря на условията, посочени в
разпоредбата на чл.
21, ал.1 от АПК.
Относно съответствието на административния
акт с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:
Процесните стоки – 140 бр. туби съдържащи 1055,80 литра алкохол
са били иззети от жалбоподателя в хода
на ДП. Следва да се отбележи, че иззетите литри алкохол представляват веществени
доказателства, свързани с установяване на нарушението. Същите са предадени на
митническите органи. Ето защо, след като стоките са иззети като веществени
доказателства по реда на ДОПК, по отношение на реда и условията за връщането им
е приложим режима по чл. 44 от ДОПК. Разпоредбата на чл.
44, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 70 от ДОПК предвижда възможност за връщане на иззетите веществени доказателства в
30 –дневен срок от подадено от лицето писмено искане, като единственото
изключение е предвидено в нормата на чл.
44, ал.5 от ДОПК, съгласно която не се връщат вещи, притежанието на които е
забранено. Друго изключение предвижда чл.
44, ал.6 от ДОПК, съгласно който текст вещи, непотърсени в 12-месечен срок
от влизането в сила на акта или наказателното постановление, се смятат за
изоставени в полза на държавата.
В този смисъл неоснователно е
твърдението на административния орган, че в случая е приложим реда по чл.
106а от ЗАДС, тъй като граматическото тълкуване на този текст обосновава
извода за вещи, които не са потърсени. Стоките
са задържани от митническите органи. Следователно приложимият в случая ред,
респективно срок за връщането на тези веществени доказателства е този по чл.
44, ал.2 от ДОПК, връзка с чл. 70 от ДОПК. Отделно от това по делото не се установява процесните стоки да
подлежат на събиране като доказателства в друго висящо производство или върху
същите да са извършени обезпечения, или да е насочено принудително изпълнение
по реда на ДОПК. Спрямо процесните стоки не намира приложение и разпоредбата на
чл.
44, ал.5 от ДОПК, съгласно която не се връщат вещи, притежаването на които
е забранено. Налице са обективните предпоставки да се върнат иззетите като
веществено доказателство стоки, които са били предмет на проведеното
административно – наказателно производство, приключило с влезли в сила съдебни
актове, с които е отменено издаденото НП. Така отнетите вещи подлежат на връщане, като
приложимият ред за това се явява този по чл.
103, ал.2 от ЗАДС /съобразно редакцията, в сила към момента на подаване на
молбата за връщане/, вр. чл. 70,
вр. чл.
44 от ДОПК. Същите са потърсени в срока по чл.
44, ал.6 от ДОПК и не следва да се смятат за изоставени в полза на
държавата съгл. разпоредбата на чл. 106а ал.2 от ЗАДС, в който смисъл се е
произнесъл и административният орган. В отказа си административния орган е
посочил, че счита алкохола за отнет в полза на държавата на правно основание чл. 106а, ал.2 от ЗАДС, който текст касае
акцизни стоки, които в 45-дневен срок от уведомяването за прекратяване на
административнонаказателното производство или от влизането в сила на
наказателното постановление или влизане
в сила на съдебния акт не са потърсени, се смятат за изоставени, а не отнети, в
полза на държавата. Липсват в настоящият случай обективните предпоставки да се
прилага възприетият от административният орган ред по чл. 106а ал.2 от ЗАДС, защото в случая не
се касае за прекратяване на административно – наказателно производство, а за
влязъл в сила съдебен акт, с който е отменено издадено НП за отнемане на
стоките, предмет на административно нарушение, но същите са били иззети като
веществено доказателство. Налице е съществено противоречие на постановеният
отказ с материалноправните разпоредби на чл. 70
вр. чл.
44 от ДОПК, което определя неговата незаконосъобразност. В предвид на така
изложеното постановения отказ на обективиран в атакуваният акт е
незаконосъобразен и следва същият да се отмени.
Претенцията за разноски е
основателна като ответната страна следва да заплати сторените такива в размер
на 10 лв. платена държавна такса.
Водим от горното и на осн. чл.
197, ал.2 и 4 от ДОПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.А.И.,
ЕГН:**********,***-331546/18.11.2019 г. на директора на ТД Дунавска в Агенция
„Митници“, с което е отказано връщането на 140 бр. туби съдържащи 1055,80 литра
алкохол.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на И.А.И. ЕГН:**********,*** 10 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: