№ 46
гр. С., 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря М. Ст. Семкова
в присъствието на прокурора Т. М. Ен.
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Частно наказателно дело
№ 20212230201511 по описа за 2021 година
Постъпило е предложение от РП – С. за настаняване на лицето Т. ИВ.
ИВ.на задължително лечение на основание чл. 157 от ЗЗ.
В предложението се твърди, че Т.И. страда от психично заболяване -
параноидна шизофрения и се води на учет към отделение по психиатрия към
МБАЛ "Ив. Селимински - С." АД, като въпреки предписано лечение не
вземала съответните медикаменти. Твърди се още, че от края на месец
ноември 2019 год. състоянието й се влошило, И. изпадала в конфликтни
ситуации със съседи, обиждала ги и ги заплашвала, както и оказвала
постоянен психически тормоз на дъщеря си. Предлага се настаняването на И.
на задължително лечение в ДПБ Р..
В с.з. представителят на РП - С. поддържа предложението.
Привлеченото лице и упълномощения от него защитник изразяват
становище, че спрямо И. не следва да се постановява задължително лечение.
След като изслуша свидетелите и взе предвид становището на психиатър,
съдът назначи съдебно – психиатрична експертиза, определи нейната форма и
срок за извършване.
След анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства и
доказателствени средства, съдът прие за установено следното от фактическа
1
страна:
Привлеченото лице М. И. живее с дъщеря си М.П.. От повече от година
имала агресивни прояви спрямо дъщеря си и съседите си във входа, в който
живее - свидетелите М и В.И. и О.Й.. Спрямо дъщеря си проявявала вербална
агресия, като я обиждала и заплашвала, че ще умре, ако продължава да прави
заговори със съседите им, както и й удряли шамари и правила опити да я
ритне. Крещяла, блъскала. Споделяла на дъщеря си, а и на св. И., че има
апарат , посредством който съседите й увреждат органите, като на моменти
крещяла от болки, в следствие на този апарат, за който казвала, че я удря в
сърцето и бъбреците. При извършен преглед от специалист й била назначена
терапия, която от начало И. започнала да приема, но в последствия спряла
приема на предписаните й медикаменти, тъй като според нея не се чувствала
добре от тях. Спрямо съседите си - свидетелите М и В.И. и О.Й. проявявала
предимно вербална агресия, като ги обиждала, също така ги заплашвала, че
ще умрат, търсила от тях, пари които й се дължат, чукала, блъскала и ритала
по вратите на апартаментите им, блъскала по междинните стени, обаждала се
на сем. И. многократно по телефона. Поведението й принудило съседите й да
подадат сигнали до РУ С., на които се отзовавали полицейски служители, в
това число и св. П.П. който отговаря за района, в частност за блока, в който
живее привлеченото лице. Св. Петков получил сигнали от дъщеря й св.
Петкова, която му се оплаквала от поведението на майка си спрямо нея. При
разговор със свидетелите - сем. И. и О.Й. те също му се оплакали от
поведението на И. спрямо тях.
По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза извършена в
амбулаторни условия от вещото лице доктор С., кредитирана изцяло от съда
като обективно, компетентно и безпристрастно изготвена. От същата се
установява, че привлеченото лице страда от персистиращо налудно
разстройство. Установяват се нарушения в мисловния процес - параноидни
идеи за отношение, въздействие, инсценировка, както и нарушения във
възприятно представната дейност. Вещото лице сочи също, че поведението на
И. е изцяло мотивирано от психотичните изживявания, като липсва критично
отношение към болестния характер на преживяванията. Заключава, че с
поведението привлечената уврежда здравето си и е опасна за себе си и за
обществото.
2
Гореизложеното се установява от заключението на назначената по делото
и приета от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена
съдебнопсихиатрична експертиза, показанията на вещото лице д-р С., както и
тези на свидетелите М.П., М. И., В.И. О.Й. и П.П. Установява се и от
събрания в хода на процеса писмен доказателствен материал, като съдът не
следва да обсъжда и не кредитира като писмено доказателство полицейската
преписка, приложена по делото. В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението си, като уточнява, че намира И. за опасна за себе си и за
околните, тъй като не се лекува, липсва самокритичност към състоянието й, а
поведението й е непредсказуемо, тъй като е повлияно от психотична
продукция. За психичното заболяване на И. и за отказа й да се лекува
свидетелства и приложения по делото амбулаторен лист, издаден от
прегледалия я психиатър - д-р Николова, е който е видно, че на И. освен
предписаната терапия е назначено лечение, като в графа "изследвания" е
посочено, че е предложена хоспитализация, която И. отказва. Назначеното по
делото вещото лице заключава, че следва да бъде проведено лечение на И. и
то в ДПБ Р. за срок от три месеца. Посочва, че е невъзможно да стане в
психиатричното отделение в МБАЛ "Д-р Иван Селимински", тъй като
възможната продължителност на лечението в отделението е 30 дни, а този
срок е кратък предвид състоянието на И., а относно провеждането на
домашно лечение не би имало ефект, тъй като И. отрича да е болна.
Самата И. отрича да е налице описаното от нея поведение, намира себе
си за здрав човек, сочи, че съседите й, срещу които в първото съдебно
заседание по делото твърди, че е подала жалба, а в следващото че ще го
направи, са откраднали нейни бижута и искат да я отстранят, а дъщеря й иска
да живее сама в апартамента. Твърдяното относно здравословното й
състояние и отношенията й със свидетелите по делото не кореспондира с
останалия събран по делото доказателствен материал и най-вече, досежно
психическото здраве на И., със заключението на изготвената съдебно-
психиатрична експретиза, поради което съдът не кредитира обясненията й
като достоверни.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
прецени следното:
Разпоредбата на чл.155 от ЗЗ предвижда настаняване на лечение на лица
3
по чл.146, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗ, които поради заболяването си могат да извършат
престъпление, действие, което представлява опасност за близките им, за
околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
привлечената И. страда от „персистиращо налудно разстройство, което
заболяване попада в кръга на тези визирани в нормата на чл. 146, ал.1 от ЗЗ.
От друга страна, видно от съдържанието на назначената съдебно-
психиатрична експретиза, която съгласно нормата на чл.3 от Наредбата за
СПЕ за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства
има основна задача да даде заключение за необходимостта от задължително
настаняване на лечение, поведението на И. представлява опасност както за
нея, така и за околните. Последното се установява и от показанията на
разпитаните в хода на производството свидетели, от които се установят данни
за прояви на словесна и физическа агресия. Заключението сочи още, че
изразената психотична продукция, наличието на агресивни тенденции
/вербална и физическа агресия/, непредвидимостта на поведението й,
произтичащо от наличието на психопатологични симптоми, дълбоката
некритичност на И. към болестния характер на преживяванията я правят
потенциално опасна за себе си и околните.
Към момента привлечената не е в състояние да дава информирано
съгласие за лечението си.
Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че са налице
законовите предпоставки, визирани в нормата на чл. 155 от ЗЗ за настаняване
на привлечената Т. ИВ. ИВ.на задължително лечение в специализирано
психиатрично заведение от една страна и от друга вземайки предвид
становището на вещото лице прецени, че привлечената следва да бъде
настанен на задължително лечение в ДПБ Р.. Съдът намира с оглед
заключението на вещото лице, че нито домашното лечение, нито
стационарното лечение, което би могло да се проведе в психиатричното
отделение на МБАЛ "Д-р Иван Селимински" гр. С. би могло адекватно да
отговори на установеното й болестно състояние. Съдът не споделя
възраженията на защитника на И., че тя не е опасна за себе си и за околните,
тъй като само няколко съседи се оплаквали от поведението й. От една страна
липсата на критичност към състоянието й и отказът й да се лекува, изразени
4
от самата привлечена, сами по себе си са опасни за здравето й, а от друга
страна, съдът намира, че за да е опасна И. за околните не е необходимо да
проявява агресия към всички членове на обществото, още повече че
заключението на вещото лице, сочи за непредвидимост на поведението й.
С оглед заключението на вещото лице, че привлечената не е в състояние
да дава информирано съгласие за лечението си, както и с оглед
обстоятелството, че И. не е критична към себе си, съдът намира, че следва да
определи човек от кръга на близките й, който да дава информирано съгласие
за лечението й. Счита, че най-подходящо е това да бъде майка й – ИВ. В.
ИВ..
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА Т. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** на задължително
стационарно лечение в специализирано болнично заведение - държавна
психиатрична болница гр. Р. за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
НАЗНАЧАВА представител на привлечената Т. ИВ. ИВ., който да
изразява информирано съгласие за лечение – майка й ИВ. В. ИВ..
ПРЕПИС от настоящото решение след влизането му в сила да се
изпрати на РП- С., ДПБ - град Р. и на ИВ. В. ИВ. за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 - дневен срок от
днес пред СлОС.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5