РЕШЕНИЕ
№…260115… 25.03.2021г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
в присъствието на секретаря Лилия Кирякова, като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев в.гр.дело **26 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение №260061/20.11.2020,
постановено по гр.д.№569/2020г. по описа на РС- Велинград е признато за
установено по предявените от „А1 Б.“ ЕАД, против В.С.К., искове с правно
основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗДД, че В.С.К., ЕГН ********** дължи на „А1 Б.“
ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо 2171,48лв., представляваща неизплатени
мобилни услуги, вноски за закупени мобилни устройства и неустойка по Договор
М3091482/27.02.2012г., Договор
№4805648/16.12.2015г., Договор №4895211/12.03.2016г. и Договор
№4910631/24.03.2016г., ведно със законна лихва от 21.12.2018г. до окончателното
плащане на задължението, както и на основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.86 ЗЗД
сумата от 275,60лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода от 17.04.2017г.- до 17.12.2018г. върху сумата
от 2 121,50лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 27.12.2018
г., по гр.д. № 1585, по описа ВРС за 2018г.
Отхвърлени са исковете, с
правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.92 ЗЗД за разликата
над установения размер от 2171,48лв. до пълния претендиран от 2499,66лв., сума за незаплатена
далекосъобщителна услуга, вноски за
закупени мобилни устройства и неустойка по Договор М3091482/27.02.2012г.,
Договор №4805648/16.12.2015г., Договор
№4895211/12.03.2016г. и Договор №4910631/24.03.2016г., както и искът с правно
основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.86 ЗЗД за разлика над 275,60лв. до пълния
претендиран размер от 284,38лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода от 17.04.2017г.- до
17.12.2018г. върху сумата от 2 121,50лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение
от 27.12.2018г., по гр.д.**585, по описа ВРС за 2018г.
Осъдена е В.С.К., да заплати на
основание чл.78, ал.1 ГПК, на „А1 Б.“ ЕАД, сумата от 138,61лв., представляваща
разноски в исковото и заповедното производство.
Осъден е „А1 Б.“ ЕАД, да
заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК, на
В.С.К., сумата от 50,69лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от В.С.К. в частта му, в която е уважен предявения установителен
иск от страна на „А1 Б.“.
Твърди се, че решението е
недопустимо, неправилно, противоречащо на закона и постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.
По отношение възражението за
недопустимост се визира, че производството по настоящото гражданско дело се
развива след обезсилване на съдебното решение от въззивната инстанция и
връщането му за ново разглеждане, само че само и единствено в частта за
неустойката.
Сочи се, че първоинстанционният
съд при новото разглеждане на делото се е произнесъл с решение все едно решава
делото изцяло, понеже в диспозитива не се произнася само за неустойката, а и за
главницата, законната лихва, неустойката и другите компоненти.
Излагат се съображения в този
смисъл.
Искането е да се обезсилите на
постановеното решение, като недопустимо и се върне делото за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд, с даване на задължителни указания.
Моли се за присъждане сторените
съдебно- деловодни разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
При условие на алтернативност,
ако се приеме, че обжалваното решение е допустимо, то се моли същото да бъде
отменено, като неправилно, противоречащо на закона и постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.
Твърди се, че общата сума на
неустойката съставлява 98.98 % от общата главница, като в тази връзка се
приема, че претендираната сума за неустойка е не само прекалено завишена, ами и
изцяло нищожна, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, понеже излиза извън
санкционна, обезщетителна и обезпечителна функции.
Сочи се, че с оглед начина на
попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от
представител на мобилния оператор се налага извод, че ответникът не е имал
възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка.
Твърди се, че неустойка в
размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора,
договаряна от доставчиците на услуги се приема за нарушение по чл.68г, ал.1 от
ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика.
Твърди се, че при повторното
разглеждане на делото не е било направено искане да се допусне друга експертиза
за доказване на претенциите на ищцовото дружество по размер.
Твърди се, че не е доказан
размера на мораторната лихва понеже вещото лице е следвало да я изчисли върху
главницата от 1257,49лв., а не върху сумата от 2121,50лв.
Твърди се, че в договорите има
неравноправни клаузи.
Сочи се, че определената сума
от 2784,04лв. е неправилно изчислена и не отговаря на действителната като с
отговора на исковата молба е била оспорена изцяло.
Визира се, че за да бъде уважен
искът в частта му за дължимите по договорите суми за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги или месечни абонаментни такси и лизингови вноски, в
тежест на ищецът е да проведе пълно доказване, относно фактите обосноваващи
неговата претенция, което не е реализирано.
Твърди се, че неправилно съдът
е приел, че е налице прекратяване на договорите и именно поради фактът за
виновно поведение от страна на ответника и затова заключава, че се дължи
неустойка в размер на трите месечни абонаментни такси. В тази насока се визира,
че никъде ищецът не е твърдял, че договорите са прекратени. При това за да е
налице прекратяване на договорите следва да има изрично волеизявление от едната
страна до другата, че договорите се прекратяват- такова обаче няма, а и не се
твърди да е било изпращано подобно изявление до ответницата, както и не е
получавала такова.
Сочи се, че съгласно общите
условия за изменение на клаузите на договора е нужно изричното съгласие,
изразено писмено между двете страни и оформено като допълнително споразумение.
По подобен начин стой въпросът и с прекратяването на договорите- то не става
автоматично, а става с едностранно писмено волеизявление от изправната до
неизправната страна, в което се обекти вира волята да се прекрати договора.
Такъв момент обаче не се доказа, като това е част от сложния фактически състав
по прекратяване на договорите и следователно те не са прекратени по надлежния
ред.
Сочи се, че ищцовото дружество
е следвало да докаже размера на неустойката, след като твърди, че тя е
378,16лв. В тази връзка се приема, че няма събрани доказателства, а както е
посочено по- горе искът е уважен за конкретна сума, като остава разлика от
1242,16лв., която не се доказа именно какво се включва в нея.
Поради това се приема, че
исковата претенция, само и единствено в частта, която не е определена с влязло
в законова сила съдебно решение по гр.дело №391/2019г. е неоснователна.
Твърди се, че съдът няма нужните
технически и счетоводни знания и умения да раздели тази сума и да определи в
нея какво се включва. Това какво се претендира от ищеца в едно исково
производство следва да бъде доказано с всички допустими по ГПК способи, а в
конкретния случай това не е било сторено, макар изрично съдът да е разпределил
доказателствената тежест с постановено от него определено. В същото време не
може и да измени вече сумите по решението по гр.дело №391/2019г., понеже за
него е налице стабилитет. Като е достигнал до различни изводи се приема, че
съдът е постановил едно порочно решение.
Искането е за отмяна на
обжалваното решение, с отхвърляне на исковата молба като неоснователна-
недоказана по основание и размер.
Моли се за присъждане на
направените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „А1 Б.“ ЕАД, чрез адв.Д.Ц.,
преупълномощена от Адвокатско дружество „П.А.и партньори“.
В същият са изложени са
подробни съображения в насока на неоснователност на оплакванията изложени във
въззивната жалба.
Искането е оставяне без
уважение на подадената въззивна жалба, с потвърждаване на обжалваното решение,
с произтичащите от това законови последици.
Моли се за присъждане на
сторените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание,
жалбоподателката К., редовно призована не се явява. В постъпило от нея писмено становище е
поискано да бъде даден ход на делото ако не са налице процесуални пречки за
това. Изложени са доводи по съществото на спора. Искането е за уважаване на
подадената въззивна жалба с присъждане на направените пред двете съдебни
инстанции разноски.
За ответникът по жалбата- „А1 Б.“
ЕАД, законен представител не се явява. От страна на пълномощникът му- адв.Ц. е
постъпила писмена молба, в което се моли да бъде потвърдено обжалваното
решение. Моли се за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция
разноски. Прави се възражения за прекомерност на адвокатско възнаграждение на
ответната страна.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционният съд е подадена искова молба „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК: *********
против В.С.К., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД,
чл.86 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗДД за
установяване на вземане в размер на 2 499,66лв.- главница, представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, вноски за продадени мобилни
устройства и неустойка по Договор М
3091483/27.02.2012г., Договор № 4805648/16.05.2015г., Договор №
4895211/12.03.2016г. и Договор № 4910631/24.03.2016г., лихва за забава в размер
на 284,38лв. върху сумата от 2 121,50лв. за периода от 17.04.2017г. до
17.12.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.**585 по описа за 2018г. на Районен съд- Велинград, както
и законна лихва върху размера на главницата от датата на подаване на
Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното заплащане на задължението.
Твърди се от
ищецът, че вземанията му произтичат от сключени между „Мобилтел“ ЕАД с настоящо
наименование „А1 Б.“ ЕАД и ответницата К. договори за мобилни услуги, както
следва: Договор М3091482/27.02.2012г., Договор №4805648/16.12.2015г., Договор
№4895211/12.03.2016г. и Договор №4910631/24.03.2016г., към които са подписвани
допълнителни индивидуални договори и приложения, а именно:
Към рамков
Договор №********* (М3091482) от 27.02.2012г., бил подписан Договор за
електронни съобщителни услуги от 10.05.2016г. и Приложение ** от 10.05.2016г. с
избран тарифен план за телефонен номер ********** с месечната абонаментна такса
в размер на 11,99лв., със срок от 24 месеца до 10.05.2018г. Към него бил
сключен и Договор за продажба на изплащане от 10.05.2016г., по силата на който
ищцовото дружество прехвърлило на ответницата К., правото на собственост върху
Апарат Huawei Р9 Grey МАТ 10 23 м., а последната се задължила да заплати
уговорената цена на една първоначална вноска, платима при подписването на
договора и 23 месечни вноски, всяка в размер на 42,50лв., съгласно погасителния
план в Приложение №2 към Договора за продажба на изплащане. Поддържа, че към
горепосочения рамков договор бил сключен Договор за електронни съобщителни
услуги от 02.02.2017г. и Приложение ** от 02.02.2017г., с избран тарифен план
за телефонен номер **********, с месечната абонаментна такса в размер на 19,99лв.
(16,66лв. без ДДС), със срок на ползване на услугата от 24 месеца до 21.02.2019г.
Твърди се, че
към посочения телефонен номер бил сключен и Договор за продажба на изплащане от
02.02.2017г., по силата на който ищцовото дружество прехвърлило на ответницата К.,
правото на собственост върху Апарат SAM Galaxy J5 (2016) Gold MAT 20 23 м., а
последната се задължила да заплати уговорената цена на вноски с една
първоначална, платима при подписването на договора и 23 месечни, всяка е в
размер на 14,50лв., съгласно погасителния план в Приложение №2 към Договора за
продажба на изплащане. По горепосочения рамков договор била начислена и такса
за уведомяване за просрочено задължение в размер на 1,49лв. (1,24лв. без ДДС).
Твърди се също, че по Договор № М3091482 от 27.02.2012 г., за периода от
25.04.2017 г. до 24.10.2017 г., били налице задължения в общ размер на 1 068,04
лв.
Сочи се, че към
рамков Договор №********* (М4805648) от 16.12.2015г., бил подписан Договор за електронни съобщителни
услуги и Приложение ** от 15.12.2015г. с избран тарифен план за телефонен номер
********** (SIM карта номер: 8935901187064735941), с месечна абонаментна такса
в размер на 50,00лв. (41,67лв. без ДДС), като е уговорена отстъпка в размер на
50% за срока на договора (24 месеца). Рамков Договор № ********* (М4805648) от
16.12.2015г., фактически бил подписан на 15.12.2015г., но услугите по него били
активирани един ден по- късно- на 16.12.2015г. и поради тази причина договорът
е въведен с дата 16.12.2015г. в информационната система. Към посочения
телефонен номер бил сключен и Договор за продажба на изплащане от 15.12.2015г.,
по силата на който ищцовото дружество прехвърлило на ответницата, правото на
собственост върху Апарат Huawei P8lite DSBIack+Post128K-Micr MAT 30 23 м, а
последната се задължила да заплати уговорената цена на вноски при разсрочено
плащане, с една първоначална вноска, платима при подписването на договора и 23 месечни
вноски, всяка е в размер на 10,00лв., съгласно погасителен план в Приложение №2
към Договора за продажба на изплащане. По горепосочения рамков договор била
начислена и такса за уведомяване за просрочено задължение в размер на 1,49лв.
(1,24лв. без ДДС). Задълженията по Договор № М4805648 от 16.12.2015 г. за
периода от 12.05.2017г. до 13.11.2017г., били в общ размер на 217,25лв.
Твърди се, че
към рамков Договор №********* (М4895211) от 12.03.2016г. бил подписан Договор
за електронни съобщителни услуги и Приложение ** от 11.03.2016г. с избран е
тарифен план за телефонен номер **********, с месечната абонаментна такса в
размер на 19,99лв. (16,66лв. без ДДС), като е уговорена отстъпка в размер на
45% за срока на договора- 24 месеца. Рамков Договор № ********* (М4895211) от
12.03.2016г. фактически бил подписан на 11.03.2016г., но услугите по него били
активирани на 12.03.2016г. Поради тази причина договорът бил въведен с дата
12.03.2016г. в информационната система и със същата дата е посочен в
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в настоящата искова молба.
Към посочения телефонен номер бил сключен и Договор за продажба на изплащане от
11.03.2016г., по силата на който ищцовото дружество прехвърля на ответницата К.,
правото на собственост върху Апарат Huawei P8lite DSBIack MAT 20 23м., а
последната се задължавала да заплати уговорената цена на вноски при разсрочено
плащане, с една първоначална вноска, платима при подписването на договора и 23
месечни вноски, всяка е в размер на 12,50лв., съгласно погасителния план в
Приложение №2 към Договора за продажба на изплащане. По горепосочения рамков
договор била начислена и такса за уведомяване за просрочено задължение в размер
на 1,49лв. (1,24лв. без ДДС). Задълженията по Договор №М4895211 от 12.03.2016г.,
за периода от 20.04.2017г. до 19.09.2017г., възлизат в общ размер на 175,77лв.
Сочи се, че към
рамков Договор №********* (М4910631) от 24.03.2016г. бил подписан Договор за
електронни съобщителни услуги и Приложение ** от 24.03.2016г. с избран тарифен
план за телефонен номер **********, с месечната абонаментна такса в размер на
19,99лв. (16,66лв. без ДДС), със срок на ползване на услугата от 24 месеца до 24.03.2018г.
Към посочения телефонен номер бил сключен и Договор за продажба на изплащане от
24.03.2016г., по силата на който ищцовото дружество прехвърля на ответницата К.,
правото на собственост върху Апарат SAM Galaxy S6 Edge+ Gold MAT 20 23m, а
последната се задължава да заплати уговорената цена на вноски при разсрочено
плащане, с една първоначална вноска, платима при подписването на договора и 23
месечни вноски, всяка е в размер на 47,00лв., съгласно погасителен план в
Приложение №2 към Договора за продажба на изплащане. По горепосочения рамков
договор била начислена и такса за уведомяване за просрочено задължение в размер
на 1,49лв. (1,24лв. без ДДС) и такса за повторно включване в размер на 1,90лв.
Задълженията по Договор № М4910631 от
24.03.2016г., за периода от 27.03.2017г. до 25.08.2017г. били общо
660,44лв.
Твърди, че на основание т. 26.5 от Общите
условия, мобилният оператор предоставя на абоната 15- дневен срок след издаване
на фактурата за плащането на посочената в нея сума, поради което след
изтичането му претендираните вземания са станали изискуеми, тъй като не са
оспорени в срока по т.26.6 от Общите условия.
Визира се, по
отношение на договорите за продажба на изплащане, че те се прекратяват при
неплащане в срок на най- малко 2 последователни месечни вноски. Приема се, че е
налице именно тази хипотеза. Всички суми, дължими до края на сроковете им
стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми (Фактура
№********* от 24.10.2017г. за Договор за продажба на изплащане от 10.05.2016г.
и Договор за продажба на изплащане от 02.02.2017г.; Фактура №********* от 13.11.2017г.
за Договор за продажба на изплащане от 15.12.2015г.; Фактура №********* от
19.09.2017г. за Договор за продажба на изплащане от 11.03.2016г.; Фактура
№********* от 10.08.2017г. за Договор за продажба на изплащане от 24.03.2016г.)
и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочените във фактурите
срокове- чл.12.3 от съответните договори за продажба на изплащане. Договорът се
счита прекратен от датата на издаване на фактурата и не засяга задължението на
купувача за плащане на дължимите суми.
Твърди се от
страна на ищецът, че е изправна страна по договора и е изпълнил задължението си
да доставя мобилни услуги за времето на действие на сключените с абоната
договори, както и да прехвърли собствеността и да предаде владението върху
закупените мобилни устройства, но ответницата не изпълнявала насрещните
задължения да заплаща в срок цената на мобилните услуги и на продадените вещи,
което обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно
сключените с абоната- длъжник договори за далекосъобщителни услуги и да начисли
неустойка за предсрочно прекратяване.
Поради
неизпълнение в определения срок на задълженията от страна на абоната се сочи,
че договорите за услуги били прекратени и на основание чл.92 от ЗЗД са
начислени неустойки, съгласно чл.6.3.1 от Приложение ** от 10.05.2016г., чл.5.3.1
от Приложение ** от 15.12.2015г., чл.5.3.1 от Приложение ** от 11.03.2016г.,
чл.6.3.1 от Приложение ** от 24.03.2016г. в следните размери: 69,93лв. (7
оставащи месечни вноски х 9,99лв.)- за ползване на мобилна услуга за телефонен
номер ********** по Приложение ** от 10.05.2016г. към рамков Договор №М3091482
от 27.02.2012г. по сметка №********* от 06.10.2017г.; 41,67лв. (1 оставаща
месечна вноска х 41,67лв.)- за ползване на мобилна услуга за телефонен номер
********** по Приложение ** от 15.12.2015г. към рамков Договор № М4805648 от
16.12.2015г. по сметка №********* от 25.10.2017г.; 99,96лв. (6 оставащи месечни
вноски х 16,66лв.)- за ползване на мобилна услуга за телефонен номер **********
по Приложение ** от 11.03.2016г. към рамков Договор №М4895211 от 12.03.2016г.
по сметка №********* от 31.08.2017г.; 116,62лв. (7 оставащи месечни вноски х
16.66лв.)- за ползване на мобилна услуга за телефонен номер ********** по
Приложение ** от 24.03.2016 г. към рамков Договор № М4910631 от 24.03.2016 г.
по сметка № ********* от 10.08.2017 г., а по отношение на договорите след
01.07.2016г., както следва: 49,98лв. (3 месечни вноски х 16,66лв.) - за
предоставена мобилна услуга за телефонен номер ********** по Приложение № 1 от
02.02.2017 г. към рамков Договор № М3091482 от 27.02.2012г. по сметка
№********* от 06.10.2017г. Претендирал е обща сума за начислените неустойки по
рамков Договор № М3091482 от 27.02.2012 г. в размер на 119,91 лева, по
отношение на рамков Договор № М4805648 от 16.12.2015 г. в размер на 41,67
лева., по отношение на рамков Договор № М4895211 от 12.03.2016 г. в размер на
99,96 лева, а по отношение на рамков Договор № М4910631 от 24.03.2016 г. в
размер на 116,62 лева. Общият размер на неустойките, които се претендират, е
378,16 лева, като същите са включени в размера на главницата.
Поради забава
при изпълнение на задълженията на абоната, на основание чл.86 ЗЗД се претендира
лихва в размер на 284,38лв., считано от първия ден следващ деня на настъпване на падежа на всяка от фактурите,
върху размера на задължението за заплащане стойността на мобилните услуги и
цената на продадените мобилни устройства от 2 121, 50лв.
Искането е съдът
да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че В.С.К. дължи на „ А1 Б.“ ЕАД, сумата от общо 2784,04лв., от които
2 499,66лв.- главница, за незаплатена далекосъобщителна услуга, по Договор
М3091482/27.02.2012г., Договор № 4805648/16.12.2015г., Договор №4895211/12.03.2016г.
и Договор №4910631/24.03.2016г. и сумата в размер на 284,38лв., представляваща
законна лихва за забава, върху сумата от 2121,50лв., за периода от
17.04.2017г.- до 17.12.2018г., ведно със законна лихва за периода от
21.12.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 27.12.2018г., по гр.д. **585/18г. по описа РС- Велинград.
Ответникът К. в
срок по чл.131 ГПК е депозирала писмен отговор, с който изразява становище за
недопустимост на предявените искове, а при условията на евентуалност ги оспорва
по основание и размер. Изразява становище, че уговорената неустойка е
прекомерна, уговорена в противоречие с добрите нрави, поради което е нищожна.
Оспорва акцесорния иск за обезщетение за забава, с доводи, че падежът на
главното задължение не е настъпил, поради което и не се дължи и мораторна
лихва.
Счита, че в
процесните договори са налице неравноправни клаузи, както и че такива са
налични в ОУ към тях, а ответницата е потребител и се ползва от защитата на
ЗЗП, поради което същите са нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и на
основание чл.68 в ЗЗП. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията- главница и лихви, възникнали на основание Договор №М3091482 от
27.02.2012г.
Искането е предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Пазарджишкият окръжен съд, като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди изложените доводи в подадената въззивна жалба
намира за установено следното:
Съгласно чл.269
от ГПК правомощията на въззивния съд се разпростират до служебно произнасяне по
валидността на решението, по допустимостта му- в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената
служебна проверка, настоящата инстанция намира, че първоинстанционно решение в
неговата уважителна част е недопустимо, което е основание за неговото
обезсилване и връщане за ново разглеждане от друг състав на РР- Велинград.
В останалата му
отхвърлителна част, решението не е обжалвано, предвид на което е и влязло в
законна сила.
Основанието за недопустимостта
на решението в неговата обжалвана част, настоящата инстанция основава на
обстоятелството, че първоначално, във връзка с постъпилата искова молба от
страна на ищеца „А1 Б.“ ЕАД, първоинстанционният съд се е произнесъл с Решение
№34 от 12.02.2020г., постановено по гр.д.№391/2019г. по описа на същия съд, с
което е признал за установено по предявените от „А1 Б.“ ЕАД, против В.С.К.,
искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.347,
ал.2 ТЗ, във вр. чл.232, ал.2 ЗЗД, че В.С.К., дължи на „А1 Б.“ ЕАД, сумата от
общо 1 257,74лв., представляваща неизплатени мобилни услуги и лизингови вноски
по Договор М3091482/27.02.2012г., Договор №4805648/16.12.2015г., Договор №4895211/12.03.2016г.
и Договор №4910631/24.03.2016г., ведно със законна лихва за периода от
04.01.2018г. до изплащане на вземането, както и на основание чл.422 ГПК във вр.
с чл.86 ЗЗД, сумата от 213,11лв., представляваща обезщетение за забава, за периода
от 17.04.2017г.- до 17.12.2018г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 27.12.2018г., по гр.д.**585/2018г., по описа РС- Велинград, като са
отхвърлени исковете с правно основание чл.422 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във
вр. чл.347, ал.2 ТЗ, във вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, за разликата над
установения размер от 1 257,74лв. до пълния претендиран от 2499,66лв., сума за
незаплатена далекосъобщителна услуга, лизингови вноски и неустойка по Договор
М3091482/27.02.2012г., Договор №4805648/16.12.2015г., Договор
№4895211/12.03.2016г. и Договор №4910631/24.03.2016г., както и искът с правно
основание чл.422 ГПК във вр. с чл.86 ЗЗД за разликата над 213,11лв. до пълния
претендиран размер от 284,38лв., представляваща обезщетение за забава, за периода
от 17.04.2017г.- до 17.12.2018г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 27.12.2018г., по гр.д.**585/2018г., по описа РСВ.
Във връзка с
постъпила въззивна жалба от „А1 Б.“ ЕАД против това решение, въззивният съд се
е произнесъл с Решение №262/11.08.2020г., постановено по в.гр.д.№406/2020г. по
описа на ОС- Пазарджик, съгласно което е обезсилил Решение №34/12.02.2020г.,
постановено по гр.д.№391/2019г., в частта в която РС- Велинград е отхвърлил
претенцията за присъждане на неустойка в размер на 1242,16лв. Съответно е
върнал делото на друг състав на РС- Велинград за произнасяне по заявената
претенция съобразно указанията, дадени в обстоятелствената част.
Основанията си
за постановяване на този акт са мотивирани от това, че след анализ на мотивите
на обжалваното решение се изяснява, че сумата от 1254,17лв. е формирана от
дължими, но неплатени тарифни такси и лизингови вноски, а в разликата до
2499,66лв. се включва и изчислената на 1242,16лв. сума, представляваща според
районният съд неустойка. Посочено е, че от мотивите на решението не може да се
установи, как съдът е стигнал до извода, че се дължи неустойка в посочения
размер, още повече заявената в исковата молба претенция за неустойка е в размер
на 378,16лв., а дължимите, но неизплатени лизингови вноски вероятно
представляват претенция, свързана с неизпълнение на договорите за закупуване на
мобилни устройства. Счетено е, че този въпрос няма как да бъде разрешен, тъй
като не е ясно какво е правното основание, което е възприето, съответно какви
са мотивите му за да отхвърли претенцията /или претенциите/ в размер на тези
суми.
Като краен извод
е прието, че районният съд се е произнесъл по непредявени искове до размера от
1242,16лв., което е мотивирало последния да обезсили решението за тази сума и
да го върне за произнасяне от страна на първия.
В конкретният
казус въпреки, че от въззивният съд е определен размера на сумата която следва
да се изследва от първоинстанционния съд, а именно 1242,16лв., същият реално се
е произнесъл за суми явно надвишаващи последната. В случая, ответницата К. е осъдена
да заплати сумата от общо 2171,48лв., представляваща неизплатени мобилни
услуги, вноски за закупени мобилни устройства и неустойка по Договор
М3091482/27.02.2012г., Договор №4805648/16.12.2015г., Договор
№4895211/12.03.2016г. и Договор №4910631/24.03.2016г., ведно със законна лихва
от 21.12.2018г. до окончателното плащане на задължението, както и на основание
чл.422 ГПК във вр. с чл.86 ЗЗД сумата от 275,60лв., представляваща обезщетение
за забава, за периода от 17.04.2017г.- до 17.12.2018г. върху сумата от 2 121,50лв.,
което е много над претендираната с исковата молба, съответно излизаща от
размера от 1242,16лв., за която сума е върнато делото за произнасяне.
В тази връзка, настоящата
инстанция приема, че първоинстанционният съд не се е съобразил с дадените
указания от въззивната инстанция, респективно да съобрази фактът, че решението
в уважителната част на първоначално постановения съдебен акт е влязло в
законова сила.
На практика това
не е сторено от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, като е
налице произнасяне с решение все едно, че се решава делото изцяло.
Предвид на
гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде обезсилено в неговата
обжалвана част, с която се уважава претенцията, като делото се върне за ново
разглеждане от друг състав на районния съд. В останалата му отхвърлителна част
не е налице обжалване, с оглед на което същото е влязло в законна сила.
При
постановяване на решението по съществото на спора, следва отново да бъдат ясно
разграничени основанията и размерите на сумите, респ. налице ли е основание за
присъждани или отхвърляне, които на практика са ограничени до сумата от
1242,16лв., с оглед на диспозитива на въззивното решение №262/11.08.2020г.,
постановено по в.гр.д.№406/2020г. по описа на ПОС.
При този изход
на делото, при което не се разрешава по същество правният спор, предмет на
делото и не се слага край на последното, за страните не възниква право на
разноски по чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, които да бъдат присъждани от въззивния
съд в настоящото производство.
При новото
разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по
разноските, направени и в настоящото въззивно производство, съгласно чл.81 от ГПК, във вр. с чл.78 от ГПК.
Предвид изложеното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №260061/20.11.2020г.
постановено по гр.д.№569/2020г. по описа на РС- Велинград в обжалваната му част.
ВРЪЩА делото на РС- Велинград за ново
разглеждане от друг състав на районния съд за произнасяне по за произнасяне по
заявената претенция съобразно указанията, дадени в обстоятелствената част.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.