Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
............................., гр. Ловеч
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА
при секретаря Галина Аврамова
като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА
т.д. № 75 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр.с чл.415,ал.1 от ГПК и чл.124,ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от ”Обединена Българска банка” АД, /наричана за краткост „ОББ” АД/ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане, ул.”Св.София” № 5, представлявано от изпълнителните директори С.П.В. и Р.И.Т., чрез пълномощника адв.В.Г., със съдебен адрес:*** срещу И.А.Ц., ЕГН **********,***, по искове с посочено правно основание чл.422, във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК и цена на иска 144589,61 лв.
В исковата молба ищецът
излага, че на 23.07.2007 г. между "ОББ" АД и ответника
И.А.Ц., с клиентски номер 2981491 е сключен Договор за предоставяне на кредит
за ремонт и строителство, изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от
28.10.2009 г., по силата на който „ОББ" АД е предоставила на
кредитополучателя банков кредит в размер на 100000,00 лв., който е изцяло
усвоен на 25.07.2007 г. чрез усвояване на средствата, осигурени от „ОББ"
АД по банкова сметка *** - BG59 UBBS 8002 1024 0274 20,
посочена в чл. 4 от Договора за кредит. Кредитът бил предоставен при годишна
лихва за редовна главница в размер на 11,25 %, като е уговорено, че
олихвяването се извършва ежемесечно по чл. 5, an.1 и ал. 2 и заплащането на годишна такса за
управление на кредита в размер на 0.1 % върху остатъка от главницата по
кредита, която се заплаща ежемесечно и се включва в размера на месечната
анюитетна вноска по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Договора за кредит. Погасяването на
кредита е уговорено в чл.12 от договора за кредит да се извърши на 360 месечни
анюитетни вноски, в размер на 1128,94 лв. всяка една, с падеж на 28-мо число на
всеки месец, считано от 28.07.2007 г. Крайният срок за връщане на средствата по
кредита е до 28.06.2037 г. - чл. 13 от Договора за кредит, в случай, че
погасяването на кредита се извършва на уговорените в договора месечни
погасителни вноски, без да се допускат просрочия в плащането на погасителните
вноски.
На следващо място се твърди, че между страните е сключено на 28.10.2009 г. Допълнително споразумение № 1 към договора за кредит, с което страните признали за установено, че размера на непогасеното задължение към 28.10.2009 г. е 99345,34 лева, който ще се издължи от длъжника в срока до 28.06.2037 г. при определени месечни погасителни вноски, дължими на 28-мо число на месеца. Страните уговорили в чл.18 от договора за кредит, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо длъжникът да бъде уведомяван. Ищецът твърди в исковата молба, че ответникът е изпълнявал задължението си по процесния договор за кредит до 28.04.2011 г. включително, като погасителните вноски след тази дата не са платени изцяло.
На
11.06.2012 г., позовавайки се на настъпилата
автоматична предсрочна изискуемост на целия дълг по договора за кредит,
„ОББ" АД се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 13.06.2012 г. по ч.гр.д. №
478/2012 г. на PC - Троян, с която длъжникът И.А.Ц. е осъден да заплати, както следва: 95
803,70 лв. предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху нея
от подаване на заявлението - 10.06.2012 г. до окончателното й изплащане;
сумата 15901,47 лв. непогасени договорни
лихви за периода от 28.05.2011 г. до 10.06.2012 г.; сумата 191,79 лв.
наказателна лихва за просрочени главници за периода от 28.05.2011 г.до
10.06.2012 г. След подадено възражение от длъжника банката предявила иск по чл.
422 от ГПК за установяване на вземането й по издадената заповед за изпълнение и
с Решение № 180 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 440/2012 г. ОС - гр. Ловеч е
признато за установено по отношение на ответника съществуването на задължения
към „ОББ" АД за всички суми по Договора за кредит за ремонт и строителство
от 23.07.2007 г. така, както са присъдени в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 478/2012 г. на PC-Троян.
С Решение № 17 от 22.01.2015 г. по в.гр.д. № 350/2014 г. на ВТАС е
потвърдено Решение № 180 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 440/2012 г. ОС - гр.
Ловеч само в частта, с която е признато за съществуващо вземането на „ОББ" АД
към И.А.Ц. по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.07.2007 г. в размер на 15529,98
лв., от които: 430,72 лв. дължима главница, ведно със законната лихва от
11.06.2012 г. до окончателното изплащане, 14355,87 лв. дължими лихви за периода
28.05.2011 г. до 28.05.2012 г., 191,79 лв. наказателни лихви за периода
28.05.2011 г. до 10.06.2012 г., като го отменил в останалата му част и поради недоказаната предсрочна
изискуемост на кредита отхвърлил „като неоснователен и недоказан предявения от
„ОББ" АД против И.А.Ц. иск с правно основание чл. 422 ГПК за
съществуването на вземане по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство от 23.07.2007 г. в общ размер 96 366,98 лв...". Твърди, че решението на ВТАС е обжалвано пред ВКС единствено от длъжника И.А.Ц. - в
частта, с която е уважен частично предявения иск по чл.422 ГПК и в тази част не
е влязло в сила, а в останалата му част - с която искът на „ОББ" АД е
отхвърлен, не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
На следващо място се твърди в исковата молба, че на 17.11.2015 г., съобразявайки се с задължителните указания в т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, банката е обявила целия кредит за предсрочно изискуем съгласно уведомление изх.№ 301-БД-289/17.11.2015 г., връчено на 23.11.2015 г. чрез нотариална покана рег.№ 5781/2015 г., т.2, акт № 53 на нотариус Борис Кожухаров, рег.№ 337 на НК, с което е уведомен лично ответника, че банката упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем при условията на чл.18 от договора за кредит поради неплащане на повече от две погасителни вноски по кредита. Посочва, че ответникът не е извършил никакви плащания за погасяване на задължението си след получаване на уведомлението, в резултат на което банката на 12.01.2016 г. подала заявление вх.№ 219/12.01.2016 г. до РС-Троян, с което поискала въз основа на извлечение от счетоводните си книги по чл.417 от ГПК, издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжника И.А.Ц. и съпругата му С.Б.Ц., за частта от вземането, произтичащо от договор за кредит от 23.07.2007 г. за която банката към 12.01.2016 г. не е разполагала с издадена заповед за изпълнение, а именно: сумата в общ размер на 144589,61 лева, произтичаща от договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.07.2007 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 28.10.2009 г., за която към 11.01.2015 г. банката не разполага с изпълнителен титул, от които 95372,98 лв. изискуема главница, 48572,12 лв. договорна лихва за периода от 29.05.2012 г. до 10.01.2016 г., 644,51 лв. наказателна лихва за периода от 11.06.2012 г. до 10.01.2016 г.
По повод депозираното от банката заявление по чл.417 от ГПК от 12.01.2016 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задълженине въз основа на документ по чл.417 от ГПК, № 6/13.10.2016 г. по ч.гр.д.№ 30/2016 г. по описа на РС-Троян и изпълнителен лист от 13.01.2016 г. по същото дело, с които са осъдени длъжниците И.А.Ц. и С.Б.Ц. да заплатят солидарно на банката цитираните по-горе парични задължения. Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 30/2016 г. по описа на РС-Троян, е образувано изпълнително дело № 20168790401020 по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег.№ 879 на КЧСИ, с район на действие района на ОС-Ловеч. В срока за доброволно изпълнение длъжниците подали възражения по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. Горното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящата искова молба.
Моли да се признае за установено вземането на „ОББ”АД в размер на 144589.61 лв., включващо главница – 95372,98 лв., ведно със законната лихва върху нея с начало от подаване на заявлението-12.01.2016 г. до окончателното й изплащане, договорна лихва за периода от 29.05.2012 г. до 10.01.2016 г. в размер на 48572,12 лв., наказателна лихва за периода от 11.06.2012 г. до 10.01.2016 г.- 644,51 лв., произтичащи от договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.07.2007 г., удостоверено с извлечение по чл.417,т.2 от ГПК, от счетоводните книги на „ОББ” АД към 11.01.2016 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 6/13.01.2016 г. по ч.гр.д.№ 30/2016 г.на РС-Троян и изпълнителен лист от същата дата срещу И.А.Ц., като се присъдят и направените разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба, заедно с приложенията и с указания за възможността да се подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права.
Ответникът И.А.Ц. е получил на 16.12.2016 г. препис от исковата молба заедно с приложенията и препис от разпореждането на съда по чл.367 от ГПК.
В законния срок е постъпил писмен
отговор от И.А.Ц. ***, с който се оспорва основателността на исковете. Твърди, че в исковата молба е посочена цена на иска 108899.60лв. като
задължение, произтичащо от Договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство от 20.12.2007г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение №2
от 28.10.2009г. посочва, че към исковата молба не са представени доказателства
за обезсилване на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 479/2012г. на
РС-Троян в съответствие с влязлото в сила решение по гр.д.N 497/2012г. на
ОС-Ловеч, поради което счита, че за едно и също вземане има издадени два
изпълнителни листа, което е недопустимо. С депозирания отговор прави възражение
за погасяване на част от лихвите по давност. Не се противопоставя на
назначаването на исканата експертиза, която да отговори на поставените от ищеца
въпроси. Моли съдът да приеме исковата молба за неоснователна и постанови решение,
с което да отхвърли същата.
На основание чл.372 от ГПК, съдът разпореди да се изпрати на ищеца препис от отговора на исковата молба, като му указа за възможността да подаде в двуседмичен срок от съобщението допълнителна искова молба.
В законния срок е депозирана допълнителна искова молба от адв.В.Г., в качеството на пълномощник на „ОББ" АД, гр.София.
В същата е изразено становище, че ищеца поддържа всички фактически и
правни твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и всички
искания, направени в петитума на иска. С оглед направените от ответника
възражения и оспорвания в отговора на исковата молба изразява становище, че ответникът общо и бланкетно е оспорил иска, като е заявил, че същият е
неоснователен като е посочена цена на
иска, различна от посочената в исковата молба (посочената цена от ответника е 108 899,699
лв. вместо посочената от ищеца в искова молба по настоящото дело - 144 589,61
лв., както и различен договор за кредит, от който
произтича вземането на банката -
от ответника е посочено, че вземането произтича от
Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 20.12.2007 г.,
изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 2 от 28.10.2009 г., вместо от посоченият в исковата молба Договор за предоставяне на кредит
за ремонт и строителство от 23.07.2007 г., изменен и допълнен с Допълнително
споразумение № 1 от 28.10.2009 г., от който договор действително произтича
процесното вземане.
На следващо място твърди, че
действително между страните по делото е сключен не само процесния Договор за
предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.07.2007 г., подробно
описан в исковата молба по настоящото производство, но и друг договор - Договор за предоставяне на
ипотечен кредит от 20.12.2007 г., по който друг договор предоставения кредит е
в друг размер, за друга цел, а възникналото от този договор вземане на банката
е предмет на установяване в друго производство по чл. 422 ГПК между същите
страни (т.д. № 74/2016 г. по описа на ОС -Ловеч). Счита, че бланкетните възражения в
отговора на исковата молба са направени по повод предявения иск по настоящото
т.д. № 75/2016 г. по описа на ОС - Ловеч.
Поддържа становището си, че с влизане в сила на частта от решението на
ВТАС, с което искът по чл. 422 ГПК е отхвърлен по в.гр.д.№ 350/2014 г.,
изпълнението за частта от вземането, за което искът е отхвърлен, се прекратява,
без да е необходимо нито да бъде обезсилван изпълнителния лист, нито заповедта
за изпълнение - арг. от чл. 422, ал. 3 ГПК и чл. 433 от ГПК. Предвид липсата на уведомление до длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост по смисъла на т. 18 на TP № 4/2014 г. на ВКС, направено
преди 11.06.2011 г., искът е бил отхвърлен за частта от главницата,
претендирана като предсрочно изискуема, видно от мотивите на въззивното
решение, като е присъдена единствено тази главница, която е била изискуема като
неплатена на уговорените в договора падежи, настъпили преди 11.06.2011 г. Посочва, че в настоящото
производство предмет на установяване е частта от главницата по договора за
кредит, за която искът по чл. 422 ГПК е отхвърлен с влязло в сила решение, като
тази част от главницата за 95 372,98 лв., е претендирана като изискуема въз
основа на факти, настъпили след 11.06.2011 г. - неплащане на падежите на
погасителните вноски в периода 28.06.2012 г. до 28.10.2015 г. и обявена
предсрочна изискуемост на цялата останала главница с уведомление от 17.11.2015
г., връчено лично на кредитополучателя на 23.11.2015 г. Тези новонастъпили
факти след датата, на която се счита предявен първия иск по чл.422 от ГПК –
11.06.2011 г. са довели до обявената на 17.11.2015 г. предсрочна изискуемост на
целия кредит, за която
кредитополучателят е уведомен на 23.11.2015 г., не се обхващат от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение и
то не е процесуална пречка за настоящото производство.
На следващо място твърди, че е неоснователно възражението на ответника
за погасяване на част от лихвите по давност. Сочи, че претендираните от банката договорни лихви са за период от 29.05.2012 г.
до 10.01.2016 г., за който се прилага общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД,
а не по-кратка давност по чл.111, б.„в" ЗЗД. Изразява становище, че
банката оспорва възражението за давност като твърди, че вземането й за лихви не
е погасено по давност в никоя негова част, тъй като разпоредбата на чл.111,
б.„в" ЗЗД касае само периодични плащания като вземания за наем, за лихви и
други периодични плащания, каквито не са
вноските по главницата и договорните лихви по договор за банков кредит. В
подкрепа на твърдението си се позовава на съдебна практика и посочва такава по
чл.290 от ГПК - Решение № 261 на ВКС от 12.07.2011 г. по гр.дело № 795/2010 г., IV г.о.;
Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №523/2011 г., III г.о., ГК;
Решение № 103/16.09.2013 г. на ВКС по т.д. № 1200/2011 г. и др., в която се
приема, че договореното връщане на кредита на погасителни (анюитетни) вноски
представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на
длъжника на части, но по своето естество задължението за връщане на кредита е
неделимо, поради което и вземанията, произтичащи от договора за кредит, се
погасяват с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, която се прилага по
отношение на отделните анюитетни вноски.
С разпореждане № 122/02.02.2017 г. съдът на основание чл.373 от ГПК, указа на ответника за възможността в двуседмичен срок да подаде допълнителен отговор, с който да отговори на допълнителната искова молба. В указания срок не е постъпил от ответника допълнителен отговор на допълнителната искова молба.
С разпореждане на съда са изискани за прилагане към настоящото производство на ч.гр.д.№ 30/2016 г. и ч.гр.д.№ 478/2012 г. и двете по описа на РС-Троян.
В съдебното заседание ищецът се представлява от адв.М.К.от САК, който поддържа иска и моли да бъде уважен изцяло. Поддържа становището изразено в исковата и допълнителната молба за допустимост на иска, основаващо се на нов факт, а именно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по реда на т.18 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, както и съображенията относно приложимостта на общата погасителна давност по отношение на всички вземания по договорите за банков кредит като се позовава на цитираната в тях практика на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК. Представи списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Представя писмена защита, с която оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че нито към исковата молба, нито по делото са представени доказателства за обезсилване на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 478/2012 г. на РС-Троян, в съответствие с решение по гр.д.№ 440/2012 г. на ОС-Ловеч, поради което счита, че за едно и също вземане е недопустимо издаването на два изпълнителни листа, за една и съща сума по един и същ договор. Посочва, че в отговора на исковата молба е направил възражение за погасяване на част от лихвите по давност на основание чл.111,ал.1б.”в” от ЗЗД - за договорните лихви от 28.07.2012 г. до 28.11.2013 г. в размер на 17662,45 лева, тъй като до подаване на заявлението пред РС-Троян са изтекли три години, като се позовава на заключението на вещото лице по делото.
Наличието на процесуална легитимация на ищеца, съдът установи след служебно извършена справка в търговския регистър по реда на чл.23 ал.4 от ТЗ.
От събраните по делото писмени доказателства, които прие, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, а именно: договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.07.2007 г., допълнително споразумение № 1/ 28.10.2009 г., уведомление изх.№ 301-БД-289/17.11.2015 г. чрез нотариална покана рег.№ 578/2015 г. на нотариус Борис Кожухаров, рег.№ 337 на НК и район на действие района на РС-Троян, пълномощно с нотариална заверка на подписите рег.№ 6681/22.12.2014 г. на нотариус Веселина Кацарова, с рег.№ 269 на НК и район на действие района на СРС, извлечение по чл.417,т.2 от ГПК, заявление вх.№ 219/12.01.2016 г. на РС-Троян, заповед № 6/13.01.2016 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 30/2016 г. на РС-Троян, изпълнителен лист № 23/13.01.2016 г. по ч.гр.д.№ 30/2016 г. на РС-Троян, препис от решение № 180/20.06.2014 г. по гр.д.№ 440/2012 г. на ОС-Ловеч, препис от № 17/22.01.2015 г. по в. гр.д.№ 350/2014 г. на ВТАС, договор за правна защита и съдействие от 17.11.2016 г., справка по чл.366 от ГПК, ч.гр.д.№ 30/2016 г. на РС-Троян и ч.гр.д.№ 478/2012 г. на РС-Троян и заключението на съдебно-икономическата експертиза на в.л. В.П., преценени по отделно и в съвкупност, съобразявайки и становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, че на
23.07.2007 г., в гр.Троян, са сключили
Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство /стр.14/, по силата
на който „ОББ”АД е предоставила на И.А.Ц., кредит в размер на 100 000лв.,
отпуснат за ремонт и строителство, подробно описано в чл.2 от Договора.
Крайният срок за издължаване на кредита е определен в чл.13 - 28.06.2037 г.
Посочена е банковата сметка, по която ще бъдат осигурени средствата. В чл.5 е
регламентираната годишна лихва, в размер на 11.25%, която се начислява
ежемесечно. В чл.5,ал.3 от Договора е предвидено право на Банката едностранно
да променя размера на договорния лихвен процент в зависимост от размера на
инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия, за което следва
да уведоми кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната или да изнесе
информацията в банковите си салони, като не е нужно да се подписва анекс за тази
промяна. В ал.4 е предвидена възможност при изтичане на 2 години от усвояване
на кредита и липса на просрочия от кредитополучателя, да се начислява лихвен
процент, валиден за кредитополучатели с доказани доходи. В случай на забава на
плащането на месечните анюитетни вноски, в чл.6,ал.1 е регламенитрано
олихвяване на просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер на 5
пункта над договорния съгл.чл.5,ал.1 лихвен процент. В ал.2 е предвидено
начисляване и на неустойка в същия размер, в случай на „..друго неизпълнение на
клаузите на договора от кредитополучателя, вкл.и предсрочна изискуемост на
целия дълг..”. За обезпечаване на кредита, видно от клаузата на чл.11 от
Договора, е учредена в полза на Банката ипотека върху подпорно описан недвижим
имот.
В чл.12 от договора е уговорен между страните редът за издължаване на кредита, а именно-на 360 месечни анюитетни вноски в размер на 1128.91лв., която сума включва главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване с начало от 28.07.2007г. и падеж 28-мо число на месеца. Настъпването на предсрочна изискуемост е регламентирано в чл.18- „..при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.”. Договорът е подписан от всички страни, включително и от С.Б.Ц., посочена като съпруга на кредитополучателя.
От Допълнително споразумение №1/28.10.2009г. /стр.20/, в което е обективирано постигнато между страните съгласие, че към датата на влизането му в сила задължението на кредитополучателя е в размер на 99 345.34лв. Банката и кредитополучателя са изразили съгласие за промяна в начина на издължаване на кредита, а именно считано от 28.11.2009г. ще са дължими 18 месечни вноски от по 576.18лв., с падеж 28-мо число на месеца, а след това 314 месечни вноски в размер на 1 137.35лв., считано от 28.05.2011г., със същото падежно число. Изрично е посочено, че вноската включва главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване. Месечната застрахователна премия е дължима на същия падеж и се прибавя към посочения размер на погасителни вноски. Крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 28.06.2037 г. Допълнителното споразумение е подписано от Банката, И.Ц. и Светла Цочева, посочена като съпруга на кредитополучателя.
Ищецът е приложил лихвен лист за кредита, за установяване начина на формиране на размера на задължението за лихви.
От приложеното и прието като доказателство ч.гр.д. № 30/2016 год. по описа на РС-Троян се установява, че на 12.01.2016 год. заявителят „ОББ”АД –София е подал в РС-Троян заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против И.А.Ц., по което е уважено заявлението на ищеца и е издадена Заповед № 6/13.01.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист, с които длъжникът е задължен да заплати сумата 95372.98лв.- главница, ведно със законната лихва върху главницата с начало от подаване на заявлението - 12.01.2016 г.до окончателното й изплащане, сумата 48572,12 лв. - договорна лихва за периода от 29.05.2012 г. до 10.01.2016 г., сумата 644,51 лв. - наказателна лихва за периода от 11.06.2012 г. до 10.01.2016 г. и разноски от 2891,79 лв.- заплатена държавна такса и 3297,41 лв. - адвокатско възнаграждение. Основанието от което произтича вземането е извлечение от счетоводните книги на банката за задълженията на кредитополучателя И.Ц. по договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.07.2007 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1/28.10.2009 г. Своевременно е постъпило възражение по реда на чл.414 от ГПК от длъжника.
С разпореждане № 1928/11.10.2016 год. по ч.гр.д.№ 30/2016 г. на РС - Троян, на основание чл.415 ал.1 от ГПК, съдът е указал на заявителя „ОББ”АД – София, че може да предяви иск за установяване на вземането по оспорената заповед за изпълнение против длъжниците в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе съответната държавна такса, както и за последиците от непредставяне на доказателства за предявен иск в посочения срок.
От приложеното към ч.гр.д. № 30/16 год. на РС-Троян, съобщение е видно, че разпореждане № 1928/11.10.2016 год. на РС - Троян, постановено по реда на чл.415,ал.1 от ГПК, е получено от заявителя „ОББ” АД –София на 20.10.2016 год., а исковата молба е депозирана в съда на 21.11.2016 год. /пощенско клеймо от 18.11.2016 г./. Според правилото на чл.422,ал.1 от ГПК, може да бъде предявен иск за съществуване на вземане, оставен в зависимост от направеното от длъжника писмено възражение срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея – чл.414,ал.1 от ГПК, при спазване на условията на чл.415 от ГПК. При тези данни и направените по-горе правни изводи съдът намира, че от страна на ищецът е спазен преклузивния едномесечен срок по чл.415 ал.1 от ГПК и предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК от ГПК е процесуално допустим.
По делото е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза. Заключението на вещото лице следва да се възприе като обективно, компетентно и безпристрастно като се съобрази с ангажираните от страните тези.
От заключението на в.л. В.П. се установява, че откритата на 16.07.2007 г. на името на кредитополучателя разплащателна сметка е била захранена със сумата 100 000 лв. на 25.07.2007 г. Усвояването на сумата е станало последователно до 10.09.2007 г., след която дата е бил наличен остатък от 7890 лв., с която сума са погасявани вноски по главница, лихва, такси и застраховки в периода от 28.07.2007 г.до 04.11.2011 г. При проверка на лихвения процент експертът заключава, че не е променян, останал е 11.25%. Налице е преструктуриране на дълга с Допълнително споразумение № 1/28.09.2009 г., когато е изменен размерът на месечната погасителна вноска на 576.18 лв.- за 18 месечни вноски, считано от 28.11.2009 г., а от 28.05.2011 г. са дължими 314 месечни вноски от 1137.35 лв. В разпределението месечни вноски е включена главница, лихва и таксата за управление. Вещото лице е установило, че от кредитополучателя е изплатена общо сумата 41103.28лв. видно от таблицата на стр.107 от делото. Последното плащане по кредита е било на 04.11.2011 г., след което до 11.01.206 г. ответникът не е правил преводи за погасяване на задълженията си по цитирания договор за кредит. От усвоения кредит в размер на 100000 лв. ответникът е погасявал задълженията си по кредита към датата на обявяване на предсрочната изискуемост, както следва: погасена главница – 4196,30 лв., оставаща непогасена – просрочена главница в размер на 95803,70 лв. към датата 28.05.2011 г. Със съдебно решение по в.гр.д.№ 350/2014 г. на ВТАС вземането на банката по просрочената главница е намалено частично със сумата 430,72 лв. и към датата на изпълнителното производство – 11.01.2016 г. изискуемата просрочена главница е в размер на 95372,98 лева. Договорените просрочени лихви по погасителен план и просрочени наказателни лихви за периода от 28.05.2011 г. до 11.01.2016 г. са в общ размер на 62927,99 лева, но същите са намалени с 14355,87 лв. – редовна лихва по погасителен план за периода от 28.05.2011 г. до 28.06.2012 г. за които има решение по в.гр.д.№ 350/2014 г. на ВТАС и оставащата изискуема просрочена лихва от 48572,12 лв. е за периода от 29.06.2012 г. до датата на образуване на заповедното производство – 11.01.2016 г.
Експертът
установява, че към датата на подаване на заявлението по чл.417,т.2 от ГПК – 11.01.2016
г. дължимата и неплатена главница по договора за кредит от 23.07.2007 г. и
допълнителното споразумение към него от 28.10.2009 г. е в размер на 95372,98
лева. Размерът на договорената редовна лихва по погасителен план за периода от
28.06.2012 г. до 11.01.2016 г. е в размер на 48572,12 лева. Начислената
наказателна лихва за периода 28.06.2012 г. – 11.01.2016 г. е 644,51 лева.
Отчетността по кредитното досие на кредитополучателя И.А. Дочев е водена редовно
от банката. Отразени са всички постъпили
месечни погасителни вноски по главница и лихви. Своевременно са начислявани
лихвите за забавени плащания. Вещото лице е установило при проверката си, че
банката е разпределяла като погашение постъпилата сума не само по процесния
кредит по договора от
Категорично се установява от представените по делото писмени доказателства, че е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя-ответник И.А.Ц. по отношение на сключения договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.07.2007 г. и допълнително сключения анекс № 1/28.10.2009 г. към същия договор за кредит.
От приложеното
към делото решение № 180/20.04.2014 г. по гр.д.№ 440/2012 г. по описа на ОС-Ловеч
/стр.35/, се установява, че съдът е признал за установено по отношение на
ответника И.А.Ц. ***, съществуването към 10.06.2012 г. на вземане към „ОББ” АД
гр.София, по договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от
23.07.2007 г. в общ размер на 1118996,96 лева, от които главница за 95803,70
лева, ведно със законната лихва върху нея от подавана на заявлението - 10.06.2012 г. до окончателното й изплащане,
непогасена договорна лихва за периода от 28.05.2011 г. до 10.06.2012 г. в
размер на 15901,47 лева и наказателна лихва за просрочени главници за периода
от 28.05.2011 г. до 10.06.2012 г. в размер на 191,79 лева, за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 478/2012 г. на
РС-Троян. Това решение е обжалвано и с решение № 17 от 22.01.2015 г. по в.гр.д. №
350/2014 г. на ВТАС /стр.44/ е потвърдено Решение № 180 от 20.06.2014 г. по в.гр.д.
№ 440/2012 г. ОС - гр. Ловеч само в частта, с която е признато за съществуващо
вземането на „ОББ" АД към И.А.Ц. по Договор за предоставяне на кредит за
ремонт и строителство от 23.07.2007 г. в размер на 15529,98
лв., от които: 430,72 лв. дължима главница, ведно със законната лихва от
11.06.2012 г. до окончателното изплащане, 14355,87 лв. дължими лихви за периода
28.05.2011 г. до 28.05.2012 г., 191,79 лв. наказателни лихви за периода
28.05.2011 г. до 10.06.2012 г., като го отменил в останалата му част и поради недоказаната предсрочна
изискуемост на кредита отхвърлил „като неоснодвателен и недоказан предявения от
„ОББ" АД против И.А.Ц. иск с правно основание чл.422 ГПК за съществуването
на вземане по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от
23.07.2007 г. в общ размер 96 366,98 лв.
След служебна справка по в.гр.д. № 350/2014 г.по описа на ВТАС, съдът установи, че делото е изпратено по касационна жалба от И.А.Ц. на ВКС на РБ, където е образувано т.д.№ 1294/2015 г. на ІІ т.о., ТК. С определение № 56/26.01.2017 г. по т.д.№ 1294/2015 г. на ІІ т.о на ВКС е допуснато касационно обжалване на решение № 17/22.01.2015 г. по в.гр.д.№ 350/2014 г. на ВТАС в обжалваната му потвърдителна част, както и в частта за разноските. От деловодната система на ВКС се установява, че делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.04.2017 г. и е обявено за решаване, но към настоящия момент няма постановен съдебен акт.
По допустимостта.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК и чл.124,ал.1 от ГПК. За допустимостта на този иск е необходимо наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: издадена за него заповед за изпълнение, която по-късно не е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт, възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, подадено в преклузивния двуседмичен срок по чл.414,ал.2 от ГПК и искът да е предявен в преклузивния едномесечен срок по чл.415,ал.1 от ГПК. В случая съдебния състав счита, че са налице и трите предпоставки и за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска. Същият е предявен от и срещу легитимирани лица, с оглед соченото правно основание и представените доказателства. Безспорно се установи, че искът е предявен в рамките на 1-месечния срок по чл.415,ал.1 от ГПК, от надлежна страна-заявител, чието заявление в заповедното производство е уважено. Надлежно е ангажиран и ответникът-длъжник, подал своевременно и редовно възражение по реда на чл.414 от ГПК.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на настоящето производство, с оглед проведеното вече аналогично по ч.гр.д.№ 478/2012 г. на РС-Троян и гр.д.№ 440/2012 г. на ОС-Ловеч и липсата на обезсилване на издадения там изпълнителен лист. В заявлението по чл.417 от ГПК, и в исковата молба по чл.422 от ГПК, ищецът е описал като дължими към банката присъдените в цитираното вече развило се заповедно производство, но изрично в петитума претенцията е за главница, договорна и наказателна лихва, извън темпоралните предели на СПН на това заповедно производство /за главница - 28.05.2011г.-28.05.2012г. и за лихвите-28.05.2011 г.- 28.06.2012г./. В настоящото производство претенцията е за главница от 95372,98 лв., формирана от такава с период от 28.06.2012г. до 28.10.2015г. в размер на 1867,65 лв. и с период от 28.11.2015г. до 28.12.2037г.- от 93505,33 лв., договорна лихва от 48572,12 лв., дължима за периода от 29.06.2012г. до 10.01.2016г. и наказателна лихва от 644,51 лв.-от 11.06.2012г. до 10.01.2016г. Освен това няма и данни да са събирани суми въз основа на допуснатото предварително изпълнение по ч.гр.д.№ 478/2012г. на РС-Троян, за да се приложат последиците на чл.422,ал.3,вр.с чл.245,ал.3 от ГПК.
При горните съображения съдът приема, че настоящата претенция не включва вземане, което е обхванато от силата на присъдено нещо, постановена по ч.гр.д.№ 478/2012 на РС-Троян и гр.д.№ 440/2012г.на ОС-Ловеч и е допустима.
По същество.
Съгласно чл.153 и чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и факта от който произтича вземането му.
Правният си интерес от предявяване на иска ищеца доказва с приложените по делото документи, от които се установява, че кредитополучателят И.А.Ц. е подал възражение по реда на чл.414 ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 30/2016 г. на РС-Троян, т.е. оспорил е вземането на заявителя. По своята същност производството по чл.422 от ГПК, представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от страна на длъжника. В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо като в тежест на ищеца е да докаже тези елементи от фактическия състав. В случая ищеца твърди, че вземането му произтича от сключения на 23.07.2007г.в гр.Троян договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство, по силата на който ищецът „ОББ”АД е предоставил на И.А.Ц., кредит в размер на 100 000лв. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, а кредитополучателят не е погасил задължението си, като е налице просрочие на задължението за главница, договорна лихва и следващата се наказателна лихва, в посочените размери и периоди.
От своя страна ответникът твърди, че нито към исковата молба, нито по делото са представени доказателства за обезсилване на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 478/2012 г. на РС-Троян, в съответствие с решение по гр.д.№ 440/2012 г. на ОС-Ловеч, поради което счита, че за едно и също вземане е недопустимо издаването на два изпълнителни листа, за една и съща сума по един и същ договор. Прави възражение за погасяване на част от лихвите по давност на основание чл.111,ал.1б.”в” от ЗЗД като уточнява, че възражението се отнася за договорните лихви от 28.07.2012 г. до 28.11.2013 г. в размер на 17662,45 лева, тъй като до подаване на заявлението пред РС-Троян са изтекли три години.
Настоящият съдебен състав приема, че с влизане в сила на частта от
решение № 17/22.01.2015 г. по в.гр.д.№ 350/2014 г. на ВТАС, с която искът по
чл. 422 ГПК е отхвърлен, тъй като в тази част решението не е обжалвано от
ищеца, изпълнението за частта от вземането, за което искът е отхвърлен, се
прекратява, без да е необходимо нито да бъде обезсилван изпълнителния лист,
нито заповедта за изпълнение - арг. от чл. 422, ал. 3 ГПК и се прилага
чл.245,а.3,изр. второ от ГПК. Изпълнителното производство, образувано по повод
издадения изпълнителен лист се прекратява и на основание чл. 433,ал.1,т.4 от ГПК. На следващо място с влизане в сила на решението на
ВТАС в частта, с която искът по гр.д.№ 440/2012 г. на ОС-Ловеч с правно
основание чл. 422 ГПК е бил отхвърлен, няма законова пречка ищецът „ОББ"
АД да инициира друго производство, в което въз основа на други факти, за друга
сума и за друг период да иска установяване съществуването на вземането си,
произтичащо от същия договор за банков кредит, включително да обяви предсрочна
изискуемост на цялата главница по кредита. Предвид липсата на уведомление до
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост по смисъла на т. 18 на TP № 4/2014 г. на ВКС, направено
преди 11.06.2011 г., искът по гр.д.№ 440/2012 г. на ОС-Ловеч, с решението по
в.гр.д.№ 350/2014 г. на ВТАС е бил отхвърлен за частта от главницата,
претендирана като предсрочно изискуема, видно от мотивите на въззивното
решение, като е присъдена единствено тази главница, която е била изискуема като
неплатена на уговорените в договора падежи, настъпили преди 11.06.2011 г.
В настоящото производство предмет на установяване е частта от главницата по
договора за кредит, за която искът по чл. 422 ГПК е отхвърлен с влязлото в сила
решение по в.гр.д.№ 350/2014 г. на ВТАС, която част от главницата е за 95
372,98 лв., претендирана като изискуема
въз основа на факти, настъпили след 11.06.2011 г. - неплащане на падежите на
погасителните вноски в периода 28.06.2012 г. до 28.10.2015 г. и обявена
предсрочна изискуемост на цялата останала главница с надлежно връчено на
кредитополучателя И.А.Ц. уведомление изх.№ 301-БД-289 от 17.11.2015 г., чрез
нотариална покана рег.№ 5781/2015 г., т.2, акт № 53 на нотариус Борис
Кожухаров, рег.№ 337 на НК, с район на действие района на РС-Троян, връчено
лично на кредитополучателя на 23.11.2015 г. Тези новонастъпили факти са след
датата, на която се счита предявен първия иск по ч.гр.д.№ 478/2012 г. на
РС-Троян по чл.417, т.2 от ГПК – 11.06.2011 г. Същите са довели до обявената на
17.11.2015 г. предсрочна изискуемост на целия кредит, за която кредитополучателят
е уведомен лично на 23.11.2015 г. и не се обхващат от
силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение по в.гр.д.№ 350/2014 г. на
ВТАС, в частта, с която искът по чл.422 от ГПК е отхвърлен.
При горните
констатации съдът счита,че следва да пристъпи към анализ на изпълнението на
задълженията на страните по процесния договор за кредит, обвързаността с който
страните не оспорват. С оглед спецификата на настоящия иск по чл.422 от ГПК
следва да се установи съществува ли вземането на ищеца, в какъв размер е и
изискуемо ли е. Безспорно е установено сключения между страните Договор за
предоставяне на кредит за ремонт и строителство е сключен на 23.07.2007г. и
като обезпечение на задължението на кредитополучателя е учредена ипотека върху
недвижим имот и Допълнително споразумение
№1/28.10.2009г. към същия договор, които писмени доказателства не са оспорени
от ответника. Съдът приема,
че между страните са възникнали облигационни отношения, които намират правно
основание в нормата на чл.430 от Търговския закон, регламентираща договора за
банков кредит.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза на вещото лице В.П., се установи,че откритата
на името на кредитополучателя сметка е била захранена със сумата
100 000лв. на 25.07.2007г. Усвояването на сумата е станало последователно
до 10.09.2007г.,след която дата е бил наличен остатък от 7 890лв.,с която
сума са погасявани вноски по главница,лихва,такси и застраховки в периода от 28.07.2007г.до 04.11.2011г. или
Банката е изпълнила задължението си да предостави договорената сумата от
100 000лв. на кредитополучателя.
От своя страна кредитополучателят
е погасил общо сума от 40103.28лв., което е сторил за периода от 27.07.2007г.
до 04.11.2011г. видно от обобщената справка
на стр.107. Погасената главница е 4196,30 лева, оставащата непогасена –
просрочена главница е в размер на 95803,70 лева към 28.04.2011 г. Със съдебното
решение по в.гр.д.№ 350/2014 г. на ВТАС, вземането на банката по просрочената
главница е намалено частично с 430,72 лв. и към датата на образуване на
заповедното производство – 11.01.2016 г. изискуемата просрочена главница е в
размер на 95372,98 лева, за която банката не разполага с изпълнителен титул към
11.01.2015 г. Вещото лице е установило, че оставащата изискуема просрочена
лихва от 48572,12 лева е за периода от 29.06.2012 г. до 11.01.2016 г., след
като банката е намалила със сумата 14355,87 лв., представляваща редовна лихва
по погасителен план за периода от 28.05.2011 г. до 28.06.2012 г. съгласно
решението по в.гр.д.№ 350/2014 г. на ВТАС.
Експертът е изчислил, че начислената наказателна лихва, договорена с
чл.6 от договора за кредит за периода от 11.06.2012 г. до 10.01.2016 г. е
644,51 лева. Същият е категоричен, че последното плащане е било на
04.11.2011г., с която сума са погасявани просрочени задължения от преди м.април
2011г. Просрочието е констатирано считано от 28.05.2011г.
По изложените съображения съдът изцяло се позовава на констатациите на съдебно-икономическата експертиза, установила към момента на обявяване на предсрочната изискуемост, наличие на непогасена главница в размер на 95372.98лв., непогасена договорна лихва за периода от 29.05.2012г. до 10.01.2016г.- 48572,12 лв. и с оглед забавата начислена наказателна лихва за просрочени главници за периода от 11.06.2012г. до 10.01.2016г. от 644,51 лв., или общо дълг в размер на 144589,61 лв.
Неоснователно е и възражението
на ответника за погасени по давност на основание чл.111,ал.1,б.”в” от ЗЗД, на
част от договорните лихви за периода от 28.07.2012 г. до 28.11.2013 г. в размер
на 17662,45 лева по заключението на вещото лице. Счита, че е изтекла по
отношение на тези вземания тригодишната давност. Съдът като съобрази
задължителната съдебна практика намира, че при договор за кредит, с който е
уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати
съгласно одобрен от страните погасителен план, задължението е неделимо. Поради
този му характер уговореното връщане на сумата да стане на погасителни вноски
на определени дати не превръща тези вноски в периодични плащания, а само
съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части – аргумент за противното от
чл.66 от ЗЗД. Това становище е застъпено в редица решения на ВКС на РБ,
постановени по реда на чл.290 от ГПК, които са задължителни за настоящата
инстанция /Р.№ 28/05.04.2012 г. по гр.д.№ 523/2011 г. на ІІІ т.о., ГК и др./. С
цитираната съдебна практика е прието, че отделните погасителни вноски по договор за заем не превръщат същия в такъв
за периодични платежи, а представляват частични плащания по договора, по
отношение на които приложим е общия петгодишен срок по чл.110 от ЗЗД.
Съдът приема, че субективните и обективни предели на иска с правно основание чл. 422, ал. 1, от ГПК, както и петитумът му, са очертани в заповедното производство. Банката на много по-късен етап е обявила процесния кредит за предсрочно изискуем – на 17.11.2015 г. и на същата дата го е осчетоводила като такъв.
Според приетото в т.9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес. Липсват доказателства по делото ответникът да е погасявал задълженията си по процесния кредит след 04.11.2011 г.
В този смисъл искът се явява основателен и доказан и следва да се уважи изцяло, като се признае за установено, че към момента на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 30/2016г. по описа на РС-Троян-12.01.2016г., „ОББ”АД-София е имала ликвидно и изискуемо вземане спрямо ответника И.А.Ц., по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.07.2007г. и Допълнително споразумение № 1/28.09.2009 г., в търсения размер на главница от 95372,98 лв., непогасена договорна лихва за периода от 29.05.2012 г. до 10.01.2016г. – 48572,12 лв. и наказателна лихва за просрочени главници за периода от 11.06.2012г.до 10.01.2016г. от 644,51 лв., или общо дълг в размер на 144589,61 лв. Върху главницата ответника дължи, на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист по ч.гр.д.№ 30/2016 г. по описа на РС-Троян – 12.01.2016 г. до окончателното изплащане на присъдените суми.
Пред РС-Троян ищецът е направил следните разноски по ч.гр.дело № 30/2016 г., както следва: 2891,79 лева платена държавна такса и 3297,41 лева адвокатско възнаграждение, които са присъдени от РС-Троян и се дължат от ответника.
При този изход на процеса, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящето производство съгласно приложен списък по реда на чл.80 от ГПК - разноски общо в размер на 8472,16 лева, от които 2916,01 лева държавна такса, 250,00 лева за възнаграждение на вещото лице и 5306,15 лева за адвокатско възнаграждение. По делото са налице доказателства за извършените съдебно-деловодни плащания.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр.с чл.415,ал.1 от ГПК и чл.124,ал.1 от ГПК, по отношение на И.А.Ц. с ЕГН **********,с адрес ***, съществуването на вземане на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА”АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.София,ул.”Света София”№ 5,
представлявана от изпълнителните директори С.П.В. и Р.И.Т.,чрез пълномощника им
адв.В.Г.-САК, по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от
23.07.2007 г. и допълнително споразумение № 1/28.10.2009 г. към договора за
кредит, удостоверено с извлечение по чл.417,т.2 от ГПК, от счетоводните книги
на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД към 11.01.2016 г., в общ размер от 144589,61 /сто четиридесет и четири хиляди петстотин
осемдесет и девет лева шестдесет и една стотинки/, от която главница от 95372,98
/деветдесет и пет хиляди триста седемдесет и два лева деветдесет и осем
стотинки/ лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението-12.01.2016
г.до окончателното й изплащане, непогасена договорна лихва по чл.5 от договора
за кредит за периода от 29.05.2012 г. до 10.01.2016г. – 48572,12 /четиридесет и
осем хиляди петстотин седемдесет и два лева и дванадесет стотинки/ лв. и
начислена наказателна лихва по чл.6 от Договора за кредит за периода от 11.06.2012
г.до 10.01.2016 г. – 644,51 /шестотин четиридесет и четири лева петдесет и една
стотинки/ лв., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 6/13.01.2016 г. по ч.гр.д.№ 30/2016
г. по описа на РС-Троян и изпълнителен лист по същото дело.
ОСЪЖДА И.А.Ц., с горните данни, да заплати на „Обединена българска банка”АД, с горните данни, направените по делото разноски общо в размер на 8472,16 /осем хиляди четиристотин седемдесет и два лева и шестнадесет стотинки/ лева, от които 2916,01 лева държавна такса, 250,00 лева за възнаграждение на вещото лице и 5306,15 лева за адвокатско възнаграждение.
След влизане в сила на решението заверен препис от него следва да се изпрати на заповедния съд, ведно с ч.гр.д.№ 30/2016 г. по описа на РС-Троян.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :