Р Е Ш Е Н И Е
Номер 08.02.2017 г. Град
С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО,
15 състав
На двадесет и пети ноември Година 2016
В публичното заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар А.С.
като разгледа
докладваното от съдия Банкова гр. дело № 7152
по описа за 2014 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК вр.чл. 23, ал. 1 от СК.
Ищецът Т.Х.Т.
твърди в исковата молба, че по време на брака си с ответницата К.Й. А.-Т.,
понастоящем прекратен с развод, е закупил подробно описан в исковата молба
недвижим имот - етаж от къща, находящ се в гр. С., кв. „********“ с лични
средства, които е получил в дарение от родителите си. Същите били преведени по негова сметка директно от купувачите на недвижим
имот, представляващ апартамент №3А в жилищна сграда в ж.к. „********“ в гр. С.,
собственост на родителите му и продаден от тях на 23.08.2003г. Поради това
твърди, че по отношение на така придобития имот – етаж от къща, е налице пълна
трансформация на лично имущество по смисъла на чл.23, ал.1 от СК и правото на
собственост е възникнало изцяло в неговата правна сфера, въпреки установения в
отношенията му с ответницата по време на брака законов режим на общност на
имуществените им отношения. Моли съда да признае за установено спрямо К.Й. А.-Т.,
че той е изключителен собственик на процесното жилище на основание чл. 23, ал.
1 от СК. Претендира съдебните разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК ответницата подава писмен отговор, с който оспорва основателността
на иска с довод, че при установения между страните режим на общност закупеният
по време на брака недвижим имот е съпружеска имуществена общност, като
придобиването му е резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. Твърди, че
средствата за закупуване на материали за довършителните работи, извършени в продаденото
от родителите на ищеца жилище, са осигурени от нея, като фактическото
извършване на строително-ремонтните дейности е осъществено от бившият ѝ
съпруг. За това той е получил възнаграждение в размер на 12 800 щатски долара,
преведени от купувачите на имота в деня на продажбата му. Твърди, че тези
средства, представляващи възнаграждение за довършителни работи по имота,
включващо заплащане на вложения труд на ищеца и материали на ответницата, са
придобити в режим на съпружеска имуществена общност. Оспорва средствата да са
били дарение от родителите на бившия ѝ съпруг. Заявява също, че ако
средствата са били дарени, то не е била спазена формата за това. Излага
съображения, че в процесното жилище – етаж от къща, находящ се в гр. С., кв. „********“
са вложени от нея парични средства за ремонт, осигурени чрез сключване на договор
за потребителски кредит, който изплаща сама, тъй като ищецът не работел.
Прави възражение за задържане на основание чл.72, ал.3 от ЗС. Прави
възражение и за изтекла придобивна давност на ½ идеална част от имота,
който владяла непрекъснато от 06.10.2003 г. Претендира съдебно-делеводни
разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че са сключили граждански брак на 11.12.1997 г.
Не е спорно също така, а и се установява от представеното решение по гр.д. № 17087/2012
г. на Софийски районен съд ІІІ г.о. 91 състав, влязло в сила на 04.12.2013 г.,
че бракът между страните е бил прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.
По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 13.08.2002 г., сключен между Р.Г. Х. и Х. Т.Х., от една страна
като продавачи, и от друга страна – Д. А.Р., действаща лично и със съгласието
на майка си С.Р., като купувач. Предмет на продажбата е апартамент № 3А,
находящ се в гр. С., ж.к. „********, в жилищна сграда на ул. „******** (първи
надпартерен). Страните са договорили цена за имота в размер на 16 000
щатски долара, платима както следва: 1 600 щатски долара – при подписване
на предварителния договор; 12 800 щатски долара – в деня на нотариално
изповядване на сделката; 1 600 щатски долара – към издаване на разрешение
за ползване на сградата.
В изпълнение на предварителния договор, на 23.08.2002 г. е сключен
окончателен такъв във формата на нотариален акт №148, том III, рег. №4977, дело №496/2002г. на нотариус М. К. с рег.
№200 на НК. С него продавачите са прехвърлили собствеността върху ½ идеална част от апартамента на
Д. А.Р., действаща лично и със съгласието на баща си А.Д.Р.. Собствеността
върху останалата ½ идеална част
от апартамента е придобита със същия нотариален акт от С. И.Р.. Договорената
цена на апартамента е 11 789 щатски долара. При изповядването на сделката
продавачите са заявили, че са
получили 10 189 щатски долара в брой, а останалата част от
1 600 щатски долара е уговорено да бъде платена при издаване на разрешение
за ползване на сградата.
Представено и прието е платежно нареждане, чиято дата съвпада с датата на
нотариалния акт (23.08.2002 г.). От него е видно, че С. И.Р. е внесла сумата от
12 800 щатски долара по сметка №8657 на Т.Х.Т.. Това обстоятелство се
потвърждава и от представения препис – извлечение от спестовната книжка на
ищеца.
На 29.07.2003 г. ищецът е сключил предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, представляващ втори етаж от двуетажна жилищна сграда,
находяща се на ул. „********“ в гр. С., ж.к. „********“. В предварителния
договор е описано, че при подписването му продавачът е получил сумата от
1 150 щатски долара, а остатъкът от цената – 10 350 щатски долара, билa дължимa в деня на сключването на окончателния договор.
Окончателния договор за покупко-продажбата на имота, находящ се в гр. С. на
ул. „********, е бил сключен на 06.10.2003 г. между Г. И.Д. и Т.Х.Т. чрез
нотариален акт №48, том V, рег. №7134, дело №754/2003 г.
на нотариус К.. В него е удостоверено, че цената, в общ размер на 11 500
щатски долара, е получена изцяло от продавача. Видно от преписа – извлечение от
спестовната книжка на ищеца на същата дата от сметката му са изтеглени сумите
от 200 и 10 150 щатски долара. По делото е представено и прието бордеро за
внос на сумата от 10 150 щатски долара по сметка на Г. Д..
Представена и приета по делото е декларация по чл. 14, чл. 237 и § 2 от ПЗР
на ЗМДТ. С нея ищецът е декларирал, че е придобил имота в гр. С. на ул. „********,
заедно със съпругата си – настоящ ответник, която е вписана като собственик на
½ идеална част от имота. Това е отразено и в приетите удостоверения за
данъчна оценка на имота, видно от които на всеки от бившите съпрузи съответства
по ½ идеална част от имота.
От представената и неоспорена справка за осигуряването на ищеца – Т.Т. се
установява, че за периода 01.01.1997 г. – 31.12.2008 г. той се е осигурявал както
следва: за месец декември 1998 г. с осигурителен доход от 350 лева; за месец февруари 2004г. с осигурителен доход
от 81,25 лева; за месеците октомври и декември 2004 г. с осигурителен доход
съответно от 742,30 и 297,19 лева. За периода от месец ноември 2007 г. – м.
декември 2008 г. ищецът се е осигурявал без прекъсване, като осигурителния му
доход варира от 250 до 350 лева.
По делото е представен и приет договор за потребителки кредит от 14.09.2007
г. С него ответницата е получила сумата от 16 850 лева. Видно от искането
за отпускане на кредит, направено от К. А., сумата е отпусната за ремонт и
довършителни работи.
По делото е изслушано и прието
заключение на вещо лице, което не е оспорено от страните и което съдът
кредитира изцяло като компетентно изготвено и пълно. Вещото лице, работейки
само по материалите представени по делото, е констатирало, че изтеглената на
29.07.2003 г. сума от 1 800 щатски долара, съответства като дата на
предварителния договор за покупко-продажба на имота на ул. „********, но не съответства на сумата на задатъка. Констатирано е също така, че на
датата на сключването на окончателния договор от сметката на ищеца са изтеглени
суми, чиито общ размер съответства с размера на остатъка от цената на недвижимия
имот от 10 350 щатски долара.
От показанията на разпитаните свидетели
се установява следното:
Свидетелката М.В.З. заявява, че познава
ищеца от 1991 г, а ответницата - от 1996 г. Заявява също, че майката на ищеца
закупила апартамент в ********. Ищецът направил довършителен ремонт на
апартамента, за да може да го продаде майка му на по-висока цена. Според
свидетелката майката и бащата на ищеца искали да дарят парите от продажбата на
апартамента на Т.Т.. По отношение на процесния етаж от къща, свидетелката
заявява, че ищецът възнамерявал да използва лихвоточки за ремонт на жилището, а ответницата нямала
участие в ремонта : „не помагала с нищо“. Същевременно сочи, че през 2007 г.
ответницата изтеглила кредит, „за да се завърши жилището“, както и, че не
полагала „чак такива грижи за жилището“, а „нормалните домакински неща“.
Подробностите около описаните сделки знае, тъй като са й били споделяни от
страните по делото в разговор.
Свидетелят С.В.В. заявява, че познава
ищеца от 1992 г., а ответницата от около 1996 г. Неговите показания потвърждават тези на свидетелката М.З., че Т.Т. имал лихвоточки, с които възнамерявал да извърши ремонта, както и че родителите на ищеца му дали пари, които
„отишли, за да се купи този етаж“. Последното знае от самия ищец.
Свидетелят Л.П.К., колега на ответницата, заявява, че тя му е споделяла,
че е влагала средства в жилището, както и че е „теглила
кредит за ремонт в това жилище“.
Свидетелката Л.Д.И. заявява, че познава и двете страни. Нейните показания
потвърждават, че ищецът е вложил труд в ремонта на процесния имот, както и че
ответницата е сключила договор за кредит, средствата от който били вложени в
жилището. Също така, във връзка с вложения от ищеца труд, заявява, че К. А.
участвала с „по-леки неща“. Свидетелката заявява, че ответницата е имала
постоянна работа, каквато ищецът не е имал.
Свидетелката В.П. заявява, че е виждала ответницата да поддържа градина,
къща, да плаща данъци и да се грижи за имота като за свой.
Свидетелят А.Д.Р., участвал в сделката за покупко-продажбата на апартамент
№3А в „********“ през 2002 г. като родител на непълнолетната купувачка Д. Р.
заявява, че освен първоначалната вноска от 1 600 щатски долара, останалите
пари от 12 800 щатски долара трябвало да бъдат предадени в брой на Т.Т..
За целта, няколко дни по-рано съпругата му заявила сумата за теглене от банката
и ги предала на Т. в брой. Заявява също,
че майката и бащата на ищеца искали парите да се преведат на него като дарение.
Именно това направила и жена му – изтеглила сумата в брой и превела парите в
банката по сметка на ищеца. Той не е присъствал, но знае за това от съпругата и
дъщеря си.. Между датата на сключване на предварителния договор и датата на
изповядване на сделката, Т. извършил в имота лек ремонт – баня, плочки и
боядисване с латекс. Уговорката била разходите за ремонта да влязат в
уговорената цена на апартамента. Заявява също, че при сключването на
нотариалния акт не били дадени никакви пари на продавачите.
Съдът не кредитира
показанията на свидетеля А.Р., тъй като същите са непоследователни,
неубедителни и вътрешно противоречиви. В хода на разпита самият свидетел
променя твърденията си - първоначално твърди, че парите били дадени в брой на
ищеца, а след това заявява, че парите му били преведени по банкова сметка. ***зприети
от свидетеля, а са узнати от него в разговор с трети лица. Свидетелят заявява,
че купувачите не са заплатили никакви суми на продавачите по посочената сделка,
освен сумата 1 600 долара - капаро, което изцяло противоречи на посоченото
в самия нотариален акт, а именно, че продавачите са получили от купувачите
сумата от 10 189 долара в брой, който акт е подписан от свидетеля.
Ето защо, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът намира,
че от фактическа страна по делото не се установява сумата от 12 800
долара, преведена по сметка на ищеца от С.Р. да представлява част от продажната
цена на апартамента в „********“, продаден от родителите на ищеца, която
последният е получил по силата на договор за дарение. По делото не се събраха взаимно
подкрепящи се доказателства за наличието на дарствено намерение у родителите на
ищеца за конкретната сума, и то само по отношение на ищеца, а не на
семейството, предвид противоречието в показанията на свидетеля Р.,
некредитирани от съда и факта, че показанията на останалите свидетели досежно
това обстоятелство не са непосредствени и обективни, доколкото въпросният факт
им е бил споделен от самия ищец в разговор.
При тази фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Съпружеската имуществена общност (СИО)
е уредена в СК от 1985 г., както и в СК от 2009 г. При СК от 1985 г.
преобразуването (трансформацията) на лично имущество е регламентирано от с чл.
21 от СК. Сега действащият СК я предвижда в чл. 23. Съгласно § 4 от ПЗР на СК
от 2009 г., правилата на този кодекс относно имуществените отношения между
съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени
бракове. Съдът установи, че бракът между страните е бил сключен през 1997, а е
бил прекратен с решение, влязло в сила на 04.12.2013 г., т.е. след влизане в
сила на СК от 2009 г., поради което правилата на този кодекс се прилагат за
имуществените отношения между съпрузите.
Както при действието на СК от 1985 г.,
така и при действието на СК от 2009 г. придобиването на вещни права върху имот,
което е резултат от съвместен принос на съпрузите, води до възникване на СИО.
Законовата презумпция на чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. предполага съвместния
принос. Същото законово предположение предвижда и чл. 21, ал. 3 СК от 2009 г.
Следователно когато недвижимият имот е придобит по време на брак по договор за покупко-продажба,
а в исковото производство единият от съпрузите твърди, че имотът е лична негова
собственост, защото цената е платена с лични средства, в тежест на този съпруг,
е да обори законовата презумпция за съвместен принос.
Съгласно чл. 21, ал.1 СК от 2009 г.,
съпружеската имуществена общност следва да се възприема като бездялово,
съпритежание на вещни права върху движими и недвижими вещи, придобити по време
на брака, независимо на чие име са придобити, в резултат на съвместен принос. Съгласно ал. 2 на чл. 21 от СК
съвместният принос „може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи
за децата и работа в домакинството“. В това отношение няма промяна в правната
регламентация и същата е била предвидена и в отменения Семеен кодекс (чл. 19,
ал. 1 и 2). Въпреки това, когато
бракът е заварен към момента на влизането в сила на СК от 2009 г., отношенията
във връзка с парични влогове, които са ликвидирани (средствата по които са
изтеглени) преди прекратяването на брака при действието на СК от 1985 г., се
регламентират от разпоредбата на чл. 19 от отменения СК, а не от чл. 30 от новия СК (в този смисъл Решение № 427 от 03.04.2013 г. по гр. д. № 1244/2011 г., г.
к., ІV Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и задължително за
настоящата инстанция).
В настоящия случай с ангажираните в
производството доказателства ищецът не е оборил установената в чл. 21, ал.1 от СК законова презумпция, според която вещните права, придобити по време на брака
в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
на чие име са придобити. При носена от ищеца доказателствена тежест да обори
презумирания от закона съвместен принос, който се предполага до доказване на
противното, съгласно чл. 21, ал.3 от СК, и който съвместен принос може да се
изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството
от другия съпруг, той не е сторил това. Не е доказана твърдяната от ищеца пълна
трансформация на лично имущество, изразяваща се в цялостното изплащане на
покупната цена с негови лични средства, получени от родителите му.
Сумата, която родителите на ищеца са
получили по договора за покупко-продажба от 23.08.2002 г. е била в размер на 10
189 щатски долара. Нотариалният акт удостоверява получаването на тази сума в брой. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Р., който твърди, че сумата не била дадена на продавачите, а била
дадена в брой или преведена по сметка на ищеца, поради изложеното вече по-горе.
Ето защо съдът следва да приеме, че договорената с нотариалния акт цена от 10
189 щатски долара е била изплатена от купувачите на продавачите напълно и в
брой. След като сумата от 10 189 щатски долара е получена от продавачите, то
следва да се приеме, че постъпилите по сметката на Т.Т. 12 800 щатски
долара, преведени от С. Р. (единият от купувачите по сделката), не
представляват част от цената на апартамента, дарена му от неговите родители, а
са дадени на друго основание. Допълнителен аргумент в тази посока е разликата
между двете суми. При установяване на спора от фактическа страна съдът посочи и
защо не приема за доказано дарственото намерение на родителите на ищеца по
отношение на процесната сума и то в частност – намерение за надаряване само на
сина им, а не на семейството. Ето защо, след като не е установено тези средства
да са дарени на ищеца от родителите му, то те не са негово лично имущество. Поради
това презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК (отм.) за принос по смисъла на чл. 19,
ал. 2 СК (отм.) е приложима и по отношение на паричния влог, т.е. средствата по
него са в режим на съпружеска имуществена общност (в този смисъл е и цитираната
по-горе задължителна практика на ВКС).
Също така, както вече бе посочено,
съвместният принос може да се изразява не само във влагане на средства, но и на
труд, в грижи за децата и в работа в домакинството от другия съпруг. Не е
спорно, че ответницата е имала постоянна работа, докато за периода 1998 г. –
2003 г. (когато е закупено процесното жилище) няма данни ищецът да се е
осигурявал, т.е. да е получавал доходи. Наличието на принос се подкрепя и от
показанията на свидетелите. Те заявяват, че през 2007 г. ответницата изтеглила
кредит, „за да се завърши жилището“, както и че полаганите от нея грижи се
изразявали в „нормалните домакински
неща“(така - свидетелката М.В.З.); че ответницата е „теглила кредит за ремонт в това жилище“ (така
- свидетелят Л.П.К.); че К. А. участвала в ремонта с „по-леки неща“ (така - свидетелката
Л.Д.И.); че ответницата поддържала градина, къща, плащала данъци и се грижела
за имота (така - свидетелката В.П.). Предвид данните за участие на ответницата
в издръжката на семейството, и в ремонта на жилището, не се опровергава
презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК за принос по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК за
придобиването на процесния недвижим имот. Допълнителна индиция в този смисъл е
и обстоятелството, че процесният имот е деклариран от ищеца като собственост на
двамата бивши съпрузи.
С оглед на всичко гореизложено
настоящият състав намира за неоснователен и недоказан предявения иск по чл. 23,
ал.1 от СК за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е
индивидуален собственик на процесния имот, поради пълна трансформация на лични
средства при придобиване на собствеността върху същия.
При
този изход на спора ответницата има право на разноски за адвокатска защита на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Същите възлизат на 2 000 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
недоказан иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл. 23, ал. 1 от СК., предявен от Т.Х.Т., ЕГН **********
*** срещу К.Й. А., ЕГН ********** *** за признаване за установено, че закупеният по време на брака между страните
недвижим имот с идентификатор 68134.4339.560.1.2, представляващ втори етаж от
двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., ж.к. „********, ул. „ ********,
представлява лично имущество на ищеца.
ОСЪЖДА Т.Х.Т. да заплати на К.Й. А. 2
000 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.