Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 107
Ботевград, 25.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и седми март през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-М.Й.,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 1958 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК.
С
определение № 7065 от 28.12.2018г. по гр.д.№ 2253/2018г. по описа на
РС-Ботевград на основание чл.213 от ГПК съдебното производство по делото е
съединено за разглеждане в едно производство с това по гр.дело № 1958/2018г. по
описа на РС-Ботевград.
Р.Д. ***, с ЕГН: **********
моли да бъде признато за установено по отношение на „Ч.Е.Б.”АД, със седалище и
адрес на управление-гр.С., район”М.”, бул.”Ц. ш.”№***, бл.Б. М., Б. Ц., с ЕИК:*********,
че не му дължи сумата-главница от 10576.25лв., представляваща стойността на
потребена електрическа енергия в обект, представляващ апартамент №4 в Б.,
ж.к.С., бл.**, вх.*, ет.* за периода от 01.01.2005г. до 22.12.2011г., съгласно издадени 84 броя
фактури за клиентски номер 300123255718, както не му дължи и сумата от
11264.96лв., представляваща законна лихва за забава върху всяка месечна
сума-главница за периода от 20.02.2005г. до 25.10.2018г., поради продажба на
апартамента, отразена в нотариален акт № 172, том Ів, рег. № 1283, дело №164 от
06.06.2003г. на нотариус № 371-Д.Г., с район на действие РС-Ботевград и поради
настъпила погасителна давност, както и да му се присъдят направените разноски
по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.
Л.М.А. ***, с
ЕГН:**********, чрез пълномощник адвокат
Х.Я. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на „Ч.Е.Б.”АД, с
ЕИК:*********, че не му дължи сумата-главница от 2556.12лв., представляваща
стойността на потребена електрическа енергия в обект, представляващ апартамент
№4 в Б., ж.к.С., бл.**, вх.*, ет.* за периода 23.04.2010г. до 22.12.2011г., съгласно издадени 20 броя
фактури за клиентски номер 310242639176, поради настъпила погасителна давност,
както и да му се присъдят направените разноски по делото, за които представя
списък за разноските по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ищците Р.Д. и Л.А.,
чрез пълномощник адвокат Х.Я. от САК /пълномощно от 25.10.2018г.-л.5 и от 26.11.2018г.-л.4 от гр.д.№2253/2018г./,
поддържат предявените искове и молят да се уважат като се признае за установено
по отношение на ответника, че задълженията за заплащане на стойността на
доставената електрическа енергия не са дължими, което би дало възможност да
бъде повторно електроснабден апартамента, който е с прекъснато
електроснабдяване. Моли да се присъдят разноските по представения списък за
разноски по чл.80 от ГПК.
Ответникът-Ч.Е.Б. АД, с ЕИК:*********, чрез пълномощник юрк. А.И.В./пълномощно
на л.70/, е направил възражение по горните искове и е представил писмени
отговори с вх.№ 8467 от 27.12.2018г., изпратен по куриер на 18.12.2018г. и с
№8466 от 27.12.2018г., изпратен по куриер на 19.12.2018г., в предвидения в
закона срок.
В писмените
отговори ответникът Ч.Е.Б. АД оспорва исковете, заявява, че са недопустими
и неоснователни.
Ответникът излага съображенията си за
недопустимост на исковете, основани на правната природа на института на
погасителната давност. Позовава се на схващането, че с изтичането на
погасителната давност не се погасява вземането, а само правото на кредитора да
получи принудително удовлетворение на вземането. Счита, че фактическите
твърдения на ищците, на които основават правния си интерес, не могат да
обусловят такъв. Заявява, че ищецът Р.Д. не ги е уведомил, че е продал
апартамента, което на ответника е станало ясно за първи път на 27.04.2018г.
Задължение на потребителя е да уведоми ответника за всяка промяна в
собствеността и ползването на имота, при неизпълнение, не може да извлича
благоприятни последици.
Оспорва исковете и по основание като
твърди, че ищецът Л.А. едва през 2018г. има открита партида на негово име за
заплащане на консумираната електрическа енергия за същия апартамент в
Ботевград.
Прави анализ
на нормативната уредба в областта на енергетиката – Закона за енергетиката и Общите
условия на ответника, одобрени от ДКЕВР, за да се обоснове основно задължение
на потребителя на електрическа енергия да заплаща използваната такава в срокове
и по начин, определени в общите условия. След изтичане на 10-дневния срок за плащане,
ответникът има право да начислява мораторна лихва. Възразява, че позоваването
на изтекла погасителна давност не погасява правото на ответното дружество, а го
превръща в естествено право, което съществува, но не може да бъде осъществено
по принудителен начин. Оценява направените възражения за изтекла погасителна
давност за изцяло неоснователни. Счита, че след изтичане на законовия давностен
срок задълженията продължават да съществуват и кредиторът не губи самото си
вземане, а само правото при възражение от страна на длъжника да го събере
принудително. Счита, че не са налице трите елемента на фактическия състав на
погасителната давност – изтичане на определен от закона срок, бездействие през
този срок на носителя на субективното право и волеизявлението на задълженото
лице. Моли присъждане на разноски по делото.
В съдебно
заседание ответникът Ч.Е.Б. АД, чрез пълномощник юрисконсулт А.В. оспорва
исковете и поддържа направените възражения в писмения отговор, моли да бъдат
отхвърлени, както и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение и моли за присъждане на разноските по дело, за които не
представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От приложеното писмено
доказателство-копие от нотариален
акт за продажба на недвижим имот №172, том Iв, рег.№1283, дело №164 от
06.06.2003г. на нотариус № 371-Д.Г., с район на действие РС-Ботевград, се
установява, че ищецът Р.Д.Д. на 06.06.2003г. е продал на другия ищец Л.М.А. ***.
Съгласно показанията на разпитаните по
делото свидетели-Д.П.А.и Даниела Георгиева Илиева, които живеят в Б., ж.к.С.,
бл.**, вх.*, се установява, че и двамата ищци в различни периоди от време са ползвали
апартамент №4 във входа им, в който те живеят в Ботевград, като първи в апартамента е живял Р.Д.,
който от преди повече от 15 години го е продал на Л.А. и от тогава до сега А. е
в апартамента, в който в момента не се доставя електрическа енергия, тъй като
не са заплатени стари задължения към ответника. На 22.12.2011г. е спряно изцяло подаването на електрическа
енергия в блок 15 в ж.к.Саранск в
Ботевград поради неплатени от години сметки за ползвана електрическа енергия, след
което за малко през месец август на 2018г. е подавана ел. енергия и пак спряна,
за да се подпишат споразумения за заплащане на стари задължения към ответника,
от което са се възползвали само трима абонати, измежду които не са ищците.
От приложеното писмено
доказателство-уведомително писмо от ответника до ищеца Р.Д., се установява, че ответникът
го е уведомил, че към 09.10.2018г. има просрочено задължение за доставена
електрическа енергия и мрежови услуги в размер на 10 576.25лв. Освен това
са приложени като писмени доказателства и 84 броя фактури за консумирана
електрическа енергия на описания по-горе адрес в Ботевград по партида на името
на ищеца Р.Д. с клиентки номер 300123255718 за периода от 01.01.2005г. до 22.12.2011г.,
като падежът на плащане на последната 84-ра фактура е на 17.01.2012г. и общата
стойност е сумата-главница от 10 576.25лв.
Страните по делото са приели за
безспорно в открито съдебно заседание на 27.03.2019г., че не спорят относно
размера на законната лихва за забава, която върху сумата-главница от 10 576.25лв.
е сумата от 11264.96лв. за периода от 20.02.2005г. до 25.10.2018г.
Видно от приложеното писмено
доказателство-заявление с вх.№ 100000108468 от 27.04.2018г. от ищеца Л.М.А. до
ответника, се установява, че е уведомил ответника, че е потребител на
електроенергия в процесния апартамент в Ботевград, не е плащал задълженията си,
за което на 01.01.2011г. е изключено електрозахранването на апартамента. От
тогава са изминали повече от три години, за което задълженията му са погасени
по давност, за което моли да бъдат заличени и да му се възстанови
електрозахранването, за което е готов да заплати определената такса за
възстановяване на електрозахранването.
След това заявление партидата за
описания по-горе апартамент в Ботевград е регистрирана на името на ищеца Л.М.А.,
който е собственик и ползвател на същия, с клиентски номер 310242639176 и са
издадени на 29.10.2018г. 20 броя отделни фактури за дължими суми за доставена
електрическа енергия в процесния апартамент в Ботевград за периода от
23.04.2010г. до 22.12.2011г., на обща стойност от 2556.12лв.
От горното се установява, че ответникът е
издал за един и същи период от време фактури за стойността на доставена
електрическа енергия в един и същи апартамент в Ботевград на името на две лица,
а именно на настоящ собственик и ползвател/Л.А./ и бивш такъв /Р.Д./, които са
ищци по делото.
Видно
от приложеното писмено доказателство-копие от Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на “Ч.Е.Б.”АД, се установяват
взаимоотношенията между продавач на електрическа енергия, какъвто е ответника и
потребител.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от
всеки един от двамата ищци в исковата му молба и съгласно приложените писмени
доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме,
че така предявените обективно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК са допустими,
тъй като ищецът
Р.Д. има правен
интерес да предяви исковете за установяване на недължимостта на
вземанията за процесния период,
тъй като към датата
на завеждане на исковата молба на него са начислени суми, които претендира, че
са погасени по давност, като в този смисъл е уведомлението, което ответникът му
е изпратил, че към 09.10.2018г. му дължи процесната сума-главница от
10 576.25лв.
По отношение на ищеца Л.М.А. правния му
интерес освен претенцията на ответника срещу него за дължимост на сумата-главница
от 2 556.12лв., която според ищеца А. е погасена по давност, е обусловен и
от факта, че процесният апартамент, негова собственост към момента на
предявяване на исковата молба, е със спряно от ответника електроснабдяване
поради неплатени стари задължения, което се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели-Димитринка Ангелова и Даниела Илиева, които
съдът кредитира като конкретни, непосредствени и безпристрастни, тъй като са
негови съседи.
Съдът
не споделя становището на ответника, че за всеки един от ищците липсва правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на
сумата, изхождайки от материално правната природа на института на погасителната
давност. Съображенията за този извод са следните: правният
интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, се
преценява на базата на фактическите твърдения на страните, по които те спорят.
В настоящия случай спорът е относно това дали всеки един от ищците за отделен
период от време за един и същи електроснабден имот-апартамент в Ботевград дължи
на ответното дружество посочената сума за потребена енергия. Спорът не е за
това дали изначално е имало основание за възникване на това задължение, а за
това, че същото е погасено поради изтичане на давността.
Тезата
на ответника, че след изтичане на погасителната давност задължението
съществува, но същото не подлежи на принудително изпълнение, изисква обсъждане
на материално правните последици от евентуалното осъществяване на елементите от
фактическия състав на давността. Това съдът може да направи едва при решаване
на спора, а не във фаза преценка на допустимостта на иска.
Следва
да бъде посочено, че в тълкувателната си дейност по повод допустимостта на
отрицателен установителен иск за собственост ОСГТК на ВКС в ТР№8/27.11.2013 г.
по т.д.№8/2012 г. е изяснил принципи, приложими и за отрицателен установителен
иск, с който се цели да се отрече право на вземане на ответника срещу ищеца. В
т. 1 на решението е изяснено, че „Правният
спор накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и
правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право,
защото то засяга определени нейни права. Всяка от двете страни разполага с
право на иск, за да може да защити това свое право, което според нея се
накърнява от правния спор. От това логично следва, че всеки, който претендира,
че е носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв
правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора
в ролята на ответник“.
В
конкретния случай всеки един от ищците твърди, че за спорното право – паричното задължение са
направили извън процесуално изявление за изтекла погасителна давност, с което
ответното дружество не се съобразява, в този смисъл е приложеното заявление от
ищеца Л.А., получено на 27.04.2018г. от ответника.
Съдът
не споделя и виждането, застъпено в теоретичните разсъждения на ответника, че
единствената възможност за длъжника е да направи процесуално възражение за
изтекла погасителна давност, в случай че кредиторът пристъпи към принудително
изпълнение. Аргументи в този смисъл могат да бъдат извлечени не само от
правната теория за правния спор (вж. С., Ж., Сила на пресъдено нещо в
гражданския процес), но така също и от съдебната практика. В цитираното вече
ТР№8/13г. е посочено, че „Равенството на
страните в съдебния процес, съгласно чл.121, ал.1 от Конституцията на Република
България, е равната възможност, която съдът осигурява на страните да упражняват
предоставените им права /чл.9 от ГПК/ и правният интерес, като единствено
условие съгласно чл.124, ал.1 от ГПК за предявяване на иск за установяване
несъществуването на едно право, означават, че съдът не може да лиши единия от
участниците в правния спор от правото му да инициира исков процес за
установяване несъществуването на спорното право. Този, който отрича спорното
право е равнопоставен участник в правния спор и първи може да предяви този иск,
който в най-пълна степен е в състояние да защити правната му сфера.“
Очевидно
е, че не може изначално да се отнеме процесуалното право на длъжника да се
позове на погасителната давност използвайки правото си на иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с аргументи, почерпени от материално правния институт на давността, като
му се даде възможност да се брани единствено чрез възражение срещу евентуален
бъдещ иск срещу него.
Освен
този принципен въпрос за допустимостта на отрицателния установителен иск като
средство за защита, независимо от възражението, следва да се държи сметка и за
функциите на погасителната давност, изяснени в ТР №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, в
което е прието, че „Погасителната давност
е установена в обществен интерес. … В правната наука погасителната давност се
разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни.
…. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление
пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора
поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи
за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и
уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички.“
В
решението е посочено ясно, че освен правен институт и юридически факт,
погасителната давност е и субективно право, което принадлежи на длъжника и
което съответно може да получи съдебна защита. Посочено е още, че длъжникът
може да упражни правото си пред съд с волеизявление. Волеизявлението с
процесуална стойност може да бъде възражение, но така също и предявяване на
иск, което средство е избрано в случая от всеки един от ищците.
Разгледани по същество, съдът
намира, че исковете, предявени от Р.Д.Д. срещу Ч.Е.Б. АД за недължимост на сумата-главница от 10576.25лв.,
представляваща стойността на потребена електрическа енергия в обект,
представляващ апартамент №4 в Б., ж.к.С., бл.**, вх.*, ет.* за периода от
01.01.2005г. до 22.12.2011г., съгласно
издадени 84 броя фактури за клиентски номер 300123255718, както и за недължимост
на сумата от 11264.96лв., представляваща законна лихва за забава върху всяка
месечна сума-главница за периода от 20.02.2005г. до 25.10.2018г., както и искът, предявен от Л.М.А. срещу
Ч.Е.Б. АД за недължимост на сумата-главница от 2556.12лв., представляваща стойността на
потребена електрическа енергия в обект, представляващ апартамент №4 в Б.,
ж.к.С., бл.**, вх.*, ет.* за периода от 23.04.2010г. до 22.12.2011г., съгласно издадени 20 броя
фактури за клиентски номер 310242639176, поради изтекла погасителна давност, са
изцяло основателни, по
следните правни съображения:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК. С тези искове всеки един от ищците иска да бъде съдебно признато, че
той не дължи посочените суми във фактурите, издадени от ответното дружество.
Единствената предпоставка, която следва да бъде доказана от всеки един от
двамата ищци при тези искове, е правният им интерес. От събраните по делото
писмени доказателства се доказа, че въпреки направеното извън процесуално
изявление от страна на ищеца Л.А. за погасяване на задълженията за процесния
апартамент по давност, ответникът чрез писма е продължил да кани ищците да
платят задълженията за имота. С това поведение ответникът е показал, че не
зачита ефекта на погасителната давност и иска изпълнение, заявявайки писмено на
всеки един от ищците, че задължението може да бъде отречено само по съдебен ред,
още повече, че електроснабдяването на процесния имот е прекъснато поради
неплатени задължения, предмет на исковете. При това положение за ищците е
налице правен интерес от предявяване на настоящите отрицателни установителни
искове.
Следва да бъде отбелязано, че по вече изложените подробни мотиви по-горе, ищците
имат конституционно гарантирана възможност да защитят правата си чрез съда,
като дали ще използват пасивната защита на възражението за давност, или те
самите ще имат активно поведение, предявявайки иск, зависи единствено от
тяхната воля.
По делото не се спори, че ищецът Р.Д.Д. е титуляр на клиентски номер
300123255718, по който е била отчитана електрическата енергия, потребена в процесния
апартамент, собственост и ползван от другия ищец Л.М.А., по силата на договор при Общи условия с
ответника е възникнало задължение да плати сумите, за които са издадени
счетоводни документи: 84 броя фактури. Във фактурите е начислена стойността на
потребената електрическа енергия в имота за периода от 01.01.2005г. до 22.12.2011г., като падежът на последната
фактура е 17.01.2012г. За част от този
период от време са префактурирани на името на ищеца Л.М.А. стойността на потребената
електрическа енергия за същия имот за периода от 23.04.2010г. до 22.12.2011г. с 20 броя фактури, издадени на
29.10.2018г. за клиентски номер 310242639176.
Съдът установява, че от датата на падежа на най-късното задължение – 17.01.2012г.,
преди датата на предявените искове на 25.10.2018г. от ищеца Р.Д. и на 05.12.2018г.
от ищеца Л.М.А. е изтекъл 3-годишния погасителен срок.
Основният спор по делото е свързан с правния ефект, който настъпва след
изтичане на този срок. Ответникът застъпва становище, че с изтичане на
давността за длъжника остава естественото задължение към кредитора, което
легитимира последния да го кани да изпълни доброволно колкото пъти прецени за
необходимо и по каквито начини намери за подходящи. Възможността длъжникът да
се защити е предвидена само в случай, че кредиторът пристъпи към принудително
изпълнение, срещу което длъжникът да противопостави възражение за изтекла
давност.
Настоящият състав на съда не споделя тази теза на ответника по следните
съображения.
По аргумент от чл. 118 от ЗЗД следва, че изтичането на давността като
юридически факт само по себе си не поражда погасителния ефект и ако длъжникът
изпълни задължението си и след изтичане на давността, той няма право да иска
обратно платеното.
Съобразявайки чл. 110 и чл. 120 от ЗЗД се налага изводът, че изтичането на
погасителната давност поражда правото на задълженото лице да се позове на
давността. Едва след упражняване на това право от страна на длъжника настъпва
погасителния ефект, който прекратява съществуването на задължението. В случай,
като настоящия, когато задълженото лице е отправило изрично изявление до
кредитора за изтекла давност, последният е бил длъжен да се съобрази с това и
да преустанови всяко поведение, с което да оспорва погасителния ефект.
Следва да се посочи, че съобразяването на погасителния ефект след направено
възражение брани основно обществения интерес, като пряка полза настъпва и за
длъжника. Аргументи за този извод могат да бъдат почерпени както от доктрината
(Вж. Павлова, М, „Гражданско право – Обща част“, Софи-Р), която приема, че чрез
погасителната давност законодателят цели да стимулира правните субекти към
упражняване на техните субективни права преди изтичане на сроковете на
давността, осуетява се застоят в правните отношения и се внася ритъм в
гражданско правния живот. Възможността за безсрочна защита на субективните
права създава несигурност в гражданския оборот. В интерес на правната сигурност
законодателят предвижда, когато фактическото състояние дълго време не
съответства на правното, фактическото да се превърне в правно релевантно, като
при това се допуска да се засегнат субективни права на други правни субекти.
Тази теза е застъпена и от задължителната практика на върховната съдебна
инстанция, като в ТР №3/2011г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че „Погасителната давност е установена в
обществен интерес. … Тя служи за гарантиране на правната сигурност като
допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което
е в интерес на всички.“
Освен тези общи принципни съображения, на още по-силно основание следва да
се приеме, че в случаите, когато кредиторът е обществен доставчик на
електрическа енергия той следва да съобрази ефекта на погасителната давност. В
противен случай в сектора на енергетиката, в който действат специални правила и
допълнителни гаранции в обществен интерес, може да се допусне изкривяване на
действителното финансово състояние на доставчика, който представя несъбираеми
вземания като свой актив.
При гореизложените съображения съдът приема, че периодичните задълженията към ответника за доставена
електрическа енергия в процесния апаратамент по 84 броя фактури, издадени за
задължено лице - ищеца Р.Д. и 20 броя фактури, издадени за задължено лице-ищеца
Л.М.А. на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД са погасени по давност с изтичане на
3-години от падежа на всяко задължение, а именно: по фактура №********** от
31.01.2005г., по фактура №********** от 28.02.2005г., по фактура №********** от
31.03.2005г., по фактура №********** от 28.04.2005г., по фактура №********** от
30.05.2005г., по фактура №********** от 30.06.2005г., по фактура №********** от
31.07.2005г., по фактура №********** от 31.08.2005г., по фактура №********** от
30.09.2005г., по фактура №********** от 31.10.2005г., по фактура №********** от
30.11.2005г., по фактура №********** от 30.12.2005г., по фактура №********** от
31.01.2006г., по фактура №********** от 28.02.2006г., по фактура №********** от
31.03.2006г., по фактура №********** от 29.04.2006г., по фактура №********** от
31.05.2006г., по фактура №********** от 30.06.2006г., по фактура №********** от
28.07.2006г., по фактура №20019500432 от 31.08.2006г., по фактура №**********
от 30.09.2006г., по фактура №********** от 31.10.2006г., по фактура №**********
от 30.11.2006г., по фактура №********** от 31.12.2006г., по фактура №**********
от 31.01.2007г., по фактура №********** от 28.02.2007г., фактура №********** от
31.03.2007г., по фактура №********** от 27.04.2007г., по фактура №********** от
31.05.2007г., по фактура №********** от 16.07.2007г., по фактура №********** от
31.07.2007г., по фактура №********** от 27.08.2007г., по фактура №********** от
28.09.2007г., по фактура №********** от 26.10.2007г., по фактура №********** от
28.11.2007г., по фактура №********** от 31.12.2007г., по фактура №********** от
31.01.2008г., по фактура №********** от 28.02.2008г., по фактура №********** от
31.03.2008г., по фактура №********** от 30.04.2008г., по фактура №********** от
30.05.2008г., по фактура №********** от 30.06.2008г., по фактура №********** от
31.07.2008г., по фактура №********** от 31.08.2008г., по фактура №********** от
30.09.2008г., по фактура №********** от 31.10.2008г., по фактура №********** от
29.11.2008г., фактура №********** от 30.12.2008г., по фактура №********** от
30.01.2009г., по фактура №********** от 27.02.2009г., по фактура №********** от
31.03.2009г., по фактура №********** от 30.04.2009г., по фактура №********** от
30.05.2009г., по фактура №********** от 30.06.2009г., по фактура №********** от
31.07.2009г., по фактура №********** от 31.08.2009г., фактура №********** от
30.09.2009г., по фактура №********** от 30.11.2009г., по фактура №********** от
30.10.2009г., по фактура №********** от 30.12.2009г., по фактура №********** от
29.01.2010г., по фактура №********** от 26.02.2010г., по фактура №********** от
31.03.2010г., по фактура №********** от 28.04.2010г., по фактура №********** от
05.06.2010г., по фактура № ********** от 26.06.2010г., по фактура № **********
от 30.07.2010г., по фактура № ********** от 27.08.2010г., по фактура №
********** от 30.09.2010г., по фактура № ********** от 28.10.2010г., по фактура
№********** от 26.11.2010г., по фактура № ********** от 28.12.2010г., по фактура
№********** от 28.01.2011г., по фактура №********** от 26.02.2011г., по фактура
№********** от 28.03.2011г., по фактура № ********** от 28.04.2011г., по фактура
№ ********** от 29.05.2011г., по фактура №********** от 28.06.2011г., по фактура
№ ********** от 27.07.2011г., по фактура № ********** от 26.08.2011г., по
фактура № ********** от 28.09.2011г., по фактура № ********** от 27.10.2011г., по
фактура № ********** от 26.11.2011г., по фактура № ********** от 28.12.2011г., по
фактура № ********** от 22.10.2018г., като най-късното задължение
е по Фактура №**********/28.12.2011г. с падеж 17.01.2012г. за сумата от 182.87лв.
и суми за плащане за минал период от общо 10 393.38лв., които са погасени
по давност с изтичане на 3 –годишната погасителна давност на 18.01.2015г.
Горното се отнася и до 20 броя фактури, издадени за същия имот като
задължено лице-ищеца Л.А., а именно: фактури №№ **********, фактура № **********, фактура №
**********, фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********, фактура
№ **********, фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********,
фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********, фактура №
**********, фактура № **********, фактура № **********, фактура № **********,
фактура № **********, фактура № ********** и фактура № **********, отнасяща се до консумирана електрическа
енергия в периода от 23.04.2010г. до 22.12.2011г., за което дължимостта е по
най-късната по време фактура от 17.01.2012г. и е погасена по давност на 18.01.2015г.
С оглед периодичността на задълженията и предвид Тълкувателно решение
№3/2012г. на ОСГТК на ВКС в случая е приложима кратката 3-годишна погасителна
давност.
С погасяване на главните задължения на основание чл. 119 от ЗЗД се
погасяват и акцесорните задължения за лихва за просрочие, представени в справката
от ищеца Р.Д. в общ размер на 11264.96 лева.
При горните съображения се налага крайният извод, че претендираното от
ответника вземане по отделно срещу всеки един от ищците, в качеството им на собственици
на апартамента и потребители, е погасено по давност и поради това следва да
бъде изрично установено, че не се дължи.
Налице е и второто основание за недължимост на процесните суми от страна на
ищеца Р.Д. по отношение на ответника и за това, че за процесния период от 01.01.2005г. до 22.12.2011г. същият не е потребител на
електрическа енергия, доставена от ответника в процесния апратамент, тъй като
от 06.06.2003г. същият е отчуждил имота чрез договор за продажба в полза на
ищеца Л.А. и не е собственик и ползвател на имота.
Поради гореизложеното предявените отрицателни
установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК са основателни като
доказани.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1
от ГПК следва да бъдат присъдени разноски на ищеца Р.Д. в общ размер от 1873.65
лева, от които сумата от 873.65 лева съдебно – деловодни разноски / платена
държавна такса/ и сумата от 1000 лева за платено възнаграждение за процесуално
представителство, което адвокатско възнаграждение е в минималния размер по
Наредба №1 от 9.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от същата с оглед цената на исковете
/21 841.21лв./. При тези съображения съдът намира възражението на ответника за
прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство заплатено от
ищеца Р.Д. за неоснователно.
По отношение на искането на ищеца Л.М.А. за
заплащане от ответника на основание чл.78, ал.1 от ГПК на направените от него
разноски по делото, съдът намира, че същото е основателно за сумата от общо 511.25лв.,
включваща платена държавна такса от 102.25лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 409лв. намалено съгласно уваженото възражение от ответника
за прекомерност на основание чл. 78, ал.5 ГПК, тъй
като предявеният отрицателен установителен
иск е със цена от 2556.12лв., делото не е със значителната правна и
фактическа сложност, проведено е едно съдебно заседание. Определеното
възнаграждение е съобразно Наредба №1 от 9.07.2014г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 от
същата. При тези съображения съдът намира възражението за прекомерност на
възнаграждението за процесуално представителство, заплатено от ищеца Л.А. от
600лв. за основателно до посочения по-горе размер от 409лв.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.124, ал.1 от ГПК
признава за установено по
отношение на „Ч.Е.Б.”АД,
със седалище и адрес на управление-гр.С., район”М.”, бул.”Ц. ш.”№***, бл.Б. М.,
Б. Ц., с ЕИК:*********, че ищецът Р.Д. ***, с ЕГН: ********** не му дължи сумата-главница
от 10576.25лв./десет хиляди
петстотин седемдесет и шест лева и 25 стотинки/, представляваща стойността на
потребена електрическа енергия в апартамент №4 в Б., ж.к.С., бл.**, вх.*, ет.* за
периода от 01.01.2005г. до 22.12.2011г.,
съгласно издадени 84 броя фактури за клиентски номер 300123255718, както не му
дължи и сумата от 11264.96лв./единадесет
хиляди двеста шестдесет и четири лева и 96 стотинки/, представляваща законна
лихва за забава върху всяка месечна сума-главница за периода от 20.02.2005г. до
25.10.2018г., тъй като не е потребител на доставената електрическа енергия
поради продажба на описания по-горе апартамент, отразена в нотариален акт №
172, том Ів, рег. № 1283, дело №164 от 06.06.2003г. на нотариус № 371-Д.Г., с район
на действие РС-Ботевград и поради настъпила погасителна давност.
На основание чл.124, ал.1 от ГПК
признава за установено по
отношение на „Ч.Е.Б.”АД,
със седалище и адрес на управление-гр.С., район”М.”, бул.”Ц. ш.”№***, бл.Б. М.,
Б. Ц., с ЕИК:*********, че ищецът Л.М.А. ***, с ЕГН:********** не му дължи сумата-главница
от 2556.12лв./две хиляди петстотин
петдесет и шест лева и 12 стотинки/, представляваща стойността на потребена
електрическа енергия в апартамент №4 в Б., ж.к.С., бл.**, вх.*, ет.* за периода
23.04.2010г. до 22.12.2011г., съгласно
издадени 20 броя фактури за клиентски номер 310242639176, поради настъпила погасителна давност.
ОСЪЖДА “Ч.Е.Б.”АД, със седалище и
адрес на управление-гр.С., район”М.”, бул.”Ц. ш.”№***, бл.Б. М., Б. Ц., с ЕИК:*********
да заплати на Р.Д. ***, с ЕГН: ********** сумата от 1873.65 лева/хиляда осемстотин
седемдесет и три лева и 65 стотинки/ за направени разноски по делото.
ОСЪЖДА “Ч.Е.Б.”АД, със седалище и
адрес на управление-гр.С., район”М.”, бул.”Ц. ш.”№***, бл.Б. М., Б. Ц., с ЕИК:*********
да заплати на Л.М.А. ***, с ЕГН:********** сумата от 511.25лв./петстотин и единадесет лева и 25 стотинки/ за направени
разноски по делото като заплатеното адвокатското възнаграждение е намалено
съгласно чл.78, ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: