Решение по адм. дело №259/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по чл.121 ал.1 т.3, във вр.с чл.104 ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. с чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Съдебното производство е образувано по искова молба на С. С. М. с [ЕГН] от [населено място] [улица], срещу Министерство на образованието и науката- [населено място], с която се иска ответникът да бъде осъден да ѝ заплати сума в размер на 16 200,00лв., представляваща обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл, дължимо поради прекратяване на служебното ѝ правоотношение и представляващо размера на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно с Решение № 1071/08.08.2024г. на ШАС по адм.д. № 118/2024г., потвърдено с Решение № 5357/22.05.2025г. на ВАС по адм.д.№ 10390/2024г., за цялото време, през което не е заемала държавна служба- шест месеца за периода 20.03.2024г.- 20.09.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Предявен и е втори главен обективно съединен иск с правно основание чл.40 ал.1 от ЗДСл за заплащане на сумата 112.50лв., представляваща обезщетение за неизплатено представително работно облекло на ищцата за три месеца- януари, февруари и март 2024г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на главницата, който иск е конкретизиран по период с допълнителна молба от 11.06.2025г.

С молба от 26.06.2025г., с оглед заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, се прави увеличение на иска, който да се счита предявен за сумата 21 780.00лв., като изменението беше допуснато с определение в открито съдебно заседание по реда на чл.214 от ГПК, след становище на страните.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично, като се представлява от процесуален представител адв.Д. от ШАК, която поддържа исковата претенция, излагайки аргументи, че същата е доказана по основание и размер. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК, включващи договорено и платено адвокатско възнаграждение и депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.

Ответната страна– Министерство на образованието и науката- [населено място], не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание. В писмен отговор от 23.06.2025г. оспорва исковата претенция за обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл само по размер и не взима становище по втория предявен иск. Сочи доводи, че индивидуалният размер на основната заплата за заеманата длъжност, съгласно чл.67 ал.4 от ЗДСл се определя индивидуално от органът по назначението и в конкретния случай същият е определен в Заповед № РД 10-1269/19.06.2025г. в размер на 2681.00 лева при възстановяването на ищцата на държавна служба, поради което дължимото обезщетение е в размер на 16086,00лв. Представя и писмени бележки, в които поддържа отговора си.

Представителят на Окръжна прокуратура Шумен застъпва становище, че исковата претенция е основателна и доказана в размера посочен в заключението на втората ССЕ, предвид изпълнението на фактическия състав по чл.104 ал.1 от ЗДСл.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, Шуменският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от доказателствата по делото, със Заповед № РД-10-439/18.03.2024г. на Министър на образованието и науката/стр.7/, считано от датата следваща датата на връчване на заповедта, било прекратено служебното правоотношение на С. С. М., като "началник" на Регионалното управление на образованието/РУО/- [населено място] с придобит ранг ІІІ старши, на основание чл.107 ал.2 и чл.108 ал.1 от ЗДСл- поради получена възможно най-ниска оценка на изпълнението на длъжността- „неприемливо изпълнение“. Цитираната заповед била оспорена от ищцата пред Административен съд Шумен, който с решение № 1071/08.09.2024г. по адм.д. № 188/2024г. по описа на съда, я отменил като незаконосъобразна. Решението било оспорено пред Върховен административен съд, който го оставил в сила с решение № 5357/22.05.2025г. по адм.д. № 10390/2024г. по описа на ВАС, влязло в законна сила на 22.05.2025г.

Със Заповед № РД-10-1244/04.06.2025г. на Министъра, предвид подадено заявление и постановените съдебни решения, ищцата била възстановена на предишната държавна служба на длъжността "началник" на РУО- [населено място], считано от 04.06.2025г., като ѝ била определена основна месечна заплата в размер на 2331,00 лева. С последваща Заповед № РД- 10- 1269/19.06.2025г. на Министър на образованието и науката, издадена във връзка с изразено несъгласие от ищцата с така определения размер възнаграждение, същото било изменено на 2681,00лв. В заповедта е посочено, че служителят има ниво на основна месечна заплата- 8 и степен на основна месечна заплата- 4.

В периода от прекратяване на служебното правоотношение на ищцата до датата на отмяна на заповедта- 22.05.2025г. същата не е работила по друго служебно или трудово правоотношение, видно от приложените по делото копия на две служебни книжки. С оглед установяване размера на основната заплата за заеманата от ищцата длъжност, ответната страна е представила единствено заповедта за възстановяване на предишна държавна служба и заповед за определяне на основна месечна заплата, посочени по-горе в решението.

По искане на ищцата е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена след проверка на документи в РУО- справка и заповеди, приета от съда за компетентно дадена. Според заключението по същата, към 22.05.2025г. (датата на признаване на уволнението за незаконно), основната месечна заплата за държавен служител със служебно правоотношение на длъжност "началник на РУО" с ранг 4 старши, ниво на основна заплата 8 и степен на основна заплата 3, е на стойност 3630,00 лева, респективно размерът на обезщетението по чл.104 ал.1 от ЗДСл за шест месеца възлиза на 21 780,00 лева. Експертът сочи, че не е специалист в областта на труда и работната заплата и понеже са налице различия при определените ранг на държавен служител и степен на основна месечна заплата дава заключение и при вариант за обезщетение за 6 месечен период при база определената на ищцата основна заплата при възстановяването ѝ на работа, като същият възлиза на 13 986лв. Размерът на стойността на работното облекло за заеманата от ищцата длъжност е 112,50лв. за месеците 01, 02 и 03 на 2024г., като същият се установява и от приложената на стр.48 от делото Заповед № РД-09-298/06.02.2024г. на Министър на образованието и науката.

По делото беше назначена повторна СЕЕ, на която бяха поставени и допълнителни въпроси дали ищцата отговаря на изискванията за определяне на основна работна заплата в рамките на ниво заплата 8 и степен 4 и в какъв диапазон са размерите на заплата за процесната длъжност при служител притежаващ степен 4 или 3. Видно от заключението и отговорите на експерта дадени в съдебно заседание, предвид професионалният опит на ищцата тя притежава най- високата степен на основна заплата, която е 4- та с ниво 8. Експертът дава заключение за размера на обезщетението, който частично съвпада с втория вариант на първото заключение, като се основава на определената основна заплата след възстановяването на работа на ищцата, но съобразно втората заповед Заповед № РД- 10- 1269/19.06.2025г. на Министър на образованието и науката, а именно 16 086.00лв. при индивидуална заплата в размер на 2681.00лв. Съдът намира, че двете ССЕ не си противоречат и взаимно се допълват, предвид специалните познания на втория експерт Р.М., която не съобразила заповедите, намиращи се в деловодство на РУО Шумен, което е било сторено от експертът по първата ССЕ- Р.В.. Заключенията следва да бъдат кредитирани съобразно всички доказателства по делото, с оглед правилния отговор касателно установяване на размера на обезщетението по чл.104 ал.1 от ЗДСл, което е правен въпрос.

Шуменският административен съд, като прецени предпоставките за допустимост и основателност на исковата претенция, с която е сезиран и взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:

По същество, с предявената искова молба се претендират вреди, настъпили от незаконосъобразен административен акт– Заповед № РД-10-439/18.03.2024г. на Министър на образованието и науката, ведно със законната лихва върху твърдените вреди, считано от депозиране на исковата молба в съда. Съгласно чл.204 ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, е необходимо същият да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред. В разглеждания случай, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на С. М. е отменена от съда с влязло в сила съдебно решение, с оглед на което, следва да се приеме, че е изпълнено условието на чл.204 ал.1 от АПК. Предявеният иск е допустим, като подаден от лице с надлежна активна процесуална легитимация– адресат на отменения административен акт и отговаря на формалните изисквания за редовност от външна страна. Искът е насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл.205 от АПК, доколкото цитираната разпоредба сочи като надлежен ответник юридическото лице, представлявано от органа, от чийто административен акт, действие или бездействие са причинени вредите, а в случая исковата претенция е насочена срещу Министерство на образованието и науката- юридическо лице съгласно чл.2 ал.1 от Устройствен правилник на Министерството на образованието и науката, в чиято структура е включен административният орган, издал незаконосъобразния административен акт.

Разгледана по същество, двете искови претенции се явяват основателни, по следните съображения:

Между страните не се спори, а и се установява от приложените по делото доказателства, че със Заповед № РД-10-439/18.03.2024г. на Министър на образованието и науката, считано от 20.03.2024г., било прекратено служебното правоотношение на С. С. М., като "началник" на РУО- [населено място] на основание чл.107 ал.2 и чл.108 ал.1 от ЗДСл- поради получена възможно най-ниска оценка на изпълнението на длъжността- „неприемливо изпълнение“, както и, че въпросният административен акт е отменен като незаконосъобразен с влязъл в сила на 22.05.2025г. съдебен акт. Следователно, с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е възникнало правото на ищцата да получи обезщетение за времето, през което не е заемала държавна служба поради незаконното прекратяване на служебното ѝ правоотношение при условията на чл.104 ал.1 от ЗДСл., като по делото не се спори, че такова не ѝ е изплатено.

По силата на чл.104 ал.1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по- ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

От цитирания законов текст става ясно, че по същество ищцата има право на обезщетение за периода, в който не е заемала държавна служба, но за не повече от 6 месеца, т.е. за периода от 20.03.2024г. (датата на прекратяване на служебното правоотношение) до 20.09.2024г. вкл., в размер на основната ѝ заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно, като в случай, че през този период е работила като държавен служител или по трудово правоотношение и е получавала по- ниска заплата или възнаграждение, има право на разликата между получените заплата или възнаграждение, и заплатата, дължима по незаконно прекратеното служебно правоотношение. С оглед изложеното и доколкото по делото е установено по безспорен начин, че заповедта, с която служебното правоотношение на С. М. е отменена от съда като незаконосъобразна, съдът намира, че същата има право на обезщетение при условията на чл.104 ал.1 от ЗДСл. В тази връзка ищцата претендира обезщетение за 6 месеца в размер на 21 780,00лв., както и, че същото следва да бъде изчислено на база основна месечна заплата към момента на признаването на прекратяването на служебното правоотношение за незаконно, а именно в размер на 3630.00 лева.

Ответната страна навежда доводи, че обезщетението следва да се определи въз основа на посочената в заповед за определяне на заплата от 19.06.2025г. сума в размер 2681,00лв., понеже заплатите в РУО се определяли индивидуално при назначаване на служителя. Ответната страна не сочи доказателства за заплата в различен от установения с първата ССЕ размер, освен посочения в заповедта за възстановяване на работа на служителя. Съдът не споделя изложените доводи от ответника, понеже законодателят е определил по императивен начин кой е релевантният момент по отношение на определяне на обезщетението, а именно моментът на признаването на уволнението за незаконно, поради което последващо издадени заповеди за определяне на заплата след възстановяване на работа на служителя на длъжността са ирелевантни.

Въз основа на събраните доказателства, съдът намира, че обезщетението по чл.104 ал.1 от ЗДСл на С. М. следва да се определи на базата на основна месечна заплата в размер на 3630.00лева, т.е. в претендирания от нея размер, поради следните съображения:

Доколкото ищцата е била служител в държавната администрация, размерът на основната ѝ заплата се определя по реда на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (за краткост Наредбата). Съгласно чл.3 ал.2 от Наредбата, основната месечна заплата се определя по нива и степени съгласно Приложение № 1, в минимален и максимален размер, при отчитане на нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. Органът по назначаването има по чл.67 ал.4 от ЗДСл компетентността и субективната преценка да определи конкретния размер на заплатата. Видно от заключението по повторната ССЕ, основната месечна заплата за държавен служител със служебно правоотношение, на длъжност "началник на РОУ“- [населено място], с ниво на основна месечна заплата- 8 и степен на основна месечна заплата- 4, каквито притежава ищцата, е определя в диапазон от 1077 лева до 5000 лева, съгласно Приложение 2. Съобразно заключението на първата ССЕ, към релевантния момент към 22.05.2025г. индивидуалната заплата на лице, заемащо процесната длъжност, е определена на 3630.00лева. Следователно тази основна заплата е в рамките на определеното възнаграждение за длъжността и не надвишава максималния му размер. Видно от отговорите на двете вещи лица в съдебно заседание, служителят заемал процесната длъжност след прекратяването на служебното правоотношение с ицщата, и на който е била определена основна месечна заплата в този размер е имал различна степен на основна заплата- 3 и е бил командирован, като това са факти намиращи се извън предмета на доказване по настоящото дело. Именно посоченият размер съдът намира, че е относимия при изчисляване на дължимото обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл., като това е било прието при предходно разглеждане на спор между настоящите страни за обезщетение касаещо друг период, но при идентични факти, като настоящият състав съобрази мотивите на ВАС в Решение № 6061/05.06.2025г. по адм.д.№ 2662/2025г., с което е потвърдено Решение № 20/07.01.2025г. на ШАС по адм.д.№ 269/2024г.

В обобщение на изложеното, съдът приема, че размерът на основната месечна заплата на ищцата към 22.05.2025г. за длъжността "началник на РУО“-[населено място] е 3630.00 лева и въз основа на същата следва да се определи дължимото обезщетение, което за шест месеца възлиза на стойност 21 780.00 лева.

От представените от ищцата копия и оригинали на служебни книжки и от приложено решение за прекратяване на регистрация в Бюро по труда № 10057982/20.03.2024г., считано от 24.03.2025г./стр.20/, приети без оспорване от страните, е видно, че в периода от уволнението ѝ от държавна служба до 22.05.2025г., в т.ч. и в претендирания от ищцата шестмесечен период след прекратяване на служебното правоотношение, същата не е работила на друга държавна служба с по- ниска заплата и не е получавала възнаграждение за друга работа в по- нисък размер, които да подлежат на приспадане съобразно чл.104 ал.1 изр.последно от ЗДСл.

Въз основа на гореизложеното, съдът приема за основателна претенцията на С. М. да бъде ѝ бъде присъдено парично обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл поради незаконното прекратяване на служебното ѝ правоотношение, равняващо се на основната ѝ заплата за 6 месеца в размер на 21 780.00 лева.

С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху главницата от 21 780.00 лева, считано от 22.05.2025г. до окончателното ѝ изплащане, като началната дата на лихвата за забава се определя съгласно т.4 от ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 3/2004г.

Съдът намира исковата претенция по втория главен иск за присъждане на сумата в размер на 112.50 лв. за представително облекло за месеците януари, февруари и март на 2024г. за основателна и доказана. Съгласно чл.40 ал.1 от ЗДСл, във връзка с чл.27- чл.31 от Раздел VI на Наредбата за служебното положение на държавните служители, представително и униформено облекло се дължи на държавния служител за всяка календарна година, пропорционално на отработените месеци и се обвързва с реалното изпълнение на функциите за длъжността. По делото безспорно се установява, че през процесните месеци С. М. е била държавен служител при РУО- Шумен, като реално е отработила същите, но по делото липсват, както твърдения от ответната страна, така и доказателства да ѝ е била заплатена дължимата сума за представително облекло за посочените месеци, възлизаща на 112, 50 лв., съобразно заключението на вещото лице по първата ССЕ. Предвид изложеното, искът за присъждане на претендираната сума за представително облекло за м.01, 02, 03 на 2024г. се явява основателен и доказан, като основателно се явява и искането за присъждане на законна лихва върху сумата на главницата от 112,50лв., считано от 28.05.2025г. /датата на предявяване на иска, на която работодателят е изпаднал в забава/ до окончателното ѝ заплащане.

При този изход на спора и предвид факта, че ищцата своевременно е поискала присъждане на направените разноски, на същата следва да се присъдят такива. Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая се претендират разноски на обща стойност 2690.00 лева (съгласно приложен списък на разноските- стр.152), в т.ч. 1970.00 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение (договор за правна защита и съдействие от 23.05.2025г. и платежно нареждане на стр.153) и 720.00 лева депозит за вещи лица. Доколкото исковата претенция е уважена в пълния претендиран размер, съдът намира за основателно направеното от ищцата искане за присъждане на направените разноски в пълен размер. С оглед на това в тежест на ответната страна следва да бъдат възложени от ищеца сторените деловодни разноски.

Водим от горното и на основание чл.203 от АПК, във връзка с чл.121 ал.1 т.3, във връзка с чл.104 ал.1 от ЗДСл, чл.86 ал.1 от ЗЗД, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Министерство на образованието и науката с адрес: [населено място], Община Столична, [улица] да заплати на С. С. М. с [ЕГН] от [населено място] [улица], обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл в размер на 21 780.00лв./двадесет и една хиляди седемстотин и осемдесет лева/, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Министерство на образованието и науката с адрес: [населено място], Община Столична, [улица] да заплати на С. С. М. с [ЕГН] от [населено място] [улица]на основание чл.40 ал.1 от ЗДСл сумата 112.50лв./сто и дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за неизплатено представително работно облекло на ищцата за месеците януари, февруари и март на 2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА Министерство на образованието и науката с адрес [населено място], Община Столична, [улица] да заплати на С. С. М. с [ЕГН] от [населено място] [улица], направените разноски по делото, в размер на 2690.00 (две хиляди шестотин и деветдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България- [населено място] в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.138, във вр.с чл.137 от АПК.