Присъда по дело №145/2022 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 19
Дата: 11 април 2022 г. (в сила от 20 юли 2022 г.)
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20225610200145
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 19
гр. гр. Димитровград, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Наказателно дело от общ
характер № 20225610200145 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. В. В. - роден на 20.11.2001г. в гр.Димитровград,
обл.Хасково, живущ в гр.Димитровград, бул.„Хр.Б.“№ ***, вх. **, ап. ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН
**********,

за ВИНОВЕН в това, че:

На 03.02.2022г. на ПП I-5, км.267+500 - до соларен парк преди с.Р. в посока
гр.Димитровград, Обл.Хасково, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Ш.А.“ с рег.№ X **** ВР, след употреба на наркотични вещества, а именно
метамфетамин /включено като наркотично вещество в Приложение №1 към чл.3, т.1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични/,
установено по надлежния ред с техническо средство - уред за установяване употребата на
наркотични вещества или техните аналози „Dräger Drug Test 5000“ STK 7 със сериен №
ARPC-0771, тест № 213 –
- престъпление по чл.343б, ал.3 от НК,
поради което и на основание чл.343б, ал.3, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на наказание
”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1(една) година, което на основание чл.58а, ал.1
от НК НАМАЛЯВА с 1/3 и определя окончателен размер на наказанието „ЛИШАВАНЕ
1
ОТ СВОБОДА” за срок от 8(осем) месеца, което да изтърпи при първоначален „Общ”
режим, и на наказание „ГЛОБА“ в размер на 500(петстотин) лева.

На основание чл.59, ал.1 от НК ПРИСПАДА от така наложеното наказание „Лишаване от
свобода“, времето, през което подс.В. В. В. е бил задържан със заповед по ЗМВР, е бил
задържан с прокурорско постановление за срок до 72 часа и е изтърпявал мярка за
неотклонение „Задържане под стража”- считано от 03.02.2022г., като ЗАЧИТА един ден от
задържането му за ИЗТЪРПЯН един ден от наказанието „Лишаване от свобода“.

На основание чл.68, ал.1 от НК, ПОСТАНОВЯВА наказанието „Лишаване от свобода” за
срок от 3(три) месеца, наложено по НОХД №57/2021г. на РС-Димитровград, чието
изтърпяване е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3(три)
години, да бъде изтърпяно при първоначален „Общ” режим ИЗЦЯЛО, ОТДЕЛНО и ПРЕДИ
наложеното наказание с настоящата присъда.

ОТНЕМА в полза на Държавата вещественото доказателство по делото –
полиетиленова опаковка с тест за еднократна употреба от „Дрегер дръг-тест 5000“-
находящо се на съхранение в РУ-МВР-Димитровград, което да се унищожи като вещ без
стойност.


Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен Съд- Хасково в 15-
дневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Против подсъдимия В.В.В. от гр.Д., ЕГН **********, е повдигнато обвинение от Районна
Прокуратура-Хасково, ТО-Д., за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК- за това, че
на 03.02.2022г. на ПП I-5, км.267+500 - до соларен парк преди с.Р. в посока гр.Д.,
Обл.Хасково, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ш.А.“ с рег.№
X **** ВР, след употреба на наркотични вещества, а именно метамфетамин /включено като
наркотично вещество в Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични/, установено по надлежния ред с техническо
средство - уред за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози
„Dräger Drug Test 5000“ STK 7 със сериен № ARPC-0771, тест № 213.
Подсъдимият В.В. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, дава
кратки обяснения, иска делото да бъде разгледано при условията на съкратено съдебно
следствие. Съжалява за случилото се, иска от съда по-нисък размер на наказанието
„Лишаване от свобода“, за което заявява, че информиран за ефективното му изтърпяване.
Упълномощеният защитник на подсъдимия поддържа искането за разглеждане на делото по
реда на съкратеното съдебно следствие. Счита обвинението за доказано, пледира за налагане
на наказание „Лишаване от свобода” за срок- близък до минималния предвиден, с
приложението на чл.55 от НК, доколкото изтъква множество смекчаващи отговорността
обстоятелства, което наказание следва да се изтърпи ефективно. По отношение на по-лекото
предвидено наказание „Глоба“, пледира да е в минималния предвиден от закона размер,
както и за наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“.
Прокурора поддържа повдигнатото обвинение, не се противопоставя на искането за
разглеждане на производството по реда на чл.371, т.2 от НПК. Пледира за признаване на
подсъдимия за виновен и счита, че следва предвиденото наказание „Лишаване от свобода”
да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като същото е
за срок – близък до средния предвиден, което наказание следва да се изтърпи ефективно.
Пледира също и за налагане на наказание „Глоба“ и „Лишаване от право да управлява
МПС”.
Съдът, като взе предвид искането на подсъдимия и неговия защитник- за провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК- с признаване на фактите и
обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, прие
разглеждането на делото по този ред.
По този начин, съдът прие за установени фактите и обстоятелствата- описани в
обвинителния акт. Съпоставени със събраните доказателства на досъдебното производство,
съдът намира за установено следното:
Подсъдимият В.В. е на 20г., роден и живущ в гр.Д., осъждан няколкократно за извършени
престъпления, свързани с употреба и държане на наркотични вещества.
На 03.02.2022г. полицейските служители при РУ-МВР-Д.- св.Й.В. и св.М.Д.- изпълнявали
служебните си задължения, като осъществявали контрол над движението на МПС по
първокласен път I-5 км 267+500, до соларен парк преди с.Р. в посока от гр.Стара Загора към
гр.Д.. В 15,00 часа забелязали движещ се в същата посока лек автомобил, като св.Й.В. спрял
за
Проверка същия. При извършваната проверка полицейските служители установили, че
спреният лек автомобил е „Ш.А." с рег.№ Х **** ВР, а водач е настоящият подсъдим В.В.В..
В същия автомобил пътували и свидетелите Ж.В. от гр.Д., Д.У. и А.А.- двамата от гр.Стара
Загора. При проверката полицейските служители се свързали с дежурния при РУ-МВР - Д.,
като при извършена справка в масивите на МВР било установено, че водача на автомобила е
криминално проявен и осъждан за наркотични вещества. Наред с това, полицейските
служители установили поведение и реакции у водача В., породили съмнения и поискали
съдействие от дежурен екип полицаи за тестване на водача за употреба на наркотични и
1
упойващи вещества. На място пристигнали свидетелите А.А. и Д.К.- автоконтрольори към
РУ-МВР-Д.. Същите съпроводили водача В.В. до сградата на полицейското управление в
гр.Д.. Там в присъствието на свидетеля Ж.В., автоконтрольорите тествали водача за
употреба на наркотични вещества с техническо средство „Drager Drug Test 5000" STK 7, №
ARLK- 0007 и със сериен № ARPC-0771. Техническото средство отчело наличие на
метамфетамин в организма на водача В..
За извършеното нарушение на ЗДвП- управление на МПС след употреба на наркотични
вещества полицейските служители съставили на водача Акт за установяване на
административно нарушение № 461626/03.02.2022г., с който било иззето и притежаваното
от същия СУМПС. Актът бил връчен на В. и същият го подписал без възражения, след
което му бил издаден талон за медицинско изследване. Подс.В. бил отведен в ЦСМП- Д.,
където отказал да даде кръв за лабораторно изследване. Впоследствие бил задържан за срок
до 24 часа със заповед за задържане на лице по ЗМВР.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от самопризнанията на
подсъдимия, описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства, както
и събраните на досъдебното производство доказателства. Съдът възприе описаните
обстоятелства от показанията на свидетелите Й.В., М.Д., А.А., Д.К., Ж.В., Д.У. и А.А. – от
показанията им по досъдебното производство, приобщени към настоящото дело чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК, както и останалите събрани на досъдебното
производство доказателства, приобщени като такива в с.з. по реда на чл.283 от НПК.
Така описаните по-горе доказателства са логични, пълни, последователни и
безпротиворечиви, поради което съдът ги възприема изцяло.
В случая са налице няколко безспорно установени и доказани обстоятелства: - на
03.02.2022г. подс.В.В. е управлявал по ПП I-5, км.267+500 - до соларен парк преди с.Р. в
посока гр.Д., Обл.Хасково, лек автомобил марка „Ш.А.“ с рег.№ X **** ВР; - същият е бил
спрян за проверка от полицейските служители Й.В. и М.Д. и е бил тестван за евентуална
употреба на наркотични вещества с техническо средство алкотест „Дрегер Дръг Тест 5000“
№0007; - техническото средство е отчело наличие на наркотичното вещество метамфетамин
в кръвта на водача В..
На практика липсва оспорване на установената фактическа обстановка.
Следва да се отбележи, че реда за установяване употребата на алкохол от водачите на МПС е
регламентиран с Наредба №1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /съвместно издадена от
Министерство на правосъдието, на здравеопазването и на вътрешните работи, ДВ,
бр.61/28.07.2017г./. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата „При извършване на проверка на място
от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а
употребата на наркотични вещества или техни аналози- с тест.". Според ал.2
„Установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и
отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични
вещества или техни аналози- с химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: т.1.
- лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; т.2 - лицето не
приема показанията на техническото средство или теста;...".
Т.е. в случая се приемат показанията от техническото средство за употреба на алкохол, след
като е налице отказ да бъде дадена кръвна проба- който отказ е удостоверен от медицинско
лице в протокола за медицинско изследване.
При съпоставяне на показанията на техническото средство с останалите събрани
доказателства по делото, се установява, че на практика е налице пълно съответствие, без да
2
са налице изненадващи данни или такива, които да са в противоречие с останалите.
Показанията на разпитаните полицейски служители Й.В., Д.К., М.Д. и А.А., както и на
свидетелите- пътуващи в автомобила, управляван от подсъдимия В.- Д.У., Ж.В. и А.А., са
еднопосочни и взаимно подкрепени. Видно от същите, подс.В. е бил спрян за рутинна
проверка докато управлявал лек автомобил по път от републиканската пътна мрежа – ПП I-
5, км.267+500 - до соларен парк преди с.Р. в посока от гр.Стара Загора към гр.Д.. Всички
свидетели са категорични, че именно подс.В. е управлявал автомобила, като в тази връзка
липсват и някакви съмнения и оспорване кой е управлявал автомобила. Поради получаване
на информация от дежурния на полицията, че проверяваният водач е проявен по линия на
притежание и употреба на наркотични вещества, същият е бил тестван с техническо
средство за употреба на наркотични вещества, което е дало резултат за наличие на
метамфетамин в организма на подс.В..
Показанията на свидетелите- полицейски служители, Съдът възприе и кредитира като
достоверни- като показания, дадени от длъжностни лица, в рамките на техните служебни
задължения и правомощия, чието внимание е било насочено именно в тази насока. Не
съществуват съмнения в заинтересованост или преиначаване на видяното и установеното.
Тези показания са подкрепени и от останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства, т.е. налице е една взаимна подкрепеност на тези свидетелски показания,
включително и от показанията на останалите свидетели. Тези останали свидетели – трима,
пътуващи в автомобила, управляван от подсъдимия В., като цяло потвърждават казаното от
подсъдимия и от свидетелите – полицейски служители, без да са налице противоречия.
Поради което същите бяха възприети и кредитирани от Съда като достоверни.
На практика всички свидетели потвърждават релевантните за настоящото производство
факти- управлението на МПС от страна на подс.В., който след спирането му и тестване от
полицейските служители е установено, че има наличие на наркотични вещества в организма
му. Показанията на техническото средство за наличето на наркотични вещества в организма
на водача са категорични и тези показания са в съответствие с проведената по Наредбата
процедура.
Установеното наркотично вещество- метамфетамин, е включено в Списък I /Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина/ на
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към
ЗКНВП.
Или проследявайки хронологията на действията и обстоятелствата по делото, се установява,
че липсват каквито и да било съмнения за това, че подс.В. е управлявал посочения лек
автомобил на процесната дата, след като е употребил наркотични вещества, а именно
метамфетамин. На практика липсват каквито и да било доказателства, които да внасят
основателни и обективни съмнения в описаната по-горе фактическа обстановка. Напротив-
всички събрани гласни и писмени доказателства установяват по един безспорен начин
факта, че подс.В. на процесната дата е управлявал лек автомобил, след като е употребил
наркотично вещество. А сторвайки това, същия осъществява състава на престъпление от
общ характер- това по чл.343б, ал.3 от НК. Без значение е кога подсъдимият е употребил
наркотичното вещество, в какво количество и дали се е чувствал повлиян от него.
Законодателят не е поставил като изискване за осъществяване състава на това престъпление
да е налице конкретна концентрация на наркотичното вещество в организма на водача на
МПС, нито дали същият е повлиян и има външни проявни форми на неадекватност или
разконцентрираност. За осъществяване състава на това престъпление е нужно да бъдат
установени две основни обстоятелства- а именно управление на МПС и наличието на
наркотично вещество в организма на водача. Което в случая е безспорно и категорично
установено и доказано.
3
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства за същата, съдът
намира за безспорно установено, че подсъдимият В.В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК – а именно, на
03.02.2022г. на ПП I-5, км.267+500 - до соларен парк преди с.Р. в посока гр.Д., Обл.Хасково,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ш.А.“ с рег.№ X **** ВР,
след употреба на наркотични вещества, а именно метамфетамин /включено като наркотично
вещество в Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични/, установено по надлежния ред с техническо
средство - уред за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози
„Dräger Drug Test 5000“ STK 7 със сериен № ARPC-0771, тест № 213.
От субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението умишлено - при форма на
вина пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на извършваното
от него престъпно деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
е искал настъпването им. Имал е ясната представа, че управлява моторно превозно средство,
след като е употребил наркотични вещества- метамфетамин и като правоспособен водач на
МПС е имал и познанието, че с това си поведение накърнява обществените отношения,
регулиращи безопасното движение по пътната мрежа, отворена за обществено ползване.
Въпреки това се е съгласил с тези последствия и волевата му дейност е била пряко насочена
към нарушаването на тези обществени отношения.
Подсъдимия В.В.В. е роден на 20.11.2001г. в гр.Д., обл.Хасково, живущ в гр.Д., бул.
„Хр.Б.“№***, вх. **, ап.*** българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, осъждан, безработен, ЕГН **********. Характеристичните му данни са
положителни по отношение на сведенията от съседи. Не са положителни по отношение на
средата, в която се движи и наложените му наказания за извършени престъпления от общ
характер.
Видно от приложената справка за съдимост по досъдебното производство, подсъдимият В. е
осъждан 4 пъти, като едно от последните му осъждания е с Присъда №260020/14.05.2021г.
по НОХД № 57/2021г. по описа на Районен съд - Д., в сила от 01.06.2021г., за извършено
престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, с което му е било наложено наказание
„Лишаване от свобода" за срок от три месеца, изпълнението на което е било отложено при
условията на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
Доколкото разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода“
с предвиден долен минимум, и наказание „Глоба“, то в случая не са налице други
възможности за налагане на наказание, освен предвиденото „Лишаване от свобода“, което
подсъдимия следва да изтърпи ефективно, доколкото за прилагане на разпоредбата на чл.66
от НК се изисква подсъдимият да не е осъждан на наказание „Лишаване от свобода“ за
извършено престъпление от общ характер, а в случая подс.В. е осъждан.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид като отегчаващи
отговорността обстоятелства обремененото съдебно минало, като основна част от
осъжданията са за престъпления с предмет наркотични вещества, сравнително малкия
период от време между предходното осъждане и настоящото деяние, недобрите
характеристични данни по отношение на средата, в която се движи и наложените наказания.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се приеха добрите характеристични данни,
получени от съседи по местоживеене, съдействието на органите на полицията, младата
възраст, направените самопризнания (доколкото за преминаване разглеждане на
производството по реда на чл.371, т.2 от НПК се изисква признание на обстоятелствената
част на обвинителния акт, но не и на вината). С оглед описаното до тук, съдът прие, че
присъдата следва да бъде постановена при значителен превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, който превес обаче не може да се определи като
4
водещ до приложението на чл.55 от НК, доколкото са налице и немалко отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Така съдът намери, че следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”- тъй като
това е единственият възможен вид на наказанието, при приложението на чл.54 от НК. Но
доколкото е приет значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, намира,
че срокът на предвиденото наказание следва да е минималния предвиден в закона, а именно
1 (една) година.
С оглед разпоредбата на чл.58а от НК и приетият ред за разглеждане на производството (по
реда на съкратеното съдебно следствие), съдът съобразно изискването на чл.58а, ал.1 от НК,
редуцира размера на наказанието с 1/3 и го определи като окончателен вариант на 8(осем)
месеца ”Лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален „Общ” режим, както и
наказание „Глоба“ в минималния предвиден размер от 500 лева- съобразно степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, както и на имотното му състояние.
Именно тези размери на наложените наказания Съдът намери за адекватни и относими към
конкретното извършено престъпление, съобразно събраните по делото доказателства, към
тежестта на обществена опасност на извършеното престъпление и към обществената
опасност на дееца, достатъчни за постигане целите на наказанието и най-вече поправянето
на подсъдимия.
Доколкото подсъдимият В. е правоспособен като водач на МПС - притежава СУМПС, то в
случая Съдът му наложи предвиденото в разпоредбата на чл.343г, вр. чл.37, т.7 от НК
наказание „Лишаване от право да управлява МПС”- за срок от 1(една) година, считано от
датата на изземването на СУМПС- 03.02.2022г.
На основание чл.59, ал.1 от НК Съдът приспадна от така наложеното наказание „Лишаване
от свобода“, времето, през което подс.В.В.В. е бил задържан със заповед по ЗМВР,
задържан с прокурорско постановление за срок до 72 часа и е изтърпявал мярка за
неотклонение „Задържане под стража”- считано от 03.02.2022г., като зачете един ден от
задържането му за изтърпян един ден от наказанието „Лишаване от свобода“.
В случая са налице обстоятелствата и елементите за задължителното приложение на
разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, доколкото изтърпяването на наказанието „Лишаване от
свобода” за срок от 3(три) месеца, наложено по НОХД №57/2021г. на РС-Д., е било
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3(три) години, който срок е
започнал да тече от датата на влизане в сила на описаната присъда- 01.06.2021г. Преди да е
изтекъл този изпитателен срок, подс.В. е извършил престъплението- предмет на настоящото
съдебно производство, на 03.02.2022г. Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, следва
наказанието „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок
и в изпитателния срок е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, то подс.В.
следва да изтърпи същото при първоначален „Общ” режим изцяло, отделно и преди
наказанието по настоящата присъда.
По отношение на вещественото доказателство – полиетиленова опаковка с тест за
еднократна употреба от „Дрегер дръг-тест 5000“- находящо се на съхранение в РУ-МВР-Д.,
Съдът постанови да бъде отнето в полза на Държавата, като постанови същото да се
унищожи като вещ без стойност.
Съдът счете, че с така наложените наказания ще се постигнат целите на личната и
генералната превенция, като се въздейства предупредително и възпитателно както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
5
Съобщи за изтекли лични данни