Р Е Ш Е Н И Е
№175
гр. Велико Търново, 2.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
И с участието |
|
на прокурора |
Весела Кърчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10165 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът,
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, е обжалвал
като неправилно решение №133 от 01.07.2022 година, постановено по АНД №70/2022
година по описа на Горнооряховският районен съд.
Оплакванията на касатора, доколкото може да
се извлече от касционната жалба, са за нарушен от
районният съд закон 9 касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Според касатора неправилно съдът приема, че оспореното пред него
наказателно постановление е формално и материално-правно незаконосъобразно.
Претендира разноски и за двете инстанции.
Ответникът по касация, П.К.М., чрез представителя си отрича
основателността на жалбата по съображения, изложени в писмения отговор и
поддържани в открито заседание от процесуалния му представител. Претендира
разноски за касационната инстанция.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага решението на районният съд да се остави в сила.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е частично основателна.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил
като незаконосъобразно наказателно постановление №НП – 124 от 22.12.2021 година,
с което на ответника по касация са
наложени общо 4 глоби /в решението неправилно е посочено, че са наложени четири
имуществени санкции/ в общ размер от 4600 лв.
За да постанови този правен резултат въззивният съд е приел, че по пунктове 1 и 3 от постановлението,
чиято законосъобразност е била предмет на делото, няма нарушаване на
изискванията на 4.4 „Изисквания за осъществяване на дейността по специалността“
на Наредба №10 от 5.05.2021 година за
утвърждаване на медицински стандарт „Хирургия“ /Наредбата за лаконичност/. В това отношение съдът е посочил, че от
събраните от него доказателства – писмени, гласни и експертно заключение, се
установява, че органите на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ са
извършили проверка на лечебното заведение, в което ответникът по касация работи
в периода 30.08.2021 г. – 03.09.2021 година, като проверяваният период е
6.07.2021 година – 14.07.2021 година. Съдът е аргументирал, че в §1 от ПЗР на
Наредбата е изрично посочено, че лечебните заведения следва да приведат
дейността си в съответствие с нея в срок до 6 месеца от влизането и в сила.
Приел е, че Наредбата е обнародвана в ДВ, брой 43 от 21.05.2021 година и
посоченият срок изтича в края на месец ноември на 2021 година. В този период е
налице действащ нормативен акт, като в същото врече има срок, в рамките на
който адресатите на акта следва да предприемат мерки по привеждане на
действията си в съответствие с императивните изисквания на акта. Налагането на
санкции за нарушаване на разпоредбите на Наредбата в срока, предоставен на
адресатите и, противоречи на закона. Посочено е, че липсват доказателства,
според които лечебното заведение е привело дейността си в съответствие с
изискванията на Наредбата, при което няма как ответникът да бъде държан
отговорен за неспазване на изискванията и. Извън посоченото съдът е констатирал
и, че няма как да се поддържа виновността на ответника по касация предвид
заключението на изслушаната по делото съдебно – медицинска експертиза.
По отношение на пунктове 2 и 4 от
наказателното постановление съдът е приел, че постановлението е и формално
незаконосъобразно. Посочил е, че ответникът е бил санкциониран по състава на
чл.229, ал.1 от ЗЗ, за това, че е нарушил разпоредбата на чл.86, ал.1, т.3 от
този закон. Всъщност разпоредбата на чл.229, ал.1 от ЗЗ според съда е бланкетна, като съдържанието и да се запълни с конкретна
разпоредба от същия нормативен акт или от друг нормативен акт, както и от
подзаконов нормативен акт, които актове регламентират ясни задължения за
субектите си. Разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗ обаче не регламентира такива
ясни задължения за адресатите си, а установява принципите, които следва да се
спазват при осъществяването на медицинската помощ на пациента, като не вменява
конкретни задължения за лицата, предоставящи медицинска помощ. Тези принципи
или нарушаването им не могат да очертаят състав на административно нарушение.
Такова се очертава според съда само когато извършени действия на дееца са в
противоречие с медицински стандарти или правилата на добрата медицинска
практика, вменяващи конкретни задължения, чието изпълнение представлява
съблюдаването на принципите, които следва да се спазват при предоставянето на
медицинска помощ.
Решението е недопустимо в частта му, с която
е отменено наказателно постановление № НП – 124 от 22.12.2021 година на касатора в частта му по т.4, с която на ответника по
касация е наложено наказание глоба в размер от 300 лева на основание чл.229,
ал.1 от ЗЗ, а в останалата си част е правилно постановено.
Видно от жалбата срещу наказателното
постановление /листове 5 – 10 от първоинстанционното
дело/, настоящият ответник е обжалвал единствено наложените с т.1,2 и 3 от процесното наказателно постановление глоби. В петитума на жалбата изрично е посочено, че се иска отмяната
на тези наложени глоби, които са в общ размер от 4 300 лева. В хода на
съдебният процес предметът на оспорване е останал непроменен. Както се отбеляза
по-горе, съдът е отменил изцяло наказателното постановление, допускайки
съществено нарушение на процесуални правила по чл.348, ал.3, т.1 от НПК,
произнасяйки се по искане, което настоящият ответник не е направил и
ограничавайки по този начин правото на касатора.
Следва решението, в частта, с която е отменено наказателно постановление в
частта му, с която е отменено наказателно постановление № НП – 124 от
22.12.2021 година на касатора в частта му по т.4, с
която на ответника по касация е наложено наказание глоба в размер от 300 лева
на основание чл.229, ал.1 от ЗЗ, да се обезсили, като производството се
прекрати.
Както касационната инстанция посочи по-горе,
в останалите си части решението на районният съд е правилно.
Няма спор, а както от АУАН, така и от
приложения констативен протокол за извършена проверка /листове 214-223 от първоинстанционното дело/ се установява, че времевият
обхват на проверката, реализирана от служителите на ИА „Медицински надзор“
обхваща времевия диапазон от 30.08.2021 година до 3.09.2021 година включително.
Както се отбеляза по-горе, по т.1 и 3 от НП
отговорността на ответника е ангажирана по текста на чл.116, ал.1 от ЗЛЗ,
според която разпоредба „Който извършва дейност по болнична медицинска помощ в
нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по
прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.“. Няма спор, че според
чл.6, ал.1 от ЗЛЗ дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите
специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските
стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на
правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на
министъра на здравеопазването. Такава наредба е и НАРЕДБА № 10 от 5.05.2021 г.
за утвърждаване на медицински стандарт "Хирургия". В наказателното
постановление е отразено, че наказанието се налага на ответника за
неспазване/нарушаване на изискването по т.4.4 от Приложението към единствения
член от този нормативен акт.
Този нормативен акт е обнародван в ДВ, брой от
21.05.2021 г., като е в сила от 25.05.2021 година. Според разпоредбата на §1 от
ПЗР на Наредбата „Лечебните заведения привеждат дейността си в съответствие с
тази наредба в срок до 6 месеца от влизането й в сила.“. Посоченият срок има
двояко значение. От една страна в рамките на този срок нормативният акт
действа, задължавайки всяко лечебно заведение по смисъла на чл.2 от ЗЛЗ да
съобрази лечебната си дейност с изискванията на Приложението към единствения
член на Наредбата. От друга страна, с оглед отлагателният характер на този
срок, неспазването на изискване на разписания в разпоредбите и медицински
стандарт в посочения отлагателен срок, може да се третира като нарушение само,
ако в рамките на този отлагателен срок съответното лечебно заведение е
съобразило дейността си с тези стандарти, и след това конкретно физическо лице
е действало в разрез с тази съобразена със изискванията дейност, обхваната от
медицинския стандарт. Както съдът правилно е констатирал в решението си,
липсват доказателства МБАЛ „Св.Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД към момента на
проверявания период предсрочно да е съобразило дейността си с изискванията на
нормативния акт, поради което работещия в това лечебно заведение ответник няма
как да бъде подведе под отговорност за нарушаване на изискванията на т.4.4 от
Наредбата.
Нарушението по т.2 от процесното
пред съда постановление според наказващият орган се състои в това, че
ответникът по касация д-р М., в качеството си на лекуващ лекар не е назначил на
лекуваното лице PCR тест, който да потвърди или отхвърли диагнозата за
наличие на COVID
19. Посоченото
бездействие е квалифицирано като нарушаване на разпоредбата на чл.86, ал.1, т.3
от ЗЗ.
Правилото на чл.86, ал.1, т.3 от ЗЗ гласи
следното: „Като пациент всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ“.
Извън доводите, развити в решението на въззивния съд,
които касационната инстанция изцяло споделя, без да е необходимо да ги
преповтаря, следва да се констатира, че посочената разпоредба не вменява
императивно задължение на лекуващ лекар или лекар, извършващ оперативна
интервенция, да назначава провеждането на тестове, чрез които да се потвърждава
или елиминира диагностицирането на определен пациент
като заразен с вирусна инфекция COVID 19. Разпоредбата на чл.229, ал.1 от ЗЗ гласи следното: „Който
наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му
извън случаите по чл. 209 - 228в, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при
повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3000 лв.“. Разпоредбата
изисква поведение на административно наказателно отговорно лице, което нарушава
представлява нарушение на разпоредбите на закона, като следва съответните
разпоредби да вменяват на това лице конкретно задължение за спазване на
определено поведение. В случая, както се отбеляза, в процесното
пред съда постановление не е посочена като нарушена правна норма, която
задължава лекуващ лекар да назначава провеждане на PCR тестове с оглед наличие на заразяването на
пациента му с COVID 19.
Жалбата е неоснователна в тези и части.
Следва на ответника по касация да се заплатят
поисканите разноски, тъй като неговият интерес е обусловен от параметрите на
първоначалната жалба, с която е поискана отмяна на определени части от процесното наказателно постановление, което е и сторено от
районният съд. В тази му част решението на съда е правилно, при което, както се
посочи, претенцията за разноски е основателна.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение №133 от 01.07.2022 година, постановено по АНД
№70/2022 година по описа на Горнооряховският районен съд само в частта му, с
която е отменено наказателно постановление наказателно постановление №НП – 124 от
22.12.2021 година в частта му по т.4, с която на П.К.М., ЕГН **********, на
основание чл.229, ал.1 от Закона за здравето е наложена глоба от 300 лв. и
прекратява производството по делото в тази му част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №133 от 01.07.2022 година, постановено по АНД
№70/2022 година по описа на Горнооряховският районен съд в останалите му части.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, да заплати на П.К.М.,
ЕГН **********,***, разноски за касационната инстанция в размер от 600 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.