Решение по дело №320/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 96
Дата: 9 юни 2022 г. (в сила от 13 юли 2022 г.)
Съдия: Атанас Дечков Христов
Дело: 20213300100320
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Разград, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело №
20213300100320 по описа за 2021 година

Предявен е иск по реда на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 430 ТЗ, чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 121 от ЗЗД.
Образувано е по предявени от ищеца "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1421, р-н
Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, представлявано от Валентин
Ангелов Гълъбов, Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев
Спасов, начин на представляване: дружеството се представлява от всеки
двама от изпълнителните директори заедно, чрез пълномощника юрисконсулт
Бояна Динкова Янева, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ал.1 и 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, срещу:
ответника Б. С. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес обл. Разград,
общ Разград, с. Радинград, ул. „Васил Левски" № 10, с настоящ адрес Белгия,
да се приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца, солидарно заедно с „ЕМ - ТРАНС 82" ЕООД, с
ЕИК *********, следните сумите:
40 348.95 лв. /четиридесет хиляди триста четиридесет и осем лева и
95 стотинки/ - просрочена главница за периода, 05.07.2020г. -
28.08.2020г., по Договор за кредит № 1981/19 от 26.09.2019г.,
631.42 лв. /шестстотин тридесет и един лева и 42 стотинки/
просрочена такса управление за периода 05.05.2020 г. - 28.08.2020 г.,
42 лв. /четиридесет и два лева/ - разноски за връчване на покана за
доброволно плащане,
1482.88 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и два лева и 88
1
стотинки/ - просрочена договорна лихва за периода 05.05.2020г. -
28.08.2020г.,
81.55 лв. /осемдесет и един лева и 55 стотинки/ - просрочена
наказателна лихва - за периода 05.08.2020г. - 28.08.2020г., вкл.,
56.04 лв. /петдесет и шест лева и 04 стотинки/ - законна лихва за
периода 28.08.2020г. - 02.09.2020г. вкл.,
ведно със законната лихва, считано от 03.09.2020г. до окончателното
изплащане на главницата,
всички суми - предмет на издадена Заповед № 2896 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 04.09.2020г.
по ч.гр.дело № 1342/2020г. по описа на РС – Разград.
Претендират се разноски както в заповедното така и в настоящото
исково производство.
В исковата молба се твърди, че на 26.09.2019 г. е сключен между
ищеца, като кредитодател и „ЕМ - ТРАНС 82" ЕООД в качеството му на
кредитополучател Договор за кредит № 1981/19, по силата на банката
отпуска на търговското дружество кредит в размер на 50 000 лв. с краен срок
на издължаване 05.10.2021г. Страна по договора в качеството му на
солидарен длъжник е и ответника.
Към месец май 2020г. кредитополучателят и съдлъжникът са спрели
да обслужват кредита, поради което банката обявила кредита за предсрочно
изискуем, като на 20.08.2020г. на кредитополучателя и солидарния длъжник
били връчени покани за доброволно изпълнение, с даден едноседмичен срок
за изпълнение и предупреждение, че при незипълнение целия кредит се счита
за предсрочно изискуем. Плащане не постъпило, поради което на 28.08.2020г.
настъпила предсрочната изискуемост на кредита. За това банката подала
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, по
което е образувано ч. гр. дело № 1342/2020 на РРС и била издадена е заповед
за незабавно изпълнение. На 15.09.2020г. между страните е сключено
Споразумение за доброволно погасяване на задълженията по Договор за
банков кредит №1981/19 от 26.09.2019г., в което солидарно задължените по
кредита лица са признали по основание и размер задълженията си по същия.
Задълженията обаче не били погасени.
С оглед разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, предвид връчването на
заповедта за изпълнение на длъжника – сега ответник при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса,
обусловено предявяване по реда на чл. 422 ГПК на настоящия иск.
В срока за отговор по 131 ГПК, назначения на ответника особен
представител – адвокат Н.К. К. от АК – Разград, депозира отговор на исковата
молба. Намира иска за допустим, а по същество – неоснователен и недоказан,
поради което моли да бъде отхвърлен. Счита, че при сключването и
изпълнението на процесния договор не са спазени принципите на
2
добросъвестността. Счита, че неравноправна клауза представлява
погасителния план, в частта с която се определя размера на погасяваната
главница пи изпълнение на кредитния договор, както и начина на определяне
на ГПР. Излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
ишеца на се явява представител. Пълномощникат му Димитър Иванов
Марков - служител с юридическо образование при ищеца депозира писменна
молба, с която моли делото да се разгледа в негово отсъствие. Поддържа
иска, излага допълнителни съображения.
В открито съдебно заседание се явява назначения на ответника
особен представител – адвокат Н.К. К. от АК – Разград. същият поддържа
депозирания отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на исковите
претенции.
Разградският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, вр. чл. 12 ГПК и доводите
на страните, намира за установено следното:
Претендираното право произтича от следните обстоятелства:
постигане на съглашение между ищеца, в качеството на кредитор и ответника,
с което последния е поел задължение да отговаря за връщане на заемна сума,
предоставена по договор за кредит, сключен между трето лице и кредиторът;
възникване в полза на ищеца – кредитор на вземането за главния дълг.
От приложеното ч. гр. д. № 1342/2020 г., по описа на РС Разград, се
установява, че е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 2896 от 04.09.2020г., срещу
длъжника "ЕМ - ТРАНС 82" ЕООД, ЕИК ********* – представлявано от
управителя – настоящ ответник, както и срещу длъжника - настоящ ответник,
да заплатят солидарно на кредитора /ищец в исковия процес/ суми които се
претензират с настоящото искова молба.
На същата дата въз основа на издадената заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК на ищеца е издаден изпълнителен лист за
горепосочената сума, срещу длъжниците.
Относно горепосочените две ЮЛ /кредитополучател и солидарен
длъжник/ заповедта е върчена при условията на чл. 50, ал.4 ГПК и
3
възражения не са депозирани.
До ответника заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса.
Ето защо, съдът е указал на ищеца, да предяви иск за установяване
съществуване на вземането си. В законоустановеният срок ищецът е подал
настоящата искова молба по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По делото не се оспорва следната фактическа обстановка:
Въз основа на сключен на 26.09.2019 г. Договор за кредит № 1981/19
ищецът, в качеството на кредитор е предоставил на кредитополучателя "ЕМ -
ТРАНС 82" ЕООД, ЕИК ********* кредит в размер на 50 000 лв. с краен
срок на издължаване 05.10.2021г. Страните уговорили фиксирана годишна
лихва от 9.5% върху размера на падежиралата и непогасена главница по
кредита (т.2.5 от Договора), наказателна лихва при забавено плащане на
главницата в размер на договорената редовна лихва, увеличена с надбавка от
10 пункта годишно (т.2.6 от Договора), както и такса управление в размер на
0.3 % месечно от размера на одобрения кредит (т.2.9 от Договора).
При същите договорни условия е поета солидарна отговорност от
ответника Б. С. Б.. Съгласно чл. 1.2 от Договора за кредит, всички задължения
на Кредитополучателя по Договора за кредит и Общите условия, се считат и
за задължения на Съдлъжника и последиците от неизпълнението им са
относими в пълния си обем за съдлъжника, дори това да не е изрично
посочено в съответната клауза на Договора или на Общите условия. С
подписването на Договора Съдлъжникът/всеки от съдлъжниците декларира,
че е запознат с Общите условия и че е съгласен същите да се прилагат при
уреждане на отношенията между него и Банката във връзка с изпълнението на
Договора.
Средствата са отпуснати и кредитът е усвоен ефективно, съгласно
направеното от кредитополучателя чрез законния си представител искане за
усвояване с вх. № 0109/1909/26.09.2019г. и нареждане за усвояване на
средства по кредит от 26.09.2019г., съгласно реда и при условията на раздел
IV „Усвояване на кредита" от договора за кредит.
Съгласно чл. 2.13. от Договора, кредитът е следвало да бъде
погасяван на 24 (двадесет и четири) равни последователни месечни вноски,
включващи лихва и главница, всяка в размер на 2 295.72 лв. (две хиляди
4
двеста деветдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки), считано от
05.11.2019г. до 05.10.2021г.
Към месец май 2020г. Кредитополучателят и съдлъжникът са спрели
да обслужват кредита.
Съгласно раздел VIII, т.8.1.1. от Общите условие по кредити
предоставяни на еднолични търговци и юридически лица от „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД, банката има право да едностранно да обяви вземанита си по
Договора за изцяло или частично предсрчон изискуем при просрочеие на
което и да е изискуемо пърично задължение на кредитополучателя.
На 20.08.2020г. на кредитополучателя и солидарния длъжник били
връчени покани за доброволно изпълнение, с даден едноседмичен срок от
банката за изпълнение и изрино предупреждение, че при незипълнение, целия
кредит се счита за предсрочно изискуем. Задълженията не били платени,
поради което на 28.08.2020г. настъпила предсрочната изискуемост на
кредита.
Банката подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 ГПК, по което е образувано ч. гр. дело № 1342/2020 на РРС и
била издадена е заповед за незабавно изпълнение и ИЛ.
На 15.09.2020г. между страните е сключено Споразумение за
доброволно погасяване на задълженията по Договор за банков кредит
№1981/19 от 26.09.2019г., в което солидарно задължените по кредита лица са
признали по основание и размер задълженията си по същия.
По делото не се оспорват размерите на претендираните суми, поради
и което по изрично искане и на двете страни не бе изготвено заключение на
СИЕ.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
Предявения в настоящето производство иск по реда чл. 422 вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, има за предмет установяване дължимост на посочените суми в
издадената по реда на чл. 417 ГПК заповед за изпълнение на парични
задължения. От данните по заповедното производство се установява
идентичност на претендираните вземания в двете производства, поради което
и с оглед обстоятелството, че искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК,
5
същият се явява процесуално допустим.
В производството по чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже факта
от който произтича вземането му, а длъжника /ответник/ - възраженията си
срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение предполага
кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно
правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение,
пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на
длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е
възможно.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, срещу ответника, като солидарен длъжник по см.
на чл. 121- чл. 123 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че договора за встъпване в
дълг от който черпи права е валиден. Негова е тежестта да установи и
наличието на съгласие между встъпващия и кредитора или длъжника
съгласно изискването на чл. 101, изр. 1 от ЗЗД.
В производството по чл. 422 ГПК ответникът по иска следва не само
да направи, но и да изчерпи и докаже своите правопогасяващи възражения.
Именно от естеството на тези възражения се извежда и предмета на
доказване по иска по чл. 422 ГПК.
В случая се установи, наличие на валидно правоотношение между
банката ищец и кредитополучателя, по горицитирания договор за кредит, по
който ответникът е солидарен длъжник. Размерите на дължимите суми не се
оспорват от ответната страна, поради което не бе изготвено заключение на
СИЕ.
По предсрочната изискуемост.
В случая исковата претенция се основава на обявена предсрочна
изискуемост.
През м. май 2020г. е настъпило неизпълнение на договореното
погасяване на вноските. Това неизпълнение, изпълва хипотезата на раздел
VIII, т.8.1.1. от ОУ към договора за кредит, която дава правото на банката да
трансформира цялото вземане в предсрочно изискуемо.
В случая действията на банката са изцяло съобразени с чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ-след непогасяването в срок на вноска, същата отнася кредита като
6
просрочен, като за целта надлежно известява длъжниците връчени на
20.08.2020г. покани за доброволно изпълнение, с даден едноседмичен срок от
банката за изпълнение и изрино предупреждение, че при неизпълнение, целия
кредит се счита за предсрочно изискуем. Задълженията не били платени,
поради което на 28.08.2020г. настъпила предсрочната изискуемост на
кредита.
Налице е релевантно поведение на длъжниците, което извежда
правото на банката да обяви всички суми по облигацията за предсрочно
изискуеми и платими, което същата и сторила. За това си решение
кредитополучателя и солидарния съдлъжник са известени надлежно, като са и
поканени за заплатят натрупалите се задължения, посочени в съобщенията
обсъдени по-горе. По този начин е възникнало правото на банката да обяви
предсрочната изискуемост на процесния кредит, което същата е сторила.
Осъществена е изцяло хипотезата на предсрочната изискуемост на вземанията
на банката по процесния договор. Безспорно следователно е доказано,
наличието на двата критерия от хипотезата на предсрочната изискуемост на
процесния банков кредит-обективно настъпилото релевантно неплащане на
длъжника по договора съобразно условията на същия и изрично
волеизявление на кредитора, че ще счита заема за предсрочно и изцяло
изискуем, което е достигнало до знанието на длъжниците. Обсъденото по-
горе писмо-покана от банката е прието от длъжниците, те са запознати с
посочените там последици, като същото съдържа несъмнено и изрично
изявление относно предсрочната изискуемост на дълга и съставните му
компоненти. Същото е връчено на ответниците преди представяне на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Ето защо
действително е настъпил преобразуващия ефект от това волеизявление на
банката, който е модифицирал наличната договорна облигация между
страните, длъжниците губят преимуществата на срока и вече дължат пълно и
цялостното погасяване на всички задължения по договора за банков кредит, а
не само на падежиралите такива. Ето защо банката е била изцяло в правото си
да представи заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.
418 вр. с чл. 417 от ГПК и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ след обявената предсрочна
изискуемост на длъжника. В тази насока и т. 18 от Тълкувателно решение №
4/18. VI. 2014 г. постановено по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По солидарността.
7
В случая очевидно е уредена от страните по договора за кредит
пасивна солидарност по смисъла на чл. 121 от ЗЗД между кредитополучателя
и съдлъжника, което дава субективните права на кредитора по чл. 122, ал. 1 от
ЗЗД. Тази солидарност води наличие на отговорност на всеки един от тези
субекти за цялото вземане. Ето защо по силата на самия договор и изричната
воля на страните по него съдлъжниците отговарят наравно с
кредитополучателя за изпълнението на дълга. В тази насока категорично са
поетите задължения по т. 1.2 от процесния договор, които правила изключват
друго тълкуване. Съдлъжника относно изпълнението на кредита е приравнени
на самия кредитополучател и имат идентични задължения. Ето защо и
съдлъжника носи равна отговорност с ответното дружество пред кредитора.
Поемането на дълг като условие за сключване на договор за кредит не
противоречи на добрите нрави или закона, поради което в случая е валидно
обвързващо страните.
По същество се установиха фактите по изпълнение на договорните
задължения на банката; настъпила забава в изпълнението на задължението на
главния длъжник /кредитополучателя/; настъпване на изискуемост на целия
кредит и размера на неплатеното задължение. Установи се задължението на
ответникът като солидарен длъжник да отговаря за изпълнение задължението
на кредитополучателя солидарно с него.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че претенцията е
основателна и доказана, а оттук, че в полза на ищеца съществува вземане
срещу ответника като солидарен длъжник, в претендирания размер.
По въпроса дали ответникът има качество на потребител по
Закона за защита на потребителя.
Създадена е константна практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 38/23.06.2017 г. по т. д. №
2754/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 84/20.07.2017 г. по т. д. №
1934/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о., съгласно която физическо лице - съдлъжник
по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който
кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по
Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на
клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата
търговска или професионална дейност. За да установи качеството
8
"потребител" на съответното физическо лице, съдът е длъжен да извърши
конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото.
Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл.
когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел
извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това
физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с
посоченото дружество, като например участва в неговото управление или има
мажоритарно участие в същото.
В ЗЗП българският законодател е дал легални определения на
термините потребител, търговец, производител, доставчик и вносител,
съответно в § 13, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от Допълнителните разпоредби, аналогични
на определенията за потребител, продавач на стоки и доставчик на услуги
съгласно чл. 2, б. "б" и б. "в" от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори. Съгласно §
13а, т. 9 ДР на ЗЗП разпоредбите на посочената директива са въведени в
националното законодателство. На основание чл. 267, § 1, б. "б" ДФЕС и чл.
628 ГПК това понятие следва да бъде тълкувано в съответствие с практиката
на СЕС, обективирана в решение от 09.07.2014 г. по дело С–348/14, M. Bucura
срещу SC Bancpost SA, решение от 03.09.2015 г. по дело С–110/14, Horatiu O.
Costea срещу SC Volksbank Romаnia SA, определение от 19.11.2015 г. по дело
С–74/15, Dumitru Tarcau, I. Tarcau срещу Banca Comerciala Intesa S. Romania
SA и др. и решение от 14.03.2013 г. по дело С–419/11, Ceska sporitelna, a. s.
срещу G. Feichter. В решението по дело С–348/14 СЕС е приел, че в обхвата
на понятието "потребител" по чл. 2, б. "б" на Директива 93/13/ЕИО попада
физическо лице, което е в положението на съдлъжник в рамките на договор,
сключен с търговец, когато то действа за цели, които са извън неговата
търговска или професионална дейност. В решението по дело С–110/14 е
изразено разбирането относно понятието "потребител" за адвокат, сключил
договор за кредит, обезпечен с договор за ипотека, сключен с адвокатското
дружество: "Член 2, буква "б" от Директива 93/13/ЕИО трябва да се тълкува в
смисъл, че физическо лице, което упражнява адвокатска професия и което
сключва договор за кредит с банка, в който не се уточнява предназначението
на кредита, може да се счита за "потребител" по смисъла на тази разпоредба,
ако договорът не е свързан с професионалната му дейност. В това отношение
не е от значение обстоятелството, че породеното от същия договор
9
задължение е обезпечено с ипотека, учредена със сключен от това лице в
качеството му на представител на собствената си адвокатска кантора договор
върху притежаван от тази кантора и предназначен за упражняване на
професионалната му дейност недвижим имот. " Определението по дело С–
74/15 е постановено във връзка с преюдициално запитване, отправено от
национален съд по спор във връзка с договор за кредит с търговско дружество
и обезпечителни договори с физическо лице, и в него е прието, че Директива
93/13/ЕИО се прилага към договор за обезпечение, сключен от физическо
лице за гарантиране на задълженията, които има търговско дружество по
силата на договор за кредит, когато това физическо лице е действало за цели,
които не попадат в рамките на упражняваната от него дейност по занятие, и
то няма връзка от функционално естество с посоченото дружество. В
решението по дело С–419/11 Съдът на ЕС е посочил, че физическо лице,
което има тесни професионални връзки с дружество, като например
управлението или мажоритарно участие в същото, не може да се счита за
потребител по смисъла на чл. 15, пар. 1 на Регламент 44/2001, когато
поръчителства по запис на заповед, издаден за гарантиране на задълженията,
които това дружество има по договор, свързан с получаването на кредит.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема дадените от СЕС и
ВКС тълкувания на понятието "потребител" по смисъла на чл. 2, б. "б" от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителски договори и § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Така и постановеното
в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 308 от 29.01.2019 г. на
ВКС по т. д. № 2931/2017 г., II т. о., ТК.
Според общодостъпната информация в Търговски регистър и
регистър на юридическите лица с нестопанска цел Кредитополучателят - "ЕМ
- ТРАНС 82" ЕООД, ЕИК *********, е с едноличен собственик на капитала и
управител – настоящия ответник.
Т.е. ответникът - физическо лица, е имал тесни професионални
връзки с горепосоченото дружества изразяващи се в управление и участие в
същото.
Ето защо, разпоредбите на чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143 и чл. 144
ЗЗП не намират приложение по отношение на ответника, тъй като същия не е
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП и чл. 2, б. "б" от Директива
10
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че при
сключването и изпълнението на процесния договор не са спазени принципите
на добросъвестността.
Предвид на изложеното параметрите на дължимите суми са правилно
предявени от банката и отразени в заповедта за незабавно изпълнение, в
каквато насока е изцяло и заключението на вещото лице. Съдът ще следва да
признае съществуването на предявеното вземане на банката ищец по
отношение на ответника, обект на визираното заповедно производство,
предвид доказаното неизпълнение и надлежно обявената му предсрочна
изискуемост.
Основателността на исковата претенция изисква на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, ответникът да заплати направените от ищеца разноски в исковото
производство: 852.86 лв. – държавна такса за исковото производство, 1 809.29
лв. – възнаграждение за собен представител на ответника или общо 2 662.15
лв. В полза на ищеца следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение
за исковото производство размера на което следва да се определи съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 25, ал. 2 във вр. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, фактическата и правна сложност на делото в размер на 450 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноски от заповедното
производство в размер на 902.86 лв.
По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430 ТЗ, чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 121
от ЗЗД, че Б. С. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес обл. Разград, общ
Разград, с. Радинград, ул. „Васил Левски" № 10, с настоящ адрес Белгия
дължи на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев №
52-54, представлявано от Валентин Ангелов Гълъбов, Александър Чавдаров
11
Димитров и Николай Георгиев Спасов, начин на представляване: дружеството
се представлява от всеки двама от изпълнителните директори заедно, като
солидарен длъжник солидарно с кредитополучателя "ЕМ - ТРАНС 82" ЕООД,
ЕИК *********, следните суми:
40 348.95 лв. /четиридесет хиляди триста четиридесет и осем лева и
95 стотинки/ - просрочена главница за периода, 05.07.2020г. -
28.08.2020г., по Договор за кредит № 1981/19 от 26.09.2019г.,
631.42 лв. /шестстотин тридесет и един лева и 42 стотинки/
просрочена такса управление за периода 05.05.2020 г. - 28.08.2020 г.,
42 лв. /четиридесет и два лева/ - разноски за връчване на покана за
доброволно плащане,
1482.88 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и два лева и 88
стотинки/ - просрочена договорна лихва за периода 05.05.2020г. -
28.08.2020г.,
81.55 лв. /осемдесет и един лева и 55 стотинки/ - просрочена
наказателна лихва - за периода 05.08.2020г. - 28.08.2020г., вкл.,
56.04 лв. /петдесет и шест лева и 04 стотинки/ - законна лихва за
периода 28.08.2020г. - 02.09.2020г. вкл.,
ведно със законната лихва, считано от 03.09.2020г. до окончателното
изплащане на главницата,
всички суми - предмет на издадена Заповед № 2896 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 04.09.2020г.
по ч.гр.дело № 1342/2020г. по описа на РС – Разград.
ОСЪЖДА Б. С. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес обл. Разград,
общ Разград, с. Радинград, ул. „Васил Левски" № 10, с настоящ адрес Белгия,
да заплати на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев №
52-54, представлявано от Валентин Ангелов Гълъбов, Александър Чавдаров
Димитров и Николай Георгиев Спасов, начин на представляване: дружеството
се представлява от всеки двама от изпълнителните директори заедно,
следните суми:
2 662.15 лева - представляващи разноски в настоящото исково
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
450 лева - представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение
в настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 2 във вр. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ,
902.86 лева – представляващи разноски направени по ч. гр. д. №
1342/2020г., по описа на РС - Разград
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се
12
приложи по заповедното дело.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
13