Р
Е
Ш Е Н
И
Е
№489
Гр. Стара Загора, 09.12.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди и двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря Николина Николова
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова адм. дело №557 по описа
за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание §4б ал.1 от ДР на ЗИНЗС вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по
жалбата М.Г.Х. против отказ, обективиран в уведомление №ИЗ-4048/14.07.2022г. на
Началника на Затвора град Стара Загора да разреши получаването на общо осем
допълнителни хранителни пратки, постановено след като с Решение №
269/22.06.2022г., постановено по адм. дело №270/2022г. по описа на
Административен съд Стара Загора е отменен мълчалив отказ по молба с вх.
№М-110/23.03.2022г., подадена от М.Г.Х. за разрешение да получи през месец
април 2022г. осем допълнителни хранителни пратки, а преписката е върната на
Началника на затвора за произнасяне в 14-дневен срок, съгласно указанията на
съда.
С писмено изявление
№ИЗ-4048/14.07.2022г., предмет на жалбата, по която е образувано настоящото
съдебно производство, Началникът на Затвора разрешава получаването на една
месечна хранителна пратка, една допълнителна хранителна пратка за Великден,
като съобразява, че при проведено през април 2022г. свиждане, лишеният от свобода вече е получил една хранителна пратка.
Следователно налице е отказ да се признае право да се получат общо осем
хранителни пратки за един месец, което жалбоподателят обосновава с правните
норми на чл.82 ал.3 от ППЗИНЗС.
Мотивите за отказа са следните:
Освен правото на хранителна пратка по време на законоустановените редовни
свиждания за всеки един месец, лишените от свобода имат право, без оглед на
изповядваната религия, на допълнителни пратки по повод изброените в
разпоредбата официални празници, включително и тези, които са от православния
религиозен календар. Останалите религиозни празници, изброени в Решение
№864/09.12.2021г. на МС, към което препраща чл.82 ал.3 от ППЗИНЗС касаят право
на лицата, принадлежащи към съответните религиозни общности да получат
допълнителна пратка по този повод.
С Решение № 269/22.06.2022г.,
постановено по адм.д.№ 270/2022г. по описа на Административен съд Стара Загора
са дадени следните указания: При преценка дали е налице право на допълнителни
пратки за месец април 2022г., да се има предвид декларираната от заявителя
религия/и, които изповядва. Цитираните в молбата му от 23.03.2022г. всички
религиозни празници на регистрираните в България религиозни общности не
предполагат автоматично правото на допълнителна пратка. Правото на допълнителна
пратка не може да се прехвърля за следващите месеци, а важи за съответния
месец, в който има празник, защото празник е ден от годината, в който не се
полага труд, нито се провеждат учебни занятия, а се изпълняват определени
обреди, церемонии, обичаи, с които се отбелязва, чества значимо събитие или
личност. Следователно, за да възникне право на получаване на хранителна пратка
по повод на определен религиозен празник, е необходимо да се установи, че
лицето изповядва тази религия и съответния ден ще бъде празник за него, за
което да получи и пратката.
С жалбата се твърди, че лишените
от свобода имат право на допълнителна хранителна пратка за всички изброени в
чл.82 ал.3 от ППЗИНЗС празници, независимо от броя им, независимо от религията.
Ответникът Началник на затвора Стара Загора
иска от съда да приеме, че жалбата е неоснователна поради съобразяване на
указанията по тълкуване и прилагане на закона спрямо конкретните факти.
Административен съд Стара Загора
като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона,
намира за установено следното:
Предметът на делото се състои в
проверка за спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в
решението за отмяна на мълчаливия отказ по аргумент от чл. 177, ал.2 от АПК –
акт /а това е разпореждането, не и мотивите/, който е постановен в противоречие
с влязло в сила решение е нищожен, а когато е постановен при неспазване на
указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени на основание чл. 173 ал.2
от АПК, актът ще бъде незаконосъобразен и ще подлежи на отмяна. В настоящия
случай правната норма, уреждаща правото на хранителни пратки, не се съдържа в
една разпоредба, като спрямо настоящата хипотеза – претендиране на хранителни
пратки по смисъла на чл. 82 ал.3 от ППЗИНЗС, съдът е дал своите указания
относно нейното съдържание и същата е приложена така, както съдът е указал.
Съгласно чл.98 ал.1 т.3 ЗИНЗС
извънредната хранителна пратка е награда, но от думата извънредна, следва
извода, че има ограничен брой на пратките, което се потвърждава от чл.98 ал.2
изречение първо ЗИНЗС - Лишените от свобода могат да получават една хранителна
пратка месечно, от която могат да бъдат лишени като вид дисциплинарно наказание.
В изречение второ е указано, че извънредната хранителна пратка освен като
самостоятелна награда може да бъде разрешена и при ползването на свиждане или
домашен отпуск. Следователно лишените от свобода имат право на една хранителна
пратка месечно, а като изключение от бройното и времево ограничение на ползване
на правото на хранителна пратка е уредена правна възможност Началникът на
затвора да разреши хранителна пратка при ползване на свиждане или домашен
отпуск. Следователно хранителните пратки са редовна – една на месец, и
извънредни – награда, разрешение да бъде получена при свиждане или отпуск. В
чл.98 ал.2 от ЗИНЗС не са посочени условията, при които Началникът на затвора
разрешава получаването на извънредна хранителна пратка, вън от случаите на
награда, при ползване на свиждане/отпуск. Този въпрос е уреден с ППЗИНЗС. Всеки
подзаконов нормативен акт, издаден по силата на законовата делегация, допълва,
но без да разширява или стеснява, приложното поле на законовата разпоредба. В
чл.64 от ППЗИНЗС са уредени хипотези, при които Началникът осигурява ползването
на правото по чл. 98 ал.2 изречение първо от ЗИНЗС, когато работещите лишени от
свобода не използват годишната си почивка в домашни условия – в този случай те
имат право да ползват редовна хранителна пратка, престой на открито, съответно
и свиждане. Разпоредбата на чл.64 от ППЗИНЗС урежда ползването на правото на
редовна хранителна пратка за случай, който няма уредба в ЗИНЗС. Следваща
разпоредба, която допълва чл.98 ал.2 изречение второ от ЗИНЗС, е тази на чл.82
от ППЗИНЗС, като изрично в ал.2 са изброени случаите на получаване на
извънредни хранителни пратки – като награда, при ползване на свиждане или
домашен отпуск, с което предметът на регламентация се потвърждава ясно и
категорично. В чл.82 ал.3 от ППЗИНЗС е използвана думата допълнителна, което по
аргумент от разграничението между право на една хранителна пратка и възможност
за извънредна хранителна пратка, проведено в чл.98 ал.2 изречение първо и второ
от ЗИНЗС, сочи на извода, че е уредено право на допълнителна хранителна пратка,
извън основното по една на всеки месец. Правото на допълнителна хранителна
пратка е именно претендираното от жалбоподателя с оглед посочените в искането
му поводи, от които черпи основание да му бъде разрешено упражняването му, а
именно религиозни празници.
Съдържанието на правните норми не
съвпада с граматичния текст на разпоредбите, защото е правило за поведение към
случаите - фактите или социалната реалност, имащи посочените в нейната хипотеза
признаци, които поради това са дадени общо, но имат отношение към изясняване
предмета и целта на правната уредба. Ето защо основният способ за извличане на
правилото за поведение е телеологичният, а не този на буквалния граматичен
прочит, който е първото средство за установяване на вложения от законодателя
смисъл, но не е главният, нито единственият. Правилото за поведение е подчинено
на целта на правната уредба, като телеологично тълкуване на съдържанието
означава съобразено с целта. Следователно като се има предвид, че в чл.82 ал.3
от ППЗИНЗС са посочени следните признаци, за определяне на обективните факти
/фактите в случая са календарни дни, реалност/, а именно – тези, които са
новогодишни, коледни и великденски празници, се налага извода, че в месеците, в
които има дни, определени за празнуване на Нова година, Коледа и Великден
/изброяването е стриктно/, лишените от свобода имат право на една допълнителна
хранителна пратка - допълнителна, защото се полага заедно с редовната за всеки
месец. Това е правилото на чл.82 ал.3 предл. първо от ППЗИНЗС, но в текста на
разпоредбата има въведено подчинено изречение, чрез наречието „както“,
използвано в българския език за сравнение между различни обстоятелства,
разкриващи едни и същи признаци. След като се касае за сравнение, чрез
използване на думата „както“, а не за изброяване, чрез запетая или съюза „и“,
то единственият извод е, че в сложното съставно изречение има две правила за
поведение, основани на различни факти, но с едно и също съдържание – следва от
израза както, а различните факти от службата, която наречието изпълнява, а
именно да образува сложно съставно от едно главно и друго подчинено изречение.
Изразът „както“ означава, че правилото за поведение, съдържащо се в главното и
подчиненото изречение има едно и също съдържание и то е – право на допълнителна
хранителна пратка за съответния месец, но възниква при сбъдване на различни
факти, за да се постигне равенство между лицата, за които се отнася официалната
религия в Република България – Източно православие, и лицата, принадлежащи към
регистрираните религиозни общности. В този смисъл са и указанията на съдебното
решение, в изпълнение на което е издаден обжалваният отказ.
Да се твърди, че едно лице
принадлежи към всички регистрирани религиозни общности, е довеждане до абсурд
на житейската, но и на правната логика и сочи на злоупотреба с права или поне
на искане да се тълкува законът така, че императивното правило на чл.98 ал.2
изречение първо от ЗИНЗС, с въведените от законодателя в стриктен порядък
отклонения от бройното ограничение, да загуби своя смисъл и цел. При
предложеното от жалбоподателя тълкуване, хранителната пратка като награда ще се
обезсмисли, ще се игнорира императивът на чл.98 ал.2 изречение първо от ЗИНЗС,
и ще се признае, вън от закона, включително вън от ограниченията на ЕКЗПЧ, че
лишените от свобода имат право на толкова хранителни пратки на месец, колкото
религиозни и официални празници са посочени в чл.82 ал.3 от ППЗИНЗС като
признаци на реалните факти, чието настъпване поражда право на допълнителна
хранителна пратка. В този смисъл са дадени разяснения и в Решение №
438/29.11.2021г. по адм.д. №590/2021г. по описа на Административен съд Стара
Загора.
Мотивиран от горното и на
основание чл.172 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Г.Х. против отказ, обективиран в уведомление
изх.№ИЗ-4048/14.07.2022г. на Началника на затвора в град Стара Загора да
разреши получаването на осем хранителни допълнителни пратки за месец април
2022г.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
СЪДИЯ: