ПРОТОКОЛ
№ 119
гр. Ямбол , 21.05.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги С. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
Сложи за разглеждане докладваното от Георги С. Георгиев Гражданско дело
№ 20212330101137 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:45 часа се явиха:
Молителят Дирекция „Социално подпомагане“ – Я., редовно призовани,
се представлява от упълномощения юриск. А..
Заинтересована страна Районна Прокуратура Я., редовно призована, не
изпраща представител.
Заинтересованата страна Г. Н. К., редовно призован, не се явява. За него
се явява адв. М. от БАК, с пълномощно представено в днешното с.з.
Заинтересованите страни П. Т. Г. и Г. Г. Г., редовно призовани, се явяват
лично и с адв. В. Д., редовно упълномощен.
Води се детето Г.Г. К. за изслушване.
ДСП гр. Я., изпраща Д. И. Д. – социален работник при Отдел „Закрила на
детето“ гр. Я., във връзка с изслушването на детето.
Юриск. А.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
АДв. М.: Да се даде ход на делото.
1
Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото справка за съдимост № *** г. на П. Т.
Г., от която е видно, че лицето не е осъждано.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото справка за съдимост № *** г. на Г. Н.
К., от която е видно, че лицето не е осъждано. Има наложено
административно наказание.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото справка за съдимост № *** г. на Г. Г.
Г., от която е видно, че лицето не е осъждано.
Юриск. А.: Поддържам молбата. Моля, съда да приеме приложените с
нея доказателства. Други няма да соча.
Адв. Д.: Уважаеми Председател, присъединяваме се към молбата. Моля
да бъдат приети представените към нея доказателства. Поддържаме
представеното от нас становище, ведно с доказателствата. Водим двама души
свидетели за установяване на фактите, които сме посочил, както и водим
детето за изслушване.
Адв. М.: Уважаеми господин съдия, аз оспорвам основателността на
молбата. Считам, че не са налице основанията на закона за настаняване на
детето извън дома на неговият жив родител. В конкретния случай, сме
изправени в едно особено охранително производство, като най-вероятно,
2
съдът ще зачете допуснатото предварително изпълнение на ограничителната
заповед по делото за домашно насилие, която на практика към днешното с.з.,
решение по същата все още, влязло в законна сила, няма. По становището,
което е представила другата заинтересована страна, т.е. бабата и дядото на
двете деца по майчина линия, аз ще Ви моля да не приемате тези
доказателства по настоящото производство, тъй като на практика, това е
отговор, който е постъпил по искането за издаване на ограничителната
заповед, съдебното производство по която е висящо пред ЯРС. Моля да не
приемате и озаглавеното професионално психологическо становище –
писмено доказателство, тъй като по своята характеристика това представлява
една съдебно-психологическа експертиза, която не е назначена по
законоустановения в ГПК ред. Това е становището на моя доверител.
С оглед изявленията на страните, съдът намира, че представените с
молба вх. № *** г. професионално психологическо становище и
психологичен доклад, не следва да бъдат ползвани като писмени
доказателства в настоящото производство, с оглед на това, че същите не са
изготвени по реда на ГПК, и като такива следва да се върнат на представилата
ги страна.
На основание чл.15 от ЗЗДетето, съдът ПРИСТЪПИ към разпит на
детето, като отстрани страните от залата.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на детето в присъствието на соц.
работник Д. Д..
Детето Г.Г. К.: Аз се казвам Г.. Добре съм, колкото може. В момента
живея в Я. на „***, с баба и дядо, и сестра ми. Тя се казва М.. Уча в ОУ „***“
и тази година ще имам матури. Добре се справям в училище, повечето ми
оценки са само 6-ци. Първият срок завърших с 6-ци. Аз съм в 7-ми клас.
После ще кандидатствам в ПТГ, с информатика. Обичам да програмирам.
Тука искам да живея, в Я., при баба и дядо, и сестра ми, защото тук си имам
приятели. Баща ми напоследък се беше пристрастил към алкохола. И ставаше
агресивен, особено вечер, като се е напил, и започва да блъска по масата, да
3
крещи и да вика, и да наказва. Напиваше се, и след това не е бил трезвен и не
е мислил с разсъдъка си. В момента не знам къде е, но според мен е или в Н.,
или в селото, където има къща. От първото дело, на 01.04, когато беше, го
видях за последно. Принципно, той не се интересува от нас, и като цяло, аз не
се интересувам от него, защото постоянно ни тормозеше. Мене постоянно ме
ръгаше в ребрата и ми казваше, че съм дебел, крещеше ми, излагаше ме пред
другите. Може би повече започна от 2017-2018 г. Започна вече много да пие и
да приема алкохол. Имаше уж фирма за яхти, обаче главно мама работеше
там, и вече фирмата я няма и той не работи вече година и нещо. Ами,
повечето време, докато аз бях на 13 години, сестра ми беше по-малка, доста
време живяхме там в Н., обаче се преместихме тука. Преместихме се от
лятото на 2020 г., но не мога да кажа точна дата. Ако не се лъжа, юли месец
2020 г. За първа година съм в училище „***“. Ние се преместихме още лятото
при баба ми и дядо ми. В апартамента живеехме всичките, без баща ми. Ние
се преместихме само с мама. Разбрахме, че е идвал в Я., но не е идвал да ни
вижда. Ние го видяхме на 9-ти, когато беше погребението и след това го
видяхме на 1-ви, на делото. По телефона, той ни звънеше за някакви 30 сек.,
да ни пита как сме и какво правим, за училището. Но само това. Не ни
питаше дали ни трябва нещо, дали имаме нужда от нещо. Само това и
затваряше. Той постоянно вдигаше скандали. Много време мама приемаше
караниците и не изразяваше мнение, защото ставаха спорове, и не искаше да
живеем в среда, където те се карат, и затова не проявяваше мнение. Доста от
нещата, които тя купуваше за нас, той ги изяждаше сам. Тук в Я. при баба и
дядо не ми липсва нищо. Те са две спални, кухня и баня. Аз съм в едната стая,
сестра ми е в другата, а в кухнята има диван, който се разпъва. Там дядо и
баба спят. Аз искам да живея тук. И като се преместихме от Несебър, разбрах
че там нямам истински приятели, защото от там никой не ме потърси след
това. Не поддържам връзка с родителите на баща ми. Те не са ми звънели.
Ние им звъннахме за именния ден на дядо ми, той даже не ни позна дори
тогава. И за рождения ден на баща ми, защото разбрахме, че ако се върнем
там, ще ни накажат, ако не сме звъннали. Помислихме, че ако ни върнат при
него, той може да ни накаже, че не сме му се обадили за рождения ден.
Другите ми баба и дядо живеят в Н.. Специално, почти никакси, защото те са
на много късо разстояние от вкъщи, но не са идвали да ни гледат и да ни
видят. Само на рождени дни, идват само за присъствието. Искам да кажа, че
4
баща ми кара доста често пиян. Кара от селото до Несебър пиян и нас ни е
страх да ни кара, защото може да ни блъсне. Мама, докато беше там, ни
защитаваше, и ни изпращаше по стаите, защото да не ни вика на нас. И аз се
съмнявам, че той я бие, защото се затваряха всички врати и после той е много
агресивен. Знам, че е пътувал с някакви кораби и то от баба и дядо, защото те
казаха, но незнам точно какво е. Знам, че докато уж имаше кораби, той
наемаше капитан да ги кара, а те нямаха капитан за такъв голям кораб.
Съдът ПОКАНИ страните в залата.
Адв. Д.: Уважаеми съдия, в становището сме посочили, че свидетелите
ще установяват факти, на първо място, по какъв начин бащата се отнася към
детето Г.Г. К., докато са живели заедно, а именно недоброто му отношение
към децата, наказанията. Принципно, двамата свидетели ще установяват едни
и същи свидетели, поради което моля, само единия свидетел да се разпита.
Дъщерята на заинтересованите страни, тъй като тя е в по-близка връзка с
двете деца, а именно Т. Г. А..
Съдът
ПРИСЪТПИ към разпит на допуснатия свидетел, чиято самоличност СЕ
СНЕ, както следва
Т. Г. А. – 35 г., българка, бълг. гражданин, неосъждана, П. и Г.Г.и са ми
родители.
Свидетелят се предупреди за наказателната отговорност по чл.290, ал.1
от НК. Същата обеща да говори истината.
Свид. Т. А.: На въпроси на адв. Д.: В момента Г. живее в гр. Я. ул. „***.
Той живее с П.Г. и Г.Г., моите родители, и със сестра си. От средата на юли
месец 2020 г. живеят тук. Поради раздялата между моята починала сестра В.
5
и Г.К.. Знам причината за раздяла. След поредица от скандали г-н К. заяви
сам на сестра ми, че не желае повече да имат отношения и ще се разделят.
Освен това г-н К. злоупотребява с алкохол и има много агресивно поведение
към децата и сестра ми. Това доведе до раздялата, за да може децата да
живеят в нормална среда. За съжаление съм присъствала не един път на
такова агресивно поведение. Основно се случваше, където живее в Н., в
тяхното жилище. Тъй като, като цяло имам много силна връзка с децата,
посещавали сме ги много често. Майка ми и баща ми ги гледаха по 5-6
месеца лятото. Ние имаме много силна връзка и с децата, и с покойната ми
сестра, и винаги сме присъствали на именни и рождени дни и сме ставали
свидетели на агресивни изблици към сестра ми и към децата. На 25.12.2019 г.
това е рождения ден на покойната ми сестра, бяхме събрани, г-н К. извика Г.
няколко пъти, но той не го чу, защото се беше улисал в една игра, и в крайна
сметка, когато детето го чу и дойде при него, той му каза, че ако „още веднъж
те извикам и не се явиш до 3 секунди, ще те смачкам“. Преди раздяла
живееха, мисля, че се казва кв. *** в гр. Н.. Със сигурност сестра ми се
грижеше основно за тях. Тя се занимаваше с училището, с нуждите на децата
за училище, той като, това съм го чувала от детето, Г. ми е споделял, че
според г-н К. трябва да се носи по-малък номер обувка, за да не ти расте
крака и да не ти се купуват нови обувки. Знам, че децата са наказвани да си
лягат гладни, защото са дебели. Лично съм била свидетел, когато г-н К. е
изправял Г., детето и е казвал, че е дебел, че на нищо не прилича. Децата са
ми казвали, че си крият храна в гардероба, защото е трябвало да си лягат
гладни и защото е имало случаи, в които той е изяждал храната, която е за
тях. Майка ми също става свидетел на това. Тя ми е споделяло, когато Г.К. е
казвал, че децата просто били дебели и не трябва да ядат, изяждал им е
закуските за училище. Наложи се сестра ми да влезе в болница и той е изял
закуските им и децата ми се обадиха, че няма какво да ядат. Да, аз лично съм
ставала свидетел на наказанията, караше ги да решават задачи, за които са
прекалено сложни за тях, извиваше му ушите. Той му е казвал, че го боли и
да спре да му извива ушите, но той не е спирал. Г. ми е казвал, че го е
заплашвал, че ще яде шамари, че му е казвал, че нищо няма да излезе в
живота от него. Това беше смачкало детето, то нямаше собствено мнение, не
смееше да го изяви. Откакто са тук, децата винаги са ми споделяли, понеже аз
имам близки отношения с тях, но и аз сама видях една трансформация в двете
6
деца. Успокоиха се, започнаха да изразяват свободно мнението си, щастливи
са. намериха много приятели на училище, и Г. ми е споделял, че като се е
преместил тук в училище, при преговора е научил много повече неща,
отколкото са го научили неговите учители в Н.. Има много нови приятели,
които дори скоро по негово желание се бяха събрали вкъщи. Има си нови
приятели, с които намира общи теми и се чувства по-добре. Щастливи и
усмихнати са децата. Категорично г-н К. знаеше къде отиват, защото в деня,
когато се разделиха, сестра ми искаше да се поговорят отново за
отношенията им, но той й каза, че това не го интересува, и знаеше че децата
заедно със сестра ми отиват в Я.. Не е пожелал да идва в Я. с тях. Родителите
на съпруга ми също са в Я. и много често пътуваме и почти вяска седмица
сме тук. Не се е интересувал дали имат нужда от дрехи, обувки. На Г. му
предстоят матури тази година, не се е интересувал дали има нужда от уроци.
Напротив, дрехите ги осигуряваше сестра ми, а сега, когато нея я няма, това
го правят моите родители и ние също помагаме. Ако правилно съм разбрала
въпроса, последният път, когато имаха визуален контакт, беше на делото за
защита от домашно насилие. Преди това, на погребението на сестра ми, на
09.03. г-н К. седеше от едната страна на ковчега, децата стояха от другата
страна на ковчега. Не е разговарял с тях, децата не желаеха да говорят с него,
страхуваха се, търсеха подкрепата на моите родител,и и на мен и съпруга ми,
защото се страхуваха, че той ще ги отведе насила. В деня, когато им
съобщихме, че майка им е починала, те се разплакаха и първичната им
реакция беше – „той сега ще ни вземе“. На това беше свидетел вкл. и моята
свекърва, защото тя е медицинско лице и я помолихме да присъства, когато
съобщавахме на децата, за да има медицинско лице в стаята, ако нещо стане.
На 09.03 каза, че иска да отведе децата. Те казаха, че не желаят,
племенницата ми изпадна в нервна криза, дори извикахме Бърза помощ.
Молиха го да не ги взима. Племенницата му каза „ще ти падна на колене, не
ни взимай“. И двамата му казаха, че не искат да тръгват, казаха му, че гроба
на майка им е тук, че духа на майка им е тук. Но той им отговори, че техния
дом е в Н., че те нямат какво да търсят повече в Я., и че той е приключил с Я..
Категорично сме водили с децата такива разговори, и децата са категорични,
че не желаят да се връщат там, и даже тези дела, които са за Г. и М., които се
гледат сега, много ги притесниха. Попитаха ме какво ще стане сега, защото те
не искат да се връщат в Н.. Отново започнаха да имат проблеми със
7
засипването и това започна, когато родителите ми получиха призовките си.
Защото се страхува Г. от баща си. От всичко, което ми е споделяло детето, а
повярвайте ми, то наистина мие споделяло ужасни неща, той се страхува от
психологически и физически тормоз от страна на баща си.
На въпроси на адв. М.: Не, това е първия път, когато ескалира
положението и сестра ми напусна тяхното жилище. Не бих казала, че са
живели постоянно в Н. преди да се разделят, защото родителите ми ги
гледаха по 5-6 месеца лятото. В Я. ги отглеждаха. Не бих казала, че са
работили на тяхната фирма, баща ми помагаше. Не мога да кажа колко време
в годината. Баща ми помагаше на сестра ми. Фирмата не знам на кого се
води, но това, което е правил баща ми, го е правил за сестра ми.
Адв. Д.: Господин съдия, противопоставям се на въпроса.
Свид. А.: На въпроси на адв. М.: Присъствали са и други хора на тези
срещи, когато сме се събирали. Случвало се е да има и други хора. Това са
били родителите на Г.К.. В началото, когато се преместиха, един месец, той
се обаждаше за по 40-50 секунди на децата.
На въпроси на съда: Сестра ми и съпруга й се занимаваха с туристически
бизнес. Доколкото ми е известно от сестра ми, мисля, че тя юридически не е
включена във фирмата, за да няма дял от фирмата. Основната дейност във
фирмата, я извършваше сестра ми. Тъй като сестра ми беше родила малката и
трябваше да се грижи за двете деца, баща ми помагаше в бизнеса, но
наистина не знам какво точно. Знам, че им помагаше винаги, с каквото може.
Юриск. А.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. Д.: Нямам други доказателствени искания.
8
Адв. М.: Аз имам искания. В конкретното дело би следвало да се
допусне извършването на съдебно-психологична експертиза, с един-
единствен въпрос: Налице ли е родителска отчужденост, тъй като
становището на моят доверител е, че с действията си, родителите на майката
на децата му, бабата и дядото по майчина линия, отчуждават децата от него и
предвид тяхната ниска възраст и невъзможността реално да формират воля,
изразяваща техните истински желания, много лесно биха могли те да бъдат
манипулирани. И когато са далеч от него, това вече се случва много лесно.
Такава психологическа експертиза до този момент не е направена и
учудващо, тя е отменена и по делото за домашно насилие. А такава бе
поискана и в делото по искане за упражняване на родителските права от
страна на моят доверител, но прекратено за съжаление след смъртта на
майката на децата.
Адв. Д.: Уважаеми Председател, считам, че така направеното искане е
неоснователно, като основанията и съображенията ми за това, са следните:
предмета на настоящото дело не е изследване и предоставяне на родителските
права на родител, за да се изследва налице ли е или не отчуждение между
дете и родител. Предмет на настоящото производство е изричното записано в
ИМ на ДСП Я., а именно наличие на предпоставки да се приеме, че детето е в
риск, поради което следва да се настани в семейството на роднини. По
обстоятелствата, които са описани в ИМ, същите безспорно кореспондират и
съобразно представените доказателства на фактическия състав на нормата от
ЗЗДетето, който предопределя необходимостта от настаняването на детето в
семейството на близки. Тук не следва да се изследва наличие или не на
отчуждение между дете и родител, тъй като не покрива фактите, които са
посочени в хипотезата на съответната норма, поради което считам, че
искането неотносимо към предмета на настоящия спор.
Юриск. А.: Поддържаме становището на заинтересованата страна. Не е
предмет на спора, и не е относимо направеното искане от страна
заинтересованата страна към настоящото охранително производство.
9
Съдът, след като изслуша страните, намира искането за назначаването на
съдебно-психологична експертиза за ирелевантно към настоящия случай, и
като такова следва да се отхвърли, с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на адв. М. за назначаването от съда на съдебно-
психическа експертиза на детето Г.К..
Юриск. А.: Нямам искане за събиране на други доказателства. Да се
приключи съдебното дирене.
Адв. Д.: Нямам искане за събиране на други доказателства. Да се
приключи съдебното дирене.
Адв. М.: Правя искане за допускане до разпит на един свидетел, който е
във връзка с изложените в днешното с.з. твърдения, направени от свидетеля
на противната страна, на другата заинтересована страна. Аз твърдя, че това
което беше казано, е неистина. Бащата на децата никога не е обиждали не се е
държал лошо и непристойно с децата и не като обичащ и любящ родител към
децата си. Това, което изложи разпитаната в днешното с.з. свидетелка, е
неистина. Аз неслучайно попитах, дали е имало и други хора на техните
събирания и семейни празненства, но твърдението, че той е употребявал
алкохол, и че се е държал лошо с децата е неистина и това може да бъде
доказано от разпита на свидетели. Свидетелката днес посочи, че е била
свидетелка на тези семейни събирания, на обидни думи и лошо отношение на
бащата към децата.
Юриск. А.: Предоставям на съда по отношение на допускане на свидетел.
10
Адв. Д.: Уважаеми господин Председател, моля да оставите така
заявеното искане от заинтересованата страна за допускане на свидетел, без
уважение. На първо място, така заявеното искане е процесуално неотносимо,
с оглед предмета на делото. Това, което изложи свидетелката и колегата го
оспори, са обстоятелства, които допринасят за изясняването на цялата
ситуация, а не са единствено и само обстоятелства, които служат да се
определи дали едно дете е в риск или не. Съгласно допълнителните
разпоредби, следва да се приеме, че дете в риск е достатъчно да е на лице,
когато е образувано производство за защита от домашно насилие, съответно
да има издадена заповед за незабавна закрила. Това са фактите, които са
достатъчно и необходими да се разгледа настоящото дело, и искът да е
допустим. Нещо повече, подобно поведение е процесуално недопустимо,
защото видно от изпратеното съобщение, беше дадена възможност
заинтересованата страна да представи изрично становище във връзка със
становище на доверителите ми, както и да заявят доказателствени искания. В
момента, едва след като се изслуша допуснатия свидетел, заинтересованата
страна заявява доказателствено искане за разпит на свидетел, което води на
извод, че заинтересованата страна цели да използва разпита и съответно да
нагажда разпит на следващия свидетел. В тази връзка, на фазата на началото
на съдебното заседание, когато съдът предостави възможност на страните да
изразят становище относно депозираната ИМ, заинтересованата страна Г. Н.
К., чрез своя пълномощник, не заявява конкретни факти и обстоятелства,
които оспорва в ИМ, а единствено само заяви становище, че оспорва ИМ.
Липсата на конкретно оспорване на факти в ИМ, както и на факти, посочени
в становище, е предвидено в разпоредбата на чл.6, ал. 2 от ГПК и пряко се
отразява за обема на търсената защита от страна на заинтересованата страна
Г.К.. При липсата на конкретно заявено оспорване спрямо фактите и обема на
защита следва да се ограничи само до това, което е заявила страната и като не
е заявено конкретно оспорване, не следва да се предостави защита. Тогава
страната не заяви, че иска допускане на свидетел до разпит и иска за
допускане до разпит на свидетел да установи факти, за които желае
допускането на свидетел. Посочи се искане за допускане до разпит на
свидетел за установяване за отрицателни факти, че бащата не се държал
11
лошо, че не обиждал съпругата и децата си. Допуска се до разпит свидетел за
установяване само на положителни факти. В тази връзка и горепосоченото
считам, че искането на заинтересованата страна за допускане до разпит на
свидетел е неотносимо към предмета на настоящото производство и не следва
да се уважава.
Съдът, след като изслуша страните, намира направеното искане за
допускане до разпит на свидетел по отношение на заинтересованата страна
Г.К. за неоснователно с оглед на това, че съдът разпита непосредствено в
днешното с.з. детето и придоби представа за въпросите, които искат да се
доказват от заинтересованата страна.
Адв. М.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
съдебното дирене.
С оглед изявленията на страните и изчерпване на доказателствените
искания, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Юриск. А.: От събраните по делото доказателства е видно, че въз основа
на подаден сигнал на 10.03.2021 г. в ОДЗ при ДСП-Я. от страна на Г.Г. и П.Г.
/баба и дядо по майчина линия на детето Г.К./ с данни за извършено
психическо насилие спрямо децата М. и Г.К.и на 09.03.2021 г. от страна на
бащата. В хода на социалното проучване извършено от страна на ОЗД при
ДСП-Я., анализирайки събраната информация и на база извършената оценка
по случая е установено, че детето Г.Г. К. е „дете в риск“ по смисъла на
параграф 11, т. 11, б. „в“ от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила
12
на детето, тъй като майката на детето е починала, а спрямо бащата е издадена
от страна на Районен съд – Ямбол заповед за незабавна защита, с която
бащата е задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие
спрямо малолетните деца М. Г. К. и Г.Г. К. и на същия е забранено да
приближава жилището, в което живеят двете деца в гр. Я. и училището, в
което учат в гр. Я.. Предвид това обстоятелство на 16.03.2021 г. в ДСП-Я. е
проведен мултидисциплинарен координационен механизъм на основание
чл.36 от Закона за закрила на детето относно двете деца М. К. и Г.К..
Мултидисциплинарния координационен механизъм е взел решение двете
деца да бъдат временно настанени в семейството на Г.Г. и П.Г. – дядо и баба
на двете деца по майчина линия. В хода на социалната работа е установено,
че Г.Г. и П.Г. – дядо и баба на двете деца по майчина линия са изразили
желание да се ангажират с грижите за детето Г.К.. Между Г.Г. и П.Г. от една
страна и детето Г.К. е изградена емоционална връзка. След извършеното
социално проучване материализирано в доклад от 17.03.2021 г., че Г.Г. и П.Г.
са в състояние да осигурят на детето Г.К. стабилна среда и да задоволят
потребностите му. Същите писмено са декларирали на основание чл.24, ал.3
от ППЗЗДетето желанието си детето Г.К. да бъде настанено в семейството
им. На Г.Г.а и П.Г. е дадено положително становище относно годността им
да полагат грижи при отглеждането и възпитанието на детето в семейна
среда. На основание гореизложените факти и обстоятелства, моля, съдът, да
се произнесе с решение, с което на основание чл.26, ал.1 от ЗЗДетето да
настани детето Г.Г. К. в семейството на Г. Г. Г. и П. Т. Г. – дядо и баба на
детето по майчина линия, и двамата от гр. Ямбол, за срок от 6 месеца или до
настъпване на обстоятелства ,водещи до промяна на мярката на закрила.
Адв. Д.: Уважаеми господин Председател, изцяло се солидаризирам със
становището на колегата от ДСП-Я., което беше пространно и аргументирано
със следните допълнения. Доколкото настоящото производство като такова
на спорна съдебна администрация и с оглед закрилата интересите на детето,
предвид обстоятелството, че в Закона за закрила на детето не е нормативно
определен срока за настаняване, считаме, че настаняването на детето може да
бъде извършено до навършване на тяхната 18-годишна възраст или до
настъпване на обстоятелства, които водят нуждата от промяна на срока за
13
настаняване. В тази връзка от доказателствата, които са към
административната преписка и съответно разпитаните свидетели, с
категорично се установи, че домът на доверителите ми, както и самите
доверители осигуряват благоприятна среда на детето Г.К., както и на неговата
сестра. В тази връзка определянето на 6-месечен срок е крайно краткосрочно,
предвид обстоятелството, че на детето Георги му предстои да кандидатства в
училище, което означава, че в един последващ момент, то може да бъде
настанено другаде ще настъпи една несигурност за обучението му. Същото се
отнася и за сестра му М.. В интерес на детето и предвид липсата на законова
пречка в съответната норма от Закона за закрила на детето, считам, че няма
пречка настаняването на детето да бъде до навършване на 18-годишна възраст
или да бъде за по-дълъг период от около една година, за да може детето да
завърши и следващата учебна година, защото ако детето бъде прието в друго
училище то това означава, че може да се наложи детето да се премества, а на
такава възраст да променя мястото си на живеене и мястото си на учене, би
било неблагоприятно за неговото нормално физическо и психологическо
развитие. Ето защо считам, че съдът следва да се произнесе с решение за
настаняване на детето в семейството на роднини, като Ви моля този срок да
бъде до навършване на 18-годишна възраст или до настъпване на
обстоятелства, които налагат този срок да бъде променен. Моля в този смисъл
за Вашето решение.
Заинтересованата страна П. Т. Г.: Моля да се уважи молбата на ДСП,
както каза и адв. Д., и по Ваша преценка децата да бъдат настанени при нас
до навършване на пълнолетие.
Заинтересованата страна Г. Г. Г.: Моля да се уважи молбата на ДСП,
както каза и адв. Д., и по Ваша преценка децата да бъдат настанени при нас
до навършване на пълнолетие.
Адв. М.: Господин съдия, моля да не уважавате молбата за настаняване
на децата в дома на техните баба и дядо по майчина линия, защото лично аз
считам, а и от представените доказателства, в конкретния случа не е
14
изпълнена хипотезата на закона за „дете в риск“. В тази връзка ще моля да
съобразите социалния доклад, който е изготвен от ДСП – П. и констатациите
в който не са оспорени нито от агенцията, нито от страна на другата
заинтересована страна. Със ясното съзнание, че в конкретния случай се
използва формалното основание на закона във връзка с издадената
ограничителна заповед по Закона за защита от домашно насилие, аз моля да
съобразите, че за издаването на същата, формално е представена защита
ползваща се с доказателствена стойност декларация по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН,
въпреки това обаче, в едно съдебно състезателно производство, молителката,
в конкретния случай молителите, следва да докажат основателността на така
установеното си искане с всички обстоятелства и всички доказателствени
средства, съответно ответникът, с всички доказателства да брани своята
позиция. Решение по това дело по Закона за защита от домашно насилие все
още не е постановено. Точно за това, настоящият съдебен състав, ако уважи
молбата на ДСП – Я., при определяне на срока, ще моля да съобрази този
факт и да не уважава искането децата да бъдат настанени при бабата и дядото
по майчина линия до навършване на 18-годишна възраст. Това е абсурдно. В
конкретния случай има баща, жив родител, и евентуалните му качества на
родител биха били предмет на оспорване, в едно друго производство, но не и
в настоящото охранително такова. Моля за Вашето решение в този смисъл.
Моля да ми бъде изпратен протокол на посочен от мен е-мейл: ***.
Препис от протокола от днешното с.з. ДА СЕ ИЗПРАТИ на посочения
електронен адрес на заинтересованата страна Г.К..
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви
на страните, че ще се произнесе с решение в законоустановения едномесечен
срок на 21.06.2021 г.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи 14.50 часа.
15
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
16