Р Е Ш
Е Н И Е №
29
гр.Пловдив, 26.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно
заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесетата година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Виктор Янков, след като
разгледа докладваното от чл.съдията Рангелова наказателно дело № 38 /В/ по
описа на ПАС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1 от НПК.
Образувано е по искане на
М.К.И. за възобновяване на ВНОХД № 1147/2019 г. по описа на ОС-Стара Загора, с
влязлото в сила по което решение № 157/27.11.19 г. е потвърдена присъдата №
15/21.02.19 г. по НОХД № 97/19 г. на РС-Казанлък, с която за престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29 вр. чл. 26 НК му е наложено,
при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, наказание четири години лишаване от свобода
при „строг“ първоначален режим и е приспаднато времето, през което е бил с
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Оплакванията са две
отделни: (1) за нарушение на процесуалните правила, което се изразявало в неправилна
защита, осъществявана от служебен защитник, и игнориране искането и на осъдения
за отвеждането му и замяна с друг защитник и (2) за явна несправедливост на
наложеното наказание, което било определено без да бъде съобразена тежестта на
смекчаващите обстоятелства, по-конкретно на две от тях – връщането на отнетите
вещи на пострадалите и оказаното съществено съдействие в хода на разследването.
Във връзка с последното оплакване се прави искане за определяне на справедливо
наказание, което според молителя трябва да е по-ниско по-размер от наложеното.
Осъденият реши да не
участва в хода на касационното производство, като депозира декларация в този
смисъл. Назначеният за негов служебен защитник адв. Л. обяви, че поддържа
искането, като посочи обстоятелства със смекчаваща способност, които според
мнението му обосновавали претендираното смекчаване на санкционирането.
Прокурорът от АП-Пловдив
изрази становище, че искането за възобновяване не е основателно и подлежи на
отхвърляне.
Апелативният съд, след като обсъди доводите
на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, счете, че искането за
възобновяване на посоченото наказателно дело е допустимо – депозирано е в срок,
от лице, което има право да иска проверка по реда на глава 33-та от НПК, в него
са обосновани две от касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК, а разгледано
по същество е неоснователно.
Първото оплакване е за
съществено процесуално нарушение, изразило се в решение на окръжния съд за допускане
на нежелан от осъдения служебен защитник (М. от *от *) – същият, който е
провеждал неговата защита на досъдебното производство и при първоинстанционното
разглеждане на делото в районния съд.
Въз връзка с това
възражение ПАС най-напред ще обърне внимание, че защитата на г-н И. е
задължителна, доколкото е задържан под стража. Вторият въпрос, който следва да
бъде решен, е дали има право на избор на служебен защитник. Отговорът е
положителен, но с уговорката, че формулира поне някакво възражение против
качеството на провежданата от дадения служебен защитник защита или ако твърди
противоречия в предложената му линия на защита и др. Подобно изявление той не
само не е направил в хода на съдебното производство пред районния съд, но и
видно от протоколираните му изявления не е изложил дори намек, че провежданата
процедура или части от нея не са му ясни или че има съмнение, че е защитаван
непълноценно. Въпросното съдебно производство е реализирано като съкратено
съдебно следствие в хипотезата на чл. 271, т. 2 НПК. Осъденият е участвал във
всички етапи на процедурата, като с изложението си при пренията на практика се
е присъединил към позицията на адв. М.– по
фактите не спори, а претенцията е относно наказанието и по-конкретно относно
режима на изтърпяването му.
В срока на обжалване на
присъдата осъденият е депозирал бланкетна жалба, в която не е посочил характера
на недоволството си от присъдата, а единствено своето желанието да бъде
представляван от друг служебен защитник. След двукратно оставяне на жалбата без
движение г-н И. е уточнил (с поредна жалба), че се оплаква от размера на
наложеното наказание и не е подновил желанието
си да бъде представляван от друг служебен защитник. Не е изложил подобно искане
в началото на въззивното съдебно заседание, а също когато адв. М., който е
пледирал в подкрепа на неговото възражение срещу размера на наказанието, е
предложил на съда да го изслуша лично по въпроса за евентуалната му замяна с
друг служебен защитник. При тази процесуална ситуация за СтОС е станало ясно,
че оплакването срещу качеството на предоставената от адв. М.защита е изоставено
и в тази връзка не подлежи на съдебен
коментар.
Тъй като в искането за
възобновяване отново беше изтъкнато искане за нов служебен защитник,
апелативният съд реши да го удовлетвори, а в с.з. да покани искателя да изложи
своите възражения срещу предходния служебен защитник. Той обаче реши да не се
яви, като в декларацията си в този смисъл не посочи дали поддържа своето възражение
против адв. М..
Така схематизираните
процесуално развитие на делото и етапи на предоставяне на защита на г-н И. не
сочат на някакво понятно възражение относно качеството на получената защита,
което да бъде преценено като повод за възобновяване на въззивното делото.
Що се отнася до мимоходом
отбелязаното в искането друго възражение – за лишаване от „право на дума в
съдебната зала“, то въобще не е вярно, видно от протоколите от съдебните
заседания пред районния и окръжния съд.
На второ място, според осъдения,
първата инстанция е подходила неправилно при санкционирането, а въззивната
инстанция не е била права да сподели санкционния ѝ избор. Неправилният
подход на окръжния и районния съд се изразявал в подценяване значението на смекчаващите
обстоятелства, а именно оказаното съдействие на органите на полицията и
връщането на вещите на пострадалите, вследствие на което е наложено завишено
наказание – шест години лишаване от свобода, редуцирано на четири години (по
реда на чл. 58а, ал. 1 НК). Това негово мнение е подкрепено в пледоарията на
неговия нов защитник пред настоящата инстанция, който от името на подзащитния
си формулира предложение за намаляване размера на лишаването от свобода.
ПАС не споделя възраженията на И. и неговия
нов защитник относно подходящото наказание. Действително се забелязват някои
пропуски при отделяне на индивидуализиращите обстоятелства. Районният съд
изцяло е игнорирал направените от осъдения на досъдебното производство
самопризнания, но пък окръжният съд е отстранил този недостатък. И районният, и
окръжният съд не са отчели като смекчаващо обстоятелство факта на връщане на инкриминирания
телевизор на единия от пострадалите. Досъдебното самопризнание неминуемо
разкрива смекчаваща способност, доколкото не е представлявало част от
проведената диференцирана процедура по реда на Глава двадесет и седма от НПК, а
и е оказало реално съдействие на разследването. А смекчаващият потенциал на
връщането на половината от отнетото имущество е вън от съмнение, доколкото
независимо, че не е направено доброволно, е намалило степента на обществена
опасност на посегателството, която е обективна величина. Иначе казано,
възражението на осъдения, че въпросните смекчаващи обстоятелства са
пренебрегнати, е основателно. Решаващите съдилища обаче са допуснали и друга
грешка, този път в полза на осъдения: подценили са значението на многобройните
му осъждания. Тези осъждания са изключително сериозно отегчаващо обстоятелство,
доколкото са за тежки умишлени престъпления против собствеността, които считано
от 2011 г. са все опасни рецидиви; настоящото престъпление пък осъществява и
двете хипотези по чл. 29, ал. 1 НК, а и е извършено само няколко месеца след
поредното освобождаване от затвора по изтърпяване на предходно наказание
лишаване от свобода. Коментираните недостатъци в дейността по индивидуализация
на наказанието са от такъв порядък, че взаимно се компенсират и в последна
сметка заличават своето влияние. В тази връзка ПАС прецени, че наложеното
наказание 6 години лишаване от свобода всъщност е оптималното, т.е. наказанието,
което точно съответства на разкритите посредством всички смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства (посочени и непосочени в мотивите на проверяваните
съдебни актове) степен на обществена опасност на деянието и степен на
обществена опасност на дееца. Следователно именно то се явява и целесъобразно
по смисъла на чл. 36 НК.
Що се отнася до режима на изтърпяване на
наказанието, решението да е „строг“ е съобразено с изискванията по чл. 57, ал.
1, т. 2 ЗИНЗС. Действително съдът би могъл да определи и по-лек, но
претендираният в случая „общ“ режим е крайно неподходящ в аспекта на
споменатите по-горе минали осъждания, свидетелстващи за завишена степен на обществена
опасност на дееца.
Поради изложените съображения искането за
възобновяване не е основателно и подлежи на отхвърляне.
Водим от горното, Пловдивският
апелативен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М.К.И. за възобновяване на
ВНОХД № 1147/2019 г. по
описа на ОС-Стара Загора, мотивирано с
позоваване на касационни основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: