О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ / 2019,град Варна
Варненският
окръжен съд, Наказателно отделение, Шести въззивен състав, на тринадесети май
през две хиляди и деветнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЖУЛИЕТА ШОПОВА
2. СТОЯН ПОПОВ
Като
разгледа докладваното от съдията Ж.Шопова ВЧНД № 554 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2,
вр. чл. 270, ал. 4, вр. ал. 2 НПК,
образувано по частна жалба от адв. С.В. - защитник на подсъдимия В.К.С., срещу
определение, постановено в съдебно заседание от 30.04.2019 г. по НОХД № 3517/2018
г. по описа на Районен съд – гр.Варна,27-ми състав, с което е оставено без
уважение искането за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за
неотклонение "Задържане под стража" в по-лека.
Посоченото
определение се обжалва от защитника с доводи за неговата неправилност и
незаконосъобразност. В тази насока се твърди, че мярката за неотклонение "Задържане
под стража" не отговаря на целите по НПК и изпълнявана в продължение на
повече от двадесет месеца, вкл. с мярка "задържане под стража", се
превръща в наказание за подсъдимия. Иска се изменение на взетата мярка за
неотклонение в по-лека, тъй като вече са
извършени голям обем процесуални действия,вкл.са разпитани всички
установени свидетели,назначени са експертизи и са разпитани вещи лица. В
подкрепа на исканото изменение на мярката за неотклонение се сочи добросъвестно
процесуално поведение на подсъдимия до момента, както и че обоснованото
предположение за извършване на престъпленията, за които е обвинен, е
разколебано от събраните на съдебното следствие гласни доказателства на
свид.Ивелина Георгиева,за които обвиняемият още
в досъдебната фаза е навел твърдения,че е видял как точно тя е тази
която е нанасяла удари в областта на главата на пострадалото лице. Сочи се още,
че подсъдимият не се укривал и има постоянна
адресна регистрация . В подкрепа
на искането се сочи и наличието на регистриран постоянен адрес в страната както
и че съдът е следвало да анализира
всички доказателства с цел мотивирано да се произнесе за наличието на
обосновано предположение,че подсъдимия има съпричастие към авторството на
деянието.
Настоящият
състав на Варненският окръжен съд след като обсъди доводите, изложени в жалбата
във връзка с доказателства по делото, прие за установено следното:
Наказателното
производство срещу подсъдимия е в своята съдебна фаза в стадия "Съдебно
заседание"– Глава двадесета от НПК. В този стадий на съдебното производство въпросът за
изменение на мярката за неотклонение се решава по реда на чл. 270 НПК.
Спрямо
подсъдимия първоначално е била взета мярката за неотклонение "задържане
под стража" /Определение от 05.09.2017 г. по ЧНД № 4007/2017 г. по описа
на Районен съд – гр.Варна, потвърдено с определение от 13.09.2017 г. по ВЧНД № 1099/2017
г. по описа на Варненски окръжен съд, първи състав/.
Изхождайки
от тези данни и съобразявайки пределите на настоящия съдебен контрол, които се
изчерпват с проверка на законността на изпълняваната мярка за неотклонение ,която
до момента не е изменяна. От гледна точка на наличието или липсата на промяна
на обстоятелства, обосноваващи по-нататъшното изпълнение и съобразявайки
изискванията на разпоредбите на чл. 5, § 4 ЕКПЧ,
настоящият съдебен състав счита, че при решаването на този въпрос неминуемо
следва да провери наличието на обосновано предположение относно авторството на
подсъдимия на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. И в този
смисъл до настоящ етап от съдебната фаза на наказателното производство не са
събрани доказателства, в т. ч. и от обясненията на подсъдимия, които да внасят
съмнения и да разколебават подозрението, обосновало привличането му като
обвиняем в хода на досъдебното производство и послужило за повдигане на
обвинение срещу него с обвинителния акт, въз основа на който е образувано
настоящето съдебно производство. За нуждите на качествената оценка на
предпоставката "обосновано предположение" не е необходимо
установяване на безспорна обоснованост на обвинителната теза. Още по–малко
съдът следва да навлиза в такъв качествен анализ, необходим само при решаване
на делото по същество.
Наведените
в частната жалба обстоятелства, с които се аргументира исканото изменение на
мярката за неотклонение, не са нови, а са били вече проверявани и в разпоредително заседание от 03.12.2018 г. Като
няма промяна нито в свидетелството за съдимост ,нито се
навеждат някакви здравословни,семейни
или други причини,които да правят несъвместимо пребиваването на подсъдимият в
условията на затвора. Наведените доводи
от защитата касаят единствено анализа на
свидетелките показания. Т. е. нито се навеждат, нито се установяват нови
обстоятелства, които да са от естество, което да намалява интензитета на
опасността подсъдимият да извърши престъпление или да се укрие, като в този
смисъл единствено би могло да бъде разгледано обстоятелството относно срока на
задържането му с мярка за неотклонение "задържане под стража". Този
срок е около 20 месеца и не е прекомерен, нито неразумен по стандартите на НПК
и ЕКПЧ, както с оглед на предмета и тежестта на обвинението и сложността на
делото, така и предвид процесуалното му развитие - предстоящото събиране на
значителен по обем доказателства и доказателствени източници. Районният съд
извършва активни и своевременни процесуално-следствени действия както за
пълното изясняване на обективната истина по делото, така и за приключване на
производството именно в разумен срок, включително при спазване на законовите
изисквания за насрочване на следващото заседание по делото. Следва да се има
предвид и че подсъдимият има единствен
известен адрес в с.Въглен от което населено място са и всички свидетели по
делото и имайки предвид все още неприключеното съдебно следствие в този смисъл не е отпаднала опасността
от укриване на подсъдимият. Освен това подсъдимият С. е осъждан
многократно и дори повдигнатото му
обвинение по настоящото дело е за деяние
извършено в условията на опасен рецидив,което също обосновава опасност от
укриване или извършване на ново
престъпление при евентуална промяна на мярката в по-лека.
Процесуалното
поведение не е аргумент от значение за опасността подсъдимият да извърши друго
престъпление.
И
на следващо място - целите на мерките за неотклонение по конкретното
наказателно производство, както са очертани в разпоредбата на чл. 57 НПК,
според настоящата инстанция, не могат да се постигнат с по-лека мярка – дори и
със „Домашен арест“.
Варненският
окръжен съд, предвид изложеното, приема, че не са налице основания, които по
смисъла на чл. 270, ал. 1 НПК да обусловят изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка
за неотклонение – "Задържане под стража"
в по-лека, поради което първоинстанционният съд правилно е оставил това искане
на служебния защитник на подсъдимия-адв.С.В.
без уважение.
Водим
от горното и на основание чл. 345, ал. 1
и ал. 3 от НПК, въззивният
съд
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА
определението, постановено в съдебно заседание от 30.04.2019 г. по НОХД № 3517/2018
г. по описа на Районен съд – гр.Варна, 27-ми състав, с което е оставено без
уважение искането за изменение на взетата спрямо подсъдимия В.К.С., ЕГН:**********, мярка за неотклонение
"Задържане под стража" в по-лека.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.