Определение по дело №2697/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 223
Дата: 28 януари 2021 г.
Съдия: Гергана Димитрова Стоянова
Дело: 20207050702697
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                                                                                                                                                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№……………………………………..   2021 година, гр.ВАРНА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна,    втори  касационен състав   в закрито съдебно заседание в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ДАНИЕЛА СТАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:         ГЕРГАНА СТОЯНОВА

                             ДИМИТЪР  МИХОВ

   

 

като разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова  частно касационно административно дело № 26972020 г. по описа на АС Варна,  за да се произнесе взе предвид  следното:

          Производството по делото е образувано по частната жалба на И.Д.И. ***, насочена срещу определение № 1437/03.11.2020 г., постановено от ХХХVІІІ-ми състав на ВРС по НАХД № 3394/2020 г.

          Със същото решаващият състав на ВРС е оставил без уважение искането на И. – въззивник в по НАХД № 3394/2020 г. за присъждане на разноските, сторени от него по същото дело.

          Жалбоподателят счита  определението за незаконосъобразно, тъй като съдът неоснователно е отказал присъждане на разноски. В подкрепа на доводите си посочва, че с решение № 1251/05.10.2020 г. , постановено от ХХХVІІ състав на ВРС по НАХД № 3394/2020 г.  издаденото срещу него наказателно постановление е изменено частично, като съдът намалил наложената му глоба от 500 лв. на 100 лв.  въз основа на изложеното и  обосновавайки се на чл. 63, ал.3 от ЗАНН.  Изтъква аргументи и относно доказаността на претендираните за присъждане разноски за адвокат.

          Въз основа на изложеното формира петитум с искане да му бъдат присъдени разноските  за адвокатско възнаграждение, сторени пред ВРС по НАХД № 3394/2020 г.

          Ответникът не изразява становище по частната жалба.

Касационният съд в настоящия си състав, като съобрази доводите в частната жалба с относимата правна уредба прие следното:

Частната жалба е  депозирана в срок от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С Решение № 1251/05.10.2020 г. , постановено от ХХХVІІІ състав на ВРС по НАХД № 3394/2020 г.  по описа на ВРС е изменено издаденото срещу И. наказателно постановление в частта относно размера на наложеното административно наказание, като същото е намалено от 500 лв. на 100 лв.

С молба вх.№ 58966/14.10.2020 г. въззивникът И.И. е поискал присъждане на сторените  от него по НАХД № 3394/2020 г. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

За да остави без уважение искането за присъждане на сторените по НАХД № 3394/2020 г. разноски за адвокатско възнаграждение въззивният съд се аргументирал единствено с постановения от него правен резултат, който не предполага право на присъждане на такива.

Касационният съд споделя този  единствен, но достатъчен довод за аргументиране на обжалвания съдебен акт.

С разпоредбата на  чл. 143 от АПК, в четирите и отделни алинеи законодателят е предвидил всички хипотези, при които страна в съдебното производство  има право на разноски.

Логиката на   относимите  за разглеждания случай хипотези на ал.1 и ал.2  от цитираната норма предполага  наличие на  неблагоприятен за подателя на жалбата  административен акт, който в проведено съдебно производство  да е отменен от съда, или поради оттегляне на акта, производството по обжалването му да е прекратено.

В случая  оттегляне на  наказателното постановление  не е налице, съдебното производство е приключило с решение, чийто краен правен резултат не е положителен за жалбоподателя,  тъй като с него се постига отмяна на неблагоприятния за И. административен акт.

Изложеното по-горе изключва възлагането на  отговорността за разноски по чл. 143, ал.1 от АПК на ответния АНО.

Волята на законодателя е пределно ясна,  не следва да се тълкува разширително.

Мотивиран от изложеното Втори касационен състав при Административен съд Варна

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1437/03.11.2020 г., постановено от ХХХVІІІ-ми състав на ВРС по НАХД № 3394/2020 г.

 

Определението не подлежи на обжалване.

         

                                      

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:.1………………….

 

                                                                             2………………….