№ 213
гр. Варна, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500467 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 467/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на В. Д. Й., подадена чрез адв.
И. Н., против решение № 302/21.03.2025 г., постановено по гр.д. № 2451/2023
г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен искът й срещу А.
М. Ч. - Г. за заплащане сумата 26 500 лв., частично от 79500 лева,
представляваща обезщетение за ползване от ответницата на сгради
66425.500.7334.1.1 и 66425.500.7334.4 с обща застроена площ със 127 кв. м.
повече от съответната на притежаваната от ответницата идеална част в
съсобствените обекти 66425.500.7334.1.1, 66425.500.7334.1.2,
66425.500.7334.3 и 66425.500.7334.4 в периода от 01.08.2019 г. до датата преди
завеждане на исковата молба 11.12.2023 г., основан на твърдение, че е
сключено споразумение от 25.05.1992 г., което има значение на покана,
евентуално поканата е изпратена по телепоща изх. № 30/25.11.2019 г. на ПС
Варна-Център, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на завеждане на исковата молба: 12.12.2023 г. до
окончателното й изплащане и въззивницата е осъдена да заплати на другата
страна сумата 3600 лв. разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Въззивницата е сочила, че обжалваното решение е неправилно – постановено
при допуснати нарушения на процесуалните правила, в противоречие с
материалния закон и е необосновано, като е молила за отмяната му, за
уважаване на иска и за присъждане на сторените по делото разноски. Сочила
е, че окръжният съд при неправилна оценка на събраните по делото
1
доказателства, достигнал до погрешни фактически изводи и въз основа на
това и поради неправилно приложение на материалния закон чл. 31, ал.2 ЗС –
достигнал и до неправилни правни такива за неоснователност на иска без ясни
мотиви. Подробно е изложила твърденията си, аргументите по установените
факти, съображенията по приложението на разпоредбата на чл. 31, ал.2 ЗС и
доводите си за основателност на иска.
Ответницата А. М. Ч. - Г. е оспорила въззивната жалба и по
съображения за неоснователността й е молила за потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноските. Сочила е, че със
събраните по делото доказателства било доказано по делото твърдението й, че
през процесния период е ползвала единствено имот ид. 66425.500.7334.1.1 –
пицария „С.“ с площ от 174 кв.м., което било по-малка площ от правата й в
съсобствеността от 204 кв.м. (1/3 от 612 кв.м.) и че не е ползвала в същия
период имот 66425.500.7334.4 кафе-аперитив „Ф.“ с площ от 157 кв.м., което
от години не работело. Развила е съображенията си, че споразумението от
1992 г. за разпределеното ползване на имота със сградите е неотносимо към
процесните постройки, предвид че същите не са съществували тогава в
сегашния им вид.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез своите
процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и
отговора и са претендирали разноски. В предоставения им от съда срок те са
развили в писмени бележки съображенията си по съществото на спора.
Варненският апелативен съд като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му, с оглед
оплакванията на въззивницата, доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното:
Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на В.
Д. Й., с която срещу А. М. Ч. - Г. е предявен иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86
от ЗЗД за осъждането на ответницата да й заплати сумата от 26 500 лв.,
частичен иск от пълен размер от от 79 500 лв., представляваща обезщетение за
лишаването й от ползването на съсобствени между страните имоти - сгради
66425.500.7334.1.1 и 66425.500.7334.4, за обща застроена площ със 127 кв. м.
повече от съответната на притежаваната от ответницата идеална част в
съсобствените обекти в гр.Силистра, ул. „*“ * с ИД№№ 66425.500.7334.1.1,
66425.500.7334.1.2, 66425.500.7334.3 и 66425.500.7334.4 с обща застроена
площ от 612 кв.м. в периода от 01.08.2019 г. до датата преди завеждане на
исковата молба 11.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на завеждане на исковата молба 12.12.2023 г. до окончателното й
изплащане.
Ищцата е поддържала с исковата молба и последващите уточнения, че е
собственик с 2/3 идеални части в съсобствен с ответницата имот в
гр.Силистра, представляващ поземлен имот ид. 66425.500.7334 и изградените
в него постройки с ид. №№ 66425.500.7334.1.1 с площ 174 кв.м.,
2
66425.500.7334.1.2 с площ 219 кв.м., 66425.500.7334.3 с площ 62 кв.м. и
66425.500.7334.4 с площ 157 кв.м. (с обща площ 612 кв.м.), като 1/3 ид.част тя
придобила по реституция в полза на наследниците на Ив. Г. П. и наследствено
правоприемство и за нея се легитимира с констативен нотариален акт № 122
от 08.11.2018 г., а другата 1/3 ид.част – по договор за покупко -продажба,
сключен с нот.акт № 90/10.10.2018 г. с друг съсобственик -Й. П. М..
Ответницата била собственик на останалата 1/3 ид.част от поземления имот и
постройките в него, като 1/6 ид.част тя придобила от майка си – наследник на
общия наследодател Ив. П., а останалата 1/6 ид.част закупила на 10.07.2019 г.
от съсобствениците М. Ч. и Р. Ч. с договор, сключен с нотариален акт№
170/2019 г. Настоявала е, че със споразумение от 25.05.1992 г. тогавашните
съсобственици на имотите (общо три колена в равни части от по 1/3)
разпределили ползването им, като само две от групите да ползват имотите и
да заплащат обезщетение на третата гупа съсобственици. Така за първото
коляно ползването е от ищцата за две от сградите (1.2 и 3), а за второто – от
ответницата и брат й - за останалите две сгради (съответно 1.1 и 4), като двете
ползващи колена следвало да заплащат на третото уговореното обезщетение.
След закупуване дела на третото коляно, ищцата притежавала 2/3 ид.части от
имотите, а след придобиване на дела на брат си, ответницата притежавала 1/3
ид.част (дела на цялото второ коляно). Със закупуване дела на неползващото
коляно, ищцата встъпила в правото му да получи обезщетение, което
претендира от ответницата, като ползваща площ от 127 кв.м. в повече от
правата си в съсобствеността, съответно от обект 1.1. – пицария „С.“ и от
сграда 4 – Кафе-аперитив „Ф.“, изчислено съобразно общата площ на обектите
от 612 кв.м. и ползваните само от ответницата площи от 331 кв.м. Отделно, на
25.11.2019 г. пратила до ответницата покана за заплащане на обезщетение, но
последната не се отзовала. Претендира обезщетение за лишаване от
ползването за 127 кв.м. за ползвана от ответницата в повече площ в размер на
среден пазарен наем по 500 лв. месечно, като частична претенция от такова от
по 1 500 лв. месечно в периода от 01.08.2019 г. до датата на завеждане на
исковата молба.
Ответницата е оспорила иска и е молила за отхвърлянето му. Признала
е, че страните са придобили чрез реституция и наследяване поземления имот и
сгради №№ 3 и 4, но е поддържала, че съсобствеността в самостоятелни
обекти №№ 1 и 2 в сграда № 1 е възникнала чрез продажба, по която цената е
платена от двете страни с фактура № 20147/02.04.1992 г. и пристрояване през
2004 г. т.е. чрез приращение, при равни квоти. Поддържала е, че
споразумението от 1992 г. е сключено преди реституцията и не се отнася до
обекти №№ 1 и 2, тъй като в него сградите не са описани. Самите обекти №№
1 и 2 не са съществували в този вид към момента на споразумението, а и
последното не било подписано от съсобствениците от третото коляно. Извън
това, в процесния период не била ползвала сграда 4, а само обект 1.1 с площ
174 кв. м., което било по-малко от притежавана от нея 1/3 идеална част (204 кв.
м).
3
По съсобствеността между страните и по твърдяното основание на
правото на собственост на ищцата:
С представеното пред настоящата инстанция влязло в сила решение №
14/10.01.2025 г., постановено по гр.д. № 1076/2024 г. по описа на
Силистренския районен съд, с което е приключила първата фаза на делото за
делба между страните за процесните имоти (поземлен имот с идентификатор
66425.500.7334 и изградените в него сгради, съответно с ид. №№
66425.500.7334.1 с два самостоятелни обекта в нея с ид.№№
66425.500.7334.1.1 с площ 174 кв.м. и 66425.500.7334.1.2 с площ 219 кв.м. и
сгради с ид., 66425.500.7334.3 с площ 62 кв.м. и 66425.500.7334.4 с площ 157
кв.м.), със сила на пресъдено нещо е установено, че страните са
съсобственици на процесните имоти при квоти 2/3 ид. за В. Й. и 1/3 ид.ч. – за
А. Ч.-Г.. Установено е, че с продавателен акт от 24.06.1933 г. Ив. Г. П.
придобил правото на собственост върху имот с площ от 400 кв.м., находящ се
в гр. Силистра, ул.“* *“№*, заедно с построената в него сграда, която служи за
хан. По-късно имотът бил отчужден, а със заповед № 473 от 04.06.1992 г. на
кмета на Община Силистра същият (индивидуализиран като магазин по ул. „*
*“ №*) бил отписан от актовите книги на общината поради реституирането му
в полза на наследниците на първоначалния собственик по реда на Закона за
възстановяване собствеността върху някои магазини, складове и ателиета. Ив.
Г. П. починал през * г. и бил наследен от своята съпруга К. М. П. и трите си
деца К. Ив. Д., Й. Ив. Г. и М. Ив. Г., които впоследствие наследили и своята
майка, преживялата съпруга на наследодателя, починала на свой ред през * г.
К. Ив. Д. починала през * г. и била наследена от своята дъщеря В. Д. Й. (сега
ищца), която придобила по наследство от майка си 1/3 ид.ч. от делбения имот.
Другият наследник, Й. Ив. Г., починал през * г. и оставил като свои
наследници съпруга З. В. Г. и дъщеря М. Й. М.; преживялата съпруга също
починала през * г. и била наследена от същия наследник (М. Й. М.), след чиято
смърт, настъпила през * г., имуществото, включващо 1/3 ид.ч. от процесните
имоти, преминало в собственост на сина Й. П. М.. С нотариален акт №
90/10.10.2018 г. на нотариус Д. Ст. (НА № 87, т. 15 по описа на Служба по
вписванията – Силистра за 2018 г.) Й. П. М. се разпоредил чрез покупко –
продажба с идеалната си част в полза на В. Й., която прибавяйки я към
наследствената си квота, станала титуляр на 2/3 ид.ч. от правото на
собственост върху процесните имоти. Третият низходящ от първа степен на
основния наследодател – М. Ив. Г. дарила приживе своята 1/3 ид.ч. от имотите
на своите деца А. М. Ч. - Г. (сега ответница) и Пл. М. Ч. (с НА №103, т.7 по
описа на РС – гр.Силистра за 1993 г.); последният починал през * г. и бил
наследен от своите съпруга Р. Г. Б. - Ч. и дъщеря М. Пл. Ч., които прехвърлили
своята обща квота от имотите в полза на ответницата чрез договор за покупко
- продажба, обективиран в НА№ 80, т. 9 по описа на СВ – Силистра за 2019 г.
По този начин делът на А. М. Ч. - Г. нараснал на 1/3 ид.ч.;
При това положение, за процесния период от 01.08.2019 г. до 11.12.2023
г. ищцата е доказала правото си на собственост върху имотите на твърдяното в
4
исковата молба придобивно основание, както и квотите си в съсобствеността с
ответницата, съответно 2/3 ид.части за нея и 1/3 ид.част за ответницата, като
всички възражения на ответницата срещу съсобствеността и квотите им в нея,
различни от така установените с влязлото в сила решение по делбата, са
неоснователни.
Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, изведено от
твърденията на ищцата, че не си служи с общата вещ (два от обособените
обекти - 1.1–пицария „С.“ (от сграда 1) и сграда 4 – кафе-аперитив „Ф.“, а
такова служене се осъществява само от ответницата по силата на
споразумението от 1992 г., включително и чрез придобиване през 2019 г. на
дела на брат й (от наследниците му) с разпределено му право на ползване за
имот 4 кафе - бар и петитум за осъждане ответницата да й заплати
обезщетение за лишаване от ползване на площ от 127 кв.м. в повече от квотата
й в съсобствеността, съответно от обект 1.1. – пицария „С.“ и от сграда 4 –
кафе-аперитив „Ф.“, изчислено съобразно общата площ на обектите от 612
кв.м. и ползваните само от ответницата площи от 331 кв.м. в размер на
посочен средномесечен наем за ползваната в повече част за конкретно
посочения период.
Съгласно чл. 31 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато съсобствената
вещ се ползва само от един или от част от съсобствениците, неползващият
съсобственик има право на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да получи обезщетение
според притежавания от него обем права, от деня на писменото поискване.
Веднъж отправена, поканата има действие до прекратяване на
съсобствеността.
По ползването от ответницата:
Няма спор между страните, че през процесния период от 01.08.2019 г. до
11.12.2023 г. ищцата е ползвала от съсобствените сгради обект 1.2 с площ 219
кв.м. (от сграда 1) и сграда с ид., 66425.500.7334.3 с площ 62 кв.м.
Ответницата е признала, че е ползвала в процесния период само имот 1.1 –
пицария „С.“ с площ 174 кв.м., като спорът е за ползването на имот 4 кафе-
аперитив (бар) с площ от 157 кв.м.
Ползването на съсобствените рестуирани имоти, е било уредено със
сключено през 25.05.1992 г., потвърдено от пълномощниците и лично от З. В.
Г. и М. Й. М. с последващо такова (без дата на л.17 от делото), писмено
споразумение между наследниците на Ив. Г. П., а именно между К. Ив. Д., М.
Ив. Г. – негови дъщери и З. В. Г. и дъщеря й М. Й. М. - наследници на сина му
Й. Ив. Г.. С това споразумение съсобствениците са се договорили за начина на
ползване на съсобственото реституирано имущество, като З. В. Г. и дъщеря й
М. Й. М. са предоставили за ползване своята 1/3 ид. ч. от реституираното
имущество (тази на Й. Ив. Г.), поравно на другите две наследници - на К. Ив.
Д. и М. Ив. Г., срещу наем, като е уговорено, че помежду си К. Ив. Д. и М. Ив.
5
Г. ще ползват общия имот поравно чрез своите деца, съответно В. Й. (сега
ищца) за първата, и А. М. Ч. - Г. (сега ответница) и Пл. М. Ч. - общо за
втората. С това споразумение с характер на такова по чл. 32, ал. 1 ЗС и при
тълкуване волята на страните по него съгласно чл. 20 ЗЗД, е дадено право на
две от съсобствениците К. Ив. Д. и М. Ив. Г., притежаващи всяка по 1/3 ид. ч.,
да ползват изцяло (при равни права) реституирания имот -земя и сгради, вкл.
и чрез своите деца В. Й., А. Ч. (сега ответница) и Пл. Ч., като ползват и дела на
съсобствениците на останалата 1/3 ид. ч. – З. В. Г. и дъщеря й М. Й. М., т. е. да
ползват повече от притежавания от тях дял в съсобственоста, за което
ползване в повече следва да заплащат на неползващите съсобственици на
останалата 1/3 ид. ч., обезщетение - наречено наем. Това споразумение
обвързва както сънаследниците към 1992 г. – К. Ив. Д., М. Ив. Г., З. В. Г. и
дъщеря й М. Й. М., така и след смъртта им (настъпила до * г. за последния
починал от тях) обвързва и техните законни наследници за правата и
задълженията по него, които са наследими. По силата на това споразумение,
настоящата ищца е ползвала, вкл. през процесния период, от съсобствените
сгради обект 1.2 с площ 219 кв.м. (от сграда 1) и сграда с ид. 66425.500.7334.3
с площ 62 кв.м. Ответницата А. Ч. е ползвала, включително през процесния
период, имот 1.1 – пицария „С.“ с площ 174 кв.м. и до момента, а брат й Пл.
М. Ч. и след неговата смърт през * г. – наследниците му Р. Ч. и М. Ч., вкл. до
продажбата на своята 1/6 идеална част от съсобствените имоти на
ответницата А. Ч. на 10.07.2019 г., имот 4 кафе-аперитив (бар) с площ 157
кв.м. Процесният период е от 01.08.2019 г. до 11.12.2023 г. и той следва както
закупуването от ищцата (на 10.10.2028 г.) на идеалната част от 1/3 от
съсобствеността от Й. П. М. - наследника на неползващите по споразумението
съсобственици З. В. Г. и М. Й. М., така и закупуването от ответницата А. Ч.
(на 10.07.2019 г.) на идеалната част от 1/6 от съсобствеността от наследниците
на брат й Пл. Ч..
По спора за ползването на имот 4 кафе-аперитив (бар) с площ от 157
кв.м. в процесния период:
Установено е от показанията на всички свидетели (Ем. Х. – работи в
пицария „С.“, Д. Г. – син на ищцата, Д. М. –полицай в района и М. Т. –
наемател на пицария „С.“ ), че до пандемията в заведението имало наемателка
К., която плащала наем на племенницата на А., а от лятото на 2019 г. барът
бил затворен и не работел. Според показанията на Д. М. – полицай, той е
ходил в района, познава обекта и е виждал на него табела с обява за
отдаването му под наем с посочен телефон на А.. Свидетелят знае, че в
процесния период имотът се отдавал под наем от ответницата, защото по
повод извършена проверка в района, неговият колега се свързал и разговарял с
ответницата, за да предаде за нарушения пред обекта, именно на посочения в
обявата за наем телефон, като това се случило през 2022 г. Този свидетел е без
родство със страните, незаинтересован е от изхода на делото, очевидец е на
изнесеното, като показанията му са последователни и непротиворечиви.
Показанията на свидетеля Г., че само неговата леля (ответницата) има ключ за
6
имота и тя дала обяви за наем с посочване на телефона си, кореспондират на
така изнесеното от свидетеля М., поради което и преценявайки ги с оглед
разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът няма основание да се съмнява в
достоверността им. Освен това, казаното от двамата свидетели е и логично
предвид, че допреди закупуването от ответницата на дела на брат й от
наследниците му, именно тяхното коляно е ползвало този имот по
споразумението от 1992 г. Показанията на свидетеля Т., че ищцата посетила
имота и поискала от предишната наемателка К. да й заплаща наем като
сключили и договор за това за сума от 1 200 лв., съдът не кредитира.
Свидетелят е наемател на ответницата понастоящем за другия обект
(пицарията), не е очевидец, а е посочил да знае от трето лице – от предишната
наемателка К., която имала договор, но не знае къде е. Тези показания се
разминават и с твърденията на самата ответница в насока на сключен от
ищцата договор за наем през 2019 г., но за значително по-ниска сума. Освен
това, представеният договор за наем е изключен от доказателствата, след
оспорване на автентичността му от ищцата и липсата на представен от
ответницата оригинал. Предвид изложеното, съдът намира за доказано по
делото, че само ответницата е имала достъп и ключ за обекта – имот 4 кафе -
бар през процесния период, тя го е С.анисвала, посочила е телефона си за
връзка и е отговаряла на номера в обявата за наем, поставена на обекта.
По поканата:
Съгласно чл. 31 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато съсобствената
вещ се ползва само от един или от част от съсобствениците, неползващият
съсобственик има право на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да получи обезщетение
според притежавания от него обем права, от деня на писменото поискване.
Веднъж отправена, поканата има действие до прекратяване на
съсобствеността.
В случая, освен своя дял от 1/3 ид.част по наследство и реституция,
ищцата В. е придобила чрез покупка дела от съсобствените имоти на
неползващия го съсобственик - 1/3 ид.част. Именно този съсобственик е бил с
право на обезщетение съгласно споразумението от 1992 г. (наследено от него),
което му е било дължимо от самата ищца и от другите ползващи
съсобственици – ответницата А. и брат й, респ. наследниците му, заради
неползването. Споразумението не урежда задължения между двете настоящи
съсобственици по повод ползването на съсобствения имот, тъй като те са
ползвали имота и са се задължили да плащат обезщетение на неползващия
дела си съсобственик. Затова и няма между тях споразумение за заплащане на
обезщетение, което да се счита за покана. Ищцата не е наследник на
неползващите съсобственици - лица с право на обезщетение по
споразумението, а частен правоприемник на дела на неползващия
съсобственик, поради което и за нея не важи казаното по-горе, че няма нужда
от друга покана. Тя е придобила собствеността, но не и правото на
7
праводателите си на обезщетение от неползването му, като самата тя,
ответницата и брат й (респ. наследниците му) са били длъжници по
споразумението към неползващия съсобственик. В този смисъл, покана до
ответницата за заплащане на обезщетение в полза на ищцата за периода до
26.11.2019 г. няма. Действие на релевантна в случая покана има тази, пратена
от ищцата по телепоща и получена от ответницата на 26.11.2019 г.
Ответницата не е доказала по делото, че след отправената й покана на
26.11.2019 г., е предоставила на ищцата възможност да ползва съсобствените
обекти пицария и кафе-бар. Без значение в случая е дали в имотите е имало
или не наематели и дали е осъществявана там търговска дейност. Важно е в
случая, че ответницата създава пречки за ползването от ищцата като не й
предоставя достъп до имотите, а не дали самата тя ги ползва лично или чрез
трето лице. Отговор на отправената й покана ответницата не е дала и не е
осигурила ползване на имотите от ищцата – втория съсобственик съобразно
квотите й в съсобствеността. Затова, ответницата дължи на ищцата
обезщетение за лишаването й от ползването, считано от 26.11.2019 г.
По размера на обезщетението:
Обезщетението се дължи в размер на средния пазарен наем за
ползваната в повече от ответницата площ от съсобствените обекти за периода
от поканата 26.11.2019 г. до преди подаване на исковата молба 11.12.2023 г.
вкл. От обща площ на съсобствените обекти от 612 кв.м., ответницата има
право да ползва 1/3 част или 203 кв.м, а двата, ползвани от нея обекта са с
площ от 331 кв.м. или със 127 кв.м. повече. Съгласно заключението на вещото
лице по СИЕ пазарният наем за имот 1.1 – пицария е в размер на 1 300 лв.
месечно за периода от 26.11.2019 г. до 31.12.2022 г. и по 1560 лв месечно за
периода от 01.01.2023 г. до 11.12.2023 г. вкл., а за имот 4 кафе-бар, предвид
лошото му състояние, пазарният наем е 785 лв. месечно. Така средният
пазарен наем за двата обекта с площ от 331 кв.м. за перида от 26.11.2019 г. до
31.12.2022 г. е по 2085 лв./месец (сбора на 1300 лв./м. и 785 лв./м); за 1 кв./м. е
в размер на 6,30 лв., а за 127 кв.м. е по 800,10 лв. за месец за същия период.
Средният пазарен наем за двата обекта с площ от 331 кв.м. за периода от
01.01.2023 г. до 11.12.2023 г. вкл. е по 2 345 лв./месец (сбора на 1560 лв./м. и
750 лв./м.); за 1 кв./м. площ е в размер на 7,08 лв., а за 127 кв.м. се равнява на
по 899,16 лв. за месец за този период. В случая, ищцата претендира
обезщетението по чл. 31, ал.2 ЗС съизмеримо със среден пазарен наем в
частичен размер и исковата претенция е частична - за обезщетение от по 500
лв. за месец от общо такова в размер на по 1500 лв. за месец за ползваните от
ответницата 127 кв.м. в повече площ от двата обекта. Тази частична претенция
е в по-нисък от установения по делото месечен размер на обезщетението в
размер на пазарния наем за ползваните 127 кв.м., съответно от 800,10
лв./месец и по 899,16 лв./месец. Предвид диспозитивното начало на
гражданския процес съгл. чл.6 ГПК съдът е обвързан от търсената от ищеца
защита, макар и доказателствата по делото да сочат дължимост на по-голям
размер, и не може да присъди по-високо от поисканото такова. За периода от
8
26.11.2019 г. до 11.12.2023 г. вкл., т.е. за 48 месеца и 15 дни, претендираното
обезщетение от по 500 лв./м. като частичен иск се равнява на сумата от 24 250
лв. (от пълен заявен размер от по 1500 лв., равняващо се за този период на
72 750 лв.), за която сума искът е основателен и следва да бъде уважен. Както
бе посочено по-горе за периода от 01.08.2019 г. до 25.11.2019 г. вкл.
обезщетение не се дължи поради липса на покана и за този период и за сумата
2 250 лв. (разликата между 24 250 лв. и 26 500 лв.) като частичен иск от пълен
размер от 6 750 лв. (разликата между 72 750 лв. и 79 500 лв.) искът подлежи на
отхвърляне.
Предвид изложеното, решението на окръжния съд като постановяващо
отчасти различен резултат, следва да бъде потвърдено в отхвърлителната част
за сумата от 2 250 лв. частичен иск от пълен 6 750 лв. за обезщетение за
периода от 01.08.2019 г. до 25.11.2019 г. вкл. и отменено в останалата част с
уважаване на иска за сумата от 24 250 лв. – частичен иск от заявен пълен
размер от 72 750 лв. - обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС за периода от 26.11.2019
г. до 11.12.2023 г. вкл. Обезщетението се дължи ведно със законните лихви от
исковата молба.
Възражението на ответницата за погасяване по давност на иска е късно
направено и е преклудирано. Независимо от това, обаче следва да бъде
посочено, че приложимата погасителна давност за обезщетението по чл. 31,
ал. 2 ЗС е общата петгодишна такава по чл. 110 ЗЗД, а не тригодишната по чл.
111 ЗЗД (решение № 240 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1390/2010 г., ГК., ІІІ г. о.
на ВКС) и искът не би бил погасен по давност.
При този изход от делото и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК страните си дължат
взаимно съразмерни части от сторените от всяка разноски. За
първоинстанционното производство ответницата следва да заплати на ищцата
сумата от 3 781,20 лв. съразмерна на уважената част от иска (от адвокатско
възнаграждение 2 800 лв., държавна такса от 1060 лв. и разноски за вещо лице
250 лв.; в общ размер 4110 лв.), а за въззивното производство ответницата
следва да заплати на ищцата сумата от 3 063,60 лв. - съразмерна на уважената
част от иска (от адвокатско възнаграждение от 2800 лв. и държавна такса от
530 лв.; в общ размер 3 330 лв.). Ищцата също дължи на ответницата
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска за първоинстанционното
производство от 288 лв. (част от адвокатски хонорар от 3600 лв.) и за
въззивното производство сумата от 256 лв. (част от 3 200 лв. адвокатски
хонорар).
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 302/21.03.2025 г., постановено по гр.д. №
2451/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от В. Д. Й. срещу А. М. Ч. - Г. иск по чл. 31, ал.2 ЗС за
9
заплащане на обезщетение за ползване от ответницата на сгради
66425.500.7334.1.1 и 66425.500.7334.4 с обща застроена площ със 127 кв. м.
повече от съответната на притежаваната от ответницата идеална част в
съсобствените обекти 66425.500.7334.1.1, 66425.500.7334.1.2,
66425.500.7334.3 и 66425.500.7334.4 в периода от 26.11.2019 г. до датата преди
завеждане на исковата молба 11.12.2023 г., до размер на сумата от 24 250 лв.,
предявен като частичен иск, както и в частта, с която В. Д. Й. е осъдена за
заплати на А. М. Ч. - Г. на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сторени в
първоинстанционното производство разноски за горницата над сумата от 288
лв. до 3600 лв. като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА А. М. Ч. - Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. "*" бл.
*, вх. *, ет. *, ап. * да заплати на В. Д. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Силистра, ул. "* *" № *, ет. *, ап. * на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата
24 250 (двадесет и четири хиляди двеста и петдесет) лв. по предявен частичен
иск от заявен пълен размер от 72 750 лв., представляваща обезщетение за
ползване от ответницата в периода от 26.11.2019 г. до 11.12.2023 г. вкл., на
сгради 66425.500.7334.1.1 и 66425.500.7334.4 за площ със 127 кв. м. повече от
съответната на притежаваната от нея идеална част в съсобствените на
страните обекти в гр.Силистра, ул. „*“ * с ИД 66425.500.7334.1.1,
66425.500.7334.1.2, 66425.500.7334.3 и 66425.500.7334.4, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба 12.12.2023 г.
до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 302/21.03.2025 г., постановено по гр.д. №
2451/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен
предявеният от В. Д. Й. против А. М. Ч. - Г. частичен иск по чл. 31, ал.2 ЗС за
заплащане на обезщетение за ползване от ответницата на сгради
66425.500.7334.1.1 и 66425.500.7334.4 за площ със 127 кв. м. повече от
съответната на притежаваната от нея идеална част в съсобствените на
страните обекти 66425.500.7334.1.1, 66425.500.7334.1.2, 66425.500.7334.3 и
66425.500.7334.4 за сумата от 2 250 лв. и за периода от 01.08.2019 г. до
25.11.2019 г. вкл., предявен като частичен от пълен заявен размер от 6 750 лв.;
както и в частта, с която В. Д. Й. е осъдена да заплати на А. М. Ч. - Г. на осн.
чл. 78, ал.3 ГПК сторени в първоинстанционното производство разноски до
размер на сумата от 288 лв.
ОСЪЖДА А. М. Ч. - Г. с ЕГН ********** да заплати на В. Д. Й. с ЕГН
**********, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК: сумата от 3 781,20 лв. – съразмерна част
от сторените разноски в първоинстанционното производство и сумата от
3 063,60 лв. – съразмерна част от сторените във въззивното производство
разноски.
ОСЪЖДА В. Д. Й. ЕГН ********** да заплати на А. М. Ч. - Г. с ЕГН
********** на осн. чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 256 лв. – сторени във
въззивното производство разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
10
от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11