№ 13920
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110152642 по описа за 2024 година
С искова молба ищецът „ТС“ ЕАД е предявил против В. С. Ч. и Л. Г. Ч.
осъдителни искове с правно основание чл. 153, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с които се иска да бъдат осъдени
ответниците да заплатят на ищеца сума в общ размер на 133,66 лева, от които
113,3 лева, главница, представляваща стойност на незаплатена цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода м.07.2020г. до
м.04.2021г. , ведно със законна лихва, считано от депозиране на исковата
молба до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г.
до 14.12.2023 г. в размер на 20,30 лева, при следните квоти:
За В. С. Ч.: ½ - 66,83 лева, от които 56,68 лева, главница,
представляваща стойност на незаплатена цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода м.07.2020г. до м.04.2021г., ведно със законна
лихва, считано от депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 14.12.2023 г. в размер на 10,15
лева;
За Л. Г. Ч.: ½ - 66,83 лева, от които 56,68 лева, главница, представляваща
стойност на незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода м.07.2020г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва, считано от
депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2021г. до 14.12.2023 г. в размер на 10,15 лева;
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно
правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия за имот, находящ се на адрес гр.София, район Т, ж.к.
„С. БЛ. *** ВХ *** АП ***. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които
имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
1
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за
продажба на топлинна енергия от „ТС” ЕАД на потребители за битови нужди,
които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че
с Общи условия от 2016 г. е установено задължение за изплащане на
месечните задължения в определения за това срок, считано от датата на
публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки.
Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали идентични отговори на
исковата молба, с които оспорват исковете по основание и размер. Оспорват
ответниците да са собственици или носители на вещно право на ползване
върху част или целия имот, както и да е налице облигационна правоотношение
между страните. Оспорват иска за мораторна лихва, доколкото ответниците
изпадат в забава след покана. Правят възражение, че претендираните суми са
погасени по давност, като развиват подробни съображения в тази насока.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав,
като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от
фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между ответника и
ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност
възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение. По исковете
за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали,
че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума.
В доказателствена тежест на ответниците при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
По делото не се спори, че до процесния имот е доставяна топлинна
енергия в количествата и на стойностите, посочени от ищеца.
Първият спорен въпрос е дали ответниците имат качеството на
потребители на топлинна енергия.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за
продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.
2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически
2
лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Установяването на качеството на потребител на ответника зависи от две
групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна
енергия и/или от установяването на обстоятелството, че той е собственик или
вещен ползвател на процесния топлоснабден имот.
Видно от заявление-декларация от 27.09.2007г. г. Л. Ч. се е
легитимирала като собственик на процесния топлоснабден имот и е заявила
желание да бъде открита партита в ответното дружество на нейно име.
Доколкото извършването на подобна промяна в титуляра на партидата е
индикация за сключване на договор с дружеството, то действията на Л. Ч. са
довели до възникване на облигационно правоотношение по покупко-продажба
на топлинна енергия между нея и дружеството, като същата от този момент е
станала клиент освен за своята идеална част от имота, така и за притежаваните
от другите съсобственици идеални части. В този смисъл, съдът приема за
доказано, че ответницата Л. Ч. има качеството на потребител по см. на пар.1,
т.2а от ДР на ЗЕ. Това се доказва, както от молбата, така и от представените от
ТЛП главни отчети. Поради това съдът приема, че ответницата е пасивно
материалноправно легитимирана да отговаря по исковете.
При това положение при условие, че е налице облигационен договор с
единия от ответниците е без значение дали, чия е собствеността и дали е
налице учредено право на ползване.
Тъй като се установи, че потребител на топлинна енергия е Л. Ч., то по
отношение на В. Ч. исковете подлежат на отхвърляне.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена
енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът
отчита своевременно направеното възражение за погасяване на вземането по
давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата
молба на 05.09.2024 г., от която дата установителният иск се счита предявен -
арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
3
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ,
бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 28.06.2021 г., са погасени по давност.
По отношение на вземанията за процесния период приложение намират
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Ето защо, в настоящия случай вземанията за
цена на доставена топлинна енергия за периода юли 2020 г. – май 2021 г. са
погасени по давност, поради което исковата претенция следва да бъде
отхвърлена по отношение на ответника Л. Ч. като погасена по давност.
Поради неоснователност на главните искове за доставка на топлинна
енергия, неоснователни са и исковете за мораторна лихва.
По отношение разноските.
При този изход на производството макар право на разноски имат само
ответниците.
Процесуалният представител на ответницата Л. Г. Ч. – адв. С. Д. е
претендирала присъждане в нейна полза на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАд. Предпоставките за присъждане на
адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са
посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАд - да е оказана безплатно
адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-т.
3 ЗАд и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за
разноски. Съдът не дължи проверка за съществуването на посоченото в
договорите основание за оказване на помощта. В случая по делото е
представен договор за правна защита и съдействие между Л. Ч. и адв. Д., в
които договор е уговорено, че услугите се предоставят безплатно на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАд. Оттук и съдът намира, че на адвокат Д. се дължат
разноски за оказаната безплатна правна помощ по исково производство в
размер на 480 лева.
Същото важи и по отношение направеното от адв. М Л., процесуален
представител на В. Ч., искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл 38, ал. 1, т.2 от ЗАд. С отговор на исковата молба е представен договор за
правна защита и съдействие между адвоката и ответника, като съдът определя
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 126 състав.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. “***” 23Б, срещу Л. Г. Ч., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, бул. „П Ю Т № *** ВХ *** ЕТ ***, с правно основание чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца следните суми: сума в размер на 56,68 лева, представляваща
4
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода м.07.2020г. до
м.04.2021г. , ведно със законна лихва, считано от депозиране на исковата
молба до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 10,15 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 14.12.2023 г.,
като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. “***” 23Б, срещу В. С. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, бул. „П Ю Т № *** ВХ *** ЕТ ***, с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца следните суми: сума в размер на 56,68 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода м.07.2020г. до м.04.2021г. , ведно със законна лихва, считано от
депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 10,15 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 14.12.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ТС“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “***” 23Б да заплати на адвокат М Л., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Г.С.Р“ № *** ЕТ ***, сумата от 480 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАд.
ОСЪЖДА ТС“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “***” 23Б да заплати на адвокат С. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Г.С.Р“ № *** ЕТ ***, сумата от 480 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАд.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5