№ 770
гр. София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20211001000660 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 на ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от ЗАД
„ОЗК-Застраховане” АД, с която обжалва решение № 260 330 от 25.02.2021 г., постановено
по т.д. № 581/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 14 състав, с
което съдът е осъдил „ОЗК -Застраховане“ АД да заплати на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - МВР сумата от 51 572. 90 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гаранция за изпълнение“, сключена с полица
№ 1500-130-2018- 00147, във връзка с договор №1983опд-37/14.05.2018 г. с предмет
„Реконструкция и модернизация на Център за повишаване на готовността на населението за
реакция при наводнения - гр. Шумен - Учебен център и Учебно- тренировъчен комплекс“,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба - 01.04.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ - МВР разноски в размер на 3 012.92 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв., на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК, като решението
е постановено при участието на трето лице-помагач - „Класико проект“ ЕООД.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е изцяло неправилно и
неоснователно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и материалния закон. В тази връзка твърди, че съдът се е
произнесъл по непрадявен иск, тъй като ищецът е предявил иск с правно основание чл.394,
вр.чл.398, ал.4 и чл.385 от КЗ, а съдът е квалифицирал и се е произнесъл по иск с правно
основание чл.429, ал.1, т.2 от КЗ, който касае договора за „граждсанска отговорност“.
Твърди, че от доводите изложени в исковата молба се установява, че иска касае ангажиране
1
на отговорността на застрахователя за обезщетение за гаранция за изпълнение, поради което
смята решението за недопустимо. По отношение на назеконосъобразността на атакуваното
решение твърди, че съдът не е разполагал с достатъчно доказателства, които да обосноват
извода, че е било налице намерение за изпълнение на договора за изработка. В тази връзка
твърди, че съдът е нарушил разпоредбата на чл.235 от ГПК, като при обсъждане на
събраните доказателства е допуснал необоснованост, която не кореспондира със събраните
доказателства (свидетелските показания на В. В.). Твърди, че необосноваността произтича
от липсата на яснота дали е прекратен договора за строителство, както и дали ищецът е
изпълнил задълженията си по застрахователния договор да уведомява застрахователя за
забавянето на строителство и неговия ход. По отношение на неправилността на решението
оспорва основния извод на съда, че договора между ГДПБЗН и третото лице помагач е
подписан от лице без представителна власт и е в състояние на висяща недействителност,
като целените правни последици ще настъпят при липса на противопоставяне по реда на
чл.301 от ТЗ. В тази връзка твърди, че от анализа на събраните по делото доказателства се
установява подписването на застрахователния договор и издаването на полицата да са
извършени преди подписването на договора за строителство, като представляващия третото
лице е подставено лице и няма никакво отношение към въпросното търговско дружество
(свидетелски показания и съдебно-графологична експертиза). С оглед на това твърди, че е
налице привидна сделска(симулация), като в подкрепа на това излага доводи относно
подписването на протокол за откриване на строителна площадка от лице, което не е
представляващ изпълнителя, не е назначавано и не се намира в никакви трудови
правоотношения с дружеството. Твърди, че ищецът не е ангажира доказателства, които да
оборят това оспорване, а това потвърждава тезцата, че двете дружества са действали в
ущърб на застрахователя и не са имали никакво намерение да изпълняват задълженията си
по договора. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че договорът за
изработка е неистински, привиден, които не може да породи желаните правни последици.
Твърди, че в конкретния случай не може да се прилага чл.301 от ТЗ, с оглед очевидната
симулация. С оглед на това твърди, че съдът следва да отхвърли иска, тъй като не е
възникнало застрахователно събитие, налице е опит за въвежздане в заблуждение на
здастрахователя, тъй като страните са инсценирали застрахователно събитие, заблудили са с
неверни данни, налице изключен риск, съобразно раздел 3 от ОУ (чл.18). Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да обезсили атакуваното и да прекрати производството
по делото, евентуално да се отмени атакуваното като незаконосъобразно и неправилно и
вместо него се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемият ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ оспорва
жалбата. Твърди, че действително съдът е квалифицирал неправилно предявените искове, за
което е бил сигнализиран от ищеца, но това не е възприето от съда, но това може да бъде
поправено с преквалификация от страна на въззивната инстанция. Оспорва и наведените
твърдения за нарушение на чл.235 от ГПК, като твърди, че от събраните по делото
доказателства се установява откриването на сметка на третото лице помагач в „Банка ДСК“
ЕАД, а извършването дейности се установяват не само от представените по делото писмени
доказателства, но и от разпита на свидетеля Х. Р.. Твърди, че неавтентичността на подписа
на представляващи изпълнителя напълно изключва възможнота симулация, а се поставя
въпроса за неискински договор, при които следва да намери приложение разпоредбата на
чл.301 от ТЗ. Твърди, че изводи в тази наока са направили три състава на Софийски градски
съд и един на Софийски апелативен съд. Оспорва и наведените твърдения за липсата на
връзка и представителна власт на лицето Л. Л. с изпълнителя, както и за липсата на
намерение за изпълнение на договора. Моли съда да постанови решение, с което да
2
потвърди атакуваното, като претендира и разноски.
Третото лице помагач на страна на ищеца „Класико проект“ ЕООД редовно
уведомено за постъпилата въззивна жалба не взима становище по нея.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 260
330 от 25.02.2021 г., постановено по т.д. № 581/19 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 14 състав, че съдът е осъдил „ОЗК -Застраховане“ АД да заплати на
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР сумата от 51 572.
90 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гаранция за
изпълнение“, сключена с полица № 1500-130-2018- 00147, във връзка с договор №1983опд-
37/14.05.2018 г. с предмет „Реконструкция и модернизация на Център за повишаване на
готовността на населението за реакция при наводнения - гр. Шумен - Учебен център и
Учебно- тренировъчен комплекс“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба - 01.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР разноски в размер на
3 012.92 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., на основание чл. 78, ал.1
и ал.8 от ГПК.
Не се спори между страните, а от представения по делото договор № 1983опд-
37/14.05.2018 г. сключен на основание чл.112, ал.1 от ЗОП, вр. с чл.68, ал.1 ППЗОП, че във връзка
с проведена процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: „Реконструкция и
модернизация на център за повишаване на готовността на населението за реакция при наводнения -
гр. Шумен -Учебен център; - Учебно тренировъчен комплекс /УТК/“, е сключен договор с
изпълнител „Класико Проект” ЕООД. Договорената цена е 1 237 749.56 лв„ с вкл. ДДС, като
страните са постигнали съгласие нейното заплащане да се извърши авансово и окончателно. В
договора са отразени постигнатите съгласия относно условия и срокове (раздел 2), правата и
задълженията на изпълнителя (раздел 3), а в раздел 4 – правата и задълженията на възложителя. В
чл. 12 е посочено, че при подписване на договора изпълнителят предоставя гаранция в размер на
5% от стойността на договора без ДДС или сумата от 51 572.90 лв„ която служи за обезпечаване на
изпълнението на договора. В чл. 13 е посочено, че ако тя се предоставя като парична сума е по
описаната банкова сметка, в чл. 14 - какви са изискванията ако е банкова гаранция - безусловна,
неотменима, срок на валидност и др. Съгласно чл. 15 от сключения договор е уговорено, че когато
като гаранция за изпълнение се представя застраховка, изпълнителят предава на възложителя
оригинален екземпляр от застрахователна полица, издадена в полза на възложителя, която следва
да отговаря на следните изисквания: да бъде в полза на възложителя като трето ползващо се лице,
да обезпечава задълженията на изпълнителя и не може да бъде ползвана по друг договор, срокът й
на валидност да е до 30 календарни дни след срока за изпълнение на договора относно 4% от
стойността, а останалата част - 1% - до 30 дни след изтичане на най-дългия гаранционен срок.
Съгласно чл. 22 от договора е уговорено и че изпълнителят предоставя гаранция, която обезпечава
авансово предоставените средства в размер на 371 324.87 лв. по избор в една от формите при
прилагане на изискванията на чл.13-15 от договора, при съответно спазване на чл.13-15 от
договора. Тя се освобождава до три дни след връщане или усвояване на аванса. Не се спори, а се
установява и разпоредбите на договора, че срокът за изпълнението му е 180 календарни дни от
3
датата на подписване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа.
В чл.26 и сл. от договора е уговорен начина на приемането на извършените
строително- монтажни работи (необходимите актове по Наредба №3/31.07.2003 г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството, а удостоверяването на изпълнените работи се
извършва с протоколи и протоколи за извършени дейности, подписани от възложителя,
изпълнителя и от строителния надзор). В раздел 7 е уговорено приемането на извършените СМР, в
раздел 8 от договора гаранционните срокове и условия, а в раздел 9 - отговорността при
неизпълнение.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че със
застрахователна полица № 1500-130-2018-00147 е сключен договор за застраховка „Гаранция за
изпълнение“ между ЗАД „ОЗК -Застраховане" АД, в качеството му на застраховател, и "Класико
проект" ЕООД - застраховащ, по която застрахован е възложителя по договора за строителство
Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР с предмет изпълнение на
задължения съгласно договор с предмет „Реконструкция и модернизация на център за повишаване
на готовността на населението за реакция при наводнения - гр.Шумен - Учебен тренировъчен
комплекс /УТК/”, със срок от 07.05.2018 г. до 02.12.2023 г. Уговореното застрахователно покритие
е, че "ОЗК -Застраховане" АД се задължава в случая на частично и/или изцяло неизпълнение на
задължения на застраховащия спрямо застрахования, наричани гарантирани, по процесния
договор, да плати на застрахования, вместо застраховащия всяка сума, която не надвишава общо
застрахователната сума, при получаване на писмено искане от застрахования, съдържащо
декларация, че застраховащият не е изпълнил някое от гарантираните си задължения, придружено
с описание на неизпълнените задължения и вида неизпълнение. Лимитът на отговорност, вписан в
полицата е 51 572.90 лв. за всички претенции през срока на застраховката, а за дължимата премия в
общ размер на 2 444.55 лв. е посочено, че е платима еднократно по банков път. В полицата са
уговорени специални условия: че стойността на гаранцията за изпълнение е 5% като са посочени и
сроковете за 4% и за оставащия 1%, както и размерите им, че размерът на лимита на отговорността
се намалява със стойността на всяко плащане, извършено от застрахователя, че застраховащият се
задължава да уведомява застрахователя за изпълнението.
Не се спори, а се установява и от т.З от специалните условия, че застраховащият е
поел задължението да уведомява застрахователя за изпълнението на гарантирания
договор/ангажимент, в това число за всяко обстоятелство, представляващо основание за
намаляване на размера на гаранцията и да му представи документите, които го удостоверяват.
Съгласно т. 4 от специалните условия, застрахователят не дължи обезщетение, ако към датата на
сключване на застрахователния договор застраховащият е бил в неплатежоспособност или в
процедура по ликвидация, вливане или сливане, има молба за откриване на производство по
несъстоятелност, или е било известно на застрахования, че застраховащият има просрочени
парични задължения или е искал разсрочване на такива, или от страна на застраховащия е
направен пълен или частичен отказ от изпълнение на задължения по свързан с гаранцията договор
или е направено предложение за прехвърляне на собственост срещу дълг; или на застрахования са
били известни някакви обективни и субективни пречки за изпълнение на задължения на
застраховащия, свързани с гаранцията. Изключените рискове са посочени в т.5 - вреди в резултат
на изменение на договора; непреодолима сила, вреди от политически рискове, вреди, покрити по
други застраховки или други гаранции; при умишлени или с груба небрежност действия на
4
застрахования, които са причинили настъпване на събитието; ако неизпълнението е в резултат на
имуществени санкции или ПАМ, при извършено престъпление от застрахования или лице, което го
управлява или представлява, което е пряко свързано с гарантирания ангажимент; при инсценирано
застрахователно събитие или умишлена заблуда на застрахователя с неверни данни.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото (СГЕ и разпит на
свидетеля В.), че договора за строителство не е подписан за „изпълнител“ от управителя на
търговското дружество – св. В.. Не се спори, а се установява и от извършената от
първоинстанционния съд справка по партидата на търговското дружество в ТРРЮЛНЦ, че
свидетелят В. е вписан управител на търговското дружество от 30.03.2016 г., до 15.02.2019 г.
Не се спори, а се установява и от справка от извлечение от „Банка ДСК“ ЕАД с изх.
№ 14 иск-073961/1/ от 08.07.2020 г., че със средствата по банковата сметка на „Класико проект“
ЕООД за периода от 23.05.2018 г. до 20.06.2018 г. е бил упълномощен да се разпорежда В. А. К.,
съгласно приложеното и прието по делото пълномощно с per. № 8 089 от 31.03.2016 г. на Нотариус
с рег.№ 562 на НК и район на действие СРС.
Видно от протокол от 18.06.2018 г. за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа и разрешение за строеж № 229 от 27.11.2017 г.
се установява, че протоколът е подписан от JI. Л., като представител на дружеството изпълнител.
Не се спори, а се установява и от протокол от 26.09.2018 г. за извършен авторски
надзор, от „Архонт“ЕООД, че са установени множество разминавания от проектното положение
на изпълнената конструкция което води до подлагане на съмнение на нейните носещи
характеристики, изпълнението е много лошо и не покрива конструктивните изисквания, което
компрометира якостта на елементите, като в заключение е недопустимо и незаконосъобразно така
изпълнената конструкция да бъде приета по част „Конструктивна“.
В показанията си свидетелят Р. твърди, че е започнало изпълнение на уговорените
СМР и такива са изпълнявани до 30.12.2018 г., след което са преустановили работата на обекта.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмо изх.№ 99-
6347/27.12.2018 г. застрахователното дружество е уведомило ищеца- възложител, изпълнителя,
КФН и ММ Застрахователен брокер, че е налице неизпълнение на договора за възлагане на ОП за
обекта в с. ***, общ. Габрово, относно който също има сключен застраховка „Гаранции“.
Видно от доказателствата по делото сключеният договор за строителство е
прекратен поради неизпълнение, с едностранно изявление от възложителя, обективирано в писмо
изх.№ 198300-6969 от 20.12.2018 г. до „Класико проект“ ЕООД. В него възложителят се е позовал
на хипотезата на чл.32, ал.4 от договора.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмо per. №
198300-637/30.01.2019 г. Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР
е отправила застрахователна претенция към ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД, входирана на
29.03.2019 г. /която е с нотариална заверка на подписа/, с която е поискано от застрахователя
изплащане на пълния размер на застрахователното обезщетение. Към искането е представена
нотариално заверена декларация от директора на ГДПБЗН с нот. заверка per. № 1296/30.01.2019 г.,
че исканата гарантирана сума по полицата от 51 572.90 лв. е изискуема. Не се спори, а се
установява и от доказателствата по делото, че с писмо от 20.02.2019 г. ГДПБЗН е поискало
застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, в отговор на което застрахователят е
5
поискал представянето на писмени документи. Не се спори, а се установява и от доказателствата
по делото, че с писмо per. № 198300-1372 от 07.03.2019 г. ищецът е представил на застрахователя
40 бр. писмени доказателства под опис.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмо изх.№ 99-
156/05.03.2019 г., връчено на 22.03.2019 г. застрахователят е отказал плащането на
застрахователното обезщетение позовавайки се на доказана груба небрежност от страна на
застрахования, довела до наличие на неизпълнение на договорните ангажименти, както и на
клаузите на т.4.4 т.5 от специалните условия по сключеният застрахователен договор.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищеца уточнения ищецът е предявил иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 51 572.90 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка „Гаранция за изпълнение“, сключена с полица № 1500-130-2018- 00147, във
връзка с договор №1983опд-37/14.05.2018 г. с предмет „Реконструкция и модернизация на
Център за повишаване на готовността на населението за реакция при наводнения - гр.
Шумен - Учебен център и Учебно- тренировъчен комплекс“.
С атакуваното решение № 260 330 от 25.02.2021 г., постановено по т.д. №
581/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 14 състав, че съдът е
уважил предявеният от ищеца иск, като е осъдил застрахователя да заплати претендираната
сума.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
Видно от доказателствата по делото жалбата е подадена в установения срок от
легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
По отношение на навадените доводи за недопустимост на атакуваното
решение, съдът в настоящия си състав намира същите за неоснователни. Видно от
подадената въззивна жалба, ответникът е навел твърдения за недопустимост на атакуваното
решение, като постановено по непредявен иск. В редица решения, ВКС приема, че
разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск,
представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица
обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се
индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща фактите,
от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. В
решение № 13 от 02.08.2018 г. по т.д. № 1014/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о., която настоящият
състав изцяло споделя се посочва, че основанията за недопустимост на съдебното решение
са изброени в т. 9 на ППВС № 1/85 г. Посочената задължителна практика очертава
хипотезите, при които решението е недопустимо, поради липса на право на иск,
ненадлежното му упражняване, оттегляне и отказ от иска, липса на искане за възобновяване
на производството, спряно по взаимно съгласие, по устно предявен иск. В т. 9 от ППВС е
посочено, че в тези случаи втората инстанция трябва да обезсили решението и да прекрати
производството, а в случаите на недопустимост, поради неподведомственост или родова
неподсъдност на спора, второинстанционният съд следва да се изпрати делото за
разглеждане на компетентния орган или съд. В случаите, когато съдът не е разгледал иска
на предявеното основание, или е разгледал иск, който не е предявен, вместо предявения
такъв, решението е недопустимо и втората инстанция, като го обезсили, изпраща делото на
първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.
В своята задължителна практика Върховният съд и Върховният касационен
съд последователно са се придържали към становището, че определянето на правната
6
квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи
действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от
изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които
формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита.
В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да
разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск,
след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на
страните и приложи съответния материален закон. С оглед на изложеното по отношение на
задължителната съдеблна практика и предвид доказателствата по делото, съдът в настоящия
си състав намира, че не е налице неправилна правна квалификация на предявеният иск от
страна на първоинстанционния съд. Безспорно в исковата молба ищецът е направил правна
квалификация на предявеният от него иск като такава по чл.394, вр.чл.398, ал.4 и чл.385 от
КЗ. Посечените от него разпоредби, намиращи се в Раздел 3, дял 2 на КЗ, озаглавен
„Застраховане на вреди“, касаят общата отговорност на застрахователя при настъпване на
застрахователното събитие, както и възможността застраховащият да сключи
застрахователен договор от свое име в полза на трето ползващо се лице (бенефициер), което
може да бъде конкретно определено или определяемо (Раздел 4). С разпоредбите на Глава
41 от КЗ, чл. 429 и следв. от кодекса, законодателят е направил детайлна уредба на
предмета, правата и задълженията на страните по договор за застраховка „гражданска
отговорност“. Съгласно разпоредбата на чл.429 от КЗ, с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, както и да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. С оглед наведените
твърдения от ищеца по делото, обективирани в исковата молба настоящият състав намира,
че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявеният иск като
такъв с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ даваща право на застрахования да предяви пряк
иск срещу застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от
застрахования, резултат от неизпълнението на неговото договорно задължение е правилна. С
такива права разполага и третото ползващо се лице, в случай на застраховане в полза на
трето лице и те произтичат от застрахователния договор чл.398, ал.3, изр.1 от КЗ). По
изложените съображения настоящият състав намира, че наведеното твърдение за
недопустимост на атакуваното решение, като постановено по непрадявен иск са
неоснователни. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо.
Наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са
свързани с твърдението, че съдът неправилно е обсъдил събраните по делото доказателства,
от които е направил неправилни изводи, както и че не е обсъдил всички представени по
делото доказателства. Така въведените с въззивната жалба твърдения за
незаконосъобразност на атакуваното решение, настоящият състав намира за основателни по
7
следните съображения:
По делото безспорно се установява, че са налице валидни застрахователни
правоотношения, основани на сключените между „Класико проект“ ЕООД и „ОЗК
Зстраховане“ АД застраховки „Гаранции“. Спорът относно подписването на
застрахователните полици от законния представител на застраховащия е без правно
значение за валидността на договорите, тъй като трайно в съдебната практика е установено
разбирането, че те се считат за сключени със заплащане на застрахователната премия, а не с
подписването на полицата.
Всички представените по делото протоколи, кореспонденция между страните и
съдебни експертизи, безспорно установяват, че е налице съществено неизпълнение от страна
на „Класико проект“ ЕООД по процесния договор за обществена поръчка, а факта на
неизпълнение е част от застрахователното покритие на застраховката и е основание за
предявяване на претенция от застрахования за заплащане на застрахователно обезщетение.
С оглед натова, настоящият състав намира, че следва да се обсъдят възраженията на
ответника, за наличието на обстоятелства, подведими под регламентираните в общите
условия на застрахователя изключени рискове.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от общите условия, застрахователят не
дължи обезщетение при незаконни действия, включително нарушение на разпоредби на
Търговския закон, Закона за задълженията и договорите, Кодекса на застраховането или
друг действащ нормативен акт. В същия смисъл е и разпоредбата на т. 5.5. от специалните
условия визирани в застрахователната полица, според която, отговорността на
застрахователя не се ангажира, ако събитието произтича от действия на застрахования,
които противоречат на императивни правни норми.
Договорите сключвани по реда на Закона за обществените поръчки са свързани
с изразходването на средства от държавния бюджет – публични средства, средства
предоставяни от европейските фондове и програми, средства, свързани с извършването на
дейности каквито са тези от секторите водоснабдяване, енергетика, транспорт и пощенски
услуги, със средства на дружества и предприятия, възложители по смисъла на закона. Затова
и с чл. 1 ЗОП е изрично посочено, че целта на закона е да осигури ефективност при
разходване на тези средства. В този дух са разписани и принципите на обществените
поръчки в чл. 2 ЗОП, че те следва да се възлагат при равнопоставеност и недопускане на
дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност. По
тази причина в закона са заложени строги правила с изисквания не само към участниците
като юридически лица, но и към физическите лица, представляващи търговците. Такива са
правилата на чл. 54, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗОП, които представляват и основания за отстраняване
на участника. Нещо повече, съгласно ал. 3 на същата норма, основанията по ал. 1, т. 1, 2 и 7
се отнасят както за физическите лица участници в контролен или управителен орган, така и
за пълномощниците на същите. Законът не допуска в процедурите по обществени поръчки
да участват лица било то като законни представители или пълномощници, които са осъдени
с влязла в сила присъда за конкретни престъпления посочени в чл. 54, ал. 1, т. 1 ЗОП в
8
България или в друга държава или при които е налице конфликт на интереси, който не може
да бъде отстранен.
Съобразно §2, т. 21 от ДР на ЗОП, конфликт на интереси е налице, когато
възложителят, негови служители или наети от него лица извън неговата структура, които
участват в подготовката или възлагането на обществената поръчка или могат да повлияят на
резултата от нея, имат интерес, който може да води до облага по смисъла на чл. 54
ЗПКОНПИ и за който би могло да се приеме, че влияе на тяхната безпристрастност и
независимост във връзка с възлагането на обществената поръчка.
С разпоредбата на чл. 55, ал. 3 ЗОП са дефинирани допълнителни основание за
физически лица участващи в органите за управление или контрол на дружествата, на които,
възложителят не е длъжен, но може да отстрани от участие в процедурата такъв участник,
при наличието на въпросните обстоятелства.
Прегледът на цитираните по-горе изисквания към участниците в процедурата
по обществени поръчки налага извод, че така включените изисквания към физическите лица
представляващи участниците имат една единствена цел - да направят максимално прозрачни
обществените поръчки, за да не се допускат до участие лица, за които има риск да
компрометират както избора, така и изпълнението, особено в хипотезата на конфликт на
интереси, за която е общоизвестен факта, че е причина за опорочаване възлагането на
множество обществени поръчки. Затова според настоящият съдебен състав е недопустимо
сключването на договор чрез подставено лице, защото такъв договор е нищожен, тъй като
противоречи на основни принципи на ЗОП каквито са принципите за публичност и
прозрачност. Нищожността може да бъде резултат не само от нарушение на конкретна
правна норма, но и от нарушение на поставен в закона основен принцип, какъвто са
посочените в чл. 2 ЗОП основни принципи при възлагане на обществените поръчки.
В настоящият случай пред съда недвусмислено се установява, че лицето В. Л.
В. е подставено лице на действителния собственик на „Класико проект“ ЕООД. Съгласил се
е срещу сума от непознато лице да полага подписа си където му посочат и няма никаква
представа за съдържанието на документите, нито че той е управител на дружеството, нито за
сключването на договор за обществена поръчка, нито за изпълнението му. Следователно,
налице е допуснато от възложителя нарушение на императивни правила, чрез сключването
на договор с подставено лице. Нарушението е резултат от проявената груба небрежност на
възложителя, част от която е още при подписването на договора, тъй като очевидно, подписа
на В. Л. В. за изпълнител не е положен пред възложителя, а ако въобще пък подписа в
договора не е на В. /както той твърди в показанията си пред СГС/, то тогава явно договора е
подписан без никаква проверка на самоличността на подписалото го лице. Ако договорът
беше подписан пред възложителя, то той нямаше как да не установи, че В. Л. В. е
подставено лице.
По изложените съображения, процесния договор за възлагане на обществена
поръчка е нищожен. В хипотезата на нищожен договор - договор сключен в нарушение на
императивни правила, съдът в настоящия си състав намира, че е налице е основание за
9
застрахователя, съобразно чл. 18, ал. 3 и ал.14 (от общите условия по застраховка
„Гаранции“ и т. 5.5. от специалните условия в застрахователната полица, да откаже да
заплати застрахователно обезщетение, поради което и главният иск по чл. 432 КЗ е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че атакуваното решение е
неправилно и незаконосъобразно на въведените във въззивната жалба основания, поради
което следва да се отмени и вместо него се постанови ново, с което да се отхвърлят
предявения иск.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски съдът
намира, че такива се дължат на въззивника, като с оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция дължими са разноски и за двете инстанции. Ето защо ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 350 лв., разноски пред първоинстанционния съд
(призоваване на свидетел и депозит за вещо лице), както и сумата от 2 078 лв., разноски за
един адвокат, съобразно направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за тази инстанция. За настоящата инстанция ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 1 032.50 лв., представляваща размера на внесената
държавна такса и сумата от 2 078 лв., разноски за един адвокат, съобразно направеното
възражение за прекомерност и разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №1 на ВАдвС за
минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260 330 от 25.02.2021 г., постановено по т.д. № 581/19 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 14 състав, като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ - МВР, Булстат *********, със адрес - гр. София, ул.“Никола Габровски“ №
30 срещу „ОЗК -Застраховане“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр. София, 1000, ул.“Света София“№7, ет.5, и със съдебен адрес - гр. ***, ул.“***“ № 14,
ет.2, ап.4 иск с правно основание чл.429, ал. 1 т.2 от КЗ за заплащането на сумата от
51 572.90 (петдесет и една хиляди петстотин седемдесет и два лв. и деветдесет ст.) лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гаранция за изпълнение“,
сключена с полица № 1500-130-2018- 00147, във връзка с договор №1983опд-37/14.05.2018 г.
с предмет „Реконструкция и модернизация на Център за повишаване на готовността на
населението за реакция при наводнения - гр. Шумен - Учебен център и Учебно-
тренировъчен комплекс“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба - 01.04.2019 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ -
МВР, Булстат *********, със адрес - гр. София, ул.“Никола Габровски“ № 30 да заплати на
„ОЗК Застраховане“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София,
1000, ул.“Света София“№7, ет.5, и със съдебен адрес - гр. ***, ул.“***“ № 14, ет.2, ап.4
сумата 350 (триста и петдесет) лв. и сумата от 2 078 (две хиляди седемдсесет и осем) лв.,
разноски пред първоинстанционния съд, както и сумата от 2 078 (две хиляди седемдесет и
осем) лв., разноски за един адвокат и сумата от 1 032.50 (хиляда тридескет и два лв. и
10
петдесет ст.) лв., представляваща размера на внесената държавна такса, разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11