Решение по дело №231/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 988
Дата: 8 декември 2020 г. (в сила от 8 декември 2020 г.)
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20207150700231
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 988 / 8.12.2020г.

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито съдебно заседание на девети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                                     Съдия: Г. Видев

 

 при секретаря Я.В., като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 231 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба на ЕТ „Гео-Сергей Пенин“, ЕИК *********  против  Заповед № 121/30.01.2020 г. на кмета на община – Велинград, с която е наредено премахването  на следния преместваем обект за търговия, поставен в УПИ ХХХIII-6571, отреден за търговия, в кв. 139 по плана на гр. Велинград, а именно: „магазин – сглобяема конструкция“.

Жалбоподателят – ЕТ „Гео-Сергей Пенин“ – претендира отмяна на обжалвания акт. Излага съображения за нарушения на материалноправни разпоредби, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания.

Ответникът кмета на община – Велинград – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в подадено писмено становище. Излага съображения за законосъобразността на обжалваната заповед. Претендира присъждане на разноски.

Жалбата е допустима но неоснователна:

С Решение № 212, взето с протокол № 8, т. 31 от заседание на Общински съвет – Велинград, проведено на 26.04.2012 г. е даден постоянен градоустройствен статут на процесния „магазин – сглобяема конструкция“. Община Велинград е оспорила това решение на общинския съвет пред Административен съд – Пазарджик, който с решението си по адм.д. № 716/2017 г. го е обявил за нищожно. Решението на съда е оставено в сила с Решение № 5203/08.04.2019 г. на ВАС, постановено по адм.д. № 9832/2018 г. В резултат на това кметът на община Велинград на 13.12.2019 г. е издал две заповеди, с които е наредил на служители на общината да извършат проверки във връзка с процесния обект. На 18.12.2019 г. е изпратено писмо до жалбоподателя, с което той се уведомява за започване на производство по издаване на заповед за премахване на процесния обект. Жалбоподателят не е получил писмото поради непотърсване на пратката. При извършена проверка от общински служители на 09.01.2020 г. е съставен Констативен акт № 1, вх. № 92-00/73 от 09.01.2020 г., с който е удостоверено нарушение на изискванията за разполагане на преместваеми обекти, предвид липсата на одобрени строителни книжа, разрешение за поставяне, разрешение за строеж по чл. 37 от ЗУТ и на договор за отдаване под наем на поземления имот – публична общинска собственост, в който е поставен преместваемият обект. Съобщение за издаването на констативния акт с указания за подаване на възражения е залепено на обекта. Жалбоподателят се е запознал със съобщението, видно от негова молба до кмета на община Велинград, вх. № 53-00/216 от 03.02.2020 г., в която сочи, че за обекта е изградил нова канализация, водопровод, ел. инсталация и аспирация, като моли да му бъде даден допълнителен срок за ползването му и заявява желанието си да участва в нова процедура за отдаване под наем на обекта. В резултат на тези предхождащи съдебни и административни процедури е издадена обжалваната заповед. Тя е мотивирана фактически с липсата на строителна документация, на договор за отдаване под наем на поземления имот – публична общинска собственост, в който е поставен преместваемият обект и съответно с незаконността на процесния незаконен преместваем търговски обект. Като правни основания за постановеното премахване е посочени чл. 56, ал. 2 и ал. 5 и чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, както и чл. 7, ал. 1 от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, кабини и други, съгласно чл. 56 от ЗУТ. Тези разпоредби предвиждат следното:

Чл. 56. (1) Върху поземлени имоти могат да се поставят:

1. преместваеми увеселителни обекти;

2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности;

3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия.

(2) За обектите по ал. 1, т. 1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище.

(5) В чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ.

Чл. 57а. (1) Обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато:

1. са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение;

Чл. 7. /1/ Разрешението за поставяне на преместваеми обекти за търговия и др. се издава от Главен архитект на Общината след сключване на договор с Кмета на Общината, на името на ползвателя, като в разрешението фигурира и името на собственика на терена.

При тази фактическа и правна обстановка съдът, че обжалваната заповед е законосъобразна.

От множеството събрани по делото писмени доказателства безспорно следва, че процесният преместваем обект действително е изграден без разрешение за поставяне, други строителни книжа и при липсата на договор с общината за отдаване под наем на имота, в който се намира магазинът. Липсват и твърдения, че обектът е поставен законосъобразно. Собствеността на жалбоподателя на обекта също е установена по делото и следва от негов договор за покупко-продажба на сглобяем павилион (метална конструкция) от 18.01.1993 г.

Следователно, при липсата на разрешение за поставяне от главния архитект на общината след сключен договор с кмета на същата, на схема и проектна документация правилно и законосъобразно – в съответствие с разпоредбата на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е разпоредено премахването на процесния преместваем търговски обект.

Противно на възраженията на жалбоподателя липсват допуснати съществени нарушения на административнопроизвоствените правила. Действително констативният акт е съставен в отсъствието му и не му е връчен пряко но е безспорно, че едноличният търговец се е запознал със съдържанието му и е депозирал писмено възражение по него. Следователно са спазени изискванията за уведомяване на засегнатото лице за започнато производство по издаване на административен акт.

Несъстоятелни са и възраженията за немотивираност на издадения акт. Напротив, обжалваната заповед е надлежно мотивирана правно и фактически, както е посочено по-горе. В тази връзка неоснователен и е доводът на жалбоподателя, че  на основание чл. 147, т. 10 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за процесния обект. В мотивите на заповедта не е посочена липса на инвестиционни проекти и на разрешение за строеж, а липсата на разрешение за поставяне, схема и проектна документация, които липси безспорно се установиха по делото.

Следователно оспореният административен акт е издаден при спазване на материалноправните разпоредби и на административнопроизводствените правила

Не на последно място обжалваната заповед е издадена със законосъобразната цел да се препятства незаконосъобразното държане и ползване на преместваем търговски обект в поземлен имот публична общинска собственост.       

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на ответника за осъщественото процесуално представителство от адвокат. Следва да му бъдат присъдено платеното адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

Предвид гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

Отхвърля жалбата на ЕТ „Гео-Сергей Пенин“, ЕИК *********  против  Заповед № 121/30.01.2020 г. на кмета на община – Велинград, с която е наредено премахването  на следния преместваем обект за търговия, поставен в УПИ ХХХIII-6571, отреден за търговия, в кв. 139 по плана на гр. Велинград, а именно: „магазин – сглобяема конструкция“.

Осъжда ЕТ „Гео-Сергей Пенин“, ЕИК *********   да заплати на община – Велинград разноски по делото в размер на 360 лв. /триста и шестедсет лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Съдия:/П/