РЕШЕНИЕ
№ 3403
гр. Варна, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20243110103000 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на *** срещу Ю. Х. К. за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 780,00 лв.- представляваща незаплатено
обезщетение по чл.221, ал.2 КТ дължимо вследствие на дисциплинарното уволнение на
ответника със заповед 2/31.03.2023г. в размер на едно брутно трудово възнаграждение на
ответника.
В исковата молба се поддържа, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с
ответника по силата на трудов договор за длъжност „шофьор товарен автомобил“, който бил
прекратен с дисциплинарното уволнение на ответника със заповед на работодателя. Сочи, че
е канил ответника да заплати доброволно, което той не е сторил. Поддържа се, че с оглед
уволнението на ответника, ищецът има право да получи обезщетение по чл.221, ал.2 КТ,
Иска се уважаване на претенцията.
Ответникът не е подал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Исковата
молба му е връчена редовно чрез лице по чл.46 ГПК.
Ищецът поддържа иска в откритото съдебно заседание.
Ответникът се явява лични и изразява становище по иска. Сочи, че не му е било
заплащано трудовото възнаграждение, поради което преустановил работа за ищеца. Не
знаел, че е дисциплинарно уволнен. Посочва, че ще плати каквото се иска от него, въпреки,
че не си е получил част от заплатата и фирмата не била коректна.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
По иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже:
наличието на трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено поради
дисциплинарно уволнение, надлежното връчване на заповедта за уволнение, срока на
предизвестие уговорен в трудовия договор между страните, размера на брутното трудово
възнаграждение .
При доказване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяването на дълга.
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
1
трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
Фактическият състав на вземането включва съществувало между страните трудово
правоотношение, прекратено поради дисциплинарно уволнение, като размерът на
дължимото обезщетение се определя от вида на договора – срочен или безсрочен.
Страните не спорят, а и от представения по делото трудов договор се установява, че
на 20.02.2023г. между тях е възникнало безсрочно трудово правоотношение. Със заповед №
2/31.03.2023 г. на работника е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Заповедта е
връчена на 03.04.2023 г., което обстоятелство е удостоверено с подписа на последния в
обратна разписка на л.9 от делото. Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудовият
договор се прекратява без предизвестие от момента на получаването на писменото
изявление за прекратяването на договора. Ето защо, с връчване на уволнителната заповед,
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Възражението на ответника, че не е знаел за уволнение е преклудирано като заявено
едва в първото по делото открито съдебно заседание. Все пак и за пълнота следва да се
посочи, че това възражение е и неоснователно именно с оглед наличната по делото разписка
за връчване на заповедта на работодателя. За яснота следва да се посочи, че незаконност на
уволнението може да се изследва по предявен от работника иск за отмяната му, какъвто иск
няма данни или доказателства да е воден между страните.
Твърденията на ответника за незаплатени му от ищеца трудови възнаграждение са
неотносими към спора, като те биха могли да бъдат предмета на отделно съдебно
производство.
Поради изложеното до тук, предявени иск е доказан по основание.
По отношение на дължимия размер на обезщетението съдът намира, че същият е в
размер на едно брутно трудово възнаграждение, доколкото в трудовия договор е уговорен
30 дневен срок на предизвестие за прекратяване на същия. Между страните не се спори, а и
от представения по делото трудов се установява, че основното трудово възнаграждение на
работника е в размер на 780 лева, без данни то да е било изменяно. Поради това,
предявения за сумата от 780,00 лева, се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, като е доказал заплащане на
50,00 лв.-държавна такса и 400,00 лв.- адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат
присъдени. Ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски от 450,00 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. Х. К., ЕГН:**********, адрес: гр. **** да заплати на „***със
седалище и адрес на управление: гр. ***, на осн. чл.221, ал.2 КТ, сумата от 780,00 лв.-
представляваща незаплатено обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, дължимо вследствие на
дисциплинарното уволнение на ответника със заповед 2/31.03.2023г. в размер на едно
брутно трудово възнаграждение на ответника.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ю. Х. К., ЕГН:**********, адрес: гр.
*** да заплати на „*, със седалище и адрес на управ**ление: гр. *** сумата от 450,00
лв.- разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в съдебното производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните. На ответника да се връчи на
адреса от л.44а.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2