№ 12194
гр. С., 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-Х.А
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И. ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-Х.А Гражданско дело
№ 20221110104869 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл.
372 ТЗ вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз
на стоки (CMR) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
1200 лева, представляваща остатък от дължимо възнаграждение (навло) за извършен
международен превоз на стоки по направление Г. – Б. по заявка-договор за
международен транспорт № ... от 24.06.2021г., за което била издадена фактура №
**********/30.06.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 31.01.2022г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 24.06.2021 г. „....“ ООД се задължил да предостави товарен
автомобил за превоз от Г., ...., до Б., БГ - 7009 Р., ... ЕООД. Съгласно договора цената
за транспортната услуга била определена в размер на 1200 лева без ДДС със срок на
заплащане 45 работни дни. Посочва се, че ищцовото дружество извършило превоза,
без да са постъпили каквито и да било възражения за неизпълнение на договора. За
дължимата цена била издадена данъчна фактура № **********/30.06.2021г. на
стойност 1440 лева с ДДС. На 17.09.2021 г. ответното дружество заплатило сумата от
240 лева с ДДС, като до подаване на исковата молба пълно плащане не било
извършено. Твърди се, че съгласно договора ищцовото дружество следвало да
натовари посочения в заявката товар на 24.06.2021 г. Ответното дружество, от своя
страна, било отправило молба, товарът да бъде доставен в петък, но ищецът не бил
поел ангажимент да успее да стигне в петък, защото от товарния адрес в Г. до този в Б.
разстоянието било 2200 км. Посочва се още, че пристигнали в Б. на адреса за доставка
на 25.06.2021 г. в 18:30 ч., но не им било позволено да разтоварят, което обстоятелство
било отбелязано в графа 18, "забележки за превозвача". Поддържа договорът да е бил
изпълнен без всякакви възражения за неизпълнение. Отправя искане съда да осъди
ответното дружество да изплати останалата сума от 1200 лева. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „....“
ООД, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск, тъй като
същият е погасен чрез прихващане на осн. чл. 103 ЗЗД. Излагат се подробни
твърдения, че всъщност бусът на ищцовото дружество е пристигнало в Р. не на
25.06.2021 г., а на 29.06.2021 г. Поддържа, че превозът е бил с фиксирани дата и час за
натоварване, съответно за доставка. Натоварването било извършено в уговорения
1
часови диапазон, но доставката не била осъществен на фиксираната дата – 26.06.2021
г. Оспорва твърдението на ищеца бусът на последния да е пристигнал на 25.06.2021 г.,
така, както е вписано в товарителницата, тъй като същият не е бил все още в Б. по това
време. Заявява, че превозното средство е пристигнало в Р. на 29.06.2021 г. – вторник,
когато е извършено и разтоварването на стоките. Сочи, че е бил уведомен от Г. И. –
лице за контакт на ищеца, че бусът има технически проблем посредством
кореспонденция по приложението Вайбър, като на фиксираната дата за доставка все
още е бил в Унгария. Поддържа, че поради забавянето на друга доставка, натоварена
на същия бус, която следвало дъ бъде превозена в последствие до Г., се наложило да
наеме друг превоз, който е пресрещнал буса на ищеца във ...., където същата била
прeтоварена на 28.06.2021 г. Твърди горното да е обсъдено с ищеца, както и да е
уведомил същия на електронната му поща за неспазването на уговорената фиксирана
дата за доставка. Поддържа на основание чл. 15.1 от сключения договор ищецът да
носи отговорност за забава на товара, като била уговорена неустойка в размер на 1200
лв. Сочи, че на основание посочената клауза е начислил неустойка в размер на 1200
лв., за което уведомил ищеца с писмо от 05.07.2021 г., като така извършил
извънсъдебно прихващане на насрещните задължения на страните. Заявява, че е
заплатил на ищцовото дружество разликата до пълния уговорен размер на навлото, а
именно 240 лв. на 17.09.2021 г. При условията на евентуалност прави възражение за
съдебно прихващане. Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С окончателния доклад по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване наличието на облигационни отношения между страните по заявка-договор
за транспорт № ... от 24.06.2021г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца
осъществяване на превоз на стоки от Г. до Б..
Последното се установява и от приложения по делото заявка-договор за
транспорт № ... от 24.06.2021г., видно от който „....“ ООД възлага на „....“ ООД
извършването на транспорт от Г., ...., до Б., БГ - 7009 Р., ... ЕООД. Видно от същия
страните са уговорили фиксирани дата и час на товарене – 24.06.2021 г. – 16:00 часа на
адреса в Г., както и фиксирани дата и час на разтоварване на адрес в гр. Р., Б. –
26.06.2021 г. – 08:00 часа. Превозът следва да бъде извършен с МПС – .../Бус – брезент
с рег. № .... (за complete cargo). Договореното възнаграждение (навло) възлиза на 1200
лв. без ДДС, платимо в срок от 45 работни дни, след получаване на оригинални,
заверени с подпис и печат, без забележки CMR и фактура за превоза. В договора
изрично е посочено лицето Г. И., както и нейни данни за контакт и електронен адрес
.... Изрично в договора, в част инструкции, е посочено, че заявката-договор е с
фиксиран час и дата на товарене и разтоварване.
Съгласно т. 15.1 от договора страните са уговорили, че при комплектен бус или
соло камион, както и при групажен бус и/или соло камион, в случай на закъснение при
товарене и/или разтоварване превозвача дължи на „....“ ООД неустойка в двоен размер
от уговореното навло. Съгласно т. 15.2 от същия договор, в случай, че е налице
закъснение при товаренето по вина на товарния адрес и не е спазен часа за товарене,
посочен в заявката-договор се счита, че часа на разтоварване се измества с толкова
часа, колкото е и направеното закъснение при товаренето от страна на този адрес.
Съгласно т. 11.1 е договорено, че след приемане на заявката за страните важат
всички условия, посочени в нея.
По делото е представена международна товарителница CMR, в която като
превозвач е посочен „....“ ООД с МПС рег. № ..... От същата е видно, че изпращач е ... -
Г., получател – Р. – Б.. Товарителницата е подписан от превозвача и получателя. В
графа 18 „резерви и бележки на превозвача“ е вписано, че не е осигурено разтоварване
на 25.06.2021 г. В товарителницата няма вписани възражения от страна на
товарополучателя във връзка с наличието на липси или повреди по товара, както и
дата на изготвяне, респективно дата на получаване на стоките от товарополучателя.
2
За извършения превоз „....“ ООД е издало фактура № 3281/30.06.2021 г. с
основание транспортна услуга Г. - Б. с бус .... на обща стойност 1440 лв. с ДДС.
Представена по делото е и заявка-договор за транспорт № 3403-01 от 24.06.2021г.,
видно от който „....“ ООД възлага на „....“ ООД извършването на транспорт от Х., Р. до
Б., С. – склад на С. Л. Г., съгласно който страните са уговорили фиксирани дата и час
на товарене – 24.06.2021 г. – 13:00-14:00 часа на адреса в Х., както и фиксирани дата и
час на разтоварване на адрес в гр. С., Б. – 26.06.2021 г. – 10:00 часа. Превозът следва да
бъде извършен с МПС – .../Бус – брезент с рег. № .... (за complete cargo).
От приложена по делото заявка-договор за транспорт № 3403-02 от 24.06.2021г.,
видно от който „....“ ООД възлага на „...“ ООД извършването на транспорт от Б., С. –
склад на С. Л. Г. до Г., П.. Видно от същия страните са уговорили фиксирани дата и
час на товарене – 26.06.2021 г. – 10:00 часа на адреса в Б. и фиксирана дата и час на
разтоварване в Г. – 28.06.2021 г. – 8:00 часа.
Приложена по делата е и заявка-договор за транспорт № 3403-03 от 01.07.2021г.,
видно от който „....“ ООД възлага на „...“ ЕООД извършването на транспорт от Б., .... –
бензиностанция .... до Г., П.. Видно от същия страните са уговорили фиксирани дата и
час на товарене – 29.06.2021 г. – 21:00 часа на адреса в Б. и фиксирана дата и час на
разтоварване в Г. – 29.06.2021 г. – 13:00 часа.
Представено по делото е писмо, изпратено на 28.06.2021 г. от ответника на
електронната поща на ищеца, с което молят ищеца да изпрати данни за контакт на
шофьора на буса, превозващ стоката от Г. с цел връзка с изпратения от тях нов бус,
който да вземе и претовари стоката на бензиностанция С., гр. ..... От същото се
установява, че са информирани в събота за констатиран технически проблем на буса
на ищеца и поради това бавното му придвижване.
По делото е представена вайбър кореспонденция и снимки, във връзка с които
съдът е изслушал съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото
лице Кореспонденцията е двустранна и е проведена между номера: +... (наречен ...) и
+... (ползван от В. Г. И., управител на ответника „....“), като установената
кореспонденция в изследваният апарат С. модел ... с IMEI ... и IMEI 2 (eSIM): ...,
абонатен номер +..., ползван от В. Г. И., съответства на разпечатките в кориците на
делото. Кореспонденцията, разпечатана на хартиен носител представлява снимка на
екрана (screenshot) на разговор, който е генериран от мобилно устройство с номер +....
Експертът заключава, че не са установени данни за провеждане на процес по
манипулиране на съдържанието на процесната кореспонденцията, чрез последващо
коригиране или изтриване, респективно не са установени данни за провеждане на
процес по манипулиране на екранните снимки, като същите са идентични с
установеното съдържание на анализираната кореспонденция в настоящата експертиза.
Съдът намира, че заключението на вещото лице, неоспорено от страните е пълно, ясно,
обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го
възприема изцяло.
От представена по реда на чл. 192 ГПК информация от ... Б. ЕООД се установява,
че съгласно записите в дневника на транспортния портал на дружеството, находящ се
в гр. Р., ул. ..., в периода между 25.06.2021 г. и 30.06.2021 г. автомобил с рег. № ... е
пребивавал на територията на предприятието на 29.06.2021 г. за разтоварване. Видно
от същата производственият процес във ... Б. ЕООД е непрекъсваем и в предприятието
се работи денонощно. Обичайното време, в което се извършват товаро-разтоварни
операции във връзка с доставки е в часовия диапазон от 06:00 ч. до 22:30 ч.
С уведомително писмо от 05.07.2021 г., изпратено на „....“ ООД на същата дата на
посочената в процесния договор електронна поща, чието съдържание и авторство не
се оспорват от ищеца, ответникът информира ищеца, че бусът е разтоварен на адреса с
голямо закъснение на 29.06.2021 г., а уговореният срок за доставка по договор
.../24.06.2021 г. е фиксиран на 26.06.2021 г. 8:00 часа. Възразяват срещу вписаното от
шофьора в графа 18 на товарителницата, че не е осигурено разтоварване на 25.06.2021
г., доколкото бусът на ищеца не се е явявал в периода 25.06-28.06.2021г. Същият се е
явил за разтоварване на 29.06.2021 г. Уведомява превозвача, че съгласно т. 15.1 от
3
договора ще му се начисли неустойка в размер на навлото, за което ще му бъде
изпратен протокол за неустойка по електронната поща. Към електронната
кореспонденция е приложен и протокол № 30/30.06.2021 г. за наложена неустойка за
закъснение при доставка на стоката съгласно т. 15.1 от ОУ по заявка-договор
.../24.06.2021 г.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите А. О. Т. и К. Ц. Л. (бивш служител на ищеца). От показанията на св. Т. се
установява, че същият е бил нает да извърши транспорт от .... до А., за което е бил
подписан и договор, находящ се на л. 35 по делото. Сочи, че е взел стоката от шофьора
на фирмата, дошъл от Западна Европа. Това са наложило, тъй като последният бил
закъснял и трябвало да извършат претоварване. Разбрали, че нямало да пристигне
навреме и с управителя се разбрали да отиде до ...., там да посрещне буса и бързо да
тръгне за Г., за да направи доставката до 8 часа сутринта. Споделя, че е знаел, че
другият шофьор идва в Б., но не знае къде е отишъл.
От показанията на св. Л. се установява, че е била служител на „....“ и е била в
течение от началото до края на превоза. Работата й се състояла да поема заявки, да
разписва договори и да се обажда на шофьорите. Ответникът имал два товара -
единият от Г., а другият от Н., съответно единият следва да бъде доставен до гр. Р., а
другият до гр. С., като този от Г. е до гр. Р., а от Н. до гр. С.. Изяснява, че е била
ангажирана и има спомени за някакъв проблем относно разтоварването – трябвало на
едното място да се ходи, пък после на другото. Проблемът бил такъв, че трябвало
първо да се разтовари в гр. Р., а после в гр. С., но възложителят помолил да се отиде
първо до гр. С.. Сочи, че лично се свързала с момчетата и те казали, че на софийския
адрес нямало кой да ги посрещне и отишли на другия адрес в гр. Р., но и там нямало
кой да им отвори и не могли да свалят нищо. Уточнява, че това се било случило в
петък в края на работната седмица. Свидетелката споделя, че им казала да си доставят
товара в гр. С. и в новата седмица отишли и разтоварили този в гр. Р.. В документите в
ЧМР имало графа 18 и там се записвало винаги какво се случва, като сочи, че със
сигурност им е казала да запишат, че няма да могат да си осъществят разтоварването.
Уточнява, че не си спомня добре, но е било възможно да е имало възражение от
товарополучателя по забележката в ЧМР-то. Сочи, че Гала И. работела във външна
фирма, която намирала товари и ги давала на фирми като нейната бивша фирма, но
последната не знаела имената на шофьорите и подробности, тъй като не
осъществявала контрол. Св. Л. си помня, че е трябвало да се прехвърли товара за гр. С.
на друг бус, но няма информация да се е развалил бусът, не знае какъв е бил товарът.
Изяснява, че познава Гала И., но тогава не е била в договорни отношения с „....“, като
подчертава, че същите били прекъснати по-рано. Заявява, че ходи от време на време да
помага когато я извикат, в това число и до този момент. Споделя, че по думите на едно
от момчетата, което разтоварвало - Петър, имало един дядо на бариерата, но нямало
кой да разтовари стоката. Свидетелката сочи, че доколкото знае няма разтоварване в
гр. .....
Не се спори между страните, че ответникът на 17.09.2021 г. е заплатил на ищеца
по процесната заявка-договор сумата от 240 лв. с ДДС.
Други относими доказателства не са ангажирани по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR) в тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно,
наличието на облигационни правоотношения между страните, породени от
индивидуализирания договор за превоз, при посочените параметри, както и точно и
качествено изпълнение на задълженията му, произтичащи от процесния договор и
възникнало задължение за заплащане на сумата за навло в размер на процесната
(изпращането на ответника и получаването от последния на оригинали на надлежно
заверени CMR товарителница и фактура).
4
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на уговореното
възнаграждение за процесния превоз, респективно възраженията си.
Съгласно чл. 1 на § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки /CMR/, същата се прилага към всеки договор за превоз по шосе, когато
мястото за приемане на стоката за превоз и мястото на нейното доставяне се намират в
две различни държави, от които най - малко едната е ратифицирала конвенцията.
Конвенция CMR намира приложение по отношение на сключения между страните
договор за международен автомобилен превоз на стоки, тъй като място на приемане
на стоката за превоз и мястото на доставянето й се намират в две различни държави –
договарящи страни по Конвенцията. Тя урежда отношенията между изпращача,
превозвача и товарополучателя във връзка с международния автомобилен превоз на
стоки, отговорността на превозвача за вреди при загубване, повреждане или
закъснение при доставянето на товара, както и отговорността на изпращача за вреди от
непълното, неправилното или неточното посочване на товара и неговото естество, от
липсата, непълнотата или неточността на придружаващите го митнически документи и
от недостатък на опаковката.
Договорът за международен автомобилен превоз е неформален и консенсуален
договор (по арг. от чл. 4, изр. 2 от Конвенцията), като в чл. 9 от Конвенцията е
предвидено, че до доказване на противното товарителницата удостоверява условията
на договора и получаването на стоката от превозвача. За сключването му е необходимо
да е налице съвпадане на насрещните волеизявления на страните по договора относно
съществените му елементи – превозван товар, навло и дестинация. Основните му
параметри – страни, дата, място на товарене и разтоварване, вид и тегло на превозната
стока, могат да се установяват с всички допустими от процесуалния закон
доказателствени средства.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените и приети по
делото заявка-договор, че ответникът му е възложил извършване на международен
автомобилен превоз по релацията от Г., ...., до Б. с място на разтоварване 7009 Р., ...
ЕООД и срок на доставка 26.06.2021 г. 8:00 часа, срещу заплащане на превозно
възнаграждение от 1200 лв. без ДДС. Следователно страните са били в облигационни
отношения по процесния договор за международен автомобилен превоз.
В заявката-договор надлежно е определен вида на товара и превозното средство,
товарният и разтоварният пункт, размерът на навлото (превозната цена) и условията за
плащане. Страните са се договорили възнаграждението да се изплати в срок от 45
работни дни след получаване на оригинални, заверени с подпис и печат, без забележки
CMR и фактура за превоза. Следователно, тълкувайки волята на страните по делото,
въз основа на заявката-договор, приета без възражение от ищеца, съдът намира, че
между страните по делото е постигнато съгласие по съществените уговорки на
договора за международен превоз на стоки (товар, дестинация и превозно
възнаграждение), при което за страните са възникнали насрещни права и задължения
по договора. Ищцовото дружество е следвало да извърши заявения превоз, а
ответникът да плати възнаграждение, формирано от посочената в заявката сума и
начислен ДДС.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че ищецът е извършил уговорения в договора превоз, като плащане на
навлото не е извършено поради забава в доставката, а не поради факта, че превозът не
е извършен. Ответникът не е оспорил твърдението, че е получил стоката в крайната
дестинация – гр. Р., а е оспорил вписаната в товарителницата забележка, че на
25.06.2021 г. не е имало никой на адреса, твърдейки, че доставката е била уговорена да
бъде извършена в точен ден и час – 26.06.2021 г. – 8:00 часа от една страна, а от друга,
че в мястото на разтоварване може да се приема товар и в почивен ден, а и не на
последно място, че в периода 25.06-28.06.2021 г. бусът на ответника не се е явил на
адреса на базата в гр. Р. за разтоварване. В случая, от доказателствената съвкупност, в
това число и от показанията на св. Л. се установява, че съгласно заявка-договор
.../24.06.2021 г. товарът е следвало да бъде доставен в 08:00 часа на 26.06.2021 г., като
ищецът е изпълнил задължението си и е доставил товара не на уговорената фиксирана
5
дата 26.06.2021 г., а на 29.06.2021 г. – вторник, следователно е налице забава.
Когато страните са уговорили, че задължението трябва да се изпълни
"непременно" в уговореното време, е налице така наречената в теорията "фикс
сделка", при която срокът е съществен елемент от договора, и неизпълнението в
уговорения срок се приравнява на пълно неизпълнение (определение № 143/18.02.2013
г. по т. д. № 289/2012 г. на ВКС, І Т. о.). Затова трябва да се прецени дали и в случая
страните са сключили фикс сделка.
Съдържанието на използваните в договора понятия може да се различава от
законовата дефиниция на същите (виж решение № 89 от 17.07.2009 г. по т. д. №
523/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.). При търсене на действителната обща воля на страните по
сключения договор, следва да се съобразят изявленията и поведението на страните
последващи сключването на последния (решение № 38 от 27.02.2012 г. по гр. д. №
1227/2011 г. на ВКС, ІІ г. о.).
В правната теория се приема, че съглашенията относно срока могат да имат
различно значение. Те могат да означават, че по мнението на страните дължимият
резултат може да бъде осъществен само на падежа и ако не бъде осъществен в този
момент, налице е пълно неизпълнение и невъзможност за последващо изпълнение, т.е.
страните се съгласяват, че кредиторът няма интерес от последващото изпълнение.
Такива са т. нар. фикс сделки. Не всяка сделка, включваща модалитета срок, се явява
по своето правно естество "фикс сделка", а е необходимо изрично постигнато съгласие
между страните, че забавата на изпълнението на конкретно задължение води до
отпадане на интереса на кредитора от изпълнението, и забавата се приравнява на
пълно неизпълнение на задължението (така решение № 41//06.03.2024 г. по в. гр. д. №
642/2023 г. на Апелативен съд - Пловдив).
В случая, при тълкуване на волята на страните съдът намира, че несъмнено
последващо изпълнение е било не само възможно, но е и търсено и прието от
ответника – възложител и то без възражение, вписано в представената по делото
товарителница. Като в тази връзка следва да се отчете и извършеното частично
заплащане от страна на последния за извършения превоз, както и липсата на изрична
клауза в договора, предвиждаща, че при непристигане на време на адреса да доставка
кредиторът може да упражни правото си да развали договора, както е например
клаузата за непристигане на навреме на адреса на товарене. Не на последно място по
делото не са ангажирани от ответника доказателства, от които да се установява, че се
касае за "фикс сделка", при които за възложителя отпада изцяло интереса от
изпълнението след предвидения срок за изпълнение, респ. че не се дължи
възнаграждение. Следователно кредиторът „....“ ООД е имал интерес от приемане на
товара, независимо, че превозвачът не е пристигнал в уговорения ден и час на
доставка, поради което съдът приема, че в случая не е налице задължение по фикс
сделка, при която изпълнението със закъснение би могло да бъде безполезно за
кредитора.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
претендираното от ищеца възнаграждение е дължимо, доколкото доставката е била
приета от получателя без възражения, с оглед липсата на твърдения от ответника, а и
доказателства в обратния смисъл, поради което не може да се приеме, че за получателя
не е било налице интерес от изпълнението след уговорения срок.
С оглед на изложеното предявеният иск се явява изцяло основателен.
Спорните между страните въпроси по същество са свързани с това дали
претендираното от ищеца вземане е погасено чрез прихващане с насрещното вземане
на ответника за обезщетение за забава на доставката, предмет на компенсаторното му
изявление за сумата 1200 лв.
По отношение на възраженията за прихващане с правно основание чл. 92 ЗЗД:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2020 г., ОСГТК,
при уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се
смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно
6
да се осъществи, т. е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното - поне
изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение. В съобразителната част на
Тълкувателното решение е разяснено, че уреденият в чл. 103 - 105 ЗЗД институт на
прихващането изисква насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи.
Необходимо е вземането на прихващащия /активното вземане/ да е изискуемо.
Задължението на прихващащия /пасивното вземане/ може да не е изискуемо.
Достатъчно е да е изпълняемо. Другата предпоставка е ликвидността. Тя е изискване
само към активното вземане, като наличието или липсата й се изяснява по спора за
пасивното вземане, когато изявлението за прихващане е извършено в процеса - т. нар.
"съдебно прихващане", или когато ответникът се позовава на погасителния ефект на
изявлението за прихващане, извършено извън процеса - т. нар. "извънсъдебно
прихващане". Когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявлението за
прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът не се е
осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно
прихващане.
Прихващането е способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера
на по-малкото от тях - чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Прихващането има прекратително действие
по отношение на задължението на прихващащия, тъй като замества изпълнението на
неговото задължение. Прекратяването на насрещните задължения не настъпва по
право. Длъжникът по насрещното задължение трябва да изрази воля за прихващане.
При извънсъдебното прихващане, за да настъпят последиците от прихващането,
изявлението на длъжника трябва да достигне до насрещната страна, да е ликвидно /т.
е. безспорно/, каквото в настоящия случай не е, и да е изискуемо.
Съдебното прихващане се извършва чрез насрещен иск или чрез възражение,
както е в конкретния случай, което възражение съдът следва да разгледа.
Вземането за неустойка става изискуемо при виновно неизпълнение на договорно
задължение. В този смисъл на база договорното правоотношение се развива вторично
санкционно правоотношение. За да бъде основателна претенцията за заплащане на
неустойка, кредиторът следва да докаже само фактът на неизпълнението. Той не е
длъжен да доказва, че е претърпял вреди, нито техния размер, като такава се дължи и
без да са настъпили вреди. Това е така, защото посредством неустойката страните по
договора предварително определят размера на обезщетението за предполагаемите
вреди, които съобразно разпоредбата на чл. 92 ЗЗД не е нужно да се доказват. За да
възникне обаче вземането за обезщетение неустойка същата следва да се основава на
валидна клауза, уговорена между страните. В тази връзка съдът с оглед даденото
разрешение в ТР 1/2020 г. от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС е задължен служебно да
се произнесе по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са
от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства.
Правните норми на Конвенция CMR, регламентиращи отговорността на
превозвача при цялостна или частична липса или повреда на стоката от момента на
приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето
й, основанията за освобождаване на превозвача от отговорност и доказателствената
тежест, са императивни - виж чл. 41, т. 1 (в този смисъл Решение № 48/12.06.2017 г. на
ВКС по т. дело № 408/2015 г., II т. о., Решение № 3087/20.05.2025 г. по в. гр. д. №
14007/2024 г. на СГС, Решение № 285/17.01.2024 г. по в. гр. д. № 3747/2023 г. на СГС и
др., които се възприемат от настоящия състав).
На тълкуване според критериите на чл. 20 ЗЗД подлежат неясните, непълни и
неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение и
спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при
сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици.
Тълкуването следва да се извърши съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, за да се изясни
действителната, а не предполагаемата воля на договарящите страни – върху както
страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат;
прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД предполага отделните уговорки да се
7
тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се
изхожда от целта на договора, обичаите в практика и добросъвестността, без са се
подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му
воля на договарящите – какви са и как се съчетават отделните правомощия на
страните с оглед постигането на целта на договора, какво поведение на страната кои
правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те (в този смисъл например
Решение № 38/27.02.2012 г. по гр. д. № 1227/2011 г. на ВКС, II г. о., Решение №
80/8.05.2012 г. по гр. д. № 1315/2010 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 16/28.02.2013 г. на
ВКС по т. д. № 218/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 100/10.08.2015 г. по т. д. №
1191/2014 г. на ВКС, II т. о., Решение № 347/11.10.2011 г. по гр. д. № 290/2010 г. на
ВКС, IV г. о., Решение № 430/20.01.2015 г. по гр. д. № 1673/2014 г. на ВКС, IV г. о. и
др.).
В разглеждания случай при осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на
процесната клауза за неустойка, изхождайки от връзката между отделните клаузи и
смисъла, който произтича от целия договор и целите, които обслужва, настоящият
състав приема, че действителната воля на страните е била ищецът-превозвач да дължи
неустойка за забава, като отговорността му възниква ако същият не изпълни в срок
задължението си да достави стоката. В тази връзка съдът съобразява задължението на
изпращача да предаде стоката – арг. и от чл. 17, пар. 2 от Конвенцията CMR /договорът
за международен автомобилен превоз е консенсуален/ и задължението на превозвача
да достави товара до местоназначението и да го предаде на получателя в уговорения
срок – виж чл. 13, чл. 17, параграф 1 и чл. 19 от Конвенцията CMR. Съдът приема, че
наличието на забава при доставянето /легална дефиниция на това понятие се съдържа
в чл. 19 от Конвенцията CMR/ е основание за ангажиране на отговорността на
превозвача съгласно чл. 17, т. 1 от Конвенцията CMRТ.
В нормата на чл. 23, параграф 5 Конвенцията CMR е установен лимит /горна
граница/ на размера на обезщетението, дължимо от превозвача при забава в
доставянето, а именно не повече от цената на превоза, като също така е предвидено, че
правоимащият следва да докаже, че от забавата е възникнала щета. В настоящия
случай между страните е уговорена неустойка за забава, който надхвърля максимално
допустимия размер, до който отговаря превозвача. Същата е във фиксиран размер,
равняващ се на два пъти договореното навло (което в случая е 1200 лв. без ДДС,
съгласно издадената от „....“ ООД фактура № 3281/30.06.2021 г.), като с постигането на
съгласие за дължимостта й се избягва и доказване на вредите и на техния размер от
страна на кредитора, което противоречи на горепосочената императивна норма, поради
което процесната клауза се явява нищожна и не поражда правно действие по силата на
чл. 41 от Конвенцията CMR.
Наред с горното съдът намира, че поведението на кредитора към момента на
заявяване на претенцията за неустойка, а именно непретендиране на пълния размер на
същата, е ирелевантно и не може с обратна сила да санира нищожността на клаузата,
доколкото същата се преценява към момента на сключване на договора, но и по-важно
– нищожността не може да зависи от предполагаемата добросъвестност или липса на
такава на една от страните по договора /кредитора/ и нейните бъдещи несигурни
действия във връзка с претендиране на права въз основа на нищожната клауза. Така
уговореният размер на процесната неустойка не отдава значение на вида и естеството
на неизпълнението, нито на очакваните вреди от същото, което противоречи на
добрите нрави.
На това основание настоящият състав приема, че ответникът няма право да
претендира неустойка за забавено транспортиране на стоката, поради което
възражението му за прихващане следва да бъде отхвърлено като неоснователно, а
искът на ищеца - уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 57,60 лв., депозит за свидетел – 50 лв. и
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., като са представени и
доказателства за сторените разноски, които следва да бъдат възложени в тежест на
8
ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „....“ ООД, ЕИК ... да заплати на „....“ ООД, ЕИК ... на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 367, вр. чл. 372 ТЗ вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора
за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) сумата от 1200 лв.,
представляваща остатък от дължимо възнаграждение (навло) за извършен
международен превоз на стоки по направление Г. – Б. по заявка-договор за
международен транспорт № ... от 24.06.2021г., за което била издадена фактура №
**********/30.06.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 31.01.2022г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 807,60 лв., представляваща сторени разноски пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9