№ 3755
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100505746 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 2027279/14.12.2019г. по гр.д.№ 31761/2019г. по описа на
Софийски районен съд 151 състав са отхвърлени предявените от Е. М. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „******* срещу частен съдебен
изпълнител С. Б. Х., с рег. № 863 при КЧСИ искове с правна квалификация
чл. 441, ал.1 от ГПК вр. с чл. 74 от ЗЧСИ и във вр. с чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 3450,65 лв., представляваща незаконно удържани
суми постъпили от запор на банкови сметки на ищеца изпълнително дело №
778/2019г. по описа на ЧСИ С. Б. Х. и сумата от 3000 лв. претърпени от ищеца
неимуществени вреди – негативни емоционални преживявания, тревоги,
притеснения, нарушено здраве и неосъществено тържество от
неправомерните действия на ответника.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ответника „ДЗИ О.З.“ ЕАД.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ищеца Е. М. Г.. Жалбоподателят поддържа, че
първоинстанционното решение е неправилно. Изтъква че съдът е допуснал
процесуални нарушения при преценката на доказателствата. Счита че ЧСИ Х.
е начислила прекомерно високи такси в размер на 299,20 лв. при дълг от 77,25
лв. и ги е събрала девет пъти без основание и въпреки доброволното плащане.
Сочи че след постъпилото доброволно плащане ЧСИ Х. вместо да вдигне
наложените запори продължила да провежда принудително изпъление. Сочи
1
че до образуване на исковото производство сумите предмет на иска за
имуществени вреди не били възстановени. Поддържа, че ищецът е претърпял
реални неимуществени вреди от извършените от съдебния изпълнител
действия. Ето защо моли за отмяна на постановеното решение изцяло и
постановяване на друго с което исковете се уважават.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника частен съдебен изпълнител С. Б. Х..
Третото лице помагач „ДЗИ О.З.“ ЕАД също не взема становище по
жалбата.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 74, ал. 1
ЗЧСИ вр. с чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Не е спорно, че по молба от 18.03.2019г., подадена от взискателя
„Топлофикация София“ ЕАД срещу ищеца в качеството му на длъжник било
образувано изпълнително дело с № 20198630400788 по описа на ЧСИ С. Б.
Х., с рег. № 863 при КЧСИ. Към молбата бил приложен изпълнителен лист от
30.01.2019г., издаден по ч.гр.д. № 67122/2018г. по описа на СРС 173 състав за
сумата от 2,75 лв. представляваща законна лихва върху главниците за
топлинна енергия и разноски в размер на 75 лв.
За ищеца били извършени справки на имущественото му състояние.
На 25.04.2019г.били наложени запори трудовото му възнаграждение при
Медицински факултет – деканат към МУ- София, и на банковите му сметки
при 7 банки – „Банка ДСК“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Б.П.Б.“
АД, „Обединена българска банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Централна
кооперативна банка“ АД и „Юробанк България“ АД за сумата от 492,95 лв.
Не е спорно, а и се установява, че ищецът погасил доброволно
задължението на 13.05.2019г.
Не се спори че по седемте запора на банкови сметки постъпили суми от
по 492,95 лв. или в общ размер от 3450,65 лв.
С молба на ищеца от 17.05.2019г. е поискано прекратяване на
изпълнителното производство.
С постановление за приключване на изпълнителното производство от
17.05.2019г. ЧСИ Х. е приключила изпълнителното производство по делото.
На същата дата са изпратени съобщения за вдигане на запорите.
От приложените по делото платежни нареждания е видно, че
удържаните суми по запорите на банкови сметки са възстановени на
06.06.2019г.
2
Не е спорно че във връзка с таксите и разноските по делото е подадена
жалба по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК във връзка с която е отменено
разпореждане на ЧСИ Х. и разноските са намалени до размера на сумата 50
лв., както и разноските, начислени по Тарифата за таксите и разноските към
Закона за частните съдебни изпълнители до размера на сумата 66 лв. общо с
ДДС.
Сумите преведени за разноски в частта в която е отменено
постановлението на ЧСИ са възстановени на 12.09.2019 и 17.10.2019г.
Първият спорен по делото въпрос е дали е налице противоправно
поведение на ЧСИ Х..
Съгласно чл. 441, ал. 1 ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при
условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени на длъжника от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение, в каквато насока е и
разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, според която съдебният изпълнител
отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на
своята дейност. Предвид изричното препращане на чл. 441 ГПК към
разпоредбата на чл. 45 ЗЗД следва да се посочи, че фактическият състав на
непозволеното увреждане включва: деяние (действие или бездействие),
обусловено от волята на извършителя, то да е противоправно, да е извършено
виновно и да се намира в причинна връзка с реално настъпила вреда.
Както разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, така и тази на чл. 441 от ГПК
уреждат отговорност на съдебния изпълнител за непозволено увреждане на
страни в изпълнителното производство или на трети лица-участници в
същото. Затова тази отговорност е лична и се носи от лицето, извършило
конкретното действие в качеството му на съдебен изпълнител. При това за да
може да се ангажира отговорността на съдебния изпълнител на основание
посочените две разпоредби, трябва да са причинени реални вреди на страната
по изпълнението или на третите лица-участници в производството. Същите
вреди трябва да са в причинна връзка с конкретно и точно определено
действие на съдебния изпълнител, което от друга страна трябва да е
противоправно.
Във въззивната жалба се сочи, че незаконосъобразността на действията
на ЧСИ Х. се установява от произнасяне на съда по жалбата на ищеца по чл.
435, ал.2, т.7 от ГПК.
Относно тези сочени за неправомерни действия на ЧСИ, настоящият
съдебен състав напълно споделя практиката, обективирана в постановените
по реда на чл. 290 ГПКрешение № 184 от 21.09.2011 г. по гр. д. № 1124/2010
г., ВКС, ГК, III ГО и Решение № 238 от 30.01.2013 г. по гр. д. № 1668/2011 г.,
ВКС, ГК, III ГО, според които съдът по деликтния иск преценява
процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния
изпълнител, без да е обвързан от това дали същите са обжалвани и какво е
решението на съда по жалбата. С решението по жалбата срещу действия на
частен съдебен изпълнител се формира сила на пресъдено нещо по отношение
съществуването на потестативното право да се постанови отмяната му, но не
и по отношение процесуалната им законосъобразност, което е преюдициален
въпрос за този процес. Сила на пресъдено нещо по процесуалната
3
законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител би
могла да възникне, ако съществуваше иск за установяване на нарушението.
Противоправността, като елемент от фактическия състав на търсената от
съдебния изпълнител отговорност за вреди, не е резултатна от решението по
жалбата, чиито последици са конститутивни, освен това следва да се има
предвид, че проявата на тези конститутивни последици спрямо по-
нататъшното развитие на изпълнителния процес изключват
противоправността. С оглед на това ищецът по иска по чл. 441 от ГПК трябва
да индивидуализира незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител,
от което твърди да са настъпили вреди. В хипотеза като настоящата, ищецът
следва да докаже настъпването на реална вреда, намаляване на имуществото
му, което е в пряка причинна връзка с увреждането, както и че ако виновното
действие не беше извършено, вредата нямаше да е налице.
Неоснователни и недоказани се явяват и твърденията на
въззивника/ищец за прекомерност и неоснователност на дължимите такси по
изпълнителното дело. Съдебният изпълнител определя таксите съгласно
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители/Тарифата/, като към посочения размер се прибавя данък
добавена стойност. В конкретния казус, всяка такса по изпълнителното дело е
коректно начислена съобразно посочената Тарифа.
Освен това, в производстовото по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК,
досежно разноските по изпълнението, жалбоподателят може да обжалва и
таксите по Тарифата към ЗЧСИ, включително пропорционалната такса,
определена от ЧСИ. За длъжника съществува възможност да оспори
възложените му разноски по принудителното изпълнение в едноседмичен
срок от момента на определянето им от съдебния изпълнител, както е и
станало по изпълнителното дело.
Въззивникът твърди, че от доказателствата по делото се установява, че
принудително му е била надвзета сума от 3450,65 лв., като ЧСИ не
приключила делото и не вдигнала запорите, а сумите са постъпили едва след
образуване на исковото производство.
По делото безспорно е установено, че след постъпване на сумата от
доброволно плащане делото е приключено и са изпратени съобщения за
вдигане на наложените запори.
Действително е налице забавяне от по-малко от месец от постъпване на
молбата за прекратяване на производството от 17.05.2019г. до възстановяване
на надвнесените суми на 06.06.2019г., което се дължи на чисто технически
причини и не е налице неправомерно поведение на съдебният изпълнител.
Последният спорен въпрос е дали налагането на осем запора за
задължение от 77,25 лв. представлява незаконосъобразно поведение на ЧСИ.
Съгласно практиката на ВКС /виж РЕШЕНИЕ № 50205 ОТ 23.11.2022 Г.
ПО ГР. Д. № 941/2022 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС/ С измененията на ГПК, обн.
в ДВ бр. 86/2016 г., конкретно в текстовете на чл. 441, ал. 2, чл. 442а, чл. 507а
и чл. 73а ГПК, като условие за процесуалната законосъобразност на
действията на СИ в изпълнителния процес, изрично е прогласен принципа за
съразмерност на изпълнителните действия и предмета на изпълнителното
4
дело. Принципа на съразмерност е изведен от правната теория и съдебната
практика по делата за обезпечения /преценката за адекватност на
обезпечението и за избор на подходяща обезпечителна мярка/, но не беше
изрично регламентиран в нарочна нормативна разпоредба, респ. нямаше
законов текст, който да е пряко основание от СИ да се изискват само такива
действия на принуда, които са съразмерни /количествено и стойностно/ с
оглед целта на принудителното изпълнение - взискателят да се удовлетвори
за вземането си. От тази гледна точка, принудителната мярка трябва да е
способна да осъществи тази цел, да й съответства, но без да е прекомерна и да
засяга неоправдано правната сфера на длъжника. Същевременно съдебният
изпълнител поначало не може да откаже да приложи посочен от взискателя
изпълнителен способ върху секвестируемо имущество на длъжника.
Единствено последният разполага с възможността да предложи на основание
чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане,
или да бъде извършено само чрез някои от поисканите от взискателя начини
на изпълнение. Ако СИ прецени, че предложеният от длъжника начин на
изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва
изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане, но
освобождава от изпълнение посочените от взискателя имуществени обекти,
след като той бъде удовлетворен. При действието на нормата на чл. 442а
ГПК, СИ може по възражение на длъжника да вдигне наложени
обезпечителни мерки, когато установи, че са несъразмерни с размера на
дълга, като при формиране на преценката си трябва да отчете "всички
конкретни данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на
длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено", като ще
отговаря за вреди както в случая, когато те са произтекли от неправилното
неуважаване на възражението на длъжника; така и когато в резултат на
вдигане на мерките, някаква част от вземането на взискателя остане
неудовлетворена. Затова, при преценката си за съразмерността на наложените
мерки съдебният изпълнител, трябва да има предвид не само стойностното
съответствие между дълга и запорираното и възбранено имущество /известна
несъразмерност е допустима/, но и комплекс от фактори с различна
относителна тежест по конкретното делото и в хода на целия изпълнителен
процес, които законодателят най-общо е посочил в чл. 442а ГПК.
Разпоредбата цели да се избегнат случаите на насочване на принудителното
изпълнение върху имущество на длъжника, чиято стойност многократно
надхвърля размера на вземането на кредитора, както и предприемането от
ЧСИ на множество изпълнителни действия, натоварващи длъжника с
разноски, надвишаващи по размер сбора от главницата и лихвите по
задължението му.
В случая се касае за запори на банкови сметки и поради наличието на
банковата тайна не е възможно да се установи дали са налице парични
средства по тези сметки поради което налагането на запор на повече от една
банкова сметка не представлява противоправно поведение на ЧСИ.
Ето защо настоящият състав намира че не е налице незаконосъобразно
действие на ЧСИ С. Х. поради което не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността и по предявените искове. Поради съвпадение на
изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва
5
да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемия, но такива
не са претендирани и не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2027279/14.12.2019г. по гр.д.№
31761/2019г. по описа на Софийски районен съд 151 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника „ДЗИ О.З.“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6