Решение по дело №112/2021 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 260210

гр.Поморие,

16.12.2021 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                              СЪДИЯ : Д.Д.

 

 при участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 112 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

 Производството е образувано по искова молба от И.А.Д., А.С.Д. и М.И.Д.,***, против община Поморие, с която са предявени съединени искове за осъждане на ответника да заплати на първия и втория ищец суми в размер по 500 лв., за всеки един от тях, които суми са част от сумата 8 842.75 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане на лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № .... собственост на първите двама ищци, които вреди са резултат от ПТП, настъпило на 13.01.2021 г., както и за осъждане на ответника да заплати на първия и третия ищец суми в размер съответно 1 000 лв. и 500 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволеното увреждане, ведно със законовата лихва върху претендираните суми до окончателното им изплащане.

 Исковата молба е уточнена с молби-уточнения вх. № 260798/22.02.2021 г. и вх. № 260845/24.02.2021 г.

 Предявените искове са с правно основание чл.49, вр.с чл.45 ЗЗД.

 С определение на съда „ВиК“ ЕАД гр.Бургас и „Дженерали застраховане“ АД гр.София са конституирани в качеството на трети лица, помагачи на ответника и е приет за разглеждане обратен иск на ответника против „ВиК“ ЕАД, за заплащане на процесните суми, в случай че ответникът бъде осъден да ги заплати на първоначалните ищци.

 Ответната община е подала отговор, с който претенциите на ищците са оспорени като недопустими и неоснователни.

 Третото лице помагач и ответник по обратния иск „ВиК“ ЕАД е представил отговор на исковата молба по обратния иск, с който заявява становище за неоснователност и недоказаност на същия.

 Третото лице помагач „Дженерали застраховане“ АД представя писмено становище, с което оспорва предявените искове като неоснователни.

 В съдебно заседание ищците се представляват от пълномощник адвокат, който поддържа предявените претенции.

 Ответната община също се представлява от пълномощник адвокат, който поддържа изразеното с отговора становище за неоснователност на предявените искове.

Третото лице помагач и ответник по обратния иск „ВиК“ ЕАД в съдебно заседание се представлява от процесуален представител юрисконсулт, който поддържа застъпеното становище за неоснователност на обратния иск.

Третото лице помагач „Дженерали застраховане“ АД не изпраща представител в съдебно заседание.

 За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа страна следното.

 Установява се от представените по делото преписи от материалите по преписка вх. № 320000-227/2021 г. по описа на РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас, вх. № ********* г. по описа на РП – Бургас, ТО – Поморие, от показанията на св. Д. Н.И., З.А.К., С.Й.О. и Г.П.Д., всички служители на РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас, както и от заключението на вещото лице инж.Ж.С., по извършената по делото съдебно-автотехническа експертиза, че на 13.01.2021 г., около 18.30 ч., в гр.Поморие, на кръстовището на ул. „Княз Борис І“ и ул. „Хан Аспарух“, първият ищец И.А.Д. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Джета“, с рег. № .... за което превозно средство не се спори, че е собственост на първия ищец и втората ищца А.С.Д., като пътник в автомобила била третата ищца М.И.Д..

 В средата на кръстовището, при движение със скорост от около 12-26 – 50 км/ч, управляваният от първия ищец автомобил попаднал в несигнализирана неравност на пътното платно, представляваща дупка, образувана от липсващи елементи от пътната настилка – павета, която дупка била разположена в непосредствена близост/долепена/ до ревизионна шахта от канализационната мрежа на гр.Поморие, горната част на която била издадена над повърхността на пътната настилка, на височина повече от 13-13.50 см. /130-135 мм./.

 При попадане на автомобила в неравността и удар в издадената горна част на ревизионната шахта последвали повреди на превозното средство в долната му част – по носещата греда, отворили се предпазните въздушни възглавници на водача и пътника, вследствие на което било увредено предното арматурно табло на МПС и вътрешното огледало за обратно виждане.

 Горепосочената скорост на движение на процесния автомобил безспорно се установява от заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло като пълно, ясно и обосновано, и в което се сочи, че при проведени изследвания на фирмата производител на автомобила е установено, че при удар в неподвижно препятствие предна въздушна възглавница може да се отвори при движение със скорост 12-22.50 км/ч, а при пътник с поставен предпазен колан реакцията при  удар в твърда стена е при скорост 26 км/ч., както и че пътният участък, на който е възникнало произшествието е такъв, че не създава предпоставки за шофиран с висока скорост.

 Обстоятелството, че при процесното ПТП е последвало отваряне на предните предпазни въздушни възглавници на автомобила, че от ПТП е имало повреди по долната част на превозното средство, а така също и вида и характера на препятствието на пътя несъмнено се установява от безпротиворечивите показания на свидетелите полицейски служители, същите очевидци на последиците от ПТП, които сочат, както следва: св.И. – „Въздушните възглавници на автомобила бяха отворени, имаше удар отдолу на автомобила, имаше остъргвания по шахтата и остъргвания по автомобила. Самата шахта е издигната малко над нивото на паветата, самата шахта е малко по-висока и преди шахтата има пропадане на паветата. Около шахтата имаше леко пропадане, преди самата шахта.“; св.К. – „В следствие на удара еърбеците на автомобила бяха активирани и имаше материални щети отдолу по самия автомобил. Шахтата се намира точно по средата на кръстовището, тя е издадена и има и пропадане на самата настилка, понеже улицата е павирана, а не асфалт. Това, че еърбеците на автомобила бяха излезли се виждаше.“; св. О. – „Ударът беше видимо в долната част на автомобила, където е картера. Еърбеците на автомобила бяха отворени. Автомобилът се беше ударил в желязната шахта, която стърчеше от пътя. Настилката на пътя там е от павета. Видимо беше, че автомобилът се е ударил в шахтата, тъй като ударът беше в долната част на автомобила. Шахтата стърчеше доста високо от паважната настилка, може би с около 10 – 15 см. Не съм много сигурен, дали имаше хлътнали павета около шахтата, но имаше нещо такова.“; св. Д. – „ Аз също посетих мястото на произшествието и установих, че шахтата е леко повдигната. Там пътят е неравен, с паваж и имаше дупка по периферията на шахтата. Извърших оглед на шахтата и установих, че шахтата е издадена над нивото на паважа, някъде с около 7 – 8 - 10 см. Имаше и дупки, изразяващи се в липса на павета. Поне три - четири – пет павета липсваха по периферията на шахтата.“.

 След настъпилото ПТП първият ищец уведомил органите на МВР за същото, мястото било посетено от горепосочените полицейски служители, които не съставили протокол за ПТП,  а поканили ищеца в РУ – Поморие, като на 18.01.2021 г., на същия било издадено удостоверение за настъпилото ПТП, препис от който е приложен по делото.

 Тук следва да се отбележи, че съдът не споделя възражението на ответника за неустановеност на процесното ПТП поради несъставяне на протокол за ПТП, тъй като съгласно чл.6, т.4 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г., за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“, и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход, а в случая безспорно повредите не са причинени от друго ППС и не е налице хипотезата на МПС, което не е в състояние да се придвижи на собствен ход.

 Безспорно се установява на следващо място от заключението на вещото лице, че причинените от ПТП имуществени вреди са в общ размер 5 532.07 лв., която сума представлява стойността на части, труд и консумативи за подмяната на увредените носеща греда, предпазни въздушни възглавници на водача и пътника, предно арматурно табло, вътрешно огледало за обратно виждане, модул за предпазните възглавници, краш сензори, ляв и десен и предпазни колани с пиропатрони за водача и пътника, а така също и стойността на регулирането на геометрията на преден и заден мост.

 Предвид така установените факти съдът прие следните правни изводи.

 Ответната община Поморие е собственик на улиците в гр. Поморие, включително и на „Княз Борис І“ и ул. „Хан Аспарух“, по силата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, вр.с § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 3, ал. 3 и чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, съгласно които норми улиците в селищата са местни пътища и са публична собственост на общините.

 Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, които  по силата на чл.167, ал.1 ЗДвП, като стопанин на пътя са длъжни да го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

По смисъла на § 6, т. 1 и т. 37 от ДР на ЗДвП, препятствие на пътя е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.

В случая несъмнено установената по делото неравност на пътното платно,  образувана от липсващи елементи от пътната настилка – павета, представлява нарушаване целостта на пътното покритие и съставлява препятствие на пътя по смисъла на последно цитираната разпоредба, което не е било сигнализирано към датата на процесното ПТП.

 По силата на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за водите, публична общинска собственост са и уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения.

 Съгласно чл. 141, ал.1, т.1 от ЗВ, собствениците на водностопанските системи са длъжни да осигурят поддържането им в техническа изправност.

 Нормата на чл. 198о, ал.1 от ЗВ, сочи, че стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от В и К оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

 По силата на чл.198п, ал.1 от ЗВ, възлагането на дейностите по чл. 198о, ал. 1 се извършва с договор по реда на този закон или по реда на Закона за концесиите.

 Безспорно на третото лице помагач „ВиК“ ЕАД гр.Бургас, с договор по чл.198п, ал.1 от ЗВ  от 25.02.2016 г., препис от който е приложен по делото, са възложени дейностите по чл. 198о, ал.1 от ЗВ, на територията на община Поморие.

 По силата на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, операторите, в случая „ВиК“ ЕАД гр.Бургас, са длъжни да поддържат водоснабдителната и канализационната система в съответствие с техническите изисквания, с изискванията за безопасност при работа и с изискванията за опазване на околната среда.

 Съгласно чл.26, ал.1, т.2 от Наредба № РД-0220-8/ 17.05.2013 г., за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи, входните отвори на ревизионните шахти, проектирани под улици, се предвиждат с капаци с горна повърхност на нивото на уличната настилка и осигуряват безопасността на пътя.

 Параметрите на елементите на канализационната система, които са предвидени в проекта, реализирани при изграждането и приети при въвеждането в експлоатация, се поддържат чрез техническа експлоатация в процеса на нормалната им експлоатация, като операторът на канализационната система определя лицата, които носят отговорност за техническата експлоатация на отделни нейни елементи – чл.133, ал.1 и 2 от Наредба № РД-0220-8/ 17.05.2013 г.

 В производството се установи, че към процесната дата горната повърхност на ревизионната шахта на кръстовището на ул. „Княз Борис І“ и ул. „Хан Аспарух“ в гр.Поморие не е била в съответствие с изискването на чл.26, ал.1, т.2 от Наредба № РД-0220-8/ 17.05.2013 г., на нивото на уличната настилка, а издадена над същата.

  С разпоредбата на  чл. 191, ал.1, т. 2 от ЗВ,  контролът върху изграждането, поддържането и експлоатацията на водностопанските системи е възложен на общината, чрез кмета, поради което несъответствието на процесната ревизионна шахта с нормативните изисквания  е следвало да бъде констатирано от съответните длъжностни лица на ответната община, същата собственик на съоръжението и като такава длъжна да изисква от третото лице „ВиК“ ЕАД гр.Бургас да осъществява възложените му дейности по поддръжката на ВиК съоръженията, включително и да приведе шахтата в съответствие с нормативните предписания.

  Съгласно т.3 от Постановление № 17/18.11.1963 г., на Пленума на ВС, ако контролът на работата принадлежи на предприятието, чиято работа се извършва от работниците на друго предприятие, то отговорността за непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва, ето защо за ангажирането на деликтната отговорност на ответната община е без значение, че с горепосочения договор и в изпълнение на нормативните изисквания на третото лице „ВиК“ ЕАД гр.Бургас са възложени дейностите за поддържане на водностопанската система, включваща и уличната канализационна мрежа на гр.Поморие.

 В съвкупност от изложеното съдът намира, че по делото се установи, че служителите на ответната община не са изпълнили както задълженията си по поддръжка на пътя, с оглед наличието на несигнализирано препятствие, представляващо неравност на пътното платно,  образувана от липсващи елементи от пътната настилка, така и тези свързани с контролирането на дейността на „ВиК“ оператора по поддръжка на канализационната мрежа, с оглед наличието на съоръжение от мрежата – ревизионна шахта, несъответстващо на нормативните изисквания.

 Следва да се отбележи, че от доказателствената съвкупност не се установи конкретното препятствие на пътя да се дължи на неизвършен или некачествен ремонт на пътното платно по повод ремонт на ВиК мрежата, макар многобройни доказателства за извършвани такива ремонти в района на процесното кръстовище да са налице.

 Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от първия ищец.

 Съгласно т.7 от горецитираното Постановление № 17/18.11.1963 г., на Пленума на ВС, обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Според настоящия съдебен състав в производството не се събраха  доказателства, установяващи при условията на пълно и главно доказване, че първият ищец е управлявал превозното средство с несъобразена скорост, която не му е позволила да възприеме своевременно опасността за движението, представляваща неравност на пътното платно, съответно да намали скоростта на движение и да спре, съобразно предписанието на чл.20, ал.2 , каквото единствено задължение имат водачите на ППС при необозначено, съответно непредвидимо препятствие на пътя. Обосноваването на възражението за съпричиняване с местоживеенето на първия ищец, а именно в района на произшествието, респ. с твърдение за знания у него за състоянието на пътната настилка, съставлява по съществото си предположение, въз основа на което е недопустимо формиране на извод за наличието на хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД.

 Предвид гореизложеното съдът намира, че  в резултат от процесното ПТП първите двама ищци са претърпели имуществени вреди по смисъла на чл. 51 от ЗЗД, в общ размер 5 532.07 лв. и тъй като е налице хипотезата на  чл. 49 от ЗЗД, искът им е основателен, като такъв следва да бъде уважен с ангажиране отговорността на ответната община чрез осъждането и да заплати парично обезщетение на посочените ищци в размер на предявените от тях претенции от по 500 лв., за всеки един от тях, като част от сумата 8 842.75 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта /чл.84, ал.3 ЗЗД/, до окончателното и изплащане.

 В производството не бяха представени каквито и да е доказателства, установяващи настъпването на твърдяните в исковата молба неимуществени вреди от деликта, поради което претенциите за обезвреда на такива вреди, предявени от първия и третата ищца, са изцяло недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

 По предявеният от ответника против третото лице помагач „ВиК“ ЕАД гр.Бургас обратен иск съдът намира следното.

 Установи се в случая, че ответната община носи обективна безвиновна отговорност по чл.49 ГПК, както поради противоправните действия/бездействия на собствените и служители, които не са изпълнили задълженията си по поддръжка на пътя, така и като възложител на дейностите по поддръжка на канализационната мрежа, т.е. налице е хипотезата на релевантен принос на служители и на ответника и на третото лице „ВиК“ ЕАД за настъпване на вредоносния резултат, поради което спорът относно отговорността на третото лице и ответник по обратния иск следва да се разреши съобразно разясненията, дадени в т.4 от Постановление № 17/18.11.1963 г., на Пленума на ВС, съгласно които когато работник на едно предприятие причини вреди на това предприятие заедно с работник на друго предприятие отговорността за вредите следва да се разпредели между двете предприятия съобразно степента на вината на техните работници.

 В случая приносът на служителите на ответника и този на служителите на третото лице „ВиК“ ЕАД за настъпване на процесното ПТП, същите допуснали неравност на пътното платно, респ. шахта с горна повърхност, издадена над пътната настилка, не може да се разграничи, ето защо според съда те поравно са допринесли за ПТП, поради което обратният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен частично за половината от предявената сума от 1 000 лв., като част от сумата 8 842.75 лв., а именно 500 лв., като част от сумата 8 842.75 лв., при условието, че ответникът по обратния иск ще плати, след като ищецът по този иск изпълни постановеното срещу него осъдително решение.

 За разликата над този размер до предявения размер от 1 000 лв., като част от сумата 8 842.75 лв., обратният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 Поради неоснователността на претенцията за обезщетение на неимуществени вреди обратния иск за същите не следва да бъде разглеждан.

 По повод направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК, предвид частичната основателност на претенциите, в тежест на ответника следва да бъдат възложени реално извършените от ищеца разноски по делото в размер 450 лв., съразмерно с уважената част от исковете.

 На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят разноски на ответника в размер 350 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 На основание чл.78, ал.1 ГПК, предвид частичната основателност на предявения обратен иск, в тежест на ответника по него следва да се възложат разноските на ищеца, в размер 25 лв., съразмерно с уважената част от иска.

 С оглед изхода от спора, на основание  чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 1 ГПК, предвид обстоятелството, че ответникът по обратния иск е представляван от юрисконсулт, следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв.

На основание чл.78, ал.10 ГПК, разноски на третото лице „Дженерали Застраховане“ АД не се дължат и такива не следва да му се присъждат.

 Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ОСЪЖДА Община Поморие, гр.Поморие, ул. Н..., ЕИК *********, представлявана от кмета на общината И.А.А., чрез  пълномощника и съдебен адресат адв. Ю. Д. Б.,***, да заплати на И.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** и на А.С.Д., ЕГН *********, с адрес ***, двамата  със съдебен адресат адв.Г.И.Д.,***, сума в размер 500 лв. (петстотин лева), за всеки един от тях, които суми са предявени като част от сумата 8 842.75 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищците имуществени вреди от непозволено увреждане на лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № .... резултат от ПТП, настъпило на 13.01.2021 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на деликта – 13.01.2021 г., до окончателното им изплащане.

 ОТХВЪРЛЯ исковете на И.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** и М.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, двамата със със съдебен адресат адв.Г.И.Д.,***, ЕИК *********, представлявана от кмета на общината И.А.А., чрез  пълномощника и съдебен адресат адв. Ю. Д. Б., да заплати на ищците суми в размер 1000 лв., за първия ищец и 500 лв., за втората ищца, представляващи обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди от непозволено увреждане – ПТП, настъпило на 13.01.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на деликта – 13.01.2021 г., до окончателното им изплащане.

 ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв. ...представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т., ЕГН **********, чрез пълномощника юрисконсулт Д.Б.З.,***, ЕИК *********, представлявана от кмета на общината И.А.А., чрез  пълномощника и съдебен адресат адв. Ю. Д. Б., сума в размер 500 лв. (петстотин лева), предявена като част от сумата 8 842.75 лв., представляваща обезщетение за причинени на И.А.Д., ЕГН ********** и А.С.Д., ЕГН *********, имуществени вреди от непозволено увреждане на лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № .... резултат от ПТП, настъпило на 13.01.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта – 13.01.2021 г., до окончателното и изплащане, ПРИ УСЛОВИЕ, че община Поморие заплати на И.А.Д., ЕГН ********** и А.С.Д., ЕГН *********, тази сума, като част от сумата 8 842.75 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 13.01.2021 г., до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 500 лв., до предявения размер от 1000 лв., като част от сумата 8 842.75 лв.

 ОСЪЖДА Община Поморие, ЕИК *********, да заплати на И.А.Д., ЕГН ********** и на А.С.Д., ЕГН *********, сума в размер 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

 ОСЪЖДА И.А.Д., ЕГН **********, А.С.Д., ЕГН ********* и М.И.Д., ЕГН **********,***, ЕИК *********, сума в размер 350 лв. (триста и петдесет лева), представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Община Поморие, ЕИК *********, сума в размер 25 лв. (двадесет и пет лева), представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от обратния иск.

 ОСЪЖДА Община Поморие, ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, сума в размер 100 лв. (сто лева), представляваща разноски по обратния иск.

 Решението е постановено при участието на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* и „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, в качеството им на трети лица помагачи на ответника Община Поморие, ЕИК *********.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :