№ 4332
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110143035 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Б. Г., ЕГН **********, П. Б. Г., ЕГН
**********, М. И. Н., ЕГН **********, и В. Б. К., ЕГН **********, всички чрез адв.
К. Д., с която срещу Столична община са предявени искове с правно основание чл. 108
ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на общо 1/2 идеална част от
следния недвижим имот: магазинно помещение, находящо се в сграда на ., гр. София,
цялото с площ от 18 кв.м., при съседи: стълбище, Й. П., безистен и Г. Р., заедно със
170/5764 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, цялото с площ от
295,70 кв.м., представляващо парцел III, в кв. 190 по дворищно-регулационния план на
гр. София, местността „Центъра“, който имот съгласно КККР на гр. София
представлява самостоятелен обект с идентификатор 68134.300.476.1.26,
предназначение: за търговска дейност, административен адрес: гр. София, ., ет. 1, при
съседни самостоятелни обекти на същия етаж: 68134.300.476.1.27 и 68134.300.476.1.25,
под обекта: няма, над обекта: 68134.300.47.1.3, придобита на основание обратно
изкупуване по реда на ЗВСНМРСА съгласно заповед № РД-57-1922/02.12.1992 г. на
кмета на СО и наследствено правоприемство и осъждане на ответника да им предаде
владението върху същия недвижим имот.
С исковата молба ищците твърдят, че техният праводател В.ка С, А. през 1939 г.
е закупила процесния недвижим имот, като за продажбата е бил съставен нотариален
акт № 47, том IV, рег. № 47, дело № 508/1939 г. През 1953 г. В.ка А. е продала 1/2 ид.ч.
от имота на С. С. Б., която от своя страна продала тази част през 1958 г. на Л. Д.а В..
След смъртта й В.а А. е била наследена от нейните дъщери П. А. С., Е. А. Б. и А. А.
К.а, които на 29.04.1978 г. са продали целия имот на държавно СД . по реда на
Постановление № 60/1975 г. на МС за сумата от 2000 лева. Поддържат, че с тази
продажба в полза на държавното предприятие е прехвър. само 1/2 ид.ч., доколкото
разпореждането от В.ка А. с продажба на 1/2 част от имота през 1953 г. е било валидно
извършено. На следващо място сочат, че през 1985 г. синовете на Л. В. /В. П. В. и Д.
1
П. В./ са предявили срещу СК „Нармаг“, Коларовски народен съвет и Министерство на
финансите /МФ/ иск за делба на имота, като е било образувано гр.д. № 11156/1985 г. по
описа на СРС, 46 състав. По искане на МФ в производството по това дело като трети
лица помагачи са били конституирани П. А. С., Е. А. Б. и А. А. К.а. С
първоинстанционното решение искът за делба с бил отхвърлен, като е било образувано
в.гр.д. № 2295/1987 г. по описа на СГС, II А въззивен състав. Въззивното производство
е било спряно до приключване на друг правен спор между страните с влязло в сила
решение. С влязло в сила решение по иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ Д. и В. В. са били
признати за собственици на 1/2 ид.ч. от магазина. Ищците акцентират, че до момента
на спиране на производството по делбата /1989 г./ техните наследодатели не са имали
претенции по отношение на правото на собственост върху магазина. Докато делбеното
производство е било спряно, се твърди да са настъпили промени в правото на
собственост върху имота, както следва:
- починали са братята В. В. и Д. В., без наследници по закон, с оглед което и на
основание чл. 11 3Н 1/2 ид.ч. от имота е преминала в патримониума на държавата, като
след възобновяване на производството по делба братята В. са били заменени като
страна от държавата;
- на осн. пар. 7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА /1991 г./ другата 1/2 ид.ч. от имота е станала
собственост на общината, с оглед което и държавата в производството по делба е била
заменена от Cтолична община /СO/;
- П. А. С., Е. А. Б. и А. А. К.а са депозирали пред СО заявление и след заплащане
/връщане/ на продажната цена в размер на сумата от 2000 лева със заповед № 57-
1922/02.12.1992 г. на кмета на СО им е била възстановена собствеността върху 1/2
ид.ч. от магазина по реда на ЗВСНМРСА. Владението върху имота е било предадено на
сестрите на 16.07.1992 г., като е продължило до 14.12.2020 г. от техните наследници
/А. А. е оставила за свои наследници А. Г. и В. К., П. С. е оставила за наследници
всички ищци /нейни племенници/, а след смъртта на Е. Б. последната е била наследена
от М. Н., когато ищците са били отстранени от имота от ЧСИ Р. М. по образуваното
изп.д. № 2252/2020 г.;
- с решение от 05.09.2014 г. по в.гр.д. № 2295/1987 г. на СГС е отменено
първоинстанционното решение и е допусната делба на имота между СО и Държавата
при равни дялове - по 1/2 ид.ч. за всеки съделител.
С исковата молба ищците сочат, че на 14.12.2020 г. са били извадени
принудително от имота от ЧСИ Р. М. във връзка с образуваното след влизане в сила на
решението за извършване на делбата изпълнително производство за изнасяне на
публична продан на имота. Заявяват, че в хода на делбеното производство не са
разполагали с процесуална възможност да заявяват самостоятелните си права върху
имота, доколкото към момента на настъпване на преклузия да встъпят главно, все още
не са били придобили обратно правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от магазина.
Поддържат, че съдебното решение по допускане на делбата не се ползва със СПН в
отношенията им с ответника. Заявяват претенции по чл. 108 ЗС при следните квоти: за
М. Б. Г. и П. Б. Г. - по 3/48 ид.ч., за В. Б. К. - 6/48 ид.ч. и за М. И. Н. - 12/48 ид.ч.
Ответникът оспорва предявените искове като недопустими, а в условията на
евентуалност - като неоснователни. Не оспорва твърденията на ищците, че по
отношение на процесния недвижим имот са влезли в сила решения за допускане и за
извършване на делба, като по силата на второто имотът е бил изнесен на публична
продан за ликвидиране на съсобствеността между СО и държавата. Поддържа, че със
съобщение от 18.03.2022 г. ЧСИ М. е уведомила общината, че е изготвено
постановление за възлагане - за купувач на имота е било обявено физическо лице,
което е внесло цената в срок, с оглед което и имотът му е бил възложен.
Постановлението за възлагане не е било обжалвано и е влязло в сила. Заявява, че
имотът вече не се намира в патримониума на СО, с оглед което счита, че ищците няма
как да ревандикират вещта от този ответник. Отделно от това изтъква, че ищците са
2
имали на разположение други способи за защита и оспорване на делбата, а към
момента всички срокове - давностни и преклузивни, за предявяване на претенции по
отношение на имота са били изтекли. Счита, че силата на пресъдено нещо на влезлите
в сила съдебни решения засяга претенциите на ищците в настоящия случай. Иска от
съда да отхвърли исковете като недопустими, евентуално като неоснователни.
В хода на съдебното производство, проведено пред настоящата инстация в
съдебното заседание на 26.01.2023 г. ответникът, чрез процесуалния си представител е
заявил, че не оспорва заповедта на кмета на Столична община от 02.12.1992 г.
Ищците, чрез процесуалния си представител, са заявили, че не оспорват фактите
на изнасяне на имота на публична продан по изпълнителното дело и възлагането на
същия с постановление за възлагане на трето за спора лице, като в тази връзка се
позовават на разпоредбата на чл.226, ал. 1 ГПК.
Софийски районен съд, въз основа на съвкупна преце. на събраните в хода на
производството доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
С влязло в сила решение от 31.05.1990 г. постановено по гр.д. № 1873/1989 г. по
описа на СГС, II гражданско отделение, е признато за установено на основание чл. 97,
ал. 1 ГПК по отношение на СП „Нармаг“, с правоприемници СК „Нармаг“ и фирма
„Нармаг“, че В. П. В. и Д. П. В. са собственици на ½ ид.ч. от магазинно помещение,
находящо се в сградата на ул. „Трети април“ № 22 в гр. София, цялото с площ от 18
кв.м. при съседи: стълбище „А“, Й. П., безистен и Г. Р., заедно с 170/5764 ид.ч. от
общите части на сградата и мястото, цялото с площ от 295,70 кв.м., съставляващо
парцел III от кв. 190 по плана на гр. София, местността „Центъра“ при съседи на
дворното място: Г. Р., ул. „Трети април“ и бившата Ючбунарска популярна ба..
С решение от 05.09.2014 г., постановено по гр.д. № 2295/1987 г. по описа на
СГС, II-А въззивен състав, влязло в законна сила, е отменено решение от 21.02.1986 г.,
постановено по гр. д. № 11156/1985 г. по описа на СРС, 46 състав, в частта, в която е
отхвърлен предявеният от Българската държава, заместила по реда на чл. 120 ГПК
(отм.), във вр. с § 2, ал. 1 ГПК и чл. 11 ЗН починалите в хода на процеса ищци В. П. В.
и Д. П. В., представлявана от министъра на регионалното развитие, иск с правно
основание чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.), във вр. с чл. 278, ал. 1 ГПК (отм.), § 2, ал. 1
ГПК и чл. 34, ал. 1 ЗС срещу Столична община иск за делба на следната недвижима
вещ: магазинно помещение, находящо се в сградата на ., в гр. София, цялото с площ от
18 кв.м., при съседи: стълбище "А", Й. П., безистен и Г. Русе, заедно със 170/5764 ид. ч.
от общите части на сградата и от дворното място, цялото с площ от 295,70 кв.м.,
съставляващо към момента на подаване на исковата молба - 19.08.1985 г., парцел ІІІ,
кв. 190 по дворищно-регулационния план на гр. София, местността "Центъра", при
съседи на дворното място: Г. Р., ул. "Пиротска" и бившата Ючбунарска популярна ба.,
като вместо това е допуснато извършването на съдебна делба между Българската
държава, заместила по реда на чл. 120 ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 1 ГПК и чл. 11
ЗН починалите в хода на процеса ищци В. П. В. и Д. П. В., представлявана от
министъра на регионалното развитие и Столична община на следния недвижим имот:
МАГАЗИННО ПОМЕЩЕНИЕ, находящо се в сградата на ., в гр. София, цялото с площ
от 18 кв.м., при съседи: стълбище "А", Й. П., безистен и Г. Русе, заедно със 170/5764
ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, цялото с площ от 295,70 кв.м.,
съставляващо към момента на подаване на исковата молба - 19.08.1985 г., парцел ІІІ,
кв. 190 по дворищно-регулационния план на гр. София, местността "Центъра", при
съседи на дворното място: Г. Р., ул. "Пиротска" и бившата Ючбунарска популярна ба.
при квоти:
3
1/2 ид. част - за Българската държава и
1/2 ид. част - за Столична община.
Решението по допускане на делбата е било постановено при участието на трети
лица-помагачи на страната на ответника М. И. Н., в качеството й на наследник по
закон на Е. А. Б., В. Б. К. и А. Б.а Г., в качеството им на наследници на П. А. С. и А. А.
А..
В хода на делбеното производство е било установено, че по силата на договор за
продажба на недвижим имот по реда на ПМС № 60/1975 г. за изкупуване на магазини,
работилници, складове и ателиета, сключен на 29.04.1978 г. с първоначалните трети
лица-помагачи П. А. С., Е. А. Б. и А. А. А., които са се задължили да прехвърлят
изцяло правото на собственост върху делбената недвижима вещ на държавата чрез СД
.. Съобразена е силата на пресъдено нещо и доколкото първоначалните ищци /В. В. и
Д. В./ са били признати за носители на 1/2 ид. част от правото на собственост върху
процесния имот, то и съдът е приел, че по този договор продавачите не са изпълнили
своето облигационно задължение да прехвърлят правото на собственост върху
останалата 1/2 ид. част от правото на собственост, която е притежавана от
първоначалните ищци. Прието е, че по силата на § 7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА (обн. в ДВ, бр.
77 от 17.09.1991 г.) с влизане в сила на ЗМСМА преминават в собственост на
общините обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени
за търговско обслужване, какъвто е прието, че е процесният магазин, с оглед което и
съдът е заключил, че същият е преминал в собственост на общината. При тези мотиви
решаващият състав на СГС е допуснал извършването на съдебна делба между
Държавата, като правоприемник на починалите ищци Д. В. и В. В., и Столична
община, за която е било установено, че е придобила другата ½ ид.ч. от процесния
недвижим имот на основание договора за продажба от 1978 г. и разпоредбата на § 7, ал.
1, т. 6 ЗМСМА (обн. в ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г.).
По делото като доказателство е приет и обсъденият от делбения съд договор за
продажба на недвижим имот по реда на ПМВ № 60/1975 г. от 29.04.1978 г., сключен
между П. А. С., Е. А. Б. и А. А. А., като продавачи, и държавата чрез СД . с предмет
процесното магазинно помещение.
Установява се на следващо място, че със заявление от 08.02.1992 г., подадено от
П. А. С., Е. А. Б. и А. А. Кънева до кметския наместник на териториална общинска
администрация – Възраждане, е поискано на основание ЗВСНМРСА да бъде
възстановено правото на собственост върху магазин, находящ се на у..
От протокол № 70 от 16.07.1992 г. и опис към същия за магазин на ., приети като
доказателства по делото, се установява, че владението върху имота е било предадено
на П. А. С. на посочената дата. Съгласно описа към протокола е извършена оце. на
извършените в магазинното помещение подобрения и същите са оценени на сумата от
2750 лева, като е вписана забележка същата да се приспадне от наема в размер на 4300
лева, които „Нармаг“ дължи на собствениците за времето от 19.02.1992 г. до 16.07.1992
г., а разликата да се изплати.
Прието е Споразумение от 16.07.1992 г., сключено между „Нармаг“, София и П.
А. С., от съдържанието на което е видно, че страните са приели, че „Нармаг“ дължи на
П. С. сумата от 4300 лева, представляваща обезщетение за времето от 19.02.1992 г. до
26.07.1992 г., през което не е било върнато владението на помещението, намиращо се
на ул. „Пиртоска“ № 22 с площ от 18 кв. м., а П. С. се е задължила да заплати
извършените в имота подобрения на стойност 2750 лева. Направено е прихващане,
като е уговорено разликата в размер на сумата от 1550 лева да бъде заплатена от страна
на „Нармаг“ до края на м.юли 1992 г. в брой на собствениците на имота.
4
Като доказателство по делото е представена и не е оспорена от ответника
заповед № 57-1922/02.12.1992 г. на кмета на гр. София, съгласно която на основание
ЗВСНМРСА и съгласно чл. 88, ал. 4 от Наредбата за държавните имоти, предвид
писмо № ДИ-18-457/13.04.1992 г. на ТОА „Възраждане“ – гр. София и бележка от
19.02.1992 г. за сумата от 2000 лева, е наредено да се отпише от актовите книги за
държавни и общински имоти и да се предаде на П. С., Е. Б., А. К.а недвижим имот,
находящ се на ул. ., а именно: магазин, застроен на 18 кв.м. и мазе с площ 7,25 кв.м.,
заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и мястото,
одържавени с акт № 8398/17.05.1978 г. на Коларовски РНС.
От удостоверение за наследници, изх. № 152/23.01.2018 г., издадено от
Столична община, район Сердика, се установява, че А. А. А. е починала на 01.05.2002
г. и е оставила за наследници по закон В. Б. К. /син/ и А. Б.а Г. /дъщеря/; Е. А. Б. е
починала на 06.12.2011 г. и е оставила за свой наследник по закон М. И. Н. /дъщеря/, а
П. А. С. е починала на 04.11.2010 г. със семейно положение „разведена“ без деца.
По делото е прието и удостоверение за наследници, изх. № РЛН21-УГ51-
5761/16.04.2021 г., издадено от Столична община, район Сердика, от което се
установява, че А. Б.а Г. е починала на 06.04.2021 г. и нейни наследници по закон са
низходящите й от първи ред – М. Б. Г. и П. Б. Г..
От представените по делото писмени доказателства е видно, а и това не се
оспорва от ответника, че в периода след 16.07.1992 г. имотът е владян от П. А. С., Е. А.
Б. и А. А. К.а, а след тяхната смърт – от техните наследници.
С решение № 438222/26.06.2018 г., постановено по гр.д. № 11156/1985 г. по
описа на СРС, 46 състав, влязло в законна сила на 25.07.2020 г., съдът е постановил
извършването на съдебна делба върху имота чрез изнасянето му на публична продан.
Като доказателство по делото е прието и удостоверение, изх. № 445/06.01.2021
г., издадено по изпълнително дело № 20207900402252 по описа на ЧСИ Р. М., съгласно
което производството е било образувано въз основа на изпълнителен лист от
13.02.2020 г. и изпълнителен лист от 26.10.2020 г., издадени по гр.д. № 11156/1985 г.
по описа на СРС, 46 с-в, съгласно които на публична продан е изнесен допуснатият до
делба между съделителите Българската държава и Столична община при равни дялове
недвижим имот, а именно: самостоятелен обект с идентификатор 68134.300.476.1.26,
съгласно КККР на гр. София, с адрес на имота: гр. София, ., ет. 1, ведно с 340/5764
ид.ч. от общите части на сградата и дворното място.
Не е спорно между страните, че след образуване на изпълнителното дело по
описа на ЧСИ Р. М., по което страни са Столична община и Държавата, ищците са
били отстранени от имота преди подаване на исковата молба, по която е образувано
настоящото производство.
Със съобщение, изх. № 10322/18.03.2022 г., изготвено по изпълнителното дело,
ЧСИ М. е уведомила ответника, че е била проведена публична продан на имота и за
купувач на същия е бил обявен В. П. Г.ев, който е внесъл в срок продажната цена,
поради което съдебният изпълнител му е възложил имота с постановление. Между
страните не е спорен фактът, че фактическата власт върху имота е била предоставена
на това физическо лице след образуване на настоящото исково производство.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 108 ЗС за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на
общо ½ идеална част от процесния недвижим имот и за осъждане на ответника да им
предаде владението върху същата.
Между страните не е спорно, че другата ½ идеална част от имота е собственост
на Българската държава съгласно влязлото в сила решение за допускане на делба, като
5
правото на собственост върху същата не е предмет на спора.
По предявените искове по чл. 108 ЗС в тежест на ищците е да докажат, че са
придобили правото на собственост върху процесните идеални части от имота на
соченото от тях основание - в случая обратно изкупуване по реда на ЗВСНМРСА и
наследствено правоприемство от П. А. С., Е. А. Б. и А. А. К.а, както и че фактическата
власт върху процесния имот към предявяването на исковете се е упражнявала от
ответника, като последното не е било спорно в производството.
В тежест на ответника по този иск е да установи възраженията си, в т.ч. и че е
налице противопоставимо на ищците правно основание да упражнява фактическата
власт върху имота.
Въз основа на доказателствата по делото настоящият съдебен състав приема, че
с влязлото в сила решение по допускане на делба по отношение на процесния
недвижим имот е установено, че процесната ½ ид.ч. от недвижимия имот е била
придобита от държавата чрез договор за продажба на недвижим имот по реда на ПМС
№ 60/1975 г. за изкупуване на магазини, работилници, складове и ателиета, сключен на
29.04.1978 г. с праводателите на ищците и трети лица помагачи в делбеното
производство П. С., Е. Б. и А. К.а, като на основание § 7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА (обн. в ДВ,
бр. 77 от 17.09.1991 г.) с влизане в сила на ЗМСМА правото на собственост от
държавата е преминало към Столична община.
В конкретния случай ищците се позовават, че притежават ½ ид.ч. от право на
собственост върху процесния недвижим имот, доколкото техните праводатели по реда
и на основание чл. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини,
работилници, складове и ателиета /ЗВСМРСА, обн. ДВ, бр. 105 от 19.12.1991 г./ са
придобили обратно същото с връщане на продажната цена в едногодишния
преклузивен срок от влизане в сила на реституционния закон.
Разпоредбата на чл. 1 от същия предвижда, че се възстановява правото на
собственост на бившите собственици и наследниците им на продадените от тях по реда
на ПМС № 60 от 1975 г. за изкупуване на магазини, работилници, складове и ателиета
(ДВ, бр. 39 от 1975 г.) магазини, работилници, складове и ателиета, ако в срок до 1
година от влизане на закона в сила върнат на купувачите, съответно на техните
правоприемници, получените от продажбата суми.
В конкретния случай съдът приема за установено, че правото на собственост
върху ½ ид.ч. от имота е възстановено на наследодателите на ищците, прехвърлили
имота по реда на ПМС № 60/1975 г., на основание чл. 1 от посочения реституционен
закон. В тази връзка следва да се посочи, че макар по делото да не е представена
разписка за връщането на продажната цена по договора, сключен през 1978 г., а
именно сумата от 2000 лева, то последното не означава, че процедурата по
възстановяване на правото на собственост не е породила реституционен ефект. С
Решение № 1504 от 19.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 6487/2007 г., V г. о., е въприето
становището, че ЗВСВНМРСА не задължава получателя на цената да издаде
счетоводен или друг нарочен документ, тъй като по правило последният не е
заинтересован реституцията да настъпи, не е уредена и процедура, която да регулира
правоотношението между продавач и купувач за тези случаи. В тези случаи, съгласно
даденото от ВКС разрешение, значение следва да се отдаде на свидетелстващата роля
на актовете на общинската администрация, опосредяваща отношенията във връзка с
прилагането на закона и реституцията на отнетата собственост. В случая в заповед РД-
57-1922/02.12.1992 г. на кмета на гр. София, съставена на основание ЗВСНМРСА, е
констатирано, че са налице предпоставките правото на собственост да се възстанови на
продавачите по договора от 1978 г., доколкото е била представена бележка от
19.02.1992 г. за сумата от 2000 лева, в какъвто размер е била и продажната цена по
сключения по реда на ПМС № 60/1975 г. договор за продажба.
Доколкото с влязло в сила съдебно решение е било установено, че този договор
6
за продажба е породил действие само за ½ ид.ч. от имота, а по отношение на другата ½
ид.ч. от имота с влязло в сила съдебно решение е установено, че е принадлежала на Д.
В. и В. В., то и следва да се приеме, че реституционен ефект по отношение на правото
на собственост върху магазинното помещение за праводателите на ищците е настъпил
само за ½ ид.ч. от магазина, за която на основание договора за продажба от 1978 г. и §
7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА (обн. в ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г.) с влизане в сила на ЗМСМА
делбеният съд е приел, че принадлежи на Столична община.
Ето защо и следва да се приеме, че на праводателите на ищците е възстановено
правото на собственост върху ½ ид.ч. от магазинното помещение, като всяка от тях е
притежавала по 1/6 ид.ч. от същия.
Предвид съдържанието на представените по делото удостоверения за
наследници и липсата на твърдения и данни, които да опровергават съдържанието на
тези официални документи, съобразявайки разпоредбите на чл. 5, ал. 1, чл. 8, ал. 1, вр.
чл. 10, ал. 2 ЗН, датите на настъпване на смъртта на А. А. А. /01.05.2002 г./, наследена
от низходящите й В. Б. К. и А. Б.а Г., последната починала на 06.04.2021 г. и наследена
от низходящите й от първи ред М. Б. Г. и П. Б. Г.; на П. А. С. /04.11.2010 г./, наследена
съобразно правилата на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 ЗН от сестра си Е. А. Б. и
низходящите на починалата вече сестра А. А. А. /В. Б. К. и А. Б.а Г./ и датата на
смъртта на Е. А. Б. /06.12.2011 г./, наследена от низходящата си от първи ред М. И. Н.,
съдът приема, че по силата на наследственото правоприемство ищците са придобили
правото на собственост в размерите, заявени от тях с исковата молба – по 3/48 ид.ч. за
ищците М. Г. и П. Г., 6/48 ид.ч. за ищеца В. К. и 12/48 ид.ч. за ищцата М. Н..
За пълнота на изложението и макар мотиви за това да са изложени с
постановеното по реда на чл. 140 ГПК по делото определение, съдът намира за
необходимо да посочи, че неоснователно от страна на ответника в производството се
поддържа, че в делбеното производство за ищците, респ. за техните праводатели, са
настъпили преклузии да се позоват на правото си на собственост върху процесната ½
ид.ч. от имота, като не могат да бъдат споделени съображенията, че именно и
единствено в този процес е следвало да противопоставят възстановеното им през 1992
г. право на собственост.
Следва да се посочи, че по делото не е спорно, че първоинстанционното
решение по допускане на делба по гр.д. № 11156/1985 г. по описа на СРС е било
постановено на 21.02.1986 г., а производството пред въззивния съд е било образувано
през 1987 г. В производството по предявения от В. В. и Д. В. иск за делба
праводателите на настоящите ищци са били конституирани като трети лица помагачи.
Не е спорно, че в делбеното производство не е било поискано, нито е било допуснато
главното им встъпване. В този аспект съдът съобразява, че както сега действащият
процесуален закон, така и ГПК /отм./ в разпоредбата на чл. 181, ал. 2 ГПК /отм./ е
съдържал процесуална преклузия относно момента, до който е допустимо встъпването
като главна страна в производството от лице, което заявява самостоятелни права върху
предмета на спора - до приключване на устните състезания в първата инстанция.
Следователно и към 1992 г., когато на праводателите на ищците е било възстановено
правото на собственост върху ½ ид.ч. от недвижимия имот, то и за тях не са били
налице предпоставките да поискат да встъпят главно в делбеното производство.
Съгласно Решение № 1047 от 21.X.1991 г. по гр. д. № 821/91 г., I г. о., на встъпилото
или привлеченото в делбено дело трето лице /помагач/ не може да се присъди част от
допуснатия до делба имот, доколкото последното няма качеството съделител в
делбеното производство, следователно и като трети лица помагачи праводателите на
ищците не могат да бъдат санкционирани от настъпването на преклузия да заявяват
правата си в самостоятелно производство, с оглед непозоваването на същите в
производството по делба.
Същевременно приложимо в случая е разрешението, дадено с ТР № 3 от
19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК, че макар прехвърлянето на дела да
7
променя носителя на правото на собственост, според установеното в чл. 226, ал. 1 ГПК
/чл. 121, ал. 1 ГПК-отм./ процесуално правило, делото продължава своя ход между
първоначалните страни, като по реда на чл. 226, ал. 2, изр. второ ГПК /чл. 121, ал. 2,
изр. второ ГПК-отм./ приобретателят може да замести своя праводател само със
съгласието на всички съделители и на лицето, което встъпва като страна по делото.
Ако подобно съгласие не бъде постигнато, делото продължава своя ход с участието на
първоначалните съделители - прехвърлителят участва в процеса като процесуален
субституент на приобретателя, като процесуалната му легитимация произтича от
самия закон. Конституирането на приобретателя наред с прехвърлителя не е
необходимо, въпреки че последният не е носител на материалното право и съгласно чл.
226, ал. 3 ГПК /чл. 121, ал. 3 ГПК-отм./ постановеното решение във всички случаи ще
съставлява пресъдено нещо както за съделителите, така и спрямо приобретателя по
въпросите дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са делбените им
права, като признатите на прехвърлителя права ще се считат за права на
приобретателя. Въпросът за настъпилото в хода на делбеното производство
правоприемство по силата на осъществяване на фактически състав, разписан в нормата
на чл. 1 ЗВСНМРСА, не е бил предмет на производството по делба, съответно и в
отношенията между страните по настоящото дело не е формирана сила на пресъдено
нещо по основанието, на което ищците се легитимират като собственици на процесната
½ идеална част от имота. Следователно и доколкото по делото съдът прие, че
материалната им легитимация е доказана, то и установителната част от претенциите им
следва да бъде уважена при посочените в исковата молба квоти.
По отношение на въпроса относно упражняване на фактическата власт върху
недвижимия имот следва да се посочи, че ответникът не е оспорил твърденията на
ищците, че след образуване на изпълнителното производство въз основа на влязлото в
сила съдебно решение за извършване на делбата чрез изнасянето на имота на публична
продан, същите са били отстранени от имота, като владението им е било отнето. Видно
е от представеното и прието по делото удостоверение, издадено по изпълнителното
дело, че същото е било образувано въз основа на два изпълнителни листа за
ликвидиране на съсобствеността чрез изнасянето на имота на публична продан.
Ответникът Столична община е страна в изпълнителното производство, в хода на което
имотът е бил изнесен на публична продан, а за купувач на същия с Протокол от
23.02.2022 г. на ЧСИ М. е бил обявен В. П. Г.ев. С оглед внасяне на цената имотът е
бил възложен на купувача с постановление за възлагане, за което не са налице данни да
е било обжалвано. Както се посочи, страните не спорят, че постановлението за
възлагане е влязло в сила, с оглед което и към приключване на устните състезания по
настоящото дело фактическата власт върху имота е предадена на купувача от
публичната продан.
С Решение № 181 от 7.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4988/2014 г., I г. о., ГК, е
възприето разрешението, че при доказана активна материално-правна легитимация на
ищеца по предявен по реда на чл. 108 ЗС иск, съдът следва да се произнесе с
установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост, ако по
делото е установено, че ответникът е упражнявал фактическата власт върху вещта към
момента на предявяване на иска, но в хода на производството са настъпили факти,
които сочат, че към момента на приключване на устните състезания фактическата
власт върху вещта не се упражнява от ответника /в този смисъл тълкуването, дадено в
т. 2А на ТР № 4/2014 г. от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, както
и становището, изразено в решение № 9/24.06.2013 г. по гр. д. № 301/2012 г. на Първо
ГО на ВКС/. В подобна хипотеза, ако настъпилите в хода на процеса факти, довели до
това, че към момента на приключването на устните състезания фактическата власт
върху вещта вече не се упражнява от ответника, са последица от извършени от
последния действия, искът следва да бъде уважен и в осъдителната му част, освен ако
владението е било предадено на предявилото иска лице. За да се освободи от
отговорност ответникът е необходимо да докаже, че е предал вещта на предявилото
8
иска лице. Обстоятелството, че към момента на приключване на устните състезания
вещта не се намира в негова фактическа власт, не освобождава ответника от
отговорност, ако е установено, че е упражнявал фактическата власт към момента на
предявяване на иска.
С оглед изложеното и събраните по делото доказателства, съдът приема, че към
момента на предявяване на исковете по чл. 108 ЗС – 22.07.2021 г. ищците не са
упражнявали фактическа власт върху имота, доколкото по висящото изпълнително
дело № 2252/2020 г. по описа на ЧСИ Р. М. със страни Държавата и Столична община,
имотът е бил изнесен на публична продан, във връзка с което ищците са били
отстранени от недвижимия имот.
По изложените съображения съдът приема, че исковете са основателни и следва
да бъдат уважени и в осъдителната им част.
По разноските:
При този изход от спора право на присъждане на разноски възниква само за
ищците. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тяхна полза следва да се присъди сумата от
1692 лева, от които 142 лева за заплатена държавна такса, 10 лева - такса за вписване
на исковата молба и 1540 лева за адвокатско възнаграждение, заплатено от ищците на
процесуалния им представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. Б. Г., ЕГН **********,
с адрес гр. София, бул. „Сливница“ №287, П. Б. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к. „Зона Б-5“, бл. 14, вх. Д, ет.1, М. И. Н., ЕГН **********, с адрес ., и В. Б. К., ЕГН
**********, с адрес гр. София, бул. „Сливница“ №287, всички чрез адв. К. Д., със
служебен адрес: гр. София, ., искове с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на
Столична община, ЕИК ., с адрес: ., че ищците са собственици на основание обратно
изкупуване по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху някои
магазини, работилници, складове и ателиета /ЗВСНМРСА, обн. ДВ, бр. 105 от
19.12.1991 г./ и наследствено правоприемство от А. А. А., Е. А. Б. и П. А. С. на 1/2
идеална част от следния недвижим имот: магазинно помещение, находящо се в сграда
на адрес: гр. София, ., цялото с площ от 18 кв.м., при съседи: стълбище, Й. П., безистен
и Г. Р., заедно със 170/5764 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място,
цялото с площ от 295,70 кв.м., представляващо парцел III, в кв. 190 по дворищно-
регулационния план на гр. София, местността „Центъра“, при съседи на дворното
място: Г. Р., ул. „Пиротска“ и бивша Ючбунарска популярна ба., който имот съгласно
КККР на гр. София представлява самостоятелен обект с идентификатор
68134.300.476.1.26, с адрес: гр. София, район „Възраждане“, ., ет. 1, разположен в
сграда с идентификатор: 68134.300.476.1, с предназначение на самостоятелния обект:
за търговска дейност, с площ: 18 кв.м., прилежащи части: 340/5764 ид.ч. и съседни
самостоятелни обекти на същия етаж: 68134.300.476.1.27 и 68134.300.476.1.25, под
обекта: няма, над обекта: 68134.300.476.1.3, при следните квоти:
за М. Б. Г., ЕГН ********** - 3/48 ид.ч.
за П. Б. Г., ЕГН ********** – 3/48 ид.ч.;
за В. Б. К., ЕГН ********** - 6/48 ид.ч.;
за М. И. Н., ЕГН ********** - 12/48 ид.ч.,
и ОСЪЖДА Столична община, ЕИК ., с адрес: . да им предаде владението
върху общо ½ идеална част от имота, както следва:
на М. Б. Г., ЕГН ********** - 3/48 ид.ч. от имота;
на П. Б. Г., ЕГН ********** – 3/48 ид.ч. от имота;
9
на В. Б. К., ЕГН ********** - 6/48 ид.ч. от имота;
на М. И. Н., ЕГН ********** - 12/48 ид.ч. от имота.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК ., с адрес: . на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на М. Б. Г., ЕГН **********, П. Б. Г., ЕГН **********, М. И. Н., ЕГН
**********, и В. Б. К., ЕГН **********, чрез адв. К. Д., със служебен адрес: гр. София,
., сумата от 1692 лева, представляваща направените в първоинстанционното
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена до Софийски
градски съд чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10