Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Русе, V-ти гр.с-в, в публично
заседание на 29 юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 6621
по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Алианц Лизинг
България“ ЕАД, гр.София, твърди, че ответникът А.И.М. е авалист по запис на
заповед, издаден на 17.03.2016 г. от „Дожд България" ЕООД, за безусловно
плащане, на предявяване, на "Алианц Лизинг България" АД или на негова
заповед на сумата 151 373,77 евро.
Записът бил издаден и авалиран при условията на издаването му, като обезпечение
на вземанията на „Алианц Лизинг България" АД срещу издателя „Дожд
България" ЕООД, произтичащи от Договор за финансов лизинг на моторно
превозно средство с опция за прехвърляне на собствеността, № 7820, с приложими
Общи условия. Записът на заповед бил предявен за плащане на авалиста А.М. на
03.10.2018 г., а на длъжника „Дожд България" ЕООД на 11.09.2018 г.
На
16.03.2016 г. „Алианц Лизинг България" АД сключило с „Дожд България"
ЕООД договор за лизинг, по силата на който лизингодателят предоставил на „Дожд
България" ЕООД – лизингополучател, за временно и възмездно ползване три
броя моторни превозни средства – автомобили, марка „Додж". Договорът за
лизинг бил сключен за срок от 60 месеца, считано от датата на предаване на
автомобилите на лизингополучателя. Поради спиране на плащанията по договора,
ищецът прекратил контракта едностранно с писмо от 08.05.2018 г., като
предоставил срок до 15.05.2018 г. на лизингополучателя за доброволно изпълнение
на натрупаните задължения, в който срок плащане не постъпило.
Лизингополучателят върнал автомобилите на 17.05.2018 г. В т.11.11 във вр. с
т.11.3 от договора за лизинг било предвидено в случай на предсрочното му
прекратяване по причина, за която лизингополучателят отговаря, същият да дължи
неустойка в размер на 30 % от покупната цена на лизинговите вещи, в случая
95 760 лв.
По повод подадено от ищеца заявление
по чл.417 ГПК било образувано ч.гр.д.№ 730/2019 г. по описа на РС-Русе, по което
въз основана записа на заповед солидарно срещу „Додж България“ЕООД и авалиста А.М.
била издадена заповед за незабавно изпълнение и изп.лист за сумата 25 000
лв., равняваща се на част от дължимата неустойка. Предвид дадените указания за
установяване на вземането си, ищецът претендира да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено, че ответникът дължи солидарно с „Додж
България“ЕООД сумата 25 000 лв., представляваща част от вземането по запис
на заповед от 17.03.2016 г., ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението по чл.417 ГПК. Претендира присъждане на разноските за двете
производства.
В отговора на исковата молба
ответникът А.И.М., чрез назначения му особен представител, счита иска допустим,
но неоснователен и като такъв моли за неговото отхвърляне.
Съдът, като съобрази представените по
делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото е приложено ч.гр.д.№ 730/2019 г. по описа на РС-Русе, по което въз основа на подадено от ищеца заявление по
чл.410 ГПК са издадени заповеди за изпълнение на парично задължение №№
1831/03.06.2019 г. и 2285/29.07.2019 г. съответно срещу “Додж България” ЕООД,
гр.София и А.И.М. за солидарно заплащане на сумата 25 000 лева, представляваща
задължение по запис на заповед, издаден като обезпечение на парични задължения
по договор за финансов лизинг на МПС № 7820/16.03.2016 г., ведно със законната
лихва от 06.02.2019 г. и 1586 лв. разноски по заповедното производство.
Заповедта по чл.410 ГПК е влязла в сила по отношение на първия длъжник, а
спрямо А.М. е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
По двете дела е приложен договор
за финансов лизинг с опция за прехврляне на собствеността № 7820/16.03.2016 г.,
сключен между лизингодателя “Алианц Лизинг България” АД и лизингополучателя
“Додж България” ЕООД, с който първият от тях се задължава да придобие един
товарен и два леки автомобила, марка “Додж” и да ги предостави за ползване на
втория срещу заплащане на възнаграждение, определено по размер и срокове в погасителен
план, неразделна част от контракта. В т.11.11 от договора е предвидено в случай
на предсрочното му прекратяване по вина на лизингополучателя, същият да дължи
неустойка в размер на 30 % от покупната цена на вещите при прекратяване след
втората и всяка следваща година от действието на договора.
Общите условиуя на “Алианц Лизинг
България” АД, приложими към договори за финансов лизинг, в т.8.5. предвиждат в
случаите, когато лизингополучателят няма качеството потребител по смисъла на
ЗЗП, при подписване на договора за лизинг да предостави в полза на
лизингодателя Запис на заповед за всякакви вземания на лизингополучателя – за
лизингова цена, за лихва, за ДДС, за неустойки, за данъчи и др., произтичащи от
договора за финансов лизинг.
На 17.03.2016 г. “Додж България”
ЕООД издава запис на заповед, авалиран от ответника А.М., с който безусловно и
неотменимо се задължава да заплати при предявяване на ищеца “Алианц Лизинг
България” АД сумата от 151 373.77 евро. Ценната книга е връчена на
ответника чрез нотариална покана на 17.08.2018 г., а на лизингополучателя на
11.09.2018 г. чрез залепване на уведомление.
По делото е прието и неоспорено
заключението на съдебно-икономическа експертиза, видно от която общата дължима
сума по договора за финансов лизниг възлиза на 167 694.20 евро, включваща
122 403.28 евро главница, 27 949.04 лв. ДДС и 17 341.88 лева
лихви. Общият размер на забавените плащания по контракта с падежи, настъпили в
периода 20.11.2017 г. - 20.05.2018 г., възлиза на сумата 48 838.45 лв.
Договорът е прекратен едностранно от “Алианц Лизинг България” АД и на
17.05.2018 г. “Додж България” ЕООД е върнало лизинговите вещи. Дължимата
неустойка по т.11.11 и т.11.3. от договора възлизала на 95 760 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
Предявеният иск е установителен за
вземането на “Алианц Лизинг България” АД към ответника, с
правно основание чл.422 ГПК. По делото не е спорно, че вземането на ищеца произтича
от абстрактна сделка - запис на заповед от 17.03.2016 г., авалиран от А.М.. За
нейната действителност следва да са налице изискваните от закона реквизити –
чл.535 и 536 от ТЗ. Не се спори, че подписите за издател и авалист са положени
от ответника А.М. в лично качество и като управител на „Додж България“ ЕООД,
поради което съдът приема, че депозираната по делото ценна книга е редовна от
външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение парично задължение. Посочени
са дата и място на издаване, дата на падежа – на предявяване, личните данни на
издателя и на лицето, на което трябва да се плати и безусловното обещание на
длъжника да плати определена сума пари. Задължението е авалирано при посочените
условия от ответника по настоящото дело като физическо лице.
Въпреки
абстрактния характер на записа на заповед като едностранна сделка, за която
наличието на основание не е елемент от фактическия й състав, издателят
разполага с правото да противопостави освен абсолютните си възражения срещу
ефекта, така и личните си, основани на каузални отношения с кредитора му. В
случая между страните не се спори, че ценната книга е издадена за обезпечение
на съществувалото между ищеца и „Додж България“ ЕООД каузално отношение –
договор за финансов лизинг № 7820/16.03.2016 г. Няма спор и че процесната ценна
книга обезпечава всякакви вземания на лизингодателя към лизингополучателя по
договора, в това число и за неустойки, както предвижда т.8.5. от приложимите ОУ
на ищцовото дружество.
Приложените писмени доказателства и
приетата икономическа експертиза установяват, че срокът на договора за финансов
лизинг е 60 месеца и последната погасителна вноска е следвало да бъде платена
на 20.04.2021 г. Последната лизингова вноска, по която има постъпило частично
плащане, е с дата на падеж 20.11.2017 г. Поради неплащане на следващите шест
погасителни вноски, договорът е прекратен едностранно от страна на
лизингодателя, а лизингополучателят е върнал трите автомобила. Следователно, след
като основното /каузално/ задължение не е погасено чрез плащане, то и гаранционната
функция на процесната запис на заповед не е изпълнена. Неизпълнението на
длъжника по каузалното отношение задължава по менителничното задължение както
издателя, така и авалиста. Съгласно експертното заключение, дължимата договорна
неустойка възлиза на сумата 95 760 лв., от която по приложеното заповедно
производство се претендират 25 000 лв.
Едва в хода на устните състезания
особеният представител на ответника прави възражение, че не е спазена
специалната форма за авала, предвидена в чл.484 от ТЗ. Освен несвоевременно,
възражението по същество е и неоснователно.
Авалът
/поръчителството по запис на заповед/ действително е формална сделка. Дава се
върху записа на заповед, като се изразява с думите “като поръчител” или с друг
равнозначен израз и трябва да се подпише от поръчителя. Подписът на лицевата
страна на записа на заповед, ако не е на издателя, учредява менителнично
поръчителство /авал/.
В случая законовите изисквания са изпълнени. На лицевата страна на ценната
книга изрично е посочено, че същата е авалирана от А.М. при условията, при
които е издадена и след текста е подписана от ответника именно в качеството си
на „авалист“.
С оглед изложеното съдът намира
предявеният установителен иск за съществуване вземането на ищеца към ответника,
солидарно с издателя на ценната книга, ведно със законната лихва от депозиране
на заявлението по чл.410 ГПК, за основателен и като такъв следва да се уважи
изцяло.
На основание чл.78 ГПК в тежест на ответника са
направените от ищеца деловодни разноски както в настоящото дело, така и по
приложеното заповедно производство.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.И.М., с ЕГН **********,***,
на основание чл.422 ГПК, че дължи на “Алианц Лизинг България” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Резбарска” 5,
представлявано от изп.директори Росен Станимиров и Цветелина Й., солидарно с „Додж България“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата 25 000 лв., дължима по запис на
заповед от 17.03.2016 г., издаден като обезпечение на парични задължения по
договор за финансов лизинг на МПС с опция за прехвърляне на собствеността №
7820/16.03.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2019 г. до
окончателното й заплащане, за която е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 730/2019 г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА А.И.М., с ЕГН **********,***, да заплати на
“Алианц Лизинг България” ЕАД, гр.София, с ЕИК *********, 1586 лв. деловодни разноски по ч.гр.д.№ 730/2019 г. по описа на
РС-Русе и 2 946 лв. разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: