Решение по дело №951/2019 на Районен съд - Русе

                                                        РЕШЕНИЕ

                                                                     №

                                                         гр.Русе, 11.11.2019 г.

                                                   

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 14 октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

 

 

при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 951 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.98а от Закона за енергетиката и чл.422, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

          Производството е образувано по молба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, с която е предявен иск  с правно основание чл.422 от ГПК, за приемане установено, че  ответникът А.М.М. с ЕГН: ********** дължи на ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ ”АД, гр.Варна, сумата общо от 618,17 лева, представляващи 605,17 лева дължима главница за незаплатена ел. енергия и такса за възстановяване за периода 20.03.2018г. – 18.05.2018г., както и мораторна лихва в размер на 13,00 лева, представляваща сбора от мораторни лихви на всяка фактура от падежа й до 02.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410, т.1 от ГПК, които суми са присъдени с издадена заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№5802/2018г. по описа на РРС, 5-ти гр.състав.

Обстоятелства от които се твърди, че произтича претендираното право:

Сочи се в исковата молба, че  А.М.М. с ЕГН: ********** е клиент на "Енерго-Про Продажби" АД, с клиентски номер кл.№1700157206, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер аб.№**********, находящ се на адрес: с.П, ул.“И В“, Община Две могили, обл.Русе. Тези облигационни отношения се регламентират, според изнесеното, от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П."АД и Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П."АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР към момента).

Съгласно чл.17, т.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П."АД/ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, се следва, че „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия, в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в ал.6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

Съгласно чл.38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".

Съгласно чл.16, т.2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „клиентът се задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл.28, ал.5 от ОУПЕЕ „Неполучаването на фактурата не освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума в срок". При това положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

Съгласно чл.32 от ОУПЕЕ „В случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението".

Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл.107 от Закона за енергетиката на 21.08.2018г., в Районен Съд – Русе било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу А.М.М. с ЕГН: **********, в резултат на което е образувано ч.г.д. №5802/2018г. на РРС.

Към момента на подаване на заявлението горецитираният потребител на електрическа енергия има неизплатени задължения в общ размер на 618, 17 лева, за обект на потребление, заведен с абонатен номер аб.№ ********** находящ се на адрес: с.П, ул.“И В“, Община Две могили, обл.Русе. В посочената сума, според ищецът, са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на представляващи 605,17 лева дължима главница за незаплатена ел. енергия и такса за възстановяване за периода 20.03.2018г. – 18.05.2018г., както и мораторна лихва в размер на 13,00 лева, представляваща сбора от мораторни лихви на всяка фактура от падежа й до 02.08.2018г.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника. Такъв е постъпил но извън срока по чл.131 от ГПК, поради което не следва да се обсъждат релевираните в него възражения.

Редовно призован , назначеният особен представител не се явява в съдебно заседание , не взема становище по иска.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр. дело №5802/2018г. на Районен съд гр.Русе, 5-ти състав, по подадено от ищеца срещу ответника заявление по чл.410 ГПК, е издадена заповед за изпълнение за неизплатени задължения, които са описани подробно.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 422, ал.1 от ГПК, с който се търси съдебно установяване на дължимостта на вземането на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД срещу  ответника по делото.

По допустимостта на установителния иск:

Правният интерес от реализиране на търсената защита се извежда от изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е налице спор досежно дължимостта на процесната сума. В този смисъл съдебният състав споделя виждането, че условие за надлежното упражняване на иска е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума. По тези съображения съдебният състав приема, че предявеният иск се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Облигационната обвързаност на страните, произтича от Договор за продажба на ел.енергия, условията на който договор са регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на "ЕНЕРГО Про ПРОДАЖБИ" АД. Посочените общи условия, са приложени по делото с исковата молба, и са влезли в сила, тъй като съгласно чл.98а от Закона за енергетиката, обществените снабдители на електрическа енергия продават електрическа енергия на потребители при публично известни общи условия, които трябва да бъдат одобрени от ДКЕВР, да се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и на интернет страницата на доставчика.  

Влизането на ОУ в сила, не е обусловено от писменото им приемане от потребителите, поради което и на основание ноторно известния факт на публикация на ОУПЕЕ, съдът приема, че посочените Общи условия са влезли в сила.

По основателността на иска:

Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество. Исковата молба е постъпила на 15.02.2019г. в предвидения от чл. 415, ал. 1 от ГПК срок.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.

В тежест на ищеца по предявения положителен установителен иск бе да установи, при условията на пълно и главно доказване наличието на паричното задължение, както и неговия размер, наличието на облигационна връзка между страните, и основанието на което правото е възникнало, също така и количеството на реално доставена, потребена и надлежно отчетена от ответника електроенергия.

Страните не спорят,  че сумите, присъдени с издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по ч. гр. дело №5802/2018г. на Районен съд гр.Русе, 5-ти състав, са за главница за незаплатена електрическа енергия и такса за възстановяване на ел.захранване, по фактури, които са  за реален отчет на обекта, издадени  за периода от 20.03.2018г. до 18.05.2018г., за обект с абонатен номер с абонатен номер аб.№ ********** находящ се на адрес: с.П, ул.“И В“, Община Две могили, обл.Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 21.08.2018 година до окончателното й изплащане,  както и мораторна лихва в размер на 13,00 лева, представляваща сбора от мораторни лихви на всяка фактура от падежа й до 02.08.2018г.

Съгласно чл.17, т.2 от посочените ОУ, потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия, в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия, като в чл.26 и в чл.27 са регламентирани сроковете за заплащане на ел.енергията за битови и стопански нужди. Ответникът, не представи доказателства за плащане по процесните фактури. Ищецът, в чиято тежест е, ангажира доказателства, посредством представена справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 22.01.2019г. за клиент А.М.М. с ЕГН: ********** с клиентски номер кл.№1700157206, т.е. за консумираните количества ел.енергия в квтч., отразени в регистрите на «Електроразпределение Север»АД, като в тази справка е включена и консумацията за процесния период.

Видно от представено по делото извлечение за фактури няма данни за плащания на стойността им, начислена за консумирана ел.енергия в обекта и такса за възстановяване.

При така обсъдените доказателства по делото, съдът формулира извод, че  предявеният иск се явява основателен и като такъв подлежи на уважаване.

По отговорността за разноски:

С оглед уважаване на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените от последния разноски в настоящото производство, съобразно представения списък по реда на чл. 80 от ГПК, в общ размер от 400,00 лева, а именно: д.т. в размер на 75,00 лева, 150,00лв. – за назначаване на особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК и 100,00 лева ю.к.възнаграждение по исковото производство, както и разноските, направени в заповедното производство 25,00 лева д.т. и 50.00лв. – ю.к.възнаграждение, съгласно т. 12 на ТР № 4/2013 г.

Така мотивиран, съдът

 

                            

                           РЕШИ:

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че ответникът А.М.М. с ЕГН: **********, дължи на основание чл.422 от ГПК в полза на ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна сумата общо от 618,17 лева, представляващи 605,17 лева дължима главница за незаплатена ел. енергия и такса за възстановяване за периода 20.03.2018г. – 18.05.2018г., както и мораторна лихва в размер на 13,00 лева, представляваща сбора от мораторни лихви на всяка фактура от падежа й до 02.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410, т.1 от ГПК, които суми са присъдени с издадена заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№5802/2018г. по описа на РРС, 5-ти гр.състав.

          На основание чл.78, ал.1 от ГПК

ОСЪЖДА А.М.М. с ЕГН: ********** да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна сумата в общ размер на 400,00 лева, а именно: д.т. в размер на 75,00 лева, 150,00лв. – за назначаване на особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК и 100,00 лева ю.к.възнаграждение по исковото производство, както и разноските, направени в заповедното производство 25,00 лева д.т. и 50.00лв. – ю.к. възнаграждение, съгласно т. 12 на ТР № 4/2013 г.

Решението да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: