РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. Велико Търново , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пламен Борисов
Йордан Воденичаров
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20204100500782 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК
Предмет на въззивната жалба, подадена от името на К. Г. З. чрез пълномощника му
адвокат П.Ц. П. от ВТАК е решение № 199 /13.07.2020 г. по гр.д. № 1886/2019 г. на
ГОРС , в частта му , с която е осъден да заплати на „Ивикс Строй“ ЕООД –В.Търново
сумата 2 638, 32 лева – представляваща възнаграждение , дължимо за изпълнение на
договор от 22.04.2019 г. за изработка на бетонни колони и бетонна шапка- ограда на имот в
с.Правда, с молба да бъде отменено и отхвърлен предявения иск като неоснователен и
недоказан, с присъждане на направените по производството разноски.
Наведени са оплаквания / доводи/ за неправилност на решението, основани на
обстоятелствата/ пренебрегнати от съда/ на неизпълнение от ищеца на целия обем на
поръчаното по договора , наличие на толкова съществени недостатъци на изработеното, че
се явява освен показател за лошо изпълнение, и- за негодност да осъществи договореното
и обикновеното му предназначение, противно на изискванията на чл.261, ал.1 ЗЗД,
превърнато в основание ответникът да не приеме извършената работа и да упражни
правото си да развали договора/ чл.265, ал.2 ЗЗД/ , поради което не е породено
претендираното право на възнаграждение; предварително платена от него на ищеца сума
от 11 656, свързана с договора и уговорени допълнителни СМР/ останали неизпълнени/ –
явяваща се предмет на насрещно изискуемо вземане за връщането й / чл.55, ал.1 ЗЗД/,
годно да породи упражнено по делото чрез възражение преобразуващо право на
прихващане / чл.103 ЗЗД/, което съдът не е зачел.
Жалбата е оспорена писмено от насрещната страна чрез пълномощника й адвокат Ф.К.
от ВТАК с доводи за пълно съответствие на решението с доказателствата и материалния
закон. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
1
Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено и обосновава
следните правни изводи:
Предявен е иск, чиято правна квалификация се извежда от нормата на чл.266, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Ивикс Строй“ ЕООД-В.Търново чрез управителя си Иван Чавдаров Бакалов
твърди , че на 22.04.2019 г. е сключил договор с ответника К. Г. З. , по силата на който
вторият му е възложил изпълнението / изработката / на кофраж и изливане на 33 бетонни
колони и бетонни шапки/ 190лм/ на ограда на негов имот в с.Правда, на възнаградителна
стойност от 8 570 лева , от която е получил предварително сумата 5 828 лева , а остатъка
от 2 742 лева е следвало да получи при приемането на работата. В нейния ход страните се
съгласяват на малка промяна в обема и част от вида й /начина на изработка/ , като четири
от 33-те броя колони са изпълнени със зидария от бетонни блокчета и мазилка и са
направени допълнително още пет колони по същия начин , без в крайна сметка да се
увеличава възнаграждението. Макар и със забавяне / поради дъждовни дни/ е изработил
договореното/ със съгласуваната промяна/ окончателно на 03.07.2019 г. , но ответникът
неоснователно е отказал да подпише изготвения проект за приемо-предавателен протокол
и да заплати остатъка от възнаграждението със забележки относно качеството на
материалния резултат на изпълнението/ за кривина на шапката на колоните и че планките
заработени на 4 отвора са от прекалено тънка ламарина/ , които обаче са взети предвид.
Предвид горетвърдяното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати посочената сума, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане и направените по
производството разноски.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК оспорва предявения иск и моли да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан с възражения, основани на обстоятелства/ в
частта им за твърдяните съществени недостатъци на изработеното и неизпълнен цял
договорен обем на работата – неконкретизирани/, по същество съвпадащи с наведените в
жалбата.
Главният юридически факт на сключен между страните договор , чието предметно
съдържание съвместява типичните признаци на изработката / чл.258 ЗЗД/, частичното му
съгласувано изменение в хода на работата, предварителното заплащане на по-голямата част
от уговореното възнаграждение в размер на 5828,60 лева, материалния резултат на
изпълнението му по обем и обективно състояние и други, са установени / и
преобладаващо безспорни/ по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК от събраните писмени и гласни
доказателства, изслушаната и приета по делото строително- техническа експертиза,
обстоятелства, поради което е ненужно тяхното преповтаряне от въззивния съд , тъй-като
ги възприема напълно , така както подробно са описани в мотивната част на обжалваното
решение и упражнявайки правомощието си по чл.272 ГПК препраща към констатациите
им, направени от първоинстанционния съд.
Решаващият въпрос , стоящ в основата на възникналия материалноправен спор дали е
породено и изискуемо претендираното вземане за остатъка на уговореното възнаграждение,
е този : материалният резултат на изпълнение на договора годен ли е за договореното или
обикновеното му предназначение по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД или не е ?
Това е така, защото отговорът на този въпрос логически предпоставя отговора на
подвъпросите, повдигнати от ответника , произтичащи от естеството на наведените
възражения срещу претенцията като оправдание в правните му представи да откаже да я
удовлетвори: а/ могъл ли е при конкретните установени обстоятелства да се освободи от
задължението си по закон да приеме работата ? и б/ възникнало ли е правото му да
2
развали договора , твърдейки, че го е упражнил?
Отговорът на решаващия въпрос е положителен, а съответно на подвъпросите –
отрицателен.
Продуктът на работата не ще бъде годен за договореното или обикновеното му
предназначение , тогава когато изпълнението му е така лошо/некачествено/, че явно
показва или разкрива по-късно дотолкова съществени недостатъци , които е направо
немислимо и невъзможно по никакъв начин да бъдат поправени/ или дори да може да
бъдат поправени, разходната стойност на поправката би значително надхвърлила
договорената стойност на изработката- трябва да се направи всичко наново / или
пренебрегнати , за да се постигне ползването му за това , за което е било предвидено да
бъде създаден/ а не за нещо друго/ - чл. 265, ал.2 ЗЗД. Този текст на закона урежда правото
на разваляне на договора при съществено отклонение от поръчката / която хипотеза тук не
се разглежда / и при пълна негодност на продукта на работата да осъществи
договореното или обикновеното му предназначение. Това означава, че само в тези случаи
възложителят се освобождава от потенциално вмененото му по закон задължение си да
заплати уговореното възнаграждение , т.е. в конкретност всъщност то няма да се счита
възникнало и изискуемо, тъй-като възникването му е в момента на приемане на продукта
на работата или в момента, в който е завършен и е обективно годен/ при произволен отказ
да бъде приет / да осъществи договореното или обикновеното му предназначение / чл. 266,
ал.1, изр.1-во, чл. 264, ал.1 ЗЗД/ , а приемането, понеже е равносилно на одобрение, даже
и по необоримо предположение / чл. 264, ал.3 ЗЗД/ и развалянето са несъвместими
изявления на правнозначима воля/ което и от тях да бъде направено, щом действително
има основание , ще обезсмисли другото и ще осуети правните му последици/ . С други
думи , ако продуктът на работата бъде обременен с някакви недостатъци , извън
категорията „дотолкова съществени“ по смисъла на чл.265, ал.2 ЗЗД , задължението на
възложителя/ поръчващия/ да заплати /поне отчасти , ако не изцяло/ уговореното
възнаграждение не ще отпадне , защото в тези случаи законът алтернативно му предоставя
субективни права , чието своевременно упражняване би довело до положение,
облагоприятстващо последващо приемане или приравнено на приемане на продукта на
работата , щом изработващият/ изпълнителят/ или /евентуално/ съдът ги удовлетвори : да
иска поправянето му в даден срок без заплащане; да иска заплащане на разходите
необходими за поправката или съответно намаление на възнаграждението- чл.265, ал.1 ЗЗД.
В разглеждания случай са установени недостатъци на изработения в съответствие с
договорения му след изменението вид и обем продукт на възложената работа / изградени
32 броя бетонови колони, още 9 колони, иззидани от бетонови блокчета , а върху
зидарията изпълнени бетонови „шапки“ с обща дължина 190,46 м/ , изразяващи се в:
отклонение на 4 броя колони от вертикалната им ос , т.е. наличие на кривина, неравности
по повърхността и по ъглите на колоните от неуплътняване добре на бетона , минимално
бетоново покритие на някой от колоните – прозира армировката; бетонните „шапки“ са с
неравни ръбове – с останали части от бетона, частично изронени и на места с пукнатини , на
места с останали части от кофража – парчета от ламиниран паркет , на няколко места има
отчупени ръбове , на места между „шапката“ и стената има заклещена амбалажна хартия, не
са изрязани железата на армировката на колоните , които остават на бетоновите „шапки“ ;
фугите между бетоновите блокчета на зиданите колони не са почистени и оформени като
фуги, а са нацапани с лепило/ констатациите на експертизата/ .
Те обаче, макар и да са показател, че продуктът на работата е под“доброто качество“,
съвкупно не са основание за разваляне на договора и съответно за пълен отказ да се
заплати остатъка от уговореното възнаграждение, тъй-като в конструктивната си цялост не
е негоден да изпълни обикновеното си/ съвпадащо с договорното по подразбиране /
3
предназначение да бъде ограда / заключението на вещото лице/. В преобладаващата си част
недостатъците са явни , т.е. могат да се видят още при прегледа на изработеното веднага
след приключване на работата по повод на приемането й- в началото на юли 2019 г. , с
изключение на пукнатините, изронване на бетона и счупени ръбове, които според
показанията на свидетеля Минкова са били проявени през септември 2019 г. и би могло да
се приемат за последица на скрити недостатъци при изпълнението . Съществуването на тези
недостатъци , ако би било наведено своевременно като предмет на конкретни възражения
пред ищеца – изпълнител по реда и условията на чл.264, ал.2 ЗЗД, разбираемо ще е факт ,
пораждащ правата по чл.265, ал.1 ЗЗД.
По делото е установено, че ответникът е възразил пред ищеца за това , че а/„шапката“
е крива / какъвто недостатък не е доказан !/, б/ че металните планки не са пригодни за
вратите/ обстоятелство извън договорения предмет на изработката/ и в/относно качеството
на двата вида колони: за стоманенобетонните- неконкретизирано, а за иззиданите от
бетонни блокчета- че не са оформени фугите и се вижда лепилото , с което са залепени.
Следователно само обстоятелството на последния недостатък е основание на
възникнало , непогасено и логически подразбираемо упражнено чрез възражение срещу
предявения иск преобразуващо право на намаление на остатъчното уговорено
възнаграждение / чл.265, ал.1, пр.3-то ЗЗД/ с размера на необходимите за поправката му
парични разходи на стойност 103,68 лева според изчислението им от вещото лице. Този
извод произтича от положението/ независимо дали в представите на ответника е
справедливо или не / , че поради ненавеждане на конкретни възражения / нито твърдян ,
нито доказан по делото факт/ за останалите недостатъци по реда и условията на чл.264, ал.2
ЗЗД , е осуетено пораждането на правата по чл.265, ал.1 ЗЗД , тъй-като законът при липса
на уговорено нещо по различно / каквото тук няма / установява необоримо предположение
за приемане на работата въпреки наличието им/ счита се , че възложителят се е съгласил/
примирил все едно с тях/- чл.264, ал.3 ЗЗД. Тези права са логически несъвместими с
приемането, тъкмо защото упражняването им е израз на несъгласие с недостатъците, а би
било в противоречие с идеята за правна сигурност да се приемат за потенциално
съществуващи и да се упражняват неразумно дълго във времето.
Освен предварително платената от ответника на ищеца сума от 5828 лева в
изпълнение на поето по договора за изработка задължение / факт – безспорен, признат и
писмено документиран - разписка на л. 26 от делото/ като част от уговореното
възнаграждение , която очевидно по изложените по-горе съображения е правно
невъзможно да се превърне в стойност на насрещно изискуемо вземане за връщането й
на отпаднало основание / чл.55, ал.1 , пр.3-то ЗЗД/, годно да бъде предмет на упражнено
по делото чрез евентуално възражение преобразуващо право на прихващане с
претендираното вземане / чл.103 ЗЗД/, събраните доказателства не установяват друга сума
в същия размер вторият в качеството му търговско дружество да е получавал от първия
във връзка със същия договор за уговорени допълнителни СМР, подлежаща на връщане.
Затова в тежест на ответника е непогасеното изискуемо задължение да заплати
присъдения с решението на районния съд остатък от уговореното възнаграждение- чл.266,
ал.1 ЗЗД
При този изход на спора същият дължи на ищеца сумата 270 лева, представляваща
направени по въззивното производство разноски във вид на заплатено адвокатско
възнаграждение и следдва да бъде осъден да му е заплати , тъй-като спечелилата делото
страна е упражнила правото си на разноски- чл.78, ал.1 ГПК.
4
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 199 /13.07.2020 г. по гр.д. №
1886/2019 г. на ГОРС в обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. Г. З. , с ЕГН: ********** от гр.Г.О. , ул. Ч.
м. № 5 б да заплати на „ИВИКС СТРОЙ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление :
гр.В.Т., ул.К. № 5, вх.А, ет.7, ап.16, с ЕИК *********, представлявано от И. Ч. Б. ,
сумата 270/ двеста и седемдесет/ лева , представляваща направени по въззивното
производство разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5